№ 367
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100600986 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 20.10.2023г., постановена по НОХД № 7274/2022г. по описа на СРС, НО,
121 състав, Съдът е признал подсъдимия Р. С. З. роден на **** г. в гр.София, живущ в гр.
София, бул. *****, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за
невиновен в това, че на 18.09.2021 г. около 03.00 часа в гр.София, бул. “Княз Борис I“,
кръстовището с ул.“Неофит Рилски“ отнел чужди движими вещи: 1 бр. мъжки кожен
портфейл марка „АРТ“ на стойност 24 лв., парична сума в размер на 500 лв., 1 бр. карта за
градски транспорт на стойност 2 лв., или всички вещи на обща стойност 526 лв. от
владението на И. А. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, /издърпал портфейла и съдържащите се в него вещи от ръцете на С./, поради което на
основание чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 198 ал.1 НК.
Съдът е постановил веществените доказателства, представляващи CD носители - да се
унищожат след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановил направените разноски по делото остават
за сметка на държавата.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпил протест от Йордан
1
Стоянов – прокурор при Софийска районна прокуратура и допълнително изложение към
него. Във въззивния протест се изразява недоволство от постановената присъда, като се
счита същата за неправилна и необоснована, постановена при непълнота на събрания
доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на протестираната присъда и
постановяване на нова, с която да бъде признат подсъдимия за виновен. В подкрепа на
становището си прокурорът прави искане за допълнителен разпит на постР.лия по делото,
св. И. А. С., както и на поемните лица, присъствали по време на извършеното от него
разпознаване в хода на досъдебното производство. Отделно от това се моли да бъде
изискана справка от таксиметровата компания, от която подсъдимият е взел автомобила,
дали за времето от 20:00ч. до 06:00ч. автомобилът е управляван от друг водач, дали от
таксиметровата компания са контактували с подаване на сигнали за адреси с този „друг“
водач.
Настоящият въззивен съдебен състав намери, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по същото е необходимо да бъде проведен допълнителен разпит на
постР.лия по делото, св. И. А. С.. Също следва да бъде изискана справка от „Йелоу 333“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.“Никола Габровски“ 1 кои
таксиметрови шофьори са ползвали за извършване на таксиметров превоз автомобил „Киа“
модел „Сийд“ с ДК № СВ **** СМ. С кои водачи са контактували операторите на
таксиметровата компания във връзка с подаване на сигнали за адреси за извършване на
таксиметров превоз със същия автомобил. Разпитът на поемните лица, присъствали по
време на извършеното от него разпознаване в хода на досъдебното производство, по
преценка на настоящия състав не биха допринесли за изясняване на фактите по делото.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция на 11.03.2024г., като
свидетел, беше разпитан частният обвинител И. С.. Той заяви, че познава подсъдимия от
съдебни заседания, но когато е извършвал разпознаването му, снимките са били черно бели
и не може да е сигурен дали това е З.. Също така посочва, че сега като поглежда подсъдимия
може да каже, че това не е лицето, което го е набутало в таксито. Заявява, че към онзи
момент е бил много пиян и не помни дали рус човек го е ограбил. Единствено, което помни
е, че човекът, който го е ограбил е бил по-висок от него.
В съдебно заседание от 17.05.2024г. съдът докладва на страните постъпило
Уведомление от „Йелоу 333“ АД с вх. № 49452/26.04.2024г., в което се предоставя
информация, че за периода от 17.09.2021г. до 19.09.2021г. таксиметров автомобил а ДК №
СВ **** СМ е извършван таксиметров превоз и е контактувал с операторите на
таксиметровата компания във връзка с подаване на сигнали за адреси лицето И. В.И., ЕГН
**********.
В хода на съдебните прения адв. Н., защитник на подс. Р. З. моли протестът да бъде
отхвърлен, а присъдата на СРС потвърдена. Счита, че изложените мотиви и извършеният
анализ на фактите от проверявания съд са правилни, поради което моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
2
Прокурорът също изказа становище, че първоинстанционният съдебен е правилен и
законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Частният обвинител С. моли да се потвърди присъдата, защото не си спомня нищо.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозирания протест и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно
събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по
делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.
След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд
приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния
съд.
Подсъдимият е Р. С. З., роден на ****г. в гр. София, живущ в гр. София, бул. *****,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Той ползвал в качеството си на лизингополучател лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. №
СВ **** СМ. Автомобилът бил предоставян на трети лица за осъществяване на
таксиметрова дейност. На 18.09.2021г. за времето от 06:00ч. до 18:00ч. автомобилът се
ползвал от св. И. В.И.. Последният заявява, че в таксиметровата дейност имал ортак, чиято
смяна започвала от 20:00ч. до 06:00ч., но не помнел името му. Описва го като мъж, около 40
годишен, с тъмна коса. Св. И.ов заявява, че никога не е виждал подс. З. да управлява
автомобила.
На 18.09.2021г. ЧО И. С. бил със свой приятел в „Бар Петък“ в гр. София, ул. „Ген.
Гурко“ №21. С. изпил голямо количество алкохол и около 2:30-3:00ч. си тръгнал сам.
Залитайки и губейки равновесие се отправил по ул. „Ген. Йосиф Гурко“ към сгР.та на
Министерство на вътрешните работи. В един момент до него спряло такси. Въпреки че С.
отказал да го закара, таксиметровия шофьор го хванал за раменете и му казал: „Спокойно,
ще те закарам“ и го настанил на предна дясна седалка. По пътя С. заспал и се събудил на
крсътовището на бул. „Княз Борис I“ и ул. „Неофит Рилски“. Тръгвайки да слиза, шофьорът
му казал, че не е платил. От преден ляв джоб на дънките си С. извадил портфейл марка
„Арт“, в който имало парична сума в размер на 500лв., карта за градски транспорт и дебитна
карта на „Уникредит Булбанк“. Възнамерявал да плати с банкнота от 20лв., но шофьорът
издърпал портофейла, прибрал го, след което изтикал постР.лия от автомобила и тръгнал в
посока НДК. С. се опитал да снима регистрационния номер на автомобила, но не успял, тъй
като бил много пиян. В 03:05 той позвънил на тел. 112, за да съобщи за грабежа, но говорел
несвързано и не успял да съобщи къде се намира или да даде информация за нападателя.
След това С. провел разговор с майка си, която го посъветвала да се наспи и на следващия
3
ден да отиде в полицията. На 18.09.2021г. С. подал жалба в 04 РУ-СДВР. Така било
образувано досъдебно производство № 1217/2021г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр. пр. №
33095/2021г. по описа на СРП.
В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а
именно: показания на постР.лия С. и направеното от него разпознаване, св. И. И.ов,
писмените доказателства – договор за лизинг на МПС от 17.06.2021г., протокол за предаване
и приемане на МПС от 17.06.2021г. и заключенията на извършените в хода на досъдебното
производство експертизи, а именно: СТЕ, заключението, на която сочи, че регистрационният
номер на автомобила е СВ **** СМ, но двете лица, видими на записа не могат да бъдат
идентифицирани; заключението на КСППЕ на постР.лия С., според което към
инкриминираната дата той се е намирал в средна степен на алкохолно опИ.е: заключението
на Аудио-техническата експертиза, което посочва, че от номера на постР.лия е осъществено
обаждане към телефон 112, с продължително 1 мин. и 35 сек и заключението на Съдебно-
оценъчната експертиза отнетите от С. вещи са на обща стойност 526 лв.
Районният съдия детайлно е анализирал показанията, дадени от постР.лия С.. Коректно
ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. На базата на този доказателствен
анализи, първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че на
подс. З. не следва да се ангажира наказателна отговорност за извършено престъпление по
смисъла на чл. 198, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция се съгласява с изводите на районния съд, че от доказателствата
по делото не се установява от обективна и субективна страна подс. З. да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В действителност по делото е установено, че в процесната нощ от владението на
постР.лия С. са били отнети вещи, но по делото не са били изпълнени изискванията на НПК
доказаност на деянието по несъмнен и категоричен начин. Не е установена връзка на подс.
З. с извършеното спрямо С. престъпление. Подс. З. е лизингополучател на процесния лек
автомобил, но не се установява той да е присъствал на мястото на извършването на
деянието, тъй като в показанията на св. И.ов е видно, че подсъдимият е давал автомобила
под аренда. На следващо място подс. З. не отговаря на даденото от постР.лия описание на
извършителя на деянието – рус с дълга коса, с издължено лице, слаба фигура.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че извършеното в последствие разпознаване
е било опорочено от органите на досъдебното производство и не представлява годно
доказателствено средство. От свидетелските показания на св. И.ов става ясно и, че е имало
друго неустановено по делото лице, което също е извършвало таксиметрова дейност с
автомобила, както и, че никога в присъствието на св. И.ов подсъдимият не е управлявал
автомобила. От наличните преки и коствени доказателства по никакъв начин не се
установява участие на подсъдимия в извършеното престъпление.
В допълнение на първоинстанционните изводи, с които настоящата инстанция вече се
солидализира, следва да се посочи, че във въззивното съдебно следствие като писмено
доказателство по делото беше изискано и приобщено Уведомление от „Йелоу 333“ АД с вх.
4
№ 49452/26.04.2024г. Съгласно предоставената в него информация за периода от
17.09.2021г. до 19.09.2021г. таксиметров автомобил а ДК № СВ **** СМ е извършван
таксиметров превоз и е контактувал с операторите на таксиметровата компания във връзка с
подаване на сигнали за адреси лицето И. В.И., ЕГН **********. Това уведомление напълно
допълва извода, до който първата инстанция вече е достигнала за недоказаност на
обвинението спрямо подс. З.. За пълнота следва да се посочи и, че пред настоящата
инстанция всички страни в производството заявиха желанието си за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Съобразно процесуалните правила, единственият законосъобразен и правилен изход на
настоящото наказателното производство е подсъдимият Р. С. З. да бъде признат за
невиновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
въззивния съд приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и, като такава,
следва да бъде потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
Като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира
необоснованост, относно установената липса на каквито и да било доказалтества за
съпричастно на подсъдния към повдигнатото му обвинение, на която почива и оправдателна
присъда, както липса на съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
отмяна на присъдата, настоящият състав прецени, че същата следва да бъде изцяло
потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, 14 въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.10.2023г., постановена по НОХД № 7274/2022г. по
описа на СРС, НО, 121 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6