Решение по дело №710/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от И. В. Н., чрез адвокат Х., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] с иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в ЗООТ „Смолян“ в период 05.10.2023г. до 11.09.2024г., и обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Затвора [населено място] за период 11.09.2024г. до 01.04.2025г. Претендира се законна лихва от 31.03.2025г.

Твърди се в исковата молба, че в периода на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и в ЗООТ Смолян ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Във всички затворнически килии, в които е пребивавал площта не е надвишавала и е била под 3 кв.м., нямало санитарен възел,нямало медицинско обслужване, подходяща храна. В ЗООТ Смолян имало режим на водата, къпели се със студена вода, в резултат на което настинал сериозно.Не му осигурили медицинско обслужване и се наложило да му бъдат донесени лекарства от вкъщи. Хигиената в килиите била много лоша, имало много дървеници, хлебарки и плъхове, нямали пералня и перели на ръка в килиите, дишали влагата. В килиите нямало шкафове. Многократно подавал молби да бъде назначен на работа, но молбите му не били уважени.

В Затвора Пловдив липсвали медицински грижи, а около

40 процента от лишените от свобода са с диагноза „Хив“. Страдал от тежък грип през м. декември, който не бил лекуван, като се наложило роднини да му донесат лекарства. по време на каре не можел да ползва тоалетна. Хигиената в килиите била много лоша, имало много дървеници, хлебарки и плъхове, нямали пералня и перели на ръка в килиите, дишали влагата.

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Предявените искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли да се отхвърлят.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ищецът е настанен в ЗООТ Смолян в периода 04.09.2023- 12.09.2024 г., когато е конвоиран в Затвора Пловдив, по повод на замяна на режима му с по- тежък. По време на престоя му в ЗООТ Смолян е бил настаняван в стая 112, която се състои от две помещения- външно- 14,51 кв. и вътрешно- 16,83 кв., като в помещението не са настанявани повече от 7 души. Настаняван е в стая 213, състояща се от външно помещение-13,64 кв. м. и вътрешно-12,85 кв. м., като в периода в който е настаняван Н. не са настанявани повече от 6 лишени от свобода. Третото помещение, в което е настаняван ищеца е сая 301, състояща се от външно помещение 15,18 кв. и вътрешно- 17,6 кв м., в което в периода на настаняване на Н. не са настанявани повече от 7 лосв. Стаите разполагат с нужната мебелировка, два отваряеми прозореца, санитарен възел, който не е включен в кубатурата. Снабдени са с осветителни тела и радиатори. Достъп до топла вода имат два пъти седмично по график. Обезпаразитяване на стаите се извършва по график от фирма, специализирана в извършването на тези услуги. Представени са протоколи за извършени ДДД за съответния период. Ищецът е полагал доброволен труд, след което е спиран от работния процес поради незаинтересованост, неявяване на работа и неуплътняване на работния ден, като са посочени съответните заповеди на началника на ЗООТ Смолян за назначаването му.

След привеждането му в Затвора Пловдив, за периода от 12.09.2024г. до 01.10.2024г., при указано разпределение на доказателствената тежест, ответникът не е представил справка за помещенията и броя на лицата, с които ищецът е бил настанен, което съгласно чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС е основание да се приеме, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

За останалото време през разглеждания период в Затвора Пловдив, пак според същите справки, ищецът последователно е бил настаняван:

-На 01.10.24 в помещение № 8 с площ 29, 66 кв. м. общо 7 лишени от свобода.

-От 02.10-10.10.2024 в стая 9 с площ27,99 кв., общо 8 л св.

-От 11.10.24 г. до 06.02.25 съответно в същата стая 9 са били настанени 6-7 лица.

- От 07.02.24 до 12.02.25 г. в стая 9 са били настанени 8 души.

-В периода 13.02.25- 31.03.25 г. в същата стая № 9 са били настанявани между 6 и 7 лица.

От представените по делото справки също се установява, че за времето на престоя на територията на Затвора Пловдив, всички помещения са снабдени със санитарен възел и течеща вода, осигурен е достъп до течаща топла вода, съгласно график, пералнята се ползва по утвърден график, по време на престоя на открито лишените от свобода имат възможност да ползват тоалетна. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. Отоплението на Затвора е с централно парно, като никога не е имало проблем стаите да се проветряват, за да няма мухъл. Периодично се подменят течащи кранчета, осветителни тела, счупени прозорци. Редовно се извършват ДДД обработка, за което са представени и съответните протоколи от м. 08,10,11.2024 и 01 и 03.25 г.. За периода 28.02.25- 14.03.25 г., ищецът е бил назначаван на работа, като е спрян поради неявяването му.

Представен е здравния картон на ищеца и амбулаторни листове за извършени прегледи, видно от които ищецът няма сериозни здравословни проблеми.

В качеството на свидетел е разпитан св. С. П., съгласно чиито показания е бил с ищеца в Затвора Пловдив от м.декември 2024 г. Килията на ищеца е пренаселена, шкафчета няма за всеки, има счупени прозорци, хлебарки и дървеници. Има котки, които си обикалят. Има пералня, която се ползва по заявка. В банята няма съблакалня, има пирони, на които можеш да си закачиш дрехите. Няма работа и да искаш да работиш. Показанията на свидетеля се кредитират само в частта в която не противоречат на кредитираните от съда писмени доказателства. Налице е също очевидна тенденциозност у свидетеля да излага единствено изгодни за ищеца факти.

Изложената фактическа обстановка обусловя следните правни изводи:

Исковата претенция е процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следните за това съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министър на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на Затвора [населено място] към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", София.

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.

За периода на пребиваване на ищеца в ЗООТ Смолян 04.09.2023- 12.09.2024 г. следва да се отбележи, че само част от този период/05.10.2023-11.09.2024 г./ е предмет на иска. Ответникът е представил съответните справки, видно от които през целия престой са спазени изискванията за минимална жилищна площ повече от 4 кв. м. Налице са нужните битови условия в килиите на пенитенциарното заведение, ищецът има постоянен достъп до санитарен възел и течеща вода, а до баня, съгласно график. Не е констатирано наличие на мухъл, а и прозорците са отваряеми и лишените от свобода могат до проветряват, за да не се завъжда мухъл. В тази връзка следва да се отбележи и че в общите помещения има обособени простори, където лишените от свобода могат да си простират дрехите, за да се избегне влагата в килиите. Хигиената в килиите е задължение на самите лишени от свобода. Въпреки, че липсва нормативно задължение, ответникът е правил опит да ангажира ищеца и в трудов процес, който е приключил за него поради неговото собствено недобросъвестно поведение. Няма никакви данни за влошено здравословно състояние във визирания период, поради което ответника не може да бъде винен, че не е провеждал лечение.

Ответникът обаче не е представил за периода до 28.12.2023 г./когато е изготвен протокол за ДДД обработка/ доказателства за извършени ДДД обработка на терена на ЗООТ Смолян и съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС следва да се приеме, че такива не са провеждани за периода 05.10.2023- 28.12-2023 г. За 2023 г. са представени протоколи за ДДД обработка за месеците март и май и декември, но първите два месеца са много отдалечени от периода на постъпване на ищеца в ЗООТ Смолян и не могат да обосноват полагане на нужните грижи за дератизация и дезинсекция на терена. В този смисъл, необорени са твърденията в исковата молба за наличие на дървеници, хлебарки и плъхове за посочения период.

За 2024 г. са представени протоколи за ДДД обработка за м. февруари, май и юни, но като се има предвид, че биоцидът е със срок на действие от 3 месеца, следва да се приеме, че ответникът е положил нужните усилия според възможностите за премахване на инсектите и гризачите.

Ето защо, за периода 05.10.2023-11.09.2024 г., през който ищецът е престоявал на територията на ЗООТ Смолян, искът му за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. следва да бъде уважен за 85 дни/05.10.2023- 28.12-2023 г./. По справедливост, за този период съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 680 лв., по 8 лв. на ден за всеки ден, в който е констатирано бездействие на ответника да извърши ДДД обработка, респективно е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. За разликата до пълно предявения размер от 10 000 лв., искът следва се отхвърли като неоснователен и недоказан. Дължи се и законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Относно престоя на ищеца на територията на Затвора Пловдив:

За периода 12.09.24 до 30.09.2024г., ответникът не е представил справка за помещенията и броя на лицата, с които ищецът е бил настанен, което съгласно чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС е основание да се приеме, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Пренаселеност, в обитаваните от ищеца килии се наблюдава и за още два периода: От 02.10-10.10.2024 и от 07.02.24 до 12.02.25 г., когато ищецът е настанен в стая № 9, заедно с още 7 души и минималната изискуема площ на помещението е 32 кв. м., при констатирана такава от 27,99 кв.м. Общо се установява пренаселеност за 34 дни,включително и времето, за което ответника не е представил данни за жилищната площ.

Относно останалите оплаквания за този исков период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията,в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел. Представени са и протоколи за дезинфекция за м. 08,10,11.2024 и за 01 и 03. 2025 г. Установява се от съдържанието на тези протоколи, че времето на въздействие на биоцида е за срок от 3 месеца, т.е администрацията на затвора е положила дължимото според възможностите.

Според свидетелските показания на свидетеля С. П. П., който в същия период е бил в затвора, в този период е имало пералня в Затвора в [населено място]. Установява се, че помещенията, което е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали с постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно представена по делото справка, банята има съблекалня, поради което не се е налагало лишените от свобода да преминават през карето по хавлии. Оборени от съответната справка са и твърденията, че карето не разполага с тоалетна, която може да се ползва от лишените от свобода.

Действително от показанията на разпитания свидетел се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен ищецът е имало мухъл. Неговия произход, обаче, включително и според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

Не се установява за периода на престой във Затвора Пловдив, ищецът да е имал здравословни проблеми, включително и от показанията на разпитания по делото свидетел, поради което оплакванията за липса на адекватно лечение са неоснователни. В тази връзка са и представения здравен картон и амбулаторни листове за извършени прегледи.

Макар и да липсва нормативно задължение за ответника да осигури работа на лишените от свобода, в обследвания период ищеца е бил назначаван на работа със Заповед № 674/14.03.25 г., но отново е спрян поради неявяване, за което той не може да има претенции към никого.

Така, като съобразява оплакванията на ищеца по този иск, съдът намира, че при установените факти е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на достатъчна жилищна площ за периода 12.09.2024г. до 30.09.2024г., както и 02.10-10.10.2024 и от 07.02.24 до 12.02.25 г.- общо 34 дни, нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. По справедливост, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 272 лв., по 8 лв. на ден за всеки ден, в който е била налице пренаселеност, като за разликата до пълния предявен размер, както и за останалите периоди и оплаквания, претенцията е неоснователна.

С оглед частичната основателност на иска за заплащане на обезщетение, основателен е акцесорния иск за законна лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

За разноските, с оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 104,72 лв., съразмерно уважената част от предявените искове.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на И. В. Н., [ЕГН], сумата от 680 (шестотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в ЗООТ Смолян към Затвора Пловдив за периода от 05.10.2023г. до 11.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на И. В. Н., [ЕГН], сумата от 272 (двеста седемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 11.09.2024г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на И. В. Н., [ЕГН] сумата от 10 (десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат Д. П. Х., личен номер на адвокат **********, АК Пловдив, сумата от 104,72 (сто и четири лева и 72 стотинки) лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.