№ 558
гр. Монтана, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100308 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо
ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предложение
първо ЗЗД.
Ищцата, Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, ул. „Свети
Климент Охридски" № З1 чрез ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. ,,Борба” № З, е предявила искове срещу:
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда ,,А” /, ет. 2, Бизнес център ,,България” „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 20З5О8899, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ,,Витоша” 146 /сграда ,,А”/, ет. 2, Бизнес център „България”
Цена на първия главен иск: 1277,33 лева
Цена на втория главен иск: 1081.51лева
Цена на трети главен иск: 20,00 лева
Цена на четвърти главен иск: 50,00 лева
В исковата си молба твърди, че ищецът е сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит № 2993455 и с втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в
заем сума от 1000лв.
Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание
чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК:
Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 2993455
лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на
разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното
1
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът
вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % е заблудил потребителят, като
използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора
за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита,
които следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя”, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,77 % разходите,
които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата
- поръчител.
Налице е „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д
ал.1 и ал.2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се обоснове преценката за неравноправния характер на договорените
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 1 000.00 лв. с посочен ГПР 21,77 %, с
различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от
действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът
не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от
възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите
финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата
неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното
правоотношение. Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е
включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност
на ГПР.
Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по
потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/ 13/ ЕИО,
транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да
2
се съставят на ясен и разбираем език е тьлкувано с преюдициални заключения
на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и
разбираемостта не се отнася само формално и граматически до
разбираемостга на уговорките, но и до свеждане до знанието на
потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията
им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи /Решение по дело
С-186/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С-26/1Зг.,
Решение от 23.04.2015г. по дело С - 96/14; Решение от 26.02.2015г. по дело С -
143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15, С-
307/15 и С-308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на задължителния им характер са
съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, ІІ т.о.
Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно опредЕ.
методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по
алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси
и други разходи изрично уговорени между страните и включени в договорното
съдържание- арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква
и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с
договора, които не са предвидени в него.
Ако не се приемат за основателни доводите им за нищожност на
кредитния контракт, то твърдят, че не е произвела правен ефект уговорката за
заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова
страна на лично обезпечение.
Съгласно Договор за потребителски кредит № 2993455, потребителят
може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа
от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от
раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в
четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които
кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от
подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12,
раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал
опцията сключване на договор с поръчител, които е бил определен от
кредитодателя и е подписал с втория ответник ,,Ай Тръст“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, съгласно които се е задължила да изплати на
фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 1 081.51 лева, платимо
като добавък към падежната вноска.
Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда
правни последици, поради следните съображения: Договорът за
поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент
от фактическия състав, които следва да се осъществи за валидното му
3
възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е
кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на
задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е
уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето,
различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелтството, че кредиторът има
легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение.
Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването
на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно
основание.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството,
като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето,
че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора, противоречи на добрите прави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 3ПК. Съдебната
практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при
което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква
престация, поради което нарушаването на принципа за справедливост и още
по-драстично.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в 3ПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не се предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоснособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8, 9 ,
23, 24, 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от
27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи
4
възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта
на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнениена задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение,
с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да
изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда
на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с
което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действаше
добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на
чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за
неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази
договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща
правни последици за потребителя.
Поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с
поръчителя, „Кредисимо” АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла
на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Кредисимо“ АД и
кредитополучателя следва, че ако беше изразил воля да сключи договор за
поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към
кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари
кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение Дарителят
следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен.
На последно място, договорът за поръчителство е с акцесорен характер,
той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува
действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе кредитната
сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения
договор за учредяване на поръчителско правоотношение.
Недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено
от кредитора дружество - поръчител.
Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и
поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не
е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е
едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за
учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу
евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение.
5
Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което
сключването на сделка между него и третото лице – поръчител е лишена от
правно основание.
Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави
съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за
поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, Длъжникът не
получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по- драстично.
Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № 2993455, както и да се прогласи
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
Тръст” ЕООД.
Моли да се осъди „КРЕДИСИМО” ЕАД върне сумата от 20,00 лева
платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски
кредит № 2993455, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. В хода на процеса е допуснато
изменение на иска.
Моли да се осъди „КРЕДИСИМО” ЕАД да възстанови на ищцата
заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 50лв.,
съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в
изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към
договор за кредит № 2993455. В хода на производството е допуснато
изменение на иска.
Ответникът,“ Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ,,Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център ,,България“, представлявано от изпълнителния директор
Сокол Янков, чрез юрисконсулт Александрина И., в срока, предвиден за
отговор взема становище.
Счита, че така предявените искова са неоснователни.
Оспорва исковете изцяло и моли да се отхвърлят в цялост.
С така депозираната исковата искова не се отрича наличието на
облигационно правоотношение между страните. Не оспорва, че между
страните Договор за потребителски кредит № 2993455/15.06.2024г., по силата
на който доверителят и е отпуснал кредит в размер на 1200лв.
Заявява, че главницата е изцяло усвоена от ищеца по избрания от него
начин. Кредитът е сключен за срок от 12 месеца, при пролежим ГЛП в размер
на 38,11% и ГПР в размер на 45.51%, като общият размер на всички плащания
е 1465,83лв.
Към настоящият момент задължението по процесния е изцяло
доброволно погасено.
Не оспорва, че по сметка на доверителя и е постъпила сумата от 20лв., с
6
която е било погасено задължение за възнаградителна лихва, както и, че по
сметка на доверителя и е постъпила сумата от 50лв., с която е било погасено
възнаграждението за поръчител.
Моли гореизложеното да бъде отделено като безспорно по делото.
1. Относно начинът на формиране на ГПР:
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
,,Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
На следващо място моли съдът да има предвид, че възнаграждение за
поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на
легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиране в 5 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с
договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на
кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между ,,Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Размерът та възнаграждението за поръчител не е известен на
доверителя и към момента на сключване на договора. Съгласно раздел ІІІ, чл.
12 от приложимите към договора за кредит Общи условия
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които ,,Кредисимо" ЕАД като
кредитор приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова
гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на
поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в
този случай ,,Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи
оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит
съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по
различен начин и не са два отделни кредитни продукта на ,,Кредисимо" ЕАД,
условията да договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са
поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не
обезпечение.
Във връзка с горното следва да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал.
1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. З от договора за кредит. Двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит. Твърдят, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си
избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска
обезпечен и необезпечен кредит.
С оглед гореизложеното, счита, че не е налице в Договора за
потребителски кредит задължение или да е регламентирано задължително
условие за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен.
7
Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение ,,поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел ІІІ, чл. 13 от
приложимите кьм договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с ,,Кредисимо"
ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в подкрепа на
твърдението, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за
отпускане на кредита.
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на 5 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място ,,Кредисимо" ЕАД кьм датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че
бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с
,,Кредисимо“ ЕАД. ,,Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор
,,Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на 5 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Подробно е пояснена процедурата по сключване на договора.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата
и ,,Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство ,,Ай Тръст"
ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата)
възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
,,Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай
Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя ,,Кредисимо“ ЕАД. ,,Кредисимо“
ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
В този смисъл вземането на доверителя и е действително и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Не възразяват да се приемат представените с Исковата молба
документи.
8
По отношение на всички останали искания възразяват. Освен това не
се оспорва размерът на извършените плащания, като задължението по
процесния договор към дата на подаване на исковата молба е изцяло
доброволно погасено.
Моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за
установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
22993455/15.06.2024г. и като неоснователни и недоказани предявените
осъдителни искове.
Претендира направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Да се отхвърли претенцията на ищеца за разноски - оспорват, че ищцата
е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорват че е
приложим чл. 38, ал. 2 от 3Адв. В условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими
разноски, да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо
ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да
бъде и под минималния по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ,,Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда А),
Бизнес центьр ,,България", представлявано от управителя Ива Михайлова
Шаламанова, действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт Сара Сталева, в
срока за отговор взема становище.
Счита, че така предявените срещу доверителя и искове са недопустими,
а по сьщество и неоснователни.
Оспорва исковете по основание и размер и моли да се отхвърлят.
Доверителят и е сключил с ,,Кредисимо" ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Прилага и моли да се
приеме по делото заверен препис от Договор за поръчителство сключен между
доверителя и и ,,Кредисимо“ ЕАД. За така описаната услуга е дължимо
възнаграждение в размер на 890,45лв., погасяването на което е разсрочено на 3
месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на
поръчителство. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е
гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на
доверителя и за периода след пълно изплащане на кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител има
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който
доверителят и поема - възнаграждението е дължимо само за периода на
предоставяне на услугите.
Направено е описание на механизма на сключване на договора за
9
кредит и този за предоставяне на поръчителство, като по този начин на сьда
ще се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на
параметрите на договорите.
Възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на 3ПК, респективно
на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008148/ЕО.
Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично
задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е
(1) разход закредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е
(3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита“.
Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло
доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл
сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на
кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено
в ГПР.
На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване
на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с
,,Кредисимо" ЕАД. ,,Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор
,,Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Да се отхвърли претенцията на ищеца за разноски, оспорват, че същият е
материално затруднено лице по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., оспорват
приложимостта на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Не възразява да бъдат приети представените към исковата молба писмени
доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, и в тази връзка няма никакво
10
противоречие между страните, че е налице облигационна връзка, съгласно
сключения Договор за потребителски кредит № 2993455/15.06.2024 г.
между ,,Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Н. Д. С. /кредитополучател/,
както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от
15.06.2024 г. с поръчител ,,Ай Тръст“ ЕООД, носещ отговорност пред
„Кредисимо“ ЕАД.
По силата на договора за кредит е предоставен на ищеца кредит в размер
на 1 200.00 лв. Условието е, че кредитът следва да бъде върнат на 12
месечни погасителни вноски в срок до 20.06.2025г., ведно с начислена
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 465.83 лева, при ГПР от
45,51% и ГЛП от 38.11%.
Не се спори и относно обстоятелството, че за обезпечаване на
задължението на ищеца по Договора за потребителски е сключен договор за
поръчителство със страни: „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като
,,поръчител“. От същата дата - 15.06.2024 г. е включен и Договор за
предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООДС, като поръчител и
Н. Д. С. като потребител. В него се сочи, че потребителят е избрал да сключи
договор с Кредисимо при условията на договор с предоставено от поръчителя
поръчителство. По силата на договора поръчителят се е задължил да
гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има
към дружеството, кредитор. Посочено е възнаграждението на поръчителя,
чийто размер е от 890.45 лв., съгласно Приложение № 1 към договора.
В Договора за поръчителство от 15.06.2025 г., сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД, и Н. Д., Раздел ІІ, чл.2 е договорен обхвата на
отговорността на поръчителя, в който е разписано, че по силата на този
Договор и съгласно условията на Договора за потребителски кредит
Поръчителят, в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
за изпълнението на всички задължения на Потребителя, произтичащи от
Договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на
неизпълнението на потребителя по Договора за потребителски кредит в
5 пункта, от които: задължение за връщане на сумата по предоставения
кредит в размер на 1 200.00 лв.; задължение за плащане на
възнаградителна лихва, задължение за плащане на всички разноски,
свързани със сключването и изпълнението на договора; задължение за
плащане на лихва за забава в случай на забава в плащането, както и
задължение за плащане на друго предвидено в договора за потребителски
кредит обезщетение за неизпълнение; разноски по извънсъдебното или
съдебно събиране на вземането на Кредисимо ЕАД, като са включени
държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по
събиране и представяне на доказателства, адвокатски хонорари.
В чл.4 ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
Заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави
на Кредисимо банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от
Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението на
11
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
представяне на обезпечението, като към отношенията между страните се
прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
В чл.4 ал.2 от Договора за потребителски кредит е разписано: В случай,
че посочения в ал.1, изр.1 срок Кредитополучателят не представи съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от
Кредисимо, съответно този договор не поражда действие между Кредисимо и
и Кредитополучателя.
Установено е, че сумата по разрешения кредит е усвоена.
Налице е признание на „Кредисимо“ ЕАД, че от тях са получени от
ищцата суми в размер на 20.00 лв., за погасяване на договорната
възнаградителна лихва и 50.00 лв. по договора за поръчителство.
Няма спор и относно обстоятелството, че е погасена от ищцата изцяло и
предсрочно предоставената в заем сума.
Съобразно тази фактическа обстановка, съдът намира следното:
Относно иска за обявяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2993455/15.06.2024 г.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се предвижда като част от
задължителното съдържание на договора размерът на ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и
посочената формула. Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита. Легалната дефиниция на понятието "общ разход
по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Неспазването на това изискване е основание за обявяване
на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК. Относно
необходимостта от въвеждане на изискванията за съдържанието и размера
на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива
2008/48/ЕО. За да се даде възможност на потребителите да взимат
своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за
кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да
12
включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита
и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. С оглед да се насърчи
установяването и функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира
висока степен на защита на потребителите навсякъде в Общността, е
необходимо да се гарантира сравнимост на информацията, отнасяща се до
годишния процент на разходите навсякъде в Общността.
ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение №
1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя
как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по договора
сума. С други думи, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се
предоставя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или
не.
В Договора за потребителски кредит от 15.06.2024 г., макар да са
посочени фиксиран годишен лихвен процент по Кредита, Годишен
процент на разходите по Кредита: и общата сума, дължима от
потребителя, в размер на 1 465.83 лв., изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, с което формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Също така посоченият размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния размер на ГПР, тъй като не включва част от разходите за
кредита, с които е задължен потребителя съгласно сключения Договор за
поръчителство, което също следва да бъде включено в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Това обуславя извода, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва
да се възприема буквално и при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание
на договора, тъй като това противоречи на духа на закона и създава
условия за неговото заобикаляне. Напротив, след като се установи, че ГПР е
неправилно изчислен и/или в него не са включени всички компоненти,
образуващи общия размер на разходите по кредита, следва да се приеме, че
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазена. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
13
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Още при сключването на договора, на същата дата – 15.06.2024 г./
без да се изчаква изтичането на посочените в договора за кредит срокове, в
чл.4 ал.1, е уговорено обезпечението по кредита. Анализът на клаузите
относно обезпечението на кредита въобще не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става
ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още или договор за поръчителство или да представи
банкова гаранция в размер на разрешения кредит и договорената лихва за
срока на договора. Доколкото ако разполагаше със тази сума, за да учреди
банкова гаранция, то не би му било необходимо сключването на договора
за кредит.
Нищожността на тази клауза от договора не може да обоснове извода
за нищожност на целия договор за потребителски кредит, а следва да
бъде обявена за нищожна само клаузата, посочена в чл.4 от Договора за
потребителски кредит.
В тази връзка, съдът намира иска за неоснователен иска за обявяване на
целия договор за нищожен и следва да го отхвърли като такъв.
Относно иска за обявяване нищожността на Договора за
поръчителство от 15.06.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД.
В чл.4 ал.1 от договора за кредит са договорени клаузите по одобряване
и усвояване на кредита и съответното обезпечение.
Тъй като кредитополучателят не е представил банкова гаранция, то
договора за поръчителство е влязъл в сила.
Посоченото навежда на извода, че чрез т. нар. ,,договор за
поръчителство‘‘ по същество е уговорена ,,скрита лихва‘‘ и по този начин
избягване на прекомерното увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния договор.
Поставени са за изпълнение изисквания към кредитополучателя или да
предостави банкова гаранция, при условие, че се иска разрешаване на банков
кредит от едно очевидно затруднено материално лице или да сключи договор
за поръчителство с конкретно посочено дружество. Няма данни да е
изследвана кредитната задлъжнялост и възможността на заявителя за кредит
да възстановява редовно и без затруднение месечната вноска съобразно
погасителен план. В тази връзка, съдът намира, че на ищеца не е останал
никакъв избор, предвид материалното му затруднение в момента и
невъзможността да осигури банкова гаранция, като е бил заставен и принуден
да приеме сключването на процесния договор за поръчителство. Доводите на
ответника, че сключването на договора за поръчителство е изцяло доброволно
и зависи от волята на кредитополучателя, не се споделят от докладчика,
предвид установеното, че без такъв договор поисканият кредит няма да бъде
разрешен. Още повече, че договорените суми за плащане по Договора за
поръчителство ищецът реално не е получил никаква еквивалентна
престация, а единствено е обогатил неправомерно ответника, възползвайки
14
се от своята позиция и възможността за налагане принуда, като по - силната
икономически страна.
Установено е по делото, че сключеният от между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД Договор за поръчителство с дружеството ,, Ай Тръст‘‘
ЕООД е свързано лице със заемодателя ,,Кредисимо‘‘ ЕАД и това е
очевидно, с оглед обстоятелството, че и двете лица имат едно и също
седалище и адрес на управление.
Няма спор, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „Ай Тръст" ЕАД, което бе потвърдено в представените отговори и от двете
дружества. От това следва, че възнаграждението по договора за
поръчителство е обогатил и е отишъл в патримониума на заемодателя
„Кредисимо‘‘ ЕАД.
Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда
правни последици по отношение на кредитополучателя. Договорът за
поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ
елемент от фактическия състав, които следва да се осъществи за
валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен,
безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на
поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона
интерес, поради което сключването на сделка между него и третото
лице - поръчител е лишена от правно основание.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в
двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите
прави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на
чл. 143, т. 19 31ПК.
Ищецът се позовава на нищожност на договора за поръчителство,
сключен в противоречие с чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, при накърняване на
добрите нрави и това се установи безспорно.
В тази връзка счита, че безспорно бе установено накърняване
на добрите нрави при сключване на процесния договор за
поръчителство, нарушаване на етично-моралния принцип на
справедливостта в договорните правоотношения и на принципа за
необогатяване неправомерно за сметка на другиго- ищцата е престирала една
сума, с която ответникът се е обогатил, без да е налице необходимост за
това и без насрещна еквивалентна престация.
Договорът за поръчителство от 15.06.2024 г., сключен между
15
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, към Договор за потребителски кредит
от същата дата се явява нищожен, тъй като накърнява добрите нрави -
съгласно чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да
бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се
цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат
общо и неразделно. В случая реалното усвояване на кредита е поставено в
пряка зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от
кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира
като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита,
като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер
на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не
е предвидено в договора.
Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до
заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането
по договора за гаранция ГПР надвишава многократно допустимия размер
от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от
едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за
заем е предпоставено и е непосредствено от сключването на договор за
поръчителство. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за
последица недействителност на договорките между страните.
В констатациите от заключението на вещото лице, което съда възприема
изцяло, дадено обективно, компетентно и безпристрастно и без да е
заинтересовано от изхода на делото, като го приобщава като доказателство, се
установява, че процентът на ГПР с включени и разходите на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД, изчислен в условията на „намалени вноски“ е 315.64%.
В тази връзка, изводът на съда, че иска е основателен, съобразно и двете
посочени основания за нищожност и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, отхвърлянето на първия иск и уважаването
на другия, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна помощ и съдействие, съобразно приложените по делото
писмени доказателства.
Относно иска по чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД.
Налице е признание на „Кредисимо“ ЕАД за получени от ищцата суми
за договорена възнаградителна лихва и по договора за поръчителство. От
констатациите на вещото лице се установява, че е изплатена изцяло чистата
сума по кредита от 1 200.00 лв. от кредитополучателя. Изплатената
възнаградителна лихва е от 37.04 лв., а направените вноски по договора за
поръчителство са от 84.94 лв.
Това обуславя извода, че искът е основателен и установен по размер и
16
следва да бъде уважен, предвид уважаването на исковете за обявяване на
недействителни клаузи.
Договорено е, че правната помощ по договора се предоставя на клиента
безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Посочено е, че
по договора за правна защита и съдействие няма платена сума. Минималното
адвокатско възнаграждение по предявените искове се определя по реда на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като минималното адвокатско възнаграждение
за защита при този материален интерес е 440 лева и тъй като са предявени
кумулативно два иска с такъв интерес и адвокатско възнаграждение се дължи
за всеки от тях, то по първия, частично уважен иск адвокатското
възнаграждение е в размер на 220 лв.с вкл.ДДС, и по втория – 220.00 лв. с
вкл.ДДС. Освен това не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
предвижда възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение,
ако то е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа
стойност на делото.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски, то ответниците, съобразно изхода на делото следва да заплатят
дължимата държавна такса.
Водим от горното, съда
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на Договор за
потребителски кредит № 2993455/15.06.2024 г. , ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.4 ал.1, 2 и 3 от Договор за
потребителски кредит № 2993455/15.06.2024 г., на основание чл.26 ал.1
предл.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и на основание чл.26 ал.1
предложение 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договора за предоставяне на
поръчителство от 15.06.2024 г. към Договор за потребителски кредит №
2993455/15.06.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Витоша" 146
/сграда „А“ /, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплати на Н. Д. С., ЕГН
**********, ОТ ГРАД Монтана, ул.Свети Климент Охридски № 31, сумата от
37.04 лева, представляващи изплатената възнаградителна лихва по договора
за потребителски кредит от 15.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този
размер до предявения такъв от 220.18 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
17
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Витоша" 146
/сграда „А“ /, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплати на Н. Д. С., ЕГН
**********, ОТ ГРАД Монтана, ул.Свети Климент Охридски № 31, сумата от
84.94 лева, представляващи изплатената сума по договора за поръчителство
към договора за потребителски кредит от 15.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА над този размер до предявения такъв от 890.45 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес
Център ,,България”, ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., Булстат *********,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, сумата от 440.00 лв., с
включено ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, защита и съдействие на Н. Д. С., ЕГН
**********, ОТ ГРАД Монтана, ул.Свети Климент Охридски № 31.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес Център
,,България”, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна
такса, в размер на 100.00 лв. за уважената част от исковете, 400.00 лв. за
възнаграждението на вещото лице, както и 5.00 лв., в случай на принудително
събиране на сумите.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ,,Витоша" 146 /сграда „А“ /, ет. 2, Бизнес център
„България“ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат *********, адвокатско възнаграждение в
размер 300 лева с включено ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие
на Н. Д. С., ЕГН **********, от град Монтана, ул.Свети Климент Охридски
№ 31.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ,,Витоша" 146 /сграда „А“ /, ет. 2, Бизнес център
„България“ да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата 50.00
лева, представляващи дължимата държавна такса, както и 5.00 лв., в случай на
принудително събиране на сумите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
18
19