№ .................
гр.
Варна, ...........................г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV
състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
адм. дело № 2460/2019 г. по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на “*“
***с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос,
ул. „* *“ № *, подадена чрез пълномощника С.И.М., упълномощен от
представляващия дружеството Г.Р.Д., която жалба е преподписана и от адвокат Х. К.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
0396594/01.08.2019 г., постановена от Началника на отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за
авточасти, находящ се в гр. София, ул. „* *“ № **, стопанисван от оспорващото
дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
С жалбата се настоява, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и нищожна, доколкото при издаването й са допуснати
съществени нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на допуснатото предварително
изпълнение на оспорваната заповед. Като съображения за незаконосъобразност на
процесната ПАМ се сочи обстоятелството, че няма констатация на контролните
органи, според която дружеството да не отчита приходи от продажби. Според
оспорващия, анализът на вписаните в оспорената заповед основания по своята
същност съставляват възпроизвеждане на текста на закона, но тяхното наличие не
се обосновава с посочването на конкретни факти и обстоятелства, поради което се
настоява, че в оспорения акт липсват фактически основания, както и каквито и да
било конкретни съображения за наличие на някоя от предпоставките. Твърди се, че
преценката за съразмерност на процесната ПАМ е неправилна, а и че не е отчетена
целта на закона. Сочи се, че липсата на мотиви относно срока на ПАМ – в случая
14 дни, съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не
дава възможност да се установи дали актът е в съответствие с целта на закона.
Изтъква се, че доколкото липсва издадено наказателно постановление, налагането
на ПАМ е недопустимо и препятства възможността оспорващият да се възползва от
привилегията, регламентирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Прави се възражение, че
заповедта е нередовно връчена, поради липса на доказателства за компетентността
на Л.В. да я получи. Изтъква се, че датата на запечатването не е съобразена с
възможността за обжалването на заповедта в 14-дневен срок от съобщаването
й. Искането е да се отмени оспорения акт. В хода по същество, адв. Х.К. -
процесуален представител на оспорващия поддържа доводите и исканията, изложени
в жалбата и обръща внимание на обстоятелството, че лицензирането на процесното
фискално устройство (ФУ) като одобрено е видимо от публичния регистър на
Българския институт по метрология. Претендира се и присъждане на направените
разноски.
Ответникът – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Е.А, с
писмена молба (л. 48 от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Искането
е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна
- издадена е при спазване на установената форма, мотивирана е, съобразена е с
материалноправните разпоредби и е изцяло в съответствие с целта на закона.
Поддържа се, че оспорваният акт е издаден след анализ и преценка на
доказателствата по преписката и подробно е описана фактическата обстановка, а
продължителността на срока на ПАМ е справедлива, тъй като съответства на
тежестта на нарушението и на недобросъвестното отношение на нарушителя към данъчната
система.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 13.07.2019 г., при проверка от органите
по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на търговски
обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. София, ул. „* *“ № **,
стопанисван и експлоатиран от „ИНЕКСПРЕС“ ООД, с ЕИК *********, е установено,
че в издаден на същата дата фискален фон с № 001122 на стойност 0,01 лв. липсва
валиден QR код. Органите по приходите констатирали, че в обекта
има налично и работещо ФУ „ТРЕМОЛ ТМ КЛ“ с ИН на ФУ ZK052741 и ИН на ФП № 5О157648 с рег. № на ФУ в НАП 3967436/11.10.2018 г., както и
че дружеството е регистрирано по ЗДДС. Установено е, че дружеството извършва
търговска дейност, без да е изпълнило задължението си да приведе дейността си в
съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 в срок до 31 март 2019 г.,
каквото задължение е регламентирано в § 71, ал. 1 (в сила от 29.03.2019 г.),
доколкото дружеството е регистрирано по ЗДДС, не използва ЕСФП, ИАСУТД и
софтуер за управление на продажбите.
Направен е извод, че с бездействието си
дружеството е нарушило нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18, във вр. с §
71, ал. 1 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18, тъй като е следвало след 31.03.2019
г. да има монтирано, въведено в експлоатация и да използва ФУ, което да е от
одобрен тип, спрямо измененията и допълненията на Наредба № Н-18 (в сила от
29.03.2019 г.), а дружеството е продължило да използва ФУ, което не е от
одобрен тип спрямо него, поради което отпечатаните от това устройство документи
не са фискални бонове по аргумент от чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
Органите по приходите са обосновали тази
констатация с направените такива в съставения Протокол за извършена проверка №
0396594/13.07.2019 г. и приложените към него доказателства – фискален касов бон
№ 001122/13.07.2019 г.
С оспорваната заповед е прието, че
стопанисващото обекта дружество е нарушило разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ, във връзка с § 71, ал. 1 от ПЗР към НИД на Наредба №
Н-18, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и това представлява основание по
смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за прилагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС
– запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
По отношение на продължителността на срока
в заповедта е посочено следното: Определеният от законодателя размер на срока
за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното
обществено отношение; Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват
държавна принуда за защита на установените правни регламенти и в този смисъл
имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налага за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и
последиците от тях, поради което има и превантивен характер; Неспазването от „*“
***на задължението по § 71, ал. 1 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18 (в сила от
31.03.2019 г.) води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат
приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане; Въпреки
че следва да е запознато с изискванията за извършване на търговската дейност, „*“
***е допуснало и извършило административно нарушение, с което се засяга
основния ред при тази дейност, като това означава, че създадената организация в
обекта няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти
във връзка с приетите промени на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в сила от
29.03.2019 година; Събраните данни налагат извод, че една от целите на
търговеца е отклонение от данъчното облагане, което води до негативни последици
за фиска; Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на
ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчното облагане), от което
за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди, а от
там и за благосъстоянието на държавата и обществото; Така определеният размер
на мярката се явява и превенция срещу нежелан резултат за фиска и указва
значимостта на охраняваните обществени отношения; Срокът на наложената ПАМ е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от продажби в обекта.
Не се спори по делото, че за процесното ФУ
„ТРЕМОЛ ТМ КЛ“ с ИН на ФУ ZK052741 и ИН на ФП № 5О157648 с рег. № на ФУ в НАП
3967436/11.10.2018 г. е издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
публичния регистър на Българския институт по метрология на одобрените типове ФУ
(регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18). При извършената от съда справка
на интернет страницата на Българския институт по метрология се установява, че
процесното ФУ е вписано в посочения регистър и към 13.07.2019 г. не му е
прекратена регистрацията. Видно от приложеното на л. 45 от делото Свидетелство
за регистрация на процесното ФУ от 11.10.2018 г. е налице и потвърждение от НАП
№ 3967438/11.10.2018 г. за регистрацията му в приходната администрация, а и се
установява номерът на свидетелството на Българския институт по метрология за
одобрен тип - № 536/08.02.2011 година.
За констатираното административно
нарушение ответникът не представя доказателства за издаване на наказателно
постановление – видно от представената от ответника разпечатка от e-mail ответникът изрично заявява, че към
02.09.2019 г. не е издадено наказателно постановление за нарушението, за което
е постановена оспорената заповед.
Съдът
намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от
оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения
14–дневен срок (видно от разписка на
л. 11 от делото, оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 12.08.2019 г.,
като жалбата до съда е с входящ номер в НАП от дата 22.08.2019 година).
По
отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от
Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 71 от
делото), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и
материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
По
отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
констатациите на органите, обективирани и в Протокол за извършена проверка № 0396594/13.07.2019
г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с
извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с § 71, ал. 1 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени фактически и правни
основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената
форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в неизползване
на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ИАСУТД), които да отговарят на изискванията за одобрен тип
и не са одобрени от Българския институт по метрология, органите по приходите
действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали
да приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган
не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана,
т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № *029 от
22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., І отд, докладчик М.З)
По аргумент от разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната ПАМ, което
следва да е сред посочените от органа в заповедта за налагане на ПАМ, е
използването на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип и не е
одобрено от Българския институт по метрология, като в случая изрично е
посочено, че фискалният бон, издаден от използваното в обекта ФУ, не съдържа
валиден QR код, поради което е прието, че ФУ не отговаря на
изискванията за одобрен тип. В този смисъл неоснователно оспорващият настоява,
че в обжалваната заповед липсва посочване на фактически основания,
представляващи предпоставките за налагане на ПАМ.
Неоснователно оспорващият твърди и липса
на изложени мотиви за определяне на срока на мярката. Изложени в оспорената
заповед конкретни мотиви във връзка с определянето на срока на мярката са
относими към конкретното нарушение и към извършителя му, които мотиви дават
възможност на съда да извърши преценката дали процесната ПАМ е в съответствие с
целта на закона. Така трите основни посочени съображения на органа да определи
срока на мярката в случая на 14 дни са: 1. неизпълнението на задължението от
страна на дружеството води до негативни последици за фиска, до неотчитане на приходи
и до отклонение от данъчното облагане; 2. Дружеството е следвало да знае за процесното
изискване, като с нарушаването се засяга основния ред при тази дейност и означава,
че създадената организация в обекта няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти във връзка с приетите промени на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., в сила от 29.03.2019 г.; 3. необходимостта от срок за
привеждане на дейността в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Не
се установява в производството по издаване на издаване на оспорената заповед да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и
обстоятелства.
Несъстоятелно
оспорващият твърди, че процесната заповед е била нередовно връчена на Л.В..
Видно от разписката за съобщаване на оспорваната Заповед № 0396594 от
01.08.2019 г. (л. 11 от делото) екземпляр от същата е получен от С.И.М., който
се явява надлежно упълномощено от дружеството лице, предвид пълномощното за
представляване на дружеството и управителя му пред НАП, приложено на л. 12 от
делото, според което упълномощител е представляващият „ИНЕКСПРЕС“ ООД.
Оспореният
акт е издаден и при спазване на материалния закон.
Съгласно чл.
118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ,
регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден
от въведено в експлоатация ФУ от одобрен тип. Изискванията за условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с ФУ и ИАСУТД по аргумент от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се
определят с наредба, издадена от министъра на финансите, каквато именно е
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално
устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и
функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен
тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 (публичния регистър на Българския
институт по метрология на одобрените типове ФУ). Т.е. за да се направи извод,
че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от
Българския институт по метрология – с издадено свидетелство за одобрен тип и
вписано в публичния регистър, и да отговаря на техническите и функционални
изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Фискалните
устройства, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва
да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1; 2.
техническите изисквания съгласно приложение № 2.
Сред
функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8,
ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в раздел
ІІІ Изисквания за изобразяване и
отпечатване на информацията при работа с ФУ, в т. 4 е посочено, че фискалната
касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26,
ал. 1 и 2.
Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима,
да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизита
двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се
издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен
документ. Въпросният QR код според
Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява
уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за
продажба/сторно операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН
БОН"/"СИСТЕМЕН БОН", а в случаите на издаване на ДУБЛИКАТ на
фискален/системен бон непосредствено преди текста "СЛУЖЕБЕН БОН".
С нормата на § 71,
ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е въведено задължение
за лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП, ИАСУТД и софтуер
за управление на продажби, които са регистрирани по ЗДДС, да приведат дейността
си в съответствие с изискванията на наредбата в срока до 31.03.2019 г.
В случая
административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение
на ЗДДС, свързано с използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за
одобрен тип, като разпоредбата на чл.
185 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно
от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС регламентира
налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице,
което използва ФУ или ИАСУТД, които не отговарят на изискванията за одобрен тип
и не са одобрени от Българския институт по метрология, като при установено
такова нарушение, както се посочи , органите
по приходите действат в условията на обвързана компетентност.
Безспорно в случая
от доказателствата по делото (писмените – протокола
за извършена проверка и фискален касов бон № 001122 – л. 15 от делото) се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило
задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията на наредбата. Видно от
приложения към протокола от проверката фискален бон от 13.07.2019 г. същият не
съдържа QR
код. Изискването фискалната касова
бележка да съдържа такъв код, представлява едно от функционалните изисквания
към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ –
раздел ІІІ, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба.
Доколкото
процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, същото по
смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр.
с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен
тип ФУ от Българския институт по метрология. Както по-горе се посочи, за да се
приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ
от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано
в публичния регистър) и да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Освен това по аргумент от
чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от
съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
Не се установява
по делото в търговския обект, стопанисван от оспорващото дружество да се
използва ЕСФП, ИАСУТД или софтуер за управление на продажби. И изрично
ответникът се позовава на констатация на инспектор по приходите от дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, че в НАП няма
информация за ползване на ЕСФП, ИАСУТД или софтуер за управление на продажби –
л. 65 от делото. Въпреки изричното указване от съда (Разпореждане
№2374/18.09.2019 г. - л. 51-52 от делото) на доказателствената тежест на
оспорващия за положителния факт на ползване на въпросните системи, не са
приобщени по делото доказателства за наличието на ползване на такива. Същевременно,
видно от справка за регистрация на дружеството по ЗДДС (л. 66 от делото), се
установява, че „*“ ***е регистрирано по ЗДДС. Така установяващото се сочи, че
действително съгласно § 71 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е
следвало оспорващото дружество да приведе дейността си в съответствие с
изискванията на наредбата в срок до 31 март 2019 година. Т.е. следвало е да
приведе ФУ в съответствие с функционалните изисквания към ФУ така, че
отпечатваните фискалните касови бележки да съдържат реквизита QR код.
Разгледани
поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано
административният орган е приел наличието на извършено нарушение – използване
на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, респ. че са налице
основанията за налагане на процесната ПАМ, визирани в чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Несъстоятелно оспорващият
поддържа, че органите по приходите не се позовават на констатации за неотчитане
на приходи от продажби и липсва анализ на това. Използването на ФУ, което не
отговаря на изискванията за одобрен тип сочи на неспазване на изискванията за
надлежно регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговския обект. Както
се посочи съгласно чл. 118, ал. 2 от 3 от ЗДДС фискалният бон следва да е
издаден от въведено в експлоатация ФУ от одобрен тип. В случая, доколкото процесното
ФУ не е от одобрен тип, то не е налице надлежно отчитане на приходите от
продажби чрез ФУ, както изисква ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Обстоятелството,
че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното
постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане
на процесната ПАМ. Съгласно на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за постановяване на
оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че е налице използване на ФУ,
което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Липсва изискване дори да е
налице съставен акт за установяване на административното нарушение. Достатъчно
е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба.
Административнонаказателното производство и административното по налагане на
ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени от един и същ
юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния
характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции -
в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на
следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното
постановление се налага административно наказание – наказателните постановления
са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма.
ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед
обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За
настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е
налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно
нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг
извод не води и разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, само когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й. Фактът, че за процесното
нарушение понастоящем не е издадено наказателно постановление, следва да се
съобразява заедно с обстоятелството, че и оспорената ПАМ понастоящем като
невлязла в сила не подлежи на изпълнение. Видно от Определение от 23.08.2019 г.
по частно адм. дело № 2444/2019 г. на АдмС-Варна е отменено разпореждането по
чл. 60, ал. 1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед №
0396594/01.08.2019 г., постановена от Началника на отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Неоснователно
оспорващият поддържа, че налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на
закона. Както се посочи, при установяване на административно нарушение като
процесното – неизползването на ФУ от одобрен тип, органите по приходите
действат в условията на обвързана компетентност и следва да приложат
предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ,
посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на процесната,
предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярка. Като материалноправни предпоставки
за налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни основания/нарушения,
а неизползването на ФУ от одобрен тип е едно от тези основания, предвид
преценката на законодателя, че обществената значимост на процесното
административно нарушение, изисква в условията на обвързана компетентност да се
постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би
могло да се разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в съответствие с
целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по делото фактическите
и правни основания за прилагането на мярката. А в случая безспорно приложената
с оспорената заповед ПАМ съответства на преустановителната и превантивна цел на
ПАМ, доколкото със запечатването на търговския обект се преустановява
възможността за отчитане на продажбите с ФУ от неодобрен тип, респ. постига се
превантивната и преустановителна цел на мярката.
Издаденият
акт е мотивиран и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок
на ПАМ, както съдът вече посочи. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на
административни нарушения. При определяне на срока правилно са съобразени тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото, както и целта да предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Действително процесните
обстоятелства създават предпоставки с това си поведение дружеството да
накърнява обществения интерес и фискалната политика, неотчитайки надлежно
извършваните от него продажби и допускайки отклонение от данъчното облагане. Целта
на процесната ПАМ е превантивна - да се защити общественият интерес, като се
предотврати възможността за нови подобни нарушения от страна на търговското
дружество. Следва да се приеме, че съществува възможност за извършване и на
друго нарушение от същия вид и изводът за наличието на такава възможност съдът
намира за мотивиран и фактически обусловен от конкретните обективни дадености
във връзка с неправомерното поведение на оспорващия по отношение отчитането на
продажбите, на какъвто извод сочи неизползването на ФУ от одобрен тип. Т.е. извежда
се обоснован извод, че търговецът може да извърши друго административно
нарушение, ако не е издадена заповед за прилагане на процесната ПАМ.
Срокът на ПАМ се
определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 14 дни е към
средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената
преценка. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни
данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения
от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката
административният орган е посочил, какво точно е съобразил. Освен това
оспорващото дружество не представя доказателства, че понастоящем е изпълнило
задълженията си и е привело дейността си в съответствие с изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е осигурило ползването на ФУ, даващо
възможност за отпечатване на фискалния касов бон и на QR код.
Доколкото ПАМ е
израз на административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай
същата е определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото
дружество в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна
цел. Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в
случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22
от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното
деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да
се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.
Засягането в
случая на правната сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната
цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното
в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с
принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на
закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския
обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на
публичните задължения и изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица
и на други разходи във връзка с дейността. Обстоятелството, че ще намалеят и
приходите към държавния бюджет също не следва да се приема, че влияе на
постигането на легитимната цел, в степен, обосноваваща неналагането на
процесната ПАМ. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването
на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващия търговец
като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по
чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени
нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване
на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до
обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че
законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на
достъпа до обекта.
Възраженията във връзка с определената дата на
запечатването на обекта (на втория ден, считано от деня на връчването на
заповедта) са относими към изпълнението на акта и са от значение в
производството по оспорване на допуснатото предварително изпълнение на
оспорената заповед. Както се посочи обаче, съдът е отменил допуснатото
предварително изпълнение на оспорваната в настоящото производство заповед, а и
дружеството, адресат на заповед е упражнило правото си на жалба и срещу
разпореждането по чл. 60 от АПК, и срещу заповедта.
Гореизложеното обосновава извод, че не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, респ. жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона.
При този изход на
спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е представляван по делото от
юрисконсулт, който без да е участвал в проведените заседания по делото представя
с молби писмени доказателства и заявления на страната, както и писмени бележки
по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл.
144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед обема на работата и предвид фактическата
и правна сложност на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на “*“ ***с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Одесос, ул. „* *“ № *, подадена чрез пълномощника С.И.М.,
упълномощен от представляващия дружеството Г.Р.Д., която жалба е преподписана и
от адвокат Хр. К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 0396594/01.08.2019 г., постановена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за авточасти, находящ се в гр. София, ул. „* *“ № **, стопанисван от
оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет
дни).
ОСЪЖДА “*“
***с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос,
ул. „* *“ № *, представлявано заедно и поотделно от Г.Р.Д. и Т.К.П, да заплати
на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: