РЕШЕНИЕ
№ 09.01.2015г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви граждански състав
На 10.12. 2014 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Петрова
гражданско дело № 1380 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от М.М.Д. с ЕГН ********** *** против Р.Д.К., с ЕГН **********,***. В исковата молба и
уточненията направени в откритите съдебни заседания ищцата М.Д. заявява, че през 2012г.
е изтеглила потребителски кредит
от „Банка ДСК“ ЕАД, която сума е предала на ответницата К. с цел да
й намери и осигури
закупуване на апартамент в гр.
Казанлък. През м. април 2012г. страните
сключили неформален, безвъзмезден
ненаименован договор с белезите на
договор за поръчка, по силата на който
ищцата възложила на ответницата
да й намери апартамент в гр. Казанлък, който М. да закупи. Р. се съгласила
да изпълни поръчката без възнаграждение, предвид дългогодишните им приятелски отношения. На 07.05.2013г. по банков път Р.
върнала на М. част от сумата в размер на
10 000 лв.. Ищцата твърди, че за останалите 10 000 лв. ответницата й
подписала запис на заповед от 01.04.2013г.
с падеж 30.12.2013г.. Твърди, че тъй като до края на 2013г. Р. не изпълнила задължението си да й намери жилище, то ищцата приела, че договорените им отношения са
прекратени и ответницата следва да й върне остатъка от предоставената й сума в
размер на 10 000 лв.. От съда се иска
да се постанови решение, с което да
осъди ответницата Р.К. да заплати на М.Д. сумата от 10 000лв.,
поради неизпълнение на сключения между страните договор за съдействие за
закупуване на жилище, изпълнението по който е обезпечено със запис на заповед
от 01.04.2013г. с падеж 30.12.2013г., ведно със законната лихва считано от
12.05.2014г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен
отговор, в който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Не възразява, че
е подписала запис на заповед от 01.04.2013г., с падеж 30.12.2013г. за сумата от 10 000 лв. в полза на ищцата. Ответницата, обаче,
твърди, че каузалната сделка, която
обезпечава издадения менителничен ефект е договор за заем, по който тя в
качеството си на заемодател е изпълнила задължението си и е върнала заетата
сума от 10 000 лв.. С оглед на
изложеното претендира за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат изложеното в исковата молба и отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото извлечение от сметка от Банка ДСК ЕАД с
титуляр ищцата М. М.Д.
за периода от 04.05.2012г. до 07.05.2012г.
се установява, че на същата е отпуснат заем в размер на 20 000 лв..
На 01.04.2013г. Р.Д.К. подписала в
полза на М.М.Д. запис на заповед без протест
за сумата от 10 000 лв. с падеж 30.12.2013г..
На осн. чл. 176 от ГПК по делото обяснения даде ответницата Р.К.. Тя потвърди, че на 01.04.2013г.
е подписала процесния запис на заповед за сумата от 10 000 лв. и в един ден е положила два
подписа върху ценната книга. Твърди, че е върнала на ищцата сумата от
10 000 лв. преди падежа - 30.12.2013г., а именно на 07.05.2013г..
От представената по делото операционна бележка пореден номер: 12 от 07.05.2013г., издадена
от Банка ДСК ЕАД, се установява, че на посочената дата – 07.05.2013г. от разплащателната сметка на М Н К
на разплащателната сметка на
ищцата са били преведени 10 000 лв.. Посочено е основание: Р.Д.К.
погасяване на заем.
От представеното Удостоверение с
изх. № 240/21.10.2014г. от ръководството на предприятие „М+С Хидравлик“ АД –
Казанлък се установява че от 07, 03 ч.
до 16, 06 ч. на 07.05.2013г. ищцата Д. е
била на работа.
От представените по делото 2 броя
справки от службите по вписванията -
Казанлък и Несебър по персоналната система на Р.К. се установява, че за периода
01.01.1992г. до 03.11.2014г. тя е
била страна по сделки за покупко-продажба на недвижими имоти.
За установяване каузалното
правоотношение, обезпечено с процесния
запис на заповед страните ангажираха гласни доказателства.
Свидетелят Ивайло Иванов Иванов,
посочен от ищцата, даде показания, че познава страните по делото. Свидетелят потвърди, че ответницата се
занимава с покупко – продажба на недвижими имоти. През 2012г. М. и приятелят й
Димитър споделили на свидетеля, че желаят да си закупят апартамент в гр.
Казанлък. От ищцата св. Иванов знае, че
била изтеглила 20 000 лв., които предоставила на ответницата Р., за
да й закупи апартамент. Р. подписала като гаранция запис на заповед. След една
година Р. й върнала 10 000 лв. без
да й закупи апартамент. За останалата дължима сума от 10 000 лв., която
останала да й дължи Р. подписала нова запис на заповед. Свидетелят не знае
какво са направили страните с предходната запис на заповед за 20 000 лв.. До
края на 2013г. ответницата е следвало да върне на ищцата останалите 10 000
лв., но и до сега тя не го била направила. Междувременно М. се отказала от
закупуването на жилище. Св. Иванов
на няколко пъти спомена, че не е бил свидетел на договорки между страните и, че не е виждал
подписаните записи на заповед. Информацията му е на база споделеното от ищцата.
По делото беше разпитана свидетелката
Т М Т, посочена от ответницата. Тя даде показания, че преди време майката на Р.
имала здравословен проблем, а мъжът й бил заминал за чужбина – Австрия. Ответницата имала нужда от пари за лечението
на болната си майка. Попитала св. Т дали би могла да й услужи с 8000 лв..
Свидетелката й отказала, поради липса на средства. След време Р. й споделила,
че Димитър и М. се съгласили да й дадат заем.
В началото на м. април 2013г. свидетелката и Р. седнали на кафето срещу
магазин „Универмаг“. По –късно дошли М. и Димитър. Направили предложение на Р.
да й дадат 8000 лв. при положение, че ще им върне 10 000 лв. и подпише
запис на заповед. Свидетелката останала в кафенето, а страните излезли. Като се
върнала Р. й споделила, че са й дали
сумата, а тя е подписала запис на заповед.
М.май 2013г., след като мъжът на Р. се прибрал от Австрия, решили да върнат
заетата сума. Парите ги имал по сметка съпругът на Р.. През м. май свидетелката, ответницата и
съпругът й се видели пред Банка ДСК ЕАД, където дошла и М.. Свидетелката изчакала пред банката. На излизане Р. споделила, че е
върнала парите. Пред Банката М. казала „ Радост, в момента не нося записа на заповед, но като си отида в къщи ще
го унищожа“. Свидетелката сподели, че не знае за уговорка между страните за
закупуване на имот.
Свидетелят Минчо Неделчев Караджов,
съпруг на ответницата, даде показания, че съпругата му е взела на заем от
ищцата 8 000 лв. и се е задължила
да върне 10 000 лв., за което е подписала запис на заповед. Парите им били
нужни за лечение на болната майка на Р.. По това време свидетелят бил в Австрия.
На 01.05.2013г. свидетелят се прибрал от Австрия и в първия работен ден, заедно с ищцата,
отишли в Банка ДСК ЕАД. Свидетелят изтеглил 10 000 лв. от сметката си, а
съпругата му ги внесла по сметката на М.. Последната им заявила, че не носи
записа на заповед, защото била на работа. Ответницата не била споделяла със
съпруга си за други задължения към ищцата. Свидетелят даде показания, че до
преди три години жена му е купувала жилища, в които живеели, ремонтирали ги и
след това ги продавали.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от правна страна следното:
Съдебна практика приема, че записът на
заповед макар и абстрактна сделка се
издава във връзка и заради конкретно отношение възникнало между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. С въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с
което е
издаден редовен запис на за
заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване
подлежи каузалното правоотношение. По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест
всяка от страните следва да докаже
фактите, на които основава твърденията и възраженията си. /в този смисъл
т. 17 от Тълкувателно решение№4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, Решение №121 от 01.07.2009г. на ВКС по т. д. № 55/2009г., II
т.о. /
В настоящия случай ищцата твърди, че
записът на заповед гарантира връщането на парични средства в размер на 10 000 лв. предоставени от ищцата на
ответницата, за да бъдат извършени от нея конкретни действия: да й
съдейства за закупуване на жилище в гр. Казанлък. Правното основание на иска е
чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Ищцата не установи договорът да е прекратен на някое
от предвидените в закона основания. Д.
твърди, че е налице неизпълнение на
ненаименования договор, наподобяващ договор за поръчка, тъй като сумата от 10 000 лв./ част от
20 000 лв./, която е дала предварително не е отчетена, нито върната, както
и до настоящия момент тя няма закупен апартамент в гр. Казанлък. / в този
смисъл Решение № 509 от
16.12.2011г. на ВКС по гр. д. № 1171/2011г., IV г.о.; Определение № 1226 от 06.11.2014г. на ВКС по гр. д. № 3359/2014г. IV г.о./ Следователно доказателствената тежест за установяване
наличието на основанието- че ценната книга е издадена, за да гарантира
задължението на К. да съдейства на Д. за закупуването на жилище в гр. Казанлък,
се носи от ищцовата страна. Ищцата твърди, че договорът е неформален и
ненаименован. Д. не ангажира доказателства установяващи твърденията й. По
делото не беше представен подписаният от К. запис на заповед за сумата от 20 000
лв., издаден през 2012г. В откритото съдебно заседание на 10.12.2014г. процесуалният представител на
ищцата заяви, че на 01.04.2013г. странните са унищожили
издадения от ответницата запис на заповед за 20 000 лв. и К. се е
задължила по процесния запис на заповед
за 10 00 лв.. По делото не се установи поради каква причина страните са
унищожили предварително, без да има плащане по него, записа на заповед за
сумата от 20 000 лв.. По делото
страните не спорят, че на 07.05.2013г. на ответницата са били изплатени 10 000 лв.. В приетата като
доказателство операционна бележка от
Банка ДСК ЕАД след основание за изплащане на сумата е отразено: Р.Д.К.
погасяване на заем. Съдът приема за установено, че плащането е станало в присъствието
на ищцата Д.. Това обстоятелство се установи от показанията на св. Танева-очевидец и не се опровергава от
Удостоверение с изх. №240/21.10.2014г. от ръководството на „М+С Хидравлик“АД, от което се установява, че
до 16, 06 ч. на 07.05.2013г. ищцата е била на работа. Освен
от представената по делото операционна бележка и от показанията на св.
Танева се установи, че с банковия превод на 10 000 ответницата е
погасила задължението си по записа
на заповед от 01.04.2013г., който М.Д.
обещала да унищожи.
За да
установи твърденията си ищцата ангажира
гласни доказателства. Съдът не следва да
кредитира показанията на св. Ивайло
Иванов, тъй като той не пресъздаде лични възприятия, а преразказа споделеното
му от ищцата и мъжът, с който тя живее. Св.
Иванов на няколко пъти спомена, че не е бил свидетел на договорки между страните и, че не е виждал
подписаните записи на заповед.
При положение,
че ищцата твърди наличие на
определено каузално
правоотношение, във връзка
с което е
издаден записът на заповед,
но не доказва съществуването му,
то претенцията й,
основана на издадения менителничен ефект, остава
недоказана и следва
да се отхвърли
/в този смисъл- Определение
№805 от 23.12.2009г. на
ВКС по т.д.№701/2009г., ІІ
т.о. /.
С оглед
изложеното и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответницата 1200лв. разноски по
делото.
Водим от гореизложеното, КРС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от М.М.Д. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 79,ал.1 от ЗЗД за осъждане на Р.Д.К.,
с ЕГН **********,*** да й заплати сумата от 10 000лв., по
сключен между страните договор за съдействие за закупуване на жилище, обезпечен
със запис на заповед от 01.04.2013г. с падеж 30.12.2013г., ведно със законната
лихва считано от 12.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК, М.М.Д. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.К., с ЕГН **********,***
разноски в размер на 1200 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: