РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201688 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на
„Автомагистрали –Черно море“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Шумен, ул.“Алеко Константинов“ №8, представлявано от
изпълнителния директор инж.Д. Д.в срещу: Електронен фиш / ЕФ/ № **********
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата н дружеството било наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 лв..
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
същият е издаден при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Твърди се, че нарушението санкционирано с ЕФ е следвало да се санкционира по
общия ред, като се цитира съдебна практика. .
В съдебно заседание, наказаният субект не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен юрисконулт, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли ЕФ да бъде отменен, като
1
бъде присъдено в полза на дружеството юрисконсултско възнаграждение
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт,
който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.04.2022 г., в 09:48 ч., в община Аксаково, с устройство № 10082- елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е установено, че
моторно превозно средство, собственост на„Автомагистрали –Черно море“ АД ,
ЕИК ********* - влекач „Мерцедес 1843 Л 4Х2 Актрос“ с рег.№ Н3255АН с
допустима техническа маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 2, в състав с ремарке
с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се
движи по път А-2 км. 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно
категорията, а именно - няма валидно подадена тол - декларация или закупена
маршрутна карта.
При тези данни, на 05.04.2022 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден
Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179б, ал. 3б от
ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2
500. 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка
на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наказателното постановление направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
2
съображения:
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
По аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, възможността да се издаде електронен фиш
за нарушение като процесното, следва да е предвидена в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП в приложимата редакция към
датата на извършване на нарушението – 05.04.2022 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Това
идва да рече, че в нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на
нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение
като процесното – такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга
разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се
съставя електронен фиш. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от
ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г. / законодателят изрично
е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане
на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се
санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е
допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не
е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
НК. Извличането на такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид
репресивния характер на административно наказателното производство.
Това становище е застъпено вече и в Решение № 1448/30.10.2023 г. наАДмС –
Варна, постановено по КНАХД № 2071/2023 г. Решение № 13719 от 19.12.2024 г. на
АдмС - Варна по КАНД. № 1256/2024 г., Решение № 11737 от 13.11.2024 г. на АдмС -
Варна по КАНД № 1697/2024 г. Решение № 6099 от 5.06.2025 г. на АдмС - Варна по
3
КАНД № 670/2025 г. и много други. Същото е прието и в Решение № 190 от
08.01.2024 г. по адм. дело № 9916/2023 г. на Административен съд – София – град,
ХХІІ касационен състав и в Решение № 168 от 08.01.2024 г. по адм. дело №
10495/2023 г. на Административен съд – София град, XXVIII касационен състав,
съгласно които, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на
нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Доколкото в
разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш за процесното нарушение и липсва друга законова норма,
която изрично да предвижда тази възможност, то в случая е следвало да бъде съставен
АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Пак
там се разсъждава, че за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж
ал. 7 от ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно
наказателната отговорност на дадено лице. Заключава се, че след като цели
административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен
и точен при създаването на правните норми.
Следва да се посочи още, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП не
съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата
следва да се остави без приложение. В този смисъл са Решение на СЕС от 22 март
2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и С-498/15, Решение на СЕС от 4 октомври
2018 г. по дело D. U., С-384/17, както и Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело
С-61/23. С последното, Съдът на ЕС е приел, че "Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27
септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба
или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази
система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер".
С Решение от 4 октомври 2018 г. по дело D. U., С-384/2017 г., т. 53, СЕС е приел, че
т. к. разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62 изисква намесата на държавите
членки и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект.
Обратното тълкуване на практика би довело до елиминиране на правото на преценка,
предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят
4
подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл. 9а от Директивата - т. 54 от
решението.
Според т. 55 и т. 57 от решението, от това следва, че изискването за съразмерност
на наказанията, предвидено в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, не може да се тълкува в
смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател. Въпреки
това съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива
задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и
задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат
всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това
задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в
рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и в решения от 14
септември 2016 г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, C-184/15 и C-197/15, EU: C:
2016: 680, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 24 януари 2018 г., Pantuso и
др., C-616/16 и C-617/16, EU: C: 2018: 32, т. 42).
Според т. 58 и т. 59 от решението по делото D. U., за да изпълни това задължение,
принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да
използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата
цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да
гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение,
което съответства на преследваната от него цел (решения от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-
187/15, EU: C: 2016: 550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17, EU: C: 2018:
511, т. 70).
Задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на
Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е
ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за
тълкуване contra legem на националното право (решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-
187/15, EU: C: 2016: 550, т. 44).
В точка 61 от решението по делото D. U. е прието, че въпреки това, от постоянната
съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване,
националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необхоД.ст
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45).
Именно тази хипотеза е налице в случая. Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б
ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно
тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в
5
абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се
включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия
такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по
начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира
пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на
частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба
- чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение,
т. к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща
административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на
имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция.
В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща
санкционна норма е тази на чл. 185 ЗДвП, но същата предвижда единствено
налагането на глоба и по арг. от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН - която изисква
случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не
може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични
търговци.
Всичко изложено до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
Въпреки горното, съдът с оглед наведените в жалбата основания, следва да посочи
още и следното:
Принципно в производството по издаване на електронен фиш са приложими
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съображения за това са следните:
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№ 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния
касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно -
наказващия орган. Следователно, издаването след изтичането на тези срокове на
наказателно постановление /а по аргумент за по - силното основание и на акт, който
предвижда идентични неблагоприятни последици/ е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на
този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато
липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено
/диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и
6
налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване.
Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за
съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването
на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните
фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически
средства или системи, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в
производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето
правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със
санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от законодателя
бързина и оперативност на производството следва да се приеме, че електронният фиш
следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на
този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, която
регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всички лица.
Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево
издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не
може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно
спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление.
Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване
не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също
административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от
оправомощен служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване
на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно – 1 - годишен, и
пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно
наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е.
до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което
санкционира фишът. Противното тълкуване създава неоправдана нееднакво третиране
в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с
наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че
ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на
административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и
НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Ефектът
7
от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като
създава възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Поради
изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за
издаване на ЕФ е този по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на
нарушителя или една година от извършване на нарушението.Така застъпеното
становище по никакъв начин не противоречи на приетото в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г., където преклузивните
срокове по чл. 34 от ЗАНН изобщо не са обсъждани. С цитираното ТР се приема, че
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/
не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.
189ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно
- наказателното производство, като същото по никакъв начин не допринася за
преследваната бързина с това специално производство. Така е прието и в Решение №
1779 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 2446/2023 г., Решение № 1448/30.10.2023 г. по
КАНД № 2071/2023 г. Решение № 539/20.04.2023 г. по КАНД № 429/2023 г., Решение
№ 515/13.04.2023 г. по КАНД № 364/2023 г. – всички по описа на Административен
съд – Варна, а и на много други.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане
на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя
съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно
значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя
страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е
своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият
извод е както разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д т.
4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на
наказателното постановление.
Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на
АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и
приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.
Действително, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не предвижда като реквизит "дата на съставяне"
на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за
8
неправилен законодателен подход, тъй като датата на издаването му е важна,
доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. Вероятната причина за липса на реквизит "дата на издаване" в електронния
фиш е предвиждането същият да се издава в деня на установяване на нарушението,
което обаче без основание не се практикува в практиката, а няма и разпоредба в
закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за
приложението на чл. 34 от ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на
издаване на електронния фиш в одобрения от съответния министър образец.
Процесният електронен фиш е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг
електронен фиш. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която
се съдържа е датата на нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни
срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш,
като в случая от представеното извлечение от системите на АПИ липсва информация
относно датата на неговото издаване, за да се прецени дали са спазени сроковоте по
ЗАНН, което съставлява още едно нарушение на административнопроизводствените
правила.
От друга страна искането на процесуалния представител на АПИ за служебно
събъране от съда на доказателства относно обстоятелството дали ППС, с което се
твърди, че е извършено нарушението е снабдено с асоциирано бордово устройство и
за представяне на справка за подадени ТОЛ декларации за дата 05.04.22г., от една
страна с оглед формираните горни изводи е ирелевантно, а от друга страна , в случай,
че АПИ е считала тази информация за релевантна е следвало да я събери в хода на
АНП.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от
9
ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на АПИ, в писмените бележки депозирани
по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в
минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и правна
сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на АПИ е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на
спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
въззивника се явява основателно. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по
делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, наказващият орган следва да бъде
осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на
„Автомагистрали –Черно море“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Шумен, ул.“Алеко Константинов“ №8, представлявано от
изпълнителния директор инж.Д. Д.в юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно - наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че
следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да
било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито
и да било процесуални усилия на ю.к , изразило се само в депозиране на писмено
становище по делото. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
10
инфраструктура“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
с който на „Автомагистрали –Черно море“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Шумен, ул.“Алеко Константинов“ №8, представлявано от
изпълнителния директор инж.Д. Д.в за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата н дружеството било наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София ДА ЗАПЛАТИ на
„Автомагистрали –Черно море“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Шумен, ул.“Алеко Константинов“ №8, представлявано от
изпълнителния директор инж.Д. Д.в сумата от 80 лева /осемдесет лева/, ,
представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11