РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Русе , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500133 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
В. Г. Д., от гр.Добрич и Д. Г. Д., от гр.Шумен, са обжалвали решението
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N2126/20г. по описа на РРС, с
което е уважен предявения против тях иск с правно основание чл.55,ал.1 от
ЗЗД. Излагат доводи за неправилност на решението и молят въззивния съд да
го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, при
законните последици
Въззиваемата В. Г. К. гр.М., община Русе, изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
1
е неоснователна.
С посоченото решение първоинстанционният съд е уважил
предявения против жалбоподателките иск за заплащане на сумата от
2000евро, получена от ответниците без основание, и ги е осъдил да заплатят
на ищцата разноските по делото.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на В. Г. К. против Д. Г. Д. и В. Г. Д., с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 2000евро, заплатено от ищцата капаро без правно
основание.
В обстоятелствената част ищцата твърди, че сумата е платена като
предплата /капаро/ за покупка на недвижим имот, находящ се в гр.М.,
предмет на предварителен договор от 07.03.2020г., подробно описани в
исковата молба. Твърди, че в началото на м.март представител на агенция за
недвижими имоти /Д.М./ завела родителите на ищцата на оглед в имота, но
им показала само жилищната сграда и недовършената постройка в същия,
като обяснила, че за останалите сгради не разполагала с ключове.Едва след
подписването на предварителния договор и заплащане на капарото, ищцата
била получила ключове за всички помещения. При огледа и на останалите
помещения било установено, че гаража, котелното помещение и двете
стопански сгради предназначени за складови помещения нямали под, а са на
пръст, нямат мазилка, част от тухлите по стените са увредени; котелът за
отоплителната инсталация бил изгнил, ръждясал, напълно негоден за
ползване; всички помещения били с влага по стените и таваните.Ищцата
заявява, че се е опитала да уведоми продавачите, че разваля договора, но в
предварителния договор липсвали техните адреси, а служителката от
агенцията започнала да се укрива.Междувременно получила покана по
телепоща да се яви пред нотариус за сключване на окончателен договор. На
07.04.2020г. ищцата заявила пред нотариуса, че разваля договора поради
недостатъци на имота. В исковата молба са изложени доводи и за
недействителност на договора, тъй като имота не бил индивидуализиран в
достатъчна степен.Ответниците са оспорили твърденията, че не са
предоставили ключове за всички постройки. Признават сключването на
договора и получаването на капарото. Предвид становищата на страните, в
2
доклада по делото по чл.146 от ГПК съдът изрично е указал, че ответниците
следва да докажат, че договорът е валиден, като между страните е постигнато
съгласие и ищцата е знаела в какво точно състояние е имота, който купува-
включително гаража и другите постройки.
По делото не се спори и от представените писмени доказателства се
установява, че на 07.03.2020г. ответниците, като продавачи и ищцата, като
купувач, са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот : Урегулиран поземлен имот № 0.532 с площ от 1041 кв. м по
скица, находящ се в гр. М., ул.С.Г., заедно с построените в него сгради
0.532.1- 92 кв. м, 0.532.2- 50 кв.м, 0.532.3-14 кв.м, 0.532.4- 28 кв.м, 0.532.5- 7
кв.м, т.е. липсва и минимално описание на сградите по вид, предназначение,
етажност, граници /изискуеми индивидуализиращи признаци по ЗКИР/, с
изключение на площта на всяка.Уговорена е продажна цена от 26000евро,
както и че страните се задължават да се явяват пред нотариус за изповядване
на сделката на 10.04.2020г. Не се спори, че купувачът е заплатил задатък от
2000евро, за което предварителния договор служи като разписка – чл.14 от
договора.
Твърдението на ответниците в отговора на исковата молба, че „ищцата
и семейството й са извършили два огледа на имота преди сключване на
предварителния договор“, се опровергава от показанията на посочената от тях
свидетелка Д.М., брокер в агенцията за недвижими имоти, която е посредник
по сделката – „Олимпия имоти“-ООД-вж.чл.16 от договора. Свидетелката е
заявила, че на първия оглед са присъствали само родителите на ищцата, а
самата ищца е присъствала на втория оглед.По делото не са представени
протоколи за оглед, каквито явно не са били съставяни, въпреки установената
от агенциите за недвижими имоти практика за това.Свидетелката М.И.,
посочена от ищцата, установява с показанията си, че е видяла брокерката и
майката на ищцата в имота и ги е чула да говорят „на висок
тон“.Свидетелката разбрала от семейството на ищцата, че при първия оглед
не е имало ключ за всички помещения, а при втори оглед видели котелното
помещение и другите постройки и поискали да се откажат от покупката.Пред
св.М. майката на ищцата също споделила, че при огледа на имота брокерката
не им отключила всички сгради и те видели реалното им състояние, след като
подписали предварителния договор. Свидетелят посетил имота след
3
подписването на предварителния договор. Не е влизал в къщата, а в гаража и
в другите помещения и описва подробно тяхното състояние – в гаража имало
теч от тавана, издълбани дупки в земята, нямало мазилка.Другите помещения
също били без мазилка, на пръстен под. Свидетелката М. твърди, че
„обстойно показала къщата, двора и стопанските постройки“ на М. и съпруга
й-родителите на ищцата.Твърди още, че ищцата също разгледала имота и
стопанските постройки.Уточнява, че след подписването на предварителния
договор дала ключовете на семейството на ищцата.
С исковата молба е представено от 12.03.2020г., изпратено от купувача
В.К. до брокера на агенцията – Д.М., с което уведомява агенцията и
продавачите, че разваля договора, след като е извършила оглед на всички
помещения и иска да й се възстанови даденото капаро. Връчителят е
удостоверил, че писмото не е потърсено от адресата. От данните по
Констативен протокол от 10.04.2020г. е видно, че на посочената дата страните
по предварителния договор са се явили пред нотариус и купувачът е
представил писмото-предупреждение за разваляне на договора. Нотариусът е
удостоверил, че продавачите считат, че са изрядна страна по договора и
отказват да възрнат капарото.
Предвид събраните доказателства и становищата на страните, правилно
първоинстанционният съд е приел, че на купувача не е била предоставена
възможност да извърши оглед на всички сгради в имота и да види какво е
тяхното състояние. Правилно съдът не е кредитирал безкритично показанията
на св.М., тъй като същата е представител на агенцията-посредник и както
лично е заявила-приятелка е с двете ответници, поради което е явно
заинтересувана от изхода на спора.Твърдението й, че е осигурила възможност
на ищцата да извърши оглед на всички помещения в имота, се опровергава от
показанията на св.И. и М..Освен това, недвижимият имот не е описан в
предварителния договор по начин, който да го индивидуализира в достатъчна
степен като предмет на сделката.
По изложените съображения искът за връщане на капарото от
2000евро, получена от жалбоподателите без основание, е основателен.
Решението, с което искът е уважен, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.7 ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата
4
разноските по делото.Жалбоподателите са направили възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение в размер на 700лв. Предвид цената на иска – 2000евро с
левова равностойност 3912лв и минималният размер на дължимото
възнаграждение по чл.7,ал.2 от НМРАВ е 503,84лв.Като съобразява
фактическата и правна сложност на делото съдът определя същото на 550лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260583 от 11.12.2020г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.N2126/20г. По описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Г. Д., от гр.Добрич и Д. Г. Д., от гр.Шумен да заплатят на
В. Г. К., от гр.М., община Русе, 550лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5