О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№2280
/11.09.2023г.
Бургаския
административен съд, в закрито заседание
Съдия: Ваня Стоянова
при
Секретаря
след като разгледа докладваното от Съдията
адм. дело № 306 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството
е образувано по жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора в гр. Бургас, против Съобщение с характер на решение с изх. № ИЗ-913 от
25.01.2023г. на Директора на ГДИН, във връзка със заявление вх. № М-81 от
18.01.2023г. Иска се отмяна на постановения отказ.
В заявлението си с вх. № М-81 от 18.01.2023г. до
Главен директор на ГДИН, София, И.Р. сочи, че подава на основание чл. 4 от
ЗДОИ. Посочва още, че заради аварирала водопреносна тръба и канализационна
такава през 2018, 2019г. значителна част
от документи във връзка с изтърпяване на наказанието му са унищожени поради
наводняване. В тази връзка иска предоставяне на цялата налична информация в
затворническото досие на лишения от свобода на хартиен и на електронен носител.
Постъпила е молба от И.Н.Р.,
изтърпяващ присъда лишаване от свобода в затвор Бургас, в която, по повод
указания за внасяне на държавна такса, е отправил искане да бъде освободен от
държавна такса поради липса на финансови средства. Уточнява, че поддържа
искането си за предоставяне на правна помощ Прилага декларация за материално и
гражданско състояние.
Представена е адм. преписка с
писмо рег. № 1770 от 10.02.2023г. във връзка с обжалвания отказ, обективиран в
писмо рег. № ИЗ-913/25.01.2023г., регистрирана в Адм.София-град, с вх. № 6174
от 14.02.2023г. и съдържаща писмо рег. № ИЗ-913/25.01.2023г. и копие от заявлението
на лишения от свобода Р.-вх. № М-81 от 18.01.2023г. до главния директор на
ГДИН.
Оспорването
на писмо изх. № ИЗ-913/25.01.2023г., на Директора на ГДИН, София
във връзка със заявление вх. № М-81 от 18.01.2023г. е процесуално недопустимо по
следните съображения:
На 18.01.2023г. оспорващия подал
заявление вх. М-81 до главния директор на ГДИН, София, като е посочил, че
същото подава по чл. 4 от ЗДОИ. В заявлението се сочи, че във връзка с
аварирала водопреносна тръба и канализационна такава през 2018-2019г.
значителна част документи са били унищожени. Иска предоставяне на цялата
налична информация съхранявана в затворническото досие на заявителя на хартиен носител, както и на
електронен такъв. Информацията се иска да послужи евентуално на заявителя при
настъпване на сходен инцидент. Впоследствие до Началника на Затвора в Бургас е
изпратен писмен отговор от Началник отдел СДВРП към Главна дирекция Изпълнение
на наказанията. В писмото с номер ИЗ-913/25.01.2023г. е посочено, че Началника
на затвора следва да разясни на оспорващия разпоредбата на чл. 54 ал. 3 от ЗИНЗС, както и че заявлението на И.Р. с номер М-81 не може да бъде
удовлетворено.
На 31.01.2023г. е регистрирана жалба
от И.Р. *** до Адм. съд, София град срещу съобщение № ИЗ-919 от 25.01.2023г. по
заявление с вх. № М-81 от 18.01.2023г.
Адм.преписка е изпратена с писмо изх.
№ 2757 от 28.08.2023г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, както и становищата
на страните, намира за установено следното:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване
правото на жалба, е актът да подлежи на оспорване. Тази процесуална
предпоставка е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
Въз основа на установеното по делото,
съдът счита че е налице основание за оставяне на жалбата без разглеждане и
прекратяване на производството по делото. Оспореният отказ не съставлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване. Основната дефиниция за
индивидуален административен акт се съдържа в чл. 21, ал. 1 от АПК, съгласно която разпоредба индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В
разпоредбите на алинеи от 2 до 4 на чл. 21 от АПК са прогласени за индивидуални административни актове
и други актове, които не попадат пряко в приложното поле на сочената дефиниция.
Според чл. 54, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържане под стража
(ЗИНЗС), в срок от два работни дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се
съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в
затвора и привеждането на присъдата в изпълнение. Съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗИНЗС, Главният директор на ГДИН определя
длъжностните лица, които могат да се запознават с данните от личното досие,
както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него
информация. В ЗИНЗС и правилника за прилагането му липсват изрични правни
норми, които да регламентират от какви документи се състоят личните
затворнически досиета на лишените от свобода. Не е предвиден и реда за достъп
до тях. В ППЗИНС в няколко разпоредби (чл. 28, 29, 31) са посочени различни
документи, които се прилагат в личното досие на лишените от свобода – опис и протокол
за изземване на документите за самоличност и личните вещи, документи и данни,
свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
За преценката дали един акт носи
белезите на индивидуален административен такъв, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК, от съществено значение е
съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите
се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на
акта.
Не се установи по делото да е налице
законово задължение на ответника да удовлетвори молбата на лишеният от свобода.
Всъщност не може да се приеме също така, че е налице отказ на ответника към
датата на депозиране на жалбата, към който момент съдът е длъжен да прецени нейната
допустимост.
С оглед на това съдът намира, че не е
налице годен за обжалване административен акт, който да подлежи на съдебен
контрол.
Съдът дължи признасяне и по искането
за освобождаване от държавна такса и назначаване на правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално
представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон
задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна
помощ се предоставя и когато страната по административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Предвид цитираните текстове
на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП в конкретния случай не се предвижда по силата
на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които
включват предпоставките: 1. страната по дело да не разполага със средства за
заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите
на правосъдието изискват това. В случая, интересите на правосъдието не
изискват предоставяне на правна помощ. Не са налице изискванията за
задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в
това число и за процесуално представителство. Правна помощ не се предоставя,
когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Водим от тези мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р., от внасяне на държавна такса до
приключване на адм. дело № 306 от 2023г.
на БАС на всички съдебни инстанции.
Не уважава искането за
предоставяне правна помощ на И.Н.Р. по адм. дело № 306 от 2023г. на БАС.
Приема и
прилага адм. преписка изпратена с писмо изх. № 2757 от 28.08.2023г. по описа на ГДИН,
затвор Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора в гр. Бургас, против писмо /в жалбата посочено като съобщение с
характер на решение/ с изх. № ИЗ-913 от 25.01.2023г. на Директора на ГДИН, във
връзка със заявление вх. № М-81 от 18.01.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 306/
2023г по описа на Административен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване
пред тричленен състав на БАС с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: