№ 290
гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20225300900718 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.432 от ТЗ във вр. с чл.24 от ЗКСД, чл.92 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр. София иска осъждане на
С. С. Ш., гражданин на **** и И****, със статут на продължително
пребиваващ в Република България гражданин на ЕС до ****. с ЛН ****, с
деклариран адрес в страната ****, с адрес по паспорт: **** да плати сумата
от 108 894.21лв., представляваща дължима главница по Договор от
17.10.2014г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
****и по реда на Закона за кредитиране на студентите и ****ите, сключен
между страните, сумата от 5905,72лв., представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода от 28.10.2021г. до 06.07.2022г., сумата от
204,11лв. лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 06.07.2022г., ведно със
законна лихва върху главницата от сезиране на съда 07.07.2022г. до
изплащане на сумите.
Твърди, че на 17.10.2014г. страните сключват договор за целеви кредит
по ЗКСД, въз основа на който ищецът отпуска 78 233,20лв. за заплащане на
семестриални такси за обучение на ответника в Медицински университет гр.
Пловдив. Уговорен е срок за погасяване 120 месеца, броени след гратисен
1
период, с падеж 28 – число на месеца, и фиксирана лихва от 7 % на годишна
база. Кредитът се усвоява на части въз основа на представени от МУ Пловдив
документи, не по – късно от последната дата за плащане на семестриална
такса срещу документ, удостоверяващ, че кредитополучателят като
студент/**** е с право да запише съответния следващ семестър. При
сключване на договора ответникът е предоставил удостоверение от МУ
Пловдив за това, че е студент специалност „****“, при срок за семестриално
завършване ****. Гратисният период включва времето от първото усвояване
до изтичане на 1 година от първата датата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план, през
което време кредитополучателят не дължи плащане по главница и лихва, но
има право да извършва погасителни вноски. При ответника гратисният
период започва от 20.10.2014г. – датата на първо усвояване на сумата, по
посочена в исковата молба банкова сметка, по която са извършени преводи на
сума от по 7 823.32лв. всяка на дати 20.10.2014г., 12.02.2015г., 09.09.2015г.,
04.02.20216г., 15.09.2016г., 07.02.2017г., 15.09.2017г., 23.02.2018г.,
02.10.2018г., 12.03.2019г. в полза на МУ Пловдив, общо 78 233,30 лв., т.е.
целият размер на кредита е усвоен.
Твърди, че лихва се дължи върху усвоената сума и през гратисния
период. Според договореното тя се капитализира годишно чрез прибавяне на
изтекли лихви върху усвоени главници към размера на главницата в края на
годината. Твърди, че начислената за периода лихва, прибавена към размера
на главницата, е 973.57лв. на 17.10.2015г., 2 144.59лв. на 17.10.2016г.,
3 385.41лв. на 17.10.2017г., 4 667.46лв. на 17.10.2018г., 6 037.72лв. на
17.10.2019г., 6 680.94лв. на 17.10.2020г., 6 771.32лв. на 17.10.2021г.
На 30.09.2021г. изтича едногодишния гратинес перид и на 28.10.2021г. е
падеж за първа вноска по погасителен план. Няма погасени суми от ответника
нито на падеж, нито след това. Към датата на сезиране на съда не са платени 9
месечни вноски за главница и лихви. Има забава в плащането над 90 дена.
С подписване на договора – чл.12, ответникът е приел и се е съгласил с
общите условия за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и ****и по реда на ЗКСД и Тарифата на банката за лихви, такси и
комисионни, които са станали неразделна част от договора
Договорена е наказателна лихва при забавено плащане на месечна
2
вноска на ден, в размер на договорната лихва с надбавка 10 % пункта, която
се начислява при забава повече от седем дена. Позовава се на чл.17.2 от
общите условия за това, че при забава над 90 дена, целият кредит става
предсрочно изискуем. С исковата молба отправя изявление за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо поради неплащане на девет месечни
вноски и оттук неизпълнение на длъжника. В резултат на това претендира
връща на главница от 108 894.21лв., лихва по договора за периода от
28.10.2018г. до сезиране на съда на 06.07.2022г. от 5 905.72 лв. и лихва за
забава по чл.17.1 от общите условия в размер на 204.11 лв. от 28.10.2021г. до
06.07.2022г.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не взима становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното.
Писмените документи по делото доказват, че на 17.10.2014г. в гр.
Пловдив между страните е подписан Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и ****и по реда на ЗКСД, по който ищецът в
качеството на банка е кредитор, а ответникът е кредитополучател. Негов
предмет е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на
78 233,20лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период.
За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7 % на годишна база.
С чл.3 е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата
и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата,
на която изтича срока на ****урата.
Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като
сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на
3
съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ
качеството студент, като преводът се извършва не по – късно от последната
дата за плащане на таксата за съответният семестър.
В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява –
чл.5, и в същата клауза е предвидено, че кредитът се погасява по банковата
сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя
и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на
гратисния период е 28 – мо число на месеца.
С чл.11 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са
общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и ****и по реда на ЗКСД, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Според чл.12 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други
разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Върху договора е отбелязано, че текстът му е преведен на ответника от
преводача М.Т.А. от български на английски език. От преводача е
представена клетвена декларация, с нотариална заверка на подписа.
Ищецът представя общите условия към договора, носещи подпис на
ответника върху всяка страница. Но върху общите условия не е отбелязано, че
са преведени на английски език на ответника.
Според чл.10.2 от същите, лихвата по договора се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно. С чл.17.2 е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава,
равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. С чл.18.1 са уговорени случаите на
неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе
кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на
4
три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстравяване
на неизпълнението в срок от 2 седвици от получаване на поканата като след
изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита –
чл.18.2 от ОУ.
Към исковата молба е приложен погасителен план към 30.09.2021г.,
който не е подписан от страните. В него падежни месечни дати са 28 – мо
число на всеки месец от 28.10.2021г. до 28.09.2031г. По него са предвидени
120 месечни вноски в размер на 1 264.35лв. всяка, в резултат на които общият
размер на главницата за погасяване е 108 894.21лв. и договорната лихва е
42 828.50лв. Ищецът обяснява с молба – уточнение, че ответникът не се е
явил в поделение на банката за разписване на погасителен план след като е
настъпила крайната дата за полагане на държавен изпит по специалност ****
****. и изтичане на гратисния период за плащане 30.09.2021г.
Ищецът представя издадените от МУ Пловдив Уверения по чл.10 ал.3
от ЗКСД за правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и
летен/ от курс на обучение в редовна форма по специалност ****, със срок на
обучение от шест години, съгласно които срокът за полагане на последния
държавен изпит е до 30 септември 2020г. Годишната такса за обучение е
8 000 евро, а семестриалната е 4 000лв. Удостоверенията са издадени за
плащане на семестриални такси /зимни и летни/ за всеки семестър на
2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г.
Също така прилага отправени към него от ответника писмени искания
за усвояване на суми от по 7 828.32лв. на семестър по потребителски кредит
за финансиране на студенти и ****и по реда на ЗКСД.
От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр С.
С. Ш. за периода от 17.10.2014г. до 07.07.2022г. и от изслушаната по делото
ССчЕ с вещо лице И. С., изготвена компетентно и безпристрастно въз основа
данните по делото и проверка на счетоводните записи при ищеца, неоспорена,
която съдът кредитира, се доказва, че чрез заверка на банковата сметка на
ответника има усвояване на кредита в общ размер на 78 233,20лв. чрез
извършени плащания на суми за семестриални такси както следва: на сумите
от по 7 823.32лв. на дати 20.10.2014г., 12.02.2015г., 09.09.2015г., 04.02.2016г.,
15.09.2016г., 07.02.2017г., 15.09.2017г., 23.02.2018г., 02.10.2018г. и
5
12.03.2019г. Датите на преводите съвпадат със зимните и летни семестри по
приложените уверения на университета.
Изчисленията на вещото лице С. удостоверяват, че ищецът е приел в
счетоводството си гратисен период от 20.10.2014г. до 28.09.2021г.
включително. За този период е начислявал 7% договорна лихва върху
усвоените суми от кредита, която е капитализирал чрез прибавяне към
усвоената главница. В резултат на това за гратисния период начислената и
капитализирана лихва е 30 661.01лв., главницата с натрупвания е 108
894.21лв.
Сумата от 108 894.21 лв. е посочена в погасителния план като остатък
от главница към 28.10.2021г., върху която се начислява договорна лихва от 7
% на година. Сформираните месечни вноски от 1264,35лв. включват сума за
погасяване на главница от 629.13лв. и начислена лихва от 635.22 лв.
Ответникът е платил само 1.79лв. на 28.10.2021г., с което е погасена
част от дължимата лихва, след това няма плащане. Остатъкът на дълга в
счетоводните книги на банката е 108 894,21лв. главница, 5 905.72лв.
договорна лихва за периода от 28.10.2021г. до 07.07.2022г. и 204.11 лв.
неустойка за забава за периода от 28.10.2021г. до 06.07.2022г.
Вещото лице С. е извършило проверка на изчисленията и е
констатирало, че ищецът е начислявал за гратисния период и след това
възнаградителна лихва от 7 % така, както е уговорено писмено в договора.
Изготвила е вариант, при който за гратисния период и след настъпване
на падежа е начислена договорна лихва от 7 % само върху размера на
усвоената главница, без тя да се капитализира. В този случай към 07.07.2022г.
дължимата главница е 78 233лв. /толкова, колкото е усвоена за
семестриалните такси/, начислената и неплатена договорна лихва за
гратисния период от 20.10.2014г. до 28.09.2021г. е 26 348.73лв., дължимата
договорна лихва от падеж 28.10.2021г. до 06.07.2022г. е 4 242.36лв. и
неустойка за забава по общите условия е 145.77лв. за периода от 28.10.2021г.
до 06.07.2022г.
С исковата молба е формулирано изявление на ищеца за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на падеж на 28 – мо число
на месеца на 9 месечни вноски за главница и лихва за периода 28.10.2021г. –
6
28.06.2022г. и при допусната забава в плащането над 90 дена. Исковата
молба, съгласно съдебната поръчка, е връчена лично на ответника на
15.01.2024г.
При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на
физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в
университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на
Закона за кредитиране на студентите и ****ите, които, с оглед предмета и
изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата
на чл.430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на правилата за
договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се
урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при
празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател –
физическо лице.
Съдът приема, с оглед целта и вида на обществените отношения,
предмет на ЗКСД, указани в чл.1 и чл.2 от този закон, че правилата му,
уреждащи начина на слючване, предмета и изпълнението на договора за
кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита,
са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им
гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна
политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция
по всеки един договор – при неплащане на кредита сумата се погасява от
държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието. Поради
това към тези договори се прилага, съгласно чл.17 ал.5 от ЗКСД, защитата на
чл.143 – чл.148 от ЗЗП.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми
следва да се считат правилата на:
чл.17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор,
който трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки
превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени
изисванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в
7
условията на договора, както и когато преди сключването му банката не
уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е
недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита,
но не и лихви, такси и други разходи;
чл.19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на
такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и
управление на кредита, като такива уговорки са нищожни;
чл.20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на
банката, не може да надхвърля 7 % пункта и уговорка за по – висока лихва е
нищожна;
чл.23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на
главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ
времето от сключване на договора до изтичане на едно година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната
работа съгласно учебния план за съответната специалност;
чл.24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на
кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и
включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите
средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като
изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно
погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на
общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10 –
годишен срок, считано от края на гратисния период;
По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа
издадени по реда на чл.10 ал.3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, за
периода от 2014г. до 2019г. ответникът ежегодно е записвал зимен и летен
семестър на редовно обучение по специалност „****“, въз основа на което
ищецът е извършвал плащане на месечни такси за обучение от по 7823.32лв.
всяка в този период. Общо платената и следователно усвоена за плащане на
такси за обучение сума по кредита е 78 233,20 лв.
Съобразно правилото на чл.23 ал.1 и ал.2 от ЗКСД, страните са уговори,
че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до
изтичане на едно година от първата датата за провеждане на последния
8
държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи
плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период
банката начислява лихви по кредита. От цитираните уверения на МУ –
Пловдив се доказва, че датата на последния държавен изпит за ответника е
****., посочвана винаги във всяко едно уверение като документ със
съдържание по чл.10 ал.3 ЗКСД. Това означава, че гратисният период е
изтекъл на 30.09.2021г. и след тази дата, на 28 – мо число според уговорките,
се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и
лихвите по него.
Погасяването следва да стане по погасителен план, който се изготвен
след 30.09.2021г., с оглед първи падеж и изискуемост на плащане на
28.10.2021г., което е след едногодишния гратисен период от ****. до
30.09.2021г. и настъпване на договорената падежна дата 28 – мо число на
всеки месец. Ищецът сочи, че ответникът не се е явил в офис на банката, за да
се подпише между тях погасителен план по общо съгласие, и това не е
опровергано от ответника чрез въвеждане на твърдение и доказване на
положителния факт по изпълнение от негова страна на това договорно
задължение. Доколкото е необходимо длъжникът да прояви активност и не го
е сторил до датата на първи падеж за плащане 28.10.2021г., следва да се
приложи правилото на чл.130 ал.1 и чл.131 ал.1 от ЗЗД и да се възприеме като
приложим между страните изготвения от ищеца – кредитор погасителен план
със 120 месечни вноски от по 1264.35лв. Съгласно нормата на ЗЗД, която
следва да се приложи поради липса на специални норми в ЗКСД и в
сключения договор, ако при едно задължение с право на избор /да се
определи в случая размер на месечните вноски при уговорено с договора
връщане на кредита на 120 вноски с падеж 28 – мо число/ не е определено
кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника и ако правото на
избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това
срок или ако няма такъв срок – до времето, когато задължението трябва да се
изпълни, правото на избор преминава върху кредитора. В случая съдът
приема, че ответникът като длъжник, при настъпил срок за връщане на
кредита и според клаузите на подписания договор, е имал право на избор за
месечния размер на вноските, които да договори с ищеца – кредитор и така да
индивидуализира напълно погасителния план по кредита, но не е упражнил
това право, защото не е отишъл в офис на банката да уговори и да се подпише
9
погасителния план. Поради това бездействие до 28.10.2021г. банката като
кредитор е упражнила правото и е изготвила погасителния план, който следва
да се възприеме като меродавен в отношенията на страните.
Съдът констатира обаче допуснато нарушение на чл.24 ал.1 т.1 и т.2
ЗКСД, на чл.17 ал.4 от ЗКСД и чл.18 ал.3 от ЗКСД, защото банката с чл.11 от
договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които
– чл.10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят
към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се
увеличава. В резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата
не е равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както
изисква чл.21 ал.1 и ал.3, чл.24 ал.1 т.1 и чл.17 ал.3 и ал.4 от ЗКСД, а включва
и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорна
лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите
договорни лихви за гратисния период. Т.е. след гратисния период се връща
както сумата, ползвана за плащане на такси за обучени, така и договорна
лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период
договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на
договорната лихва до изплащането й.
Само че ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и плащане на нещо
друго с чл.19 ал.2 ЗКСД, като казва, че само това, което е предоставено като
кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл.21 ал.1 и
ал.3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД. Законодателят
забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които
не са включения в условията на сключения договор и за които
кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора.
Фактът, че с чл.10 ал.2 от утвърдения между министъра на финансите и
министъра на образование типов договор за кредитиране на студенти и ****и
/общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния период лихва
да се капиталицира, не поражда позитивна правна норма с такова
съдържание, която да може да преодолее забраната на иперативните правила
на цитираните по – горе норми от ЗКСД. Типовите договори по образец по
чл.6 и чл.7 от ЗКСД се сключват между банките и министерството на
образованието, а не между студент и банка. С типовия договор не могат да се
направят законодателни промени в защитните норми на ЗКСД като се
10
изменят, защото такава делегация не е дадена от законодателя в чл.6 и чл.7 от
ЗКСД. Порати това съдържанието на тези типови договори не е и не може да
бъде източник на позитивна правна норма, даваща право на банките да
нарушат чл.17 ал.4, чл.19, чл.21 и чл.24 от ЗКСД при сключване на договори
по този закон с физически лица.
Фактът, че капитализиране на изтекли лихви към главницата през
гратисния период и увеличаването й в случая от 78 233.20лв. на 108 894.21лв.,
е уговорено с чл.10.2 от общите условия, а общите условия на банката са част
от сключения договор, съгласно чл.11 от договора, не преодолява
гореконстатираното противоречие с императивни норми на закона и не го
санира, защото представените общи условия от лист 9 до л.11 са подписани
от ответника, но не са му преведени, поради което условията на договора не
са предоставени на кредитополучателя на разбираем за него език. Това е така,
тъй като сключеният договор, според изричната отметка върху него, е бил
преведен от М.А. от български на англйиски език на 17.10.2014г., за което
преводачът се е подписал. Върху общите условия няма такова отбелязване,
нито израз, който да сочи, че на разбираемия за кредитополучателя език –
английски, към датата на сключване на договора, е представено цялото
съдържание на договора. Полагане на подпис без превод, какъвто е направен
за договора, води на извод, че съдържанието на общите условия не е било
узнато от кредитополучателя към момента на подписване на договора.
Поради това общите условия не изпълняват изискването на чл.17 от ЗКСД,
противоречат му, поради което не са част от възникналите между страните
договорни отношения. На това основание ответникът не дължи плащане на
суми, изчислени в резултат на капитализиране на изтекли лихви върху
главницата и тяхното последващо олихвяване със 7 % договорна лихва.
Следващото нарушение на същите норми е, че с чл.17.2 от общите
условия се предвижда трети вид лихва за плащане – неустойка за забава, в
размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта /общо 17 %/.
Това е лихва, която не фигурира в договора, и за нея няма разписани ясни
правила, приети от кредитополучателя. Банката може да уговори със студента
обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид
като част от съдържанието на договора, ясно и разбираемо, по което страните
са постигнали съгласие като са материализирали волята си в документ, който
11
е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване на чл.21 от ЗКСД, който,
определяйки максимална лихва от 7 % по договора, не индивидуализира вида
на лихвата – само възнаградителна, или и за забава. Тук важи и изложения в
предходен абзац мотив защо съдът приема, че представените общи условия
не са станали част от съдържанието на сключения договор. Ето защо
неустойка за забава по сключения договор не е уговорена и не се дължи.
Поради констатирано противоречие на чл.10.2 и чл.17.2 от общите
условия с правилата на чл.18 ал.3, чл.17 ал.4, чл.19 ал.2, чл.21 ал.1 и ал.3 и
чл.24 ал.1 от ЗКСД, които според съда са императивни с цел защита на
обучаващото се лице, ползващо кредита, съдът приема, че тези уговорки са
недействителни по смисъла на чл.17 ал.6 от ЗКСД. Ответникът като лице,
ползвало кредит като студент за плащане на семестриални такси, дължи на
банката само 7 % на годишна база договорно възнаграждение върху
ползваната сума на кредита за такси от 78 233.20лв. за целия срок на кредита
от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху сумата от 108 894.21лв., т.е.
главница в този размер не се дължи.
Изтеклите от 20.10.2014г. до 28.09.2020г. договорни лихви от 26 348.73
лв. се дължат за плащане като договорно възнаграждение, а не като част от
главницата. Върху сумата от 26 348.73 лв. не може след 28.09.21г. да се
начислява договорна лихва от 7 % на годишна база, защото тя не е главница
по кредита по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 във вр. с чл.21 ал.1 и ал.3 от ЗКСД.
Изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се
плащат като такива - така, както страните са уговори, без други начисления
върху тях.
Доколкото констатираните като недействителни /като пряко
противоречащи на императивните правила на ЗКСД/ норми на чл.10.2 и
чл.17.2 са от общите условия към договора, но тези общи условия не са били
преведени на кредитополучателя на разбираем за него език при сключване на
договора, и тъй като съдът приема, че общите условия, на основание чл.17 от
ЗКСД, са поради това недействителни и не се прилагат в процесните
договорни взаимоотношения, то недействителността на отделни клаузи на
тези общи условия са без правно значение за действителността на сключения
договор. Между страните следва да се приеме, че са възникнали договорни
правоотношения по силата на писмено сключения на 17.102.2014г. договор,
12
преведен на английски език, и само съобразно неговите индивидуални
уговорки, без в отношенията да се прилагат и общите условия.
С оглед на този извод, и доказаният факт, че ответникът е платил само
1.79лв. за лихви и не е извършил никакви плащания по погасителния план, то
действително към датата на сезиране на съда 07.07.2020г. /пъровначално
образуваното дело на ОС Кърджали/ е налице забава в плащанията за
вноските от 28.10.2021г. до 28.06.2022г. за главница и договорна лихва. С
исковата молба ищецът е направил валидно волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем по правилото на чл.432 от ТЗ, приложимо,
доколкото ЗКСД не съдържа специални норми. Волеизявлението му е
достигнало до длъжника на 15.01.2024г., не е последвало плащане, поради
което в хода на процеса са настъпили правните последици на упражненото
потестативно право от кредитора и към ход на делото по същество вземането
му по договора за кредит е предсрочно изискуемо в пълен размер.
Съгласно изчисленията на в.л. С., размерът на дължимите суми е:
78 233.20лв. предсрочно изискуема главница в пълен размер, 26 348.73лв.
договорна лихва за гратисния период, 4 242.36лв. договорна лихва за периода
от 28.10.2021г. до 06.07.2022г. Това означава, че искът за главница е доказан
по основание и размер до 78 233.20лв. като за разликата над тази сума до
предявената от 108 894.21лв. следва да се отхвърли. Искът за договорна лихва
е доказан до 4 242.36лв. договорна лихва за периода от 28.10.2021г. до
06.07.2022г. като за разликата над тази сума до претендираните 5 905.72лв. ще
се отхвърли. Не се претендира договорна лихва преди 28.10.2021, т.е. за
гратисния период, поради което не може да се присъди. Не се дължи и
неустойка за забава от 204.11лв., поради което и този иск ще се отхвърли.
При този изход на делото на ищеца ще се присъдят доказани разноски
по съразмерност на уважената част от исковете от 4 756.46лв. При
изчисляване на сумата съдът не включва разход от 3 980.12лв. за особен
представител /които действително са внесени по данни на делото на ОС
Кърджали/, защото такъв съдът не е назначил и сумата не е използвана.
Страната може да иска нейното връщане. Също така е определено
възнаграждение от 150лв. за юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Ш., гражданин на **** и И****, със статут на
продължително пребиваващ в Република България гражданин на ЕС до ****.
с ЛН ****, с деклариран адрес в страната ****, с адрес по паспорт: **** да
плати на „Банка ДСК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, и съдебен адрес гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 6, сумата от 78 233.20лв., представляваща дължима
главница по Договор от 17.10.2014г. за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и ****и по реда на Закона за кредитиране на
студентите и ****ите, сключен между страните, сумата от 4 242.36лв.,
представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.10.2021г.
до 06.07.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда
07.07.2022г. до изплащане на сумите и направените по делото разноски от
4 756.46лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над
уважения размер от 78 233.20лв. до предявения от 108 894.21лв., за
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 4 242.36лв. до
предявения размер от 5 905.72лв. и за сумата от 204,11лв. лихва за забава за
периода от 28.10.2021г. до 06.07.2022г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14