МОТИВИ
Подсъдимият Р.Г.Ц. е обвинен в
това, че при условията на продължавано престъпление съгласно чл. 26, ал.1 НК,
извършил две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, а именно:
- на 19.10.2015 г. в гр.
Берковица, около 10.36 ч. на входа към първия етаж на сградата на МБАЛ Берковица
се заканил с убийство на И.З.Н. *** с думите „Ела бе, ела тук… ще те убия…”,
които думи били придружени с действия – нанасяне на прободно – порезна рана с
нож в областта на лявата предмишница, като тази закана възбудила в пострадалия
основателен страх за нейното осъществяване;
- както и за това, че на 19.10.2015 г. в гр.
Берковица, в коридора на първия етаж на сградата на МБАЛ Берковица се заканил с
убийство на К.И. *** с думите „Ще ви убия, ще ви убия…”, нанасяйки му прободно
порезна рана с нож в областта на дясната мишница, като тази закана също
породила основателен страх за осъществяването и у заплашения - престъпление по чл. 144, ал.3, във връзка с чл. 26, ал.1 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава
обяснения по случая, като разказва подробно за събитията. Отрича да е заплашвал
пострадалите, но признава, че ги е наръгал с джобното си ножче.
Представителят на обвинението поддържа фактите,
изложени в обвинителния акт и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен.
Защитникът на подсъдимия пледира подзащитния
му да бъде оправдан, като изтъква, че подсъдимият не е заплашил вербално
двамата пострадали, както и че двамата не са изпитали основателен страх за
живота си.
Пострадалите К.К. и И.Н. са
конституирани като частни обвинители и граждански ищци в производството.
Повереникът им поддържа обвинителната теза на прокурора и претендира осъждане
както за извършеното престъпление, така и за нанесените на поверениците му неимуществени
вреди.
С
присъда от 26.01.2018 година съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му
наложи наказалие лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение
отложи на основание чл.66 НК за срок от три години. На основание чл.45 ЗЗД
прие, че в резултат на деянието двамата пострадали са претърпели неимуществени
вреди и уважи частично искането им за тяхното обезщетяване.
За
да постанови присъдата си и да достигне до извод за наличие на противоправно
деяние, извършено от подсъдимия и квалифицирано като престъпление по чл.144,
ал.3 НК, съдът прие за установена от доказателствата следната фактическа
обстановка :
Между
пострадалите и подсъдимия е налице конфликт по повод нерегламентиран превоз на
пътници по линията Берковица – Монтана. По този повод на 17.10.2015 година и на
19.10.2015 година е налице инцидент, в който участници били двамата пострадали
и сина на подсъдимия. Конкретно на 19.10.2015 година около 10.30 часа
подсъдимият се намирал в сградата на РУ Берковица, където изяснявал станалия по
– рано същия ден инцидент със сина му (били срязани гумите на управлявания от
последния лек автомобил и счупено стъкло – за деянието е налице влязла в сила
присъда, постановена от същия състав). Получил обаждане по телефона, от което
научил, че двамата пострадали се намират в сградата на МБАЛ – Берковица. Решил
да отиде и да се саморазправи с тях. Изкачвайки се по стълбите на болничното
заведение, непосредствено на входа срещнал пострадалият И.З.. Последният се
намирал в болницата по повод изписване на съпругата му след проведено лечение.
На входа бил заедно със съпругата си и нейната майка. Подсъдимият се нахвърлил
на З. с думите „ Ела бе, ела тук…ще те убия”, като започнал да го блъска.
Думите му били придружени с конкретни действия – размахвал в ръката си нож. В
опит да се предпази, З. вдигнал дясната си ръка, но усетил пробождане. С цел да
отдалечи нападателя си от съпругата и тъщата си, З. побягнал към вътрешността
на болницата.
Случилото
се до момента било възприето и от другия пострадал – К.К.. Двамата със З.
пристигнали заедно в болницата, но К. останал в двора, за да паркира
автомобила. Вървейки по посока на сградата, възприел случващото се и се
притичал на помощ на приятеля си. Когато влязъл в сградата, се ориентирал по
шума и суматохата. В коридора на първия етаж от болницата, К. видял сина на
подсъдимия, който държал в ръката си тръба или предмет с подобна форма. Тръгнал
в негова посока, но бил застигнат от подсъдимия, който слизал от стълбите,
водещи към горния етаж. Последният се нахвърлил на К.. Размахвал ножа към
лицето му и се заканвал „…ще ви убия, …ще те убия”. Опитвайки да се запази от
нараняване, К. вдигнал ръцете си пред лицето. Бил прободен в областта на
дясната мишница. Паднал на земята и започнал да се влачи, докато в това време
подсъдимият продължил да замахва към него с ножа. К. получил обилно
кръвотечение и останал да лежи на земята, докато подсъдимият напуснал
болницата.
Това
действие било възприето от св.П.Н. – съпруга на З.. След като З. побягнал, тя
тръгнала да го търси. Върнала се във фоайето на първия етаж в момента на
нападението на подсъдимия на К.. Майка й също видяла, че подсъдимия напада К.,
тъй като все още стояла в близост до вратата. Била се отдръпнала и седнала на
една пейка, тъй като не можела да осъзнае какво се случва. З., който тръгнал да
бяга по стълбите към втория етаж, се върнал в момента, в който подсъдимият и
сина му напуснали болницата. Той също видял приятеля си да лежи ранен в
коридора.
Намиращите
се по време на инцидента хора също се изплашили от случващото се, извикали помощ.
К. бил откаран на количка до спешния център. С него бил и З.. Тъй като бил
подаден сигнал до РУ Берковица, на място пристигнал и дежурен полицай. На място
констатирал, че санитарите вече са измили коридора, Разговарял с присъстващи
пред кабинетите пациенти, но никой не пожелал да свидетелства за случилото се.
Разговарял и с двамата пострадали. Според показанията на един от пострадалите,
когато отишъл при тях, полицаят им казал „Сами сте си виновни”. Според самия
полицай, когато отишъл пред спешния кабинет, единият от пострадалите бил в
манипулационната, а другият седял отвън; попитал го има ли проблем и той казал,
„нищо не е станало, няма проблем”.
След
първоначалната обработка на раните, двамата пострадали отишли в МБАЛ – Монтана.
К. бил настанен на лечение в ХО, където на 20.10.2015 година претърпял
хирургично лечение. Били установени : оток и кръвонасядане около 3 см, локализирано по меките
тъкани на дясното око; прободно порезна рана с рамер около 4 см, локализирана по дистална
повърхност на дясна мишница. При
консултации с невролог е установена травматичен неврит на десния улнарен
нерв.
З.
също бил приет на лечение в ХО на МБАЛ – Монтана и на 20.10.2015 година раната
била оперативно обработена. Касае се за прободно порезно нараняване с р-ри 3 см по вътрешна повърхност на
лява предмишница.
По
делото е изпълнена комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза.
Вещите лица дават заключение, че и при двамата пострадали е налице
посттравматично стресово разстройство, възникнало на базата на заканите за
убийство и нанесените им прободни рани с нож. Забелязва се повишено безпокойство,
тревожност, нарушение на съня. В съдебно заседание двете вещи лица (психолог и
психиатър) поддържат изводите си.
Заявяват, че и при двамата пострадали не са налице психиатрични аномалии, които
да променят нормалните възприятия и реакции. А нормалните възприятия и реакции
предполагат страх при подобни на случилото се действия – нападение с нож,
причиняване на нараняване, а в някои случаи и вида на собствената кръв.
Горната
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на съдебното
следствие и на ДП доказателства. Съдът кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Няма данни св. В.Д. и В.И., да са заинтересовани
от изхода на делото. Съдът кредитира и техните показания, тъй като те са в
логическа връзка и последователност с показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, в т.ч. и на пострадалите.
Установената
фактическа обстановка сочи безспорно на извършено деяние, квалифицирано като
престъпление по чл.144, ал.3 НК. Деянието е извършено виновно от подсъдимия,
при форма на вината пряк умисъл.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК е квалифициран състав на престъплението
закана с престъпление. Обект са обществените отношения, свързани личната
свобода на гражданите. Касае се до неправомерно въздействие върху свободното и
нормално протичане на психичните процеси, при които се формира волята на
човека. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране на намерение за
извършване на посегателство върху живота на пострадалия. Изисква се това
обективирано намерение да е от естество, че при нормално протичащи психични и
мисловни процеси МОЖЕ да възбуди
основателен страх от осъществяването му. Практиката на ВС и ВКС последователно
приема, че за съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 НК не е необходимо свидетелят
действително да се е изплашил, а дали „заканването” е от такова естество, че може
да възбуди страх. Заплахата по чл.144, ал.3 НК може да е обективирана както с
думи, така и с действия. В конкретния случай е налице ясна по адресат вербална
закана от страна на подсъдимия – „Ще ви убия…ще те убия”, придружена с
конкретни действия – подсъдимият не просто е държал в ръката си нож, но и в
двата случая, по отношение и на двамата пострадали е осъществил движения,
насочени към нарушаване на телесната им цялост, като в резултат и двамата са
получили прободно – порезни рани. Защитната теза на подсъдимия е, че
действително е наръгал пострадалите, но не е употребявал посочените в
обвинителния акт думи. По разбиране на този състав само действията му също са достатъчни за осъществяване на
състава на заплаха с убийство. В случая, както това се поддържа и от защитната
теза, между пострадалите и подсъдимия е налице конфликт, разиграл се по – рано
същата сутрин. Отишъл е на мястото, където се намирали двамата пострадали, за
да се „разберат”. Няма данни по делото, които да сочат, че целта на подсъдимия
е била физическото им отстраняване. Напротив. Целта е била именно да ги заплаши,
да им „даде урок”. Още при първото съприкосновение с единия пострадал на
вратата на болницата, подсъдимият вади ножа и започва да „замахва” с ножа към
тялото пострадалия. Както посочи и вещото лице, нормално протичащите в
човешката психика процеси и мисловни връзки, нормално биха приели това действие
като заплаха и са от естество да възбудят основателен страх. Прави се
възражение, че експертизата е изготвена само на база събеседването с двамата
пострадали и следователно не е обективна. В случая се касае не до това дали
двамата пострадали са се изплашили, а дали действията на подсъдимия МОГАТ да
предизвикат основателен страх. Прави се и още едно възражение – при пристигане
на полицейски служител на място в болницата, пострадалите заявили, че няма
проблем. Следва да се отбележи, че полицейският служител е пристигнал на място,
след като подсъдимият и сина му са напуснали района на болницата и след като на
пострадалите е оказана медицинска помощ. Към момента на пристигането му,
заплахата вече е прекратена. Ако действително полицаят е казал на пострадалите
и че те са си виновни (този въпрос няма отношение и не е предмет на изследване,
затова и съдът използва условно наклонение) за какъв проблем да му споделят
пострадалите. Към момента, когато органите на реда са пристигнали на място, в
коридорите са заличени всички следи от кръв и борба и не е намерен нито един
свидетел на случилото се, при положение, че действието се разиграва пред
коридорите на най – малко петима общопрактикуващи лекари.
В обобщение. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
деянието, за което му е повдигнато обвинение, съставомерно по чл.144,, ал.3 НК.
Употребил е думи, придружени с действия, които са от естество да обективират
реална, действителна заплаха за живота на пострадалите.
Затова като призна подсъдимия за виновен, съдът му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което отложи за срок
от три години. При определяне на наказанието, съдът взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия и прогласената в закона цел на наказанието.
За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети и граждански
искове, предявени от всеки един от пострадалите срещу подсъдимия за сумата от
15 000.00 лева всеки от тях. Ищците претендират обезщетяване за болките и
страданията, претърпени в резултат на нанесените им порезно – прободни рани, така
и на посттравматичното стресово разстройство, дължащо се на осъществената от
подсъдимия спрямо тях закана за убийство. Като отчете степента на увреждането,
периода на възстановяване, приблизително еднаквите по тежест наранявания и
последици от изживяното, при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът
осъди подсъдимия за даплати на всеки от пострадалите по 3 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление.
При условията на чл.189 НПК на подсъдимия бяха възлобени и направените
разноски.
При такива мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: