Р
Е Ш Е Н И Е № ..…
Гр. София, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д“ въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
И.
ЧЛЕНОВЕ :
Стела Кацарова
Мл. съдия : Светлана
Атанасова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 7557 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С
решение № 352350/02.03.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 4947/2017 г. са
уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ, предявени от Р.Й.С. с ЕГН ********** срещу „Т.У." - София, БУЛСТАТ ********,
като уволнението, извършено със Заповед Na 1 - 247/30.03.2016 г., считано от 22.11.2016 г.,
е признато за незаконно и е отменено, ищцата е възстановена на заеманата преди
това длъжност „инженер, инвеститорски контрол" в „Т.У." - София и
ответникът е осъден да й заплати сумата 6 020, 70 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца,
считано от 22.11.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото
за адвокат в размер на 400 лв. Ответникът е
осъден за разноски в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението се оспорва по въззивна
жалба на „Т.У.“ (ТУ) - София с доводи, че
е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон. Въпреки, че съдът е установил, че е имало реално съкращаване
на щата за длъжността на ищцата, той неоснователно е приел, че работодателят не
е доказал законосъобразното извършване на подбор при съкращаването, при
спазване изискванията на чл. 329 КТ. Неоснователно съдът е приел, че при
извършването на подбора работодателят не е изложил отделни мотиви за всеки от
участниците, не е представил доказателства и не е направил съпоставка на
качествата на служителите по приетите от него критерии за оценка, като не е
ясно как е стигнал до извод, че ищцата няма по - висока квалификация и не
работи по - добре от останалите служители. Поддържа, че от представените пред
СРС доказателства се установява изпълнение на всички условия за извършване на
законосъобразно прекратяване на договора на ищцата по чл. 328, т. 2 КТ. Налице
са съответните актове на Академичния съвет на ТУ и на ректора за промяна в
щатното разписание. Представени са и достатъчно доказателства за извършване на
подбора съобразно критериите на закона. Комисията по подбора е достигнала до
обоснован извод, че професионалния опит и квалификация на ищцата са по - ниски
в сравнение с останалите служители на длъжността. Въпреки, че е указал на
ответника доказателствената му тежест да установи извършването на подбора в
доклада по делото, СРС необосновано е приел, че не са представени доказателства
в тази насока. Неоснователно съдът е допуснал доказателства на ищеца във връзка
с претенцията за обезщетение за оставане без работа, които са преклудирани. Моли
да се отмени атакуваното решение и исковите претенции да бъдат отхвърлени
изцяло. Не претендира разноски за въззивното производство и не прави възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от ищцата.
Въззиваемата
страна - Р.Й.С., чрез процесуалния си представител, в отговор в срока по чл. 263 ГПК
оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано, постановено при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства. Моли да се потвърди оспорения акт изцяло, като претендира
направените по делото разноски, съгласно списък.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното :
Районният съд
е сезиран и се е
произнесъл по обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно
за допустимостта на решението и за валидността му – в оспорената част, а по
отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи
и без довод за спазване на императивните материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Между
страните не е спорно и от представените пред СРС доказателства се установява,
че ищцата е работила по безсрочен трудов договор в
отдел „Държавна собственост и инвестиции“, сектор „Инвестиционна програма“ при
„Т.У.“ - София, на длъжност „инженер, инвеститорски контрол“.
Със Заповед № 1 - 247/30.03.2016 г. на
ректора на ТУ трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Не е спорно, че заповедта е връчена на
служителката срещу подпис на 22.11.2016 г.
Понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки определени за
щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции.
В правилно приложение на процесуалния закон СРС е
приел, че изцяло в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на това основание, че има
реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, че уволнението е извършено
по законоустановения ред и при спазване на императивните изисквания на закона.
В тежест на ответника – работодател е да установи и законосъобразността при
извършване на подбор, по смисъла на чл. 329 КТ, но само в случаите, в които осъществяването
на подбор е негово задължение.
В практиката на съдилищата се приема, че основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ - „съкращаване
на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата
функция е реално.
Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение № 275/04.06.2012 г. по гр.
д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г.,
ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО, решение №
498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV ГО, решение № 189/24.07.2013 г.
по гр. д.. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. №
5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата
може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност
при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за
съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или дори увеличаване общия брой на
работниците. Реално е и съкращаването на щата когато се премахва щатна бройка
за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции - когато част от
тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато
трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при
премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на
длъжности, когато при закриване на определена длъжност и създаване
на нова, в трудовите функции на новата длъжност освен част от трудовите
функции на закритата длъжност, са включени и съществено
нови по своята характеристика трудови функции.
Когато се преценява реалността на съкращаването,
преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството
на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от
наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите
задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по
длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на работодателя, от
предмета на дейност и организацията на предприятието.
Обсъждайки в цялост представените пред него доказателства СРС е достигнал
до обоснован извод, че по делото се установява да е осъществено реално
съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност „инженер, инвеститорски контрол“ в отдел „Държавна собственост и инвестиции“,
сектор „Инвестиционна програма“ при „Т.У.“ – София.
Съгласно Протокол № 2 от заседание на Академичния
съвет на „Т.У." - София, проведено на 24.02.2016 г. е взето решение по т.
6. 6 за закриване на отдел „Държавна собственост и инвестиции“ (ДСИ), в който е
работила ищцата и е имало общо 7 щатни бройки и създаване на нов сектор
„Държавна собственост и инвеститорски контрол“ (ДСИК), който поема всички
досегашни функции на отдел ДСИ, като изпълнява и допълнителни функции. Академичният
съвет е взел решение новия сектор да се състои от общо 4 щатни бройки :
ръководител сектор, зам. ръководител сектор, юрисконсулт и старши експерт.
Въз основа на решението на АС на Техническия
университет е издадена Заповед № 1013/28.03.2016 г. на Ректора на висшето
учебно заведение. Съгласно т. 3 от заповедта се съкращават 3 щатни бройки от
бившата Дирекция „Държавна собственост и инвестиции“, в това число : всичките общо 2 щатни бройки за длъжността „инженер
инвеститорски контрол“ (заемана от ищцата) и 1 щатна бройка за „Ръководител
сектор“ и се утвърждава структура и щатно разписание на сектор ДСИК, считано от
28.03.2016 г., като новият сектор се състои от 4 щатни бройки, както са описани
и по - горе. В заповедта е определена комисия, която да извърши подбор между
служителите, на длъжност „експерт/инженер/ инвеститорски контрол“.
Тъй като Академичният
съвет на „Т.У." - София е орган за управление на висшето училище (чл. 24,
ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) и орган за ръководство на учебната
и научната дейност на висшето училище, съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗВО, както е
посочил и СРС, той разполага с компетентност да приема решения относно
промяната в щата на учебното заведение. Съгласно Правилника за устройството и
дейността на Техническия Университет - София, Академичния съвет, по предложение
на Ректора приема решения за структурни промени/щатното разписание,
длъжностните характеристики и разпределението на бюджета на Университета.
От сравнението на
приетите пред СРС доказателства, в това число двете организационни структури на
отдел „Държавна собственост и инвестиции“ (ДСИ), в
който е работила ищцата, и новият сектор „Държавна собственост и инвеститорски контрол“
(ДСИК), както и длъжностните характеристики на старите, съкратени длъжности, и
новите длъжности в сектор ДСИК следва извод, че е налице реално премахване на
целият сектор „Инвеститорски контрол“ в съществуващият преди това отдел „Държавна
собственост и инвестиции“. В това число са премахнати и двете щатни бройки за
длъжността „инженер инвеститорски контрол“ (заемана от ищцата) и 1 щатна бройка
за „Ръководител сектор“.
Въззивният състав намира, че е налице реално премахване на всички щатни
бройки за заеманата от ищцата длъжност, като не става въпрос единствено за
преименуване на отдела, както твърди ищцата, нито се установява преминаване на
трудовите функции на закритите щатни бройки към новосъздадения сектор „Държавна
собственост и инвеститорски контрол“. Освен това, както се посочи и по - горе,
съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на
длъжности.
По основаният спорен
въпрос, пренесен във въззивното производство, който засяга законосъобразното
извършване на подбор при процесното съкращаване на щата, настоящата инстанция
намира следното :
Оплакванията за незаконосъобразност на решението на СРС са основани на доводи за неправилно прилагане на
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ от страна на работодателя.
Съгласно решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. №
1851/2013 г., ІV ГО и решение № 249/17.06.2015 г. по гр. д. № 294/2015 г., ІV
ГО, извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата
задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на
работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции в рамките на обособената структура, в която се извършва
съкращаването на щата. В същото време в практиката се приема непротиворечиво, че работодателят няма задължение за извършване на подбор когато премахва единствена щатна бройка или
всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължение за подбор възниква само в хипотезите, в
който при съкращаване на щата или намаляване обема на работа
се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява
идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други
длъжности. В този случай работодателят следва да сравни
квалификацията и нивото на справяне с работата между всички, изпълняващи
идентични трудови функции, като извършването на подбор обуславя законното
упражняване на правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение. (решение
№ 246/2011 г. по г. д. № 1152/2010 г. ІІІ
г. о. ВКС решение № 118 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 987/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.).
Обратно - в хипотезата,
в която съответното обособено звено се закрива изцяло или се
съкращават всички еднородни щатни длъжности в него,
подборът не е задължителен за работодателя и не обосновава законността на
прекратяването на договора.
Както се посочи и по –
горе, в процесния случай са съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищцата
длъжност „инженер инвеститорски контрол“, поради което работодателят не е имал нормативно изискуемо задължение, а само
право да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Упражняването на това
право е въпрос на работодателска преценка, като неупражняването му не води до
незаконност на прекратяването на трудовия договор само на това основание, както
приема СРС.
Така мотивиран и за
разлика от СРС, въззивният състав приема, че
уволнението на ищцата е законно извършено. Искът за отмяната му е неоснователен и
незаконосъобразно е бил уважен от СРС.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ :
Уважаването на исковете е обусловено
от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. От изложеното до момента
и доколкото уволнението няма да бъде признато за незаконно, исковете за
възстановяване на служителката на предишната длъжност и заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа са неоснователни.
Доколкото решаващите
изводи на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени, а исковете да се отхвърлят.
По разноските пред СРС :
С
оглед изхода от спора решението следва да се отмени и в частите, в които ответникът
е осъден да заплати разноски в полза на ищцата по чл. 78, ал. 1 ГПК, както и
разноски в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Независимо от промяна
изхода от спора, настоящият състав не присъжда разноски в полза на ответника
пред СРС, понеже до приключване на производството пред СРС (с. з. на 21.02.2018
г.) не са представени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар за
тази инстанция. Представен единствено списък за разноските, който не обвързва
съда и не съставлява доказателство за това, че са реално направени.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора, право на разноски за въззивното производство има
ответника – въззивник. В последното съдебно заседание по делото представителят
на ответника изрично е направил изявление, че не претендира разноски пред
въззивната инстанция и такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 352350/02.03.2018
г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 4947/2017 г., с което са уважени искове с
правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Р.Й.С.
с ЕГН ********** срещу „Т.У." - София, БУЛСТАТ ********, като уволнението,
извършено със Заповед Na 1 - 247/30.03.2016 г., считано от 22.11.2016 г.,
е признато за незаконно и е отменено, ищцата е възстановена на заеманата преди
това длъжност „инженер, инвеститорски контрол" в „Т.У." - София и
ответникът е осъден да й заплати сумата 6 020, 70 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца,
считано от 22.11.2016 г. и в частта, в която, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т.У." - София е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на Р.Й.С. с ЕГН ********** сумата 400 лв., а на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК - разноски в полза на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Р.Й.С.
с ЕГН ********** срещу „Т.У." - София, БУЛСТАТ ******** с правно основание
чл. 344, ал 1, т. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено
със Заповед Na 1 - 247/30.03.2016 г., считано от 22.11.2016 г., с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на длъжност „инженер, инвеститорски
контрол" в „Т.У." - София и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на сумата в размер на 6 020, 70 лв. - обезщетение оставане без работа поради
незаконно уволнение за период шест месеца, считано от 22.11.2016 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, при условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.