Определение по дело №24066/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 702
Дата: 6 януари 2024 г. (в сила от 6 януари 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110124066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 702
гр. София, 06.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110124066 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК в
настоящото производство предявените в условията на евентуалност от “......” АД срещу Н. Г.
А. осъдителни искове в следната последователност: 1/ главен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата по
насрещния иск да заплати сумата от 2849,76 лева, представляваща чистата стойност на
кредита /усвоената главница/ по сключения Договор за паричен заем № ........ от 29.07.2022 г.
и при условията на евентуалност 2/ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата по насрещните искове да заплати сумата от 3277,96 лева, представляваща
непогасената главница по сключения Договор за паричен заем № ........ от 29.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 435,08
лева, представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва, уговорена в процесния
договор.
УКАЗВА на Н. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да уточни от кого от всеки
от двамата ответници следва да се изискват посочените справки и ОУ.
УКАЗВА на......” АД в 1-седмичен срок от съобщението да посочи периода на
претендираната възнаградителна лихва от 435,08 лева.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и в насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лева, вносим в
едноседмичен срок по следния начин: 200 лева от Н. Г. А. и 200 лева от“......” АД.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза ........., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след
представяне на доказателства за внесени депозити.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от 10:30 часа, за когато да
1
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника и
препис от писмения отговор на насрещната искова молба.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Н. Г. А. е предявила за разглеждане против "......" АД и “Ф.....” ЕООД следните
пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове: срещу "......" АД
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ......../29.07.2022 г. поради
противоречието му със закона; срещу “Ф.....” ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на парична гаранция № ......../29.07.2022 г.
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество "......" АД договор за паричен
заем № ......../29.07.2022 г., по силата на който била предоставена сумата в размер на 4500
лева при годишен лихвен процент от 35 % и ГПР – 40,90 %. Било уговорено погасителните
вноски да се заплащат в двуседмичен срок, като срокът на предоставения заем бил 52
седмици, а броят на вноските - 26. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем
сключила с втория ответник - "Ф....." ЕООД договор за предоставяне на гаранция, във връзка
с който следвало да заплати на дружеството-заемател "......" АД определена сума,
представляваща възнаграждение за поръчителство, чието заплащане било разсрочено заедно
с вноските за погасяване по договора за паричен заем. Сочи, че общият размер на
заплатеното от нея възлиза на 3348 лева, което плащане по своята същност представлявало
извънсъдебно признание на неизгоден за "......" АД факт, а именно стойността на заплатените
от ищцата вноски. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с "......" АД, следвало да
осигури обезпечение под формата на две физически лица – поръчители, които да отговарят
на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана третата възможност, поради
което бил сключен договорът с ответника "Ф....." ЕООД. Счита, че договорът за паричен
заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че
предвиденото възнаграждение за гаранта представлявало част от ГПР на кредита, което не
било включено и така ГПР надхвърлял допустимия по закон размер. Намира, че договорът
противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, т. 20 и ал. 2 ЗПК, чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, както и на 19, ал. 4 ЗПК и 143, ал. 1 ЗЗП. Развива подробни съображения
за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности
единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с
избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е
едноличен собственик. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за
поръчителство за нищожен. Твърди, че последният няма основание, тъй като обезпечава
задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че същият противоречи както на
императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на
добрите нрави. Излага, че поради накърняването на принципа на добри нрави с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел изгода на кредитора. Счита, че
неправилно предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения
ГПР. Сочи и за наличие на свързаност между дружествата "......" АД и "Ф....." ЕООД, като
печалбата на последния се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му
"......" АД. На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакувания договор,
ищцата не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя, нито договорна лихва, а
единствено чистата стойност на главницата.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с който
ответниците оспорват исковете като неоснователни.
Ответникът “........” АД оспорва твърденията на ищцата за недействителност на
договора с доводи, че същият е сключен в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което се явява и валиден да породи правни
2
последици. Сочи, че преди да сключи договора, ищцата е имала възможност да се запознае с
цялата необходима информация и условията, при които се сключват този тип договори,
съответно да прецени дали да се обвърже по него. Заявява, че цялата необходима
информация, свързана с изчисляване на ГПР, е налична в процесния договор за заем, като в
същия са посочени както общата сума, дължима от потребителя, така и взетите предвид
допускания. Оспорва да е налице заобикаляне на императива на нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Намира, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход за
допълнителна услуга, който да трябва да се включи в ГПР, тъй като това не е задължително
условие за получаване на кредита. Оспорва твърдението на ищцата, че изискването за
предоставяне на обезпечение по договора за паричен заем противоречи на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. Уточнява, че в сключения договор за паричен заем са
посочени заемната суми, размерът и броя на вноските, които трябва да се върнат, като
ищцата е можела да предвиди икономическите последици от непогасяването им.
Ответникът “Ф.....” ЕООД оспорва твърденията на ищцата, обективирани в исковата
молба. Твърди, че сключеният договор за гаранция е валиден като възнаграждението за
поръчителя е определено след извършена преценка на риска. Оспорва, че поръчителството
обезпечава нищожен договор за паричен заем, като уточнява, че дори и последният да се
прогласи за недействителен, то ищцата би дължала чистата стойност на кредита. Поради
това и доколкото е налице главен дълг, договорът за поръчителство не следва да се счита за
нищожен.
В срока по чл. 131 ГПК „......” АД е предявило срещу Н. Г. А. насрещни осъдителни
искове в следната последователност: 1/ главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата по насрещния иск да
заплати сумата от 2849,76 лева, представляваща чистата стойност на кредита /усвоената
главница/ по сключения Договор за паричен заем № ........ от 29.07.2022 г. и при условията на
евентуалност 2/ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата по
насрещните искове да заплати сумата от 3277,96 лева, представляваща непогасената
главница по сключения Договор за паричен заем № ........ от 29.07.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 435,08 лева,
представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва, уговорена в процесния
договор.
Претенциите си ищецът по насрещните искове обуславя с обстоятелството, че
ответницата по тях не е изпълнила задълженията си по сключения от нея договор за паричен
заем, въпреки че е усвоила надлежно заемната сума в размер на 4500 лева. С тези доводи
обуславя правен интерес от предявяване на евентуално съединените искове, като при
отхвърляне на първоначалните исковите претенции Н. Г. А. да бъде осъдена да му заплати
сума в общ размер на 3713,04 лева, от която 3277,96 лева - непогасена главница и 435,08
лева - непогасена възнаградителна лихва, а евентуално при уважаване на първоначалните
искови претенциите претендира чистата стойност на предоставения от заем съгласно чл. 23
ЗПК в размер на 2849,76 лева - дължима главница по договора.
Ответницата по насрещните искове депозира отговор, с който заявява, че евентуално
би дължала само чистата стойност на кредита, с оглед недействителността на сключения
договор за паричен заем, съобразно приетия погасителен план. Моли за разсрочване на
главницата.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищцата по първоначално предявените искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника "......" АД/ и с правно основание чл. 26,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника "Ф....." ЕООД/ е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения
по договор за паричен заем № ......../29.07.2020 г. и договор за поръчителство, сключен във
връзка с договор за паричен заем № ......../29.07.2020 г., както и че първият от тях
противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка и
3
недействителен на твърдените от основания.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения.

По насрещните искове, предявени в условията на евентуалност:
1/ по главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца "......" АД е да докаже, че по силата на валидно сключен
договор за паричен заем е предоставил на Н. Г. А. заемна сума в претендирания размер,
която представлява чистата стойност на усвоения кредита, а последната се е задължила да я
върне съгласно валидно уговорени условия по договора и в изпълнение на погасителен план
към него.
2/ по евентуално предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца "......" АД е да докаже, че между него и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем, по което заемодателят е
предоставил на Н. Г. А. процесната сума като кредит, а последната се е задължила да я върне
по уговорения начин и в уговорения срок, както и да заплати договорна /възнаградителна/
лихва в уговорения размер.
В тежест на ответницата по насрещните искове е да установи, че е възстановила
претендираната сума на ищеца, както и релевираните възражения.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4