№ 3
гр. Средец, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20212170200152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ж. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***, чрез пълномощника адв.И.Г., против Наказателно постановление № 21-0269-000240 от
29.10.2021г., издадено от административнонаказващия орган М.З.Ч., на длъжност началник
група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че като водач не
избира скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и други условия, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излага, че оспорваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от лице без надлежна представителна власт. Отделно от това
сочи, че извършеното деяние не е нарушение, тъй като неговият автомобил пропаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, докато го управлявал на много ниска скорост с не
повече от 10 км/ч, докато търсел място за паркиране. При това предницата на автомобила
пропаднала надолу и се пукнал картера. Твърди се, че била нарушена разпоредбата на чл.42
от ЗАНН относно описанието на нарушението, тъй като в акта не било направено пълно и
детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Излага се, че административното обвинение не било формулирано при спазване на
законовите изисквания, тъй като се касаело за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в която
хипотеза било налице задължение за водача да съобразява скоростта на управляваното МПС
с конкретната пътна обстановка. В санкционния акт било възприето движение с
несъобразена скорост от страна на нарушителя, без да били изложени каквито и да е
фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателната
отговорност, което от своя страна ограничавало правото на защита на санкционираното
лице. Жалбоподателят сочи, че в акта и наказателното постановление не било посочено с
каква скорост бил управляван автомобилът от него, както и че не било спазено изискването
на чл.40, ал.3 от ЗАНН същият да бъде съставен в присъствието на двама свидетели.
1
Релевира подробни съображения, че деянието не било извършено виновно, както и че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Отправя искане за отмяна на
оспорваното наказателно постановление.
При проведеното открито съдебно заседание в настоящото производство,
жалбоподателят се явява лично, както и неговия пълномощник адв.И.Г.. Жалбата се
поддържа, като се отправя искане за отмяна на процесното наказателно постановление.
Претендират се сторените по делото разноски.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят ХР. Т. Т. на 03.10.2021г. отишъл на ул.“Васил Левски“ до
сградата на Общината във връзка с получен сигнал за ПТП. Той бил на място около час и
половина след инцидента, като там бил жалбоподателят и авариралият по средата на пътя
лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“. Б. казал на актосъставителя, че се е
движел с много ниска скорост и търсел място за паркиране, но в един момент колата
пропаднала в дупка, образувана след ремонт на пътното платно. Свидетелят сочи, че когато
имало ПТП, следвало да се състави акт, тъй като в самия протокол имало графа АУАН и
серия номер. Действително пътят бил в лошо състояние, но до момента на Т. не било
известно друг автомобил да аварира на тази улица. Преценката на актосъставителя за това,
че автомобилът се движел със скорост на движение несъобразена със състоянието на
пътното платно, била направена на база това, че открил автомобила на няколко метра от
шахтата – дупката съответно. Самата дупка била много специфична, полегата от самото
начало и към края с рязка граница и за да се ударил така силно картера, актосъставителят
предположил, че автомобилът се движел с несъобразена скорост, а в лявата част на пътя тази
дупка можела да се избегне. Както свидетелят Т., така и свидетелят Т. М. К., не бил
свидетел на самото произшествие, а по съставянето на акта, като актосъставителят му
обяснил, че посетил произшествие на дата 03.10.2021г.
В процесния АУАН е констатирано, че на 03.10.2021г. около 12,45 часа в гр.Средец
по ул.“Васил Левски“, до дом № 3 в посока сградата на Общински съвет Средец Ж. Б. Б.
управлявал собствения си лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Пикасо“, с рег.№
А0622МВ, като водачът не избрал скорост на движение съобразно състоянието на пътното
платно, за да спре пред всяко предвидимо препятствие, влязъл в необезопасена дупка – ПТП
с материални щети. Водачът бил изпробван с техническо средство – Алкотест дрегер – 7510
с № 0062 и резултатът бил 0,00 % промила алкохол в издишания въздух. АУАН бил
съставен в присъствието на свидетеля Т. М. К. и подписан лично от жалбоподателя Б..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 265/21.10.2021г., свидетелските показания на
актосъставителя ХР. Т. Т., свидетеля Т. М. К., Протокол за ПТП № 1651551/08.10.2021г. и
другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от така представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са и давностните
срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на
пътното платно, така че при необходимост, реакцията на водача да предотврати
евентуалното настъпване на пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП изрично са изброени тези елементи на пътната обстановка. Несъобразяването дори
и само с един от тях, е достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна са налице
белезите на това нарушение.
В настоящото административнонаказателно производство е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Това произтича от
обстоятелството, че актът за нарушение има функция да повдигне обвинение и да очертае от
обективна и субективна страна предметът на доказване. В тази връзка от съществено
значение с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя е яснота и точно
описание на нарушението и съответстваща пълна правна квалификация. При нарушение на
чл.57, т.5 от ЗАНН е налице липса на описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача
Б.. В оспорвания акт се сочи, че жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Пикасо“, с рег.№ А0662МВ, по ул.“Васил Левски“, до дом № 3 в
посока сградата на Общински съвет – Средец, като не бил избрал скоростта на движение
съобразно състоянието на пътното платно, за да спре пред всяко предвидено препятствие,
влязъл е в необезопасена дупка и допуснал ПТП с материални щети. Не се сочи обаче каква
е скоростта на движение на водача, като в настоящото производство не се и установи каква
е, а само актосъставителя посочи, че предполага, че въпросната скорост не била съобразена
със състоянието на пътното платно. От друга страна така изложената обстоятелствена част
не се базира на някакви фактически данни, а единствено преповтаря част от описанието на
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Липсва и конкретно посочване какви точно обстоятелства са
настъпили, за да се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Въпросната норма дава легална дефиниция на пътнотранспортно произшествие като
събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи
нараняване на хора, материални щети, в какво се изразяват, за кого са настъпили, липсват,
поради което е невъзможно както да се приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от
обективната страна на нарушението. При непълна фактическа обстановка се препятства
възможността деянието да бъде правилно квалифицирано. Отделно от това самият АУАН е
съставен само в присъствието на един свидетел, но при липса на свидетели, присъствали
при извършването и установяването на нарушението, което от своя страна е процесуално
нарушение на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която изисква в тази хипотеза АУАН да се
състави в присъствието на двама свидетели. Предвид така изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено при непълна
фактическа обстановка, която освен това не съответства на събраните по делото
доказателства и при наличие на процесуално нарушение при издаване на АУАН.
3
В този смисъл нормата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото
на защита на привлеченото към административно – наказателна отговорност лице, в чието
съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е
извършено и адекватно да организира защитата си. Така допуснатото административно
нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не е от категорията на тези, които
могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН именно поради обстоятелството,
че е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в
административнонаказателното производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и своевременното направено искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, такива му се дължат в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение. Доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОД МВР
Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0269-000240 от 29.10.2021г., издадено
от административнонаказващия орган М.З.Ч., на длъжност началник група към ОД МВР
Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя Ж. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***, представляван от пълномощника адв.И.Г., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че като водач не избира
скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други условия, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“, № 46, да заплати
на Ж. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ***, представляван от пълномощника
адв.И.Г., сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторените пред районния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и административно наказващия
орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4