Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На шести август Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3011 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0439-000180/02.06.2020г. на началник 03 РУ към ОДМВР Варна, с което на А.М.Г.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на А.М.Г. срещу НП , издадено от началник
група към ОДМВР, сектор Пътна полиция Варна, с което му е наложено
административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивника сочи на неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление. Оспорва фактическата обстановка,
твърдяна с наказателното постановление.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа основанията за отмяна на НП,
наведени с жалбата. Сочи, че не е знаел за липсата на застраховка „ГО“.
Собственикът го е уведомил, че е налична такава застраховка и той управлявал
превозното средство. Счита ,че по делото липсват доказателства, че не е
сключена застраховка „ГО“.
Представител на
органа, издал НП не се явява. С молба изразява позиция за неоснователност на
жалбата и претендира възлагане на
разноски за юристконсултско възнаграждение.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 03.05.2020г. въззивника Г. *** мотопед „Ямаха“
с рег. №Н 2434Р, собственост на Микаел Недялков.
При управлението на автомобила по бул. „Република“, около
13,05 часа, въззивникът бил спрян за проверка от
полицейски служители към ОДМВР ІІІ РУ Варна.
При извършената
проверка било установено, че въззивника управлява
превозното средство без сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
След като установили горното, св. М. съставил акт за
установяване на административно нарушение. На описаното нарушение е била дадена
правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ.
В графата за
възражения въззивника вписал, че ще представи такива.
Възражения не постъпили в тридневния законоустановен
срок.
На 02.06.2020г.
въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на
което изцяло е била възприета установената от полицейските служители фактическа
обстановка. Извършеното от въззивника било квалифицирано
като нарушение по 638 ал.3 от КЗ и на основание чл. чл.638 ал.3 от КЗ е било
наложено административно наказание глоба в предвидения размер.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение
и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. М.;
АУАН и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните
по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по КЗ, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на
извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение. Съдът намери, че при определяне на наказанието глоба административно
наказващия орган правилно е взел предвид императивно определения с КЗ размер и
е наложил наказанието в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.638
ал.3 от КЗ.
Що се отнася до
възраженията , наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира
тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивника сочи на неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление. Оспорва фактическата обстановка,
твърдяна с наказателното постановление.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно
единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира
да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган
се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства
в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната
преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.
Сочи се още, че въззивникът не
е знаел за липсата на застраховка „ГО“. Собственикът го е уведомил, че е
налична такава застраховка и той управлявал превозното средство.
Горното обстоятелство не е от характер да доведе до
отпадане на административнонаказателната отговорност
на въззивника, доколкото същия, като правоспособен
водач на превозното средство е длъжен да познава законите и да съобрази
поведението си на водач на МПС с тях. Управлявайки мотопеда, без за същия да
има сключен и действащ договор „ГО, въззивникъкт е
осъществил състава на нарушението.
На последно място се счита ,че по делото липсват
доказателства, че не е сключена застраховка „ГО“.
Съдът не споделя
подобна позиция, доколкото по делото са налице гласни доказателства –
показанията на св. М., който лично е възприел направената справка, отразила
липсата на договор „ГО“. Показанията на този свидетел кореспондират с
отразеното в АУАН, който е годно писмено доказателство по делото.
Така, въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прави извод за
безспорна установеност на факта, че за превозното средство няма сключен и
действащ договор за застраховка „ГО“.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :