№ 26
гр. Ш. , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200496 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД-05-13 от 21.07.2020г. на директор на
РЗИ Ш., с което на Ц. Й. К., ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***** № 4, вх.1, ет.2, ап.8 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.1 във връзка с ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от Заповед
№РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с
чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като изцяло незаконосъобразно, неправилно и
постановено при недоказаност и неяснота на вписаното нарушение, като в жалбата са
изложени подробни аргументи.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от жалбоподателя,
с което изцяло поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като претендира да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При преглед на материалите приложени в административно наказателната преписка,
1
съдът констатира, че върху НП е налице отбелязване от административно наказващия
орган реализиращо хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.58 ал.1 ЗАНН “Препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение”. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от
общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление,
когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен. При наличието на регламентираните в нея предпоставки
административнонаказващият орган отбелязва дата върху наказателното постановление, от
която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. Съдът
намира, че в конкретният случай не са изпълнени предпоставките на цитираната ал.2.
Направен е опит за връчване на НП по пощата. Пратката е била върната на наказващият
орган невръчена. Когато НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 ЗАНН, задължение на
органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен
на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. В конкретния казус липсват
доказателства нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, предвид
обстоятелството, че пратката е върната като невръчена, а не поради това, че лицето е
непознато на адреса или се е преместило. Съдът намира, че не е спазена необходимата
процедура по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и не е направено необходимото за връчване на НП,
поради което обжалваното НП не е влязло в сила и депозираната срещу него жалба се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2020г. около 11.55 часа свидетелите Д. К. М. – инспектор в отдел ПЕК при
РЗИ Ш. и Г.Н. Г. – ст. полицай при РУ Ш., заедно със Н.И. Г. – инспектор при Община Ш.
извършили проверка в търговски обект – хипермаркет „Кауфланд“ в гр. Ш., бул. Симеон
Велики № 28. По време на проверката, в закритото обществено място – магазина, двамата
свидетели видели един от клиентите в магазина, който се разхождал пред хлебните изделия
и бил без поставена предпазна маска или друго покриващо устата и носа средство. Клиентът
нямал никакво предпазно, защитно средство. Свидетелят Г.Г. поискал документи за
самоличност на лицето, което било без поставено предпазно средство. Свидетелката Д.М.
съставила срещу жалбоподателя Ц. Й. К., Акт за установяване на административно
нарушение № 621 от 11.07.2020г., в който посочила, че е нарушена разпоредбата на т.I . 5.
от Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки на осн. чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Свидетелката М.
съставила акта за това, че на 11.07.2020г. в условията на обявена извънредна епидемична
обстановка, обявена с решение на МС № 325 от 14.05.2020г. и решение на МС № 418 от
25.06.2020г. за удължаване срока на епидемичната обстановка, лицето Ц. Й. К. се намира в
2
закритата част на обекта, като клиент без поставена защитна маска за лице, покриваща носа
и устата. Актът бил подписан от жалбоподателя със следното възражение: „Имам
възражения, които ще представя в 3-дневен срок“. Писмено възражение в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН било депозирано, но било счетено за неоснователно. Въз основа на така
съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка
било издадено наказателно постановление № РД-05-13 от 21.07.2020г. на директор на РЗИ
Ш., с което на Ц. Й. К., с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***** № 4, вх.1, ет.2, ап.8 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от Заповед №РД-01-369 от
30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки
на осн. чл.63, ал.4 от Закон за здравето.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Д. К. М. и на свидетеля Г.Н. Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът
намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са
показанията на двамата свидетели. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № РД-05-13 от 21.07.2020г. е издадено от компетентен
орган – директор на РЗИ Ш. по силата на разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за
здравето. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е
нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
3
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки за територията на страната или на за отделна област.
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето
дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл.73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
/11.07.2020 г./.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.М. и Г.Г., се установява
по безспорен начин, че на 11.07.2020 г. по време на действие на въведената с посочената
по-горе заповед, противоепидемична мярка – задължение за поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
/в това число кърпа, шал и други/, жалбоподателят се е намирал в магазин „Кауфланд“ в гр.
Ш., което место представлява закрито „обществено место“ по смисъла, вложен в
разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена защитна маска или друго средство,
покриващо носа и устата. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателя Ц.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на т.I, 4 от Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето и напълно
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната й
отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда
наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
4
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за нарушено право на
защита на санкционираното лице, поради нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Действително в АУАН № 621 от 11.07.2020г., актосъставителя е посочил, че е
нарушена разпоредбата на т.I. 5. от Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването и нарушителя е бил без поставена защитна маска за лице, покриваща носа
и устата. В атакуваното НП № РД-05-13 от 21.07.2020г., АНО е посочил както правилната
нарушена разпоредба, така и пълно описание на констатираното нарушение - т.I, 4 от
Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването, както и, че
нарушителя е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа
и устата. Законодателят е предвидил възможност в чл.53, ал.2 от ЗАНН възможност за
издаване на наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В настоящият случай е безспорно установено както
извършеното нарушение, така и самоличността на нарушителя и неговата вина.
Напълно неоснователен е и посоченият в жалбата, довод за съществено нарушение на
материалния закон, тъй като НП е издадено въз основа на отменена към момента на
постановяването му, заповед. Действително със Заповед № РД-01-402/15.07.2020г. на
Министъра на здравеопазването, Заповед № РД-01-369 от 11.07.2020г. е била отменена, но
същата е действала към датата на извършване на нарушението. Отделно от това и в Заповед
№ РД-01-402 от 15.07.2020г. съществува т.I, 4 със същото съдържание. Обстоятелството, че
към датата на издаване на процесно НП, заповедта, която е вписана като нарушена е била
отменена не означава, че НП е без правно основание.
Абсолютно несъотносимо към установеното административно нарушение е
депозираното писмено възражение срещу АУАН № 621/11.07.2020г., поради което правилно
същото е било счетено за неоснователно.
Освен това, съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че случаят следва да се
третира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
5
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за
здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявената епидемична
обстановка, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока
извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде
приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателят да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
6
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за РЗИ Ш./, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съдебно заседание не бе посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - РЗИ
Ш. по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева, която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на РЗИ Ш..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № рд-05-13 от 21.07.2020г. на
директор на РЗИ Ш., с което на Ц. Й. К., с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***** № 4, вх.1,
ет.2, ап.8 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от Заповед №РД-01-
369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични
мерки на осн. чл.63, ал.4 от Закон за здравето, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ц. Й. К., с ЕГН ********** от гр. Ш. да заплати по сметка на РЗИ Ш.
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
7