Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената искова молба от адвокат С. Я.- ВТАК, в качеството й на пълномощник на С. А. С., с ЕГН * и В. Б. С., с ЕГН *, двамата с постоянен адрес Г.П., ул.”Х. А.”, №..., срещу ЗК „Л. И.” ,със седалище и адрес на управление Г.С.,1407, район „К.”, Б.”Ч. В.”, №..., ЕИК ...,представлявано от С.Х.С. и М.С.М.-Г., с която са съединени субективно и обективно искове, предявени от всеки един от двамата въз основа на сключен застрахователен договор, с правно основание чл.226, във вр. с чл.223 от КЗ- за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане от смъртта на дъщеря им А.С.С., настъпила на 25.06.2010 г. при ПТП, в размер на 150000 лв на всеки един от тях, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта-25.06.2010 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 19.06.2010 г., около 18,15 часа, на път III-3031, при километър 6+373, на пътен участък между Г.П. и с.С., И.С.С., като водач на МПС, при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80”, с рег.№..., собственост на баща му С.И.С., нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил смъртта на А.С.С..След катастрофата А.С. получила спешна помощ и продължителна реанимация.Въпреки положените грижи, в съответствие с утвърдената добра медицинска практика при транспортен травматизъм, пострадалата изпаднала в състояние на мозъчна смърт, вследствие невъзвратимите мозъчни увреждания.Мозъчната смърт е установена на 25.06.2010 г. в 11, 09 часа.При така доказаната мозъчна смърт , със съгласието на родителите й са експлантирани белите дробове, сърцето, черния дроб и бъбреците.Деянието на С. представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, за което той е получил наказание в производството по НОХД № 754/2010 г. на Великотърновски окръжен съд. От гледна точка на гражданското право поведението на С. представлява деликт, от който са причинени на ищците неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на детето им.Ищците твърдят, че между тях и починалото им дете са съществували изключителна привързаност и обич.Те живеели в едно домакинство и имали ежедневни и близки контакти.Очаквали то да израсне и да продължи образованието си, да създаде семейство и поколение.Смъртта му прекъснала всичките им надежди и ги сринала емоционално.Те не са вече в състояние да се концентрират върху ежедневните си лични и професионални задачи, да осъществяват нормален контакт с близки и приятели.Живеят затворени в един техен свят изпълнен с мъка.За тях завинаги е загубена възможността да общуват със съзрялото си дете и да разчитат на неговата подкрепа и обич.Тези морални вреди те оценяват на 150000 лв за всеки един поотделно. Ищците заявяват, че ответното дружество е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № *...с валидност от 31.12.2009 г. до 30.12.2010 г. за лекия автомобил, при управлението на който са причинени вредите, което ангажира неговата пряка отговорност за възстановяване на вредите, виновно причинени от застрахованото лице. Отправят искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати на всеки един от тях по 150000 лв обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им А.С.С., настъпила на 25.06.2010 г. при описаното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта- 25.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната страна ЗК „Л. И.” , в който се оспорва исковата молба.Твърди се липса на правен интерес от предявяването на претенцията по исков ред, тъй като е налице нормативно установена възможност за реализирането й по реда на чл.105 от КЗ, който ред е административен и препятства правния интерес от предявяването на иск.Оспорва се възникването на неимуществени вреди за ищците и твърдението за близки отношения между починалата и нейните родители.Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилия вредоносен резултат с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и с оглед на приложеното по делото споразумение, с което е приключило наказателното производство.Твърди се съпричиняване на резултата от страна на пострадалата,предвид на това, че тя не е била обезопасена с инерционен колан при настъпването на ПТП.Оспорва се претендирания размер на обезщетението, като ответната страна намира исковете за прекомерно завишени.Оспорва се акцесорния иск за изтекли лихви.Заявява се становище, че лихви се дължат не от датата на деликта , а от датата на завеждане на исковата молба, тъй като отговорността на застрахователя възниква на основание сключения договор за застраховка, а не на деликтно основание, поради което той отговаря за лихви за забава, считано от датата на съобщаването му за настъпилото зстрахователно събитие, а не от деня на увреждането.В случая счита за такава дата датата на завеждане на исковата молба. Съдът, с определението си в съдебното заседание на 12.05.2011 г., се е произнесъл по допустимостта и редовността на исковата молба с оглед възражението на ответника за липса на правен интерес от предявяването на исковете.Приел е, че след като предявените искове са осъдителни по своя характер, то правният интерес винаги е налице, щом ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява.Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод на отвод на ответника за липса на правен интерес.Дали вземането съществува, или не е въпрос по съществото на спора, т.е. не е въпрос на допустимост, а на основателност на иска, на който въпрос съдът отговаря с крайния си съдебен акт.В този смисъл правният интерес при осъдителния иск е винаги налице, дори когато искът се окаже неоснователен. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1, във вр. с чл.223 от Кодекса за застраховането.Твърди се от ищците, а и това обстоятелство не се спори от ответника, че застрахователното дружество има сключен със собственика на лек автомобил „Ауди”, модел 80, с рег.№ ...- С.И.С., с ЕГН * с адрес Г.П., ул.”Ш.”, №..., договор за застраховка „ Гражданска отговорност” по полица № *..., валидна от 31.12.2009 г. до 30.12.2010г. Съгласно договора,застраховани лица са собственика на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.Застрахователното дружество изплаща застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт …”за всяко събитие при едно пострадало лице -700000 лв”.Заверено копие от застрахователната полица е представено и прието като доказателство по делото. Не е спорно по делото обстоятелството, че И.С.С. е ползвал като водач описания лек автомобил-собственост на баща му, и на 19.06.2010 г. ,около 18,15 часа, на път III-3031, при километър 6+373, на пътен участък между Г.П. и с.С., нарушавайки правилата за движение по пътищата е допуснал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А.С. С.. Към гражданското дело е приложено като доказателство в цялост НОХД №754/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с всички материали съдържащи се в ДП № 185/2010 г.по описа на РУП –П.- огледни протоколи, протоколи за разпит на свидетели, автотехническа, техническа и съдебно-медицинска експертизи, медицинска документация, протокол за разпит на обвиняем и др.От данните по наказателното дело се вижда, че на 23.12.2010 г. съдът е одобрил по реда на чл.382, ал.7 от НПК постигнатото от ВТОП и обвиняемия И.С.С. споразумение от 16.12.2010 г.При това С. е признат за виновен за това, че на 19.06.2010 г., около 18,15 часа на път III/2031, при километър 6+373, на пътен участък между Г.П. и с.С., при управление на лек автомобил „Ауди 80”, с рег.№..., собственост на С.И.С.от Г.П., нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1, и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и при избиране на скоростта на движение на МПС превишил стойността на скоростта от 90 км/ч за пътно превозно средство от категория „В”, извън населено място,движейки се със скорост от 96,1 км/ч,вследствие на което и по непредпазливост допуснал пътно-транспортно произшествие и причинил смъртта на А. С.С. от Г.П., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”,вр. с чл.342, ал.1,пр.3 от НК,вр. с чл.20, ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП,вр. с чл.36 и чл.54 от НК, съдът му е наложил наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.В този смисъл е и разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК.Съгласно разпоредбата на чл.383,ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В този смисъл по делото не са спорни, а са и доказани от материалите по приложеното наказателно дело въпросите за авторството на деянието,неговата противоправност, вината на дееца, настъпилия вредоносен резултат-смъртта на А.С.С., както и причинната връзка между деянието и резултата, т.е. всички елементи от хипотезата на правната норма, очертаващи деликта- чл.45 от ЗЗД. Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на процесуалния представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А.С..Твърди се, че тя е ßила без предпазен инерционен колан в момента на катастрофата, което е допринесло за настъпването на вредоносните последици.От събраните по досъдебното производство доказателства- огледни протоколи, разпити на свидетелите Р.Ц., Я.Д., Д.И.Т., заключенията на автотехническата, техническата и медицинската експертизи, не се установява дали пострадалата ,която е заемала в лекия автомобил мястото зад шофьора, е била в момента на катастрофата с предпазен инерционен колан, или не.Такива преки доказателства не бяха събрани и по настоящото гражданско дело.По искане на ответната страна, с оглед изясняването на въпроса дали при наличието на предпазен колан на пострадалата биха могли да се предотвратят вредоносните последици, беше допусната и назначена медицинска експертиза.Заключението й съдът кредитира напълно,тъй като то е изготвено от висококвалифициран специалист в областта на съдебната медицина и почива на цялостната и задълбочена преценка на наличните по делото документи- медицинска документация и всички останали писмени доказателства по ДП, както и е дадено на базата на възможностите, които има медицинската наука.Вещото лице пояснява, че причината за смъртта на С. е тежка черепно-мозъчна травма, довела до мозъчни контузии, мозъчен оток, мозъчна исхемия/нарушено снабдяване с кръв и кислород/ и мозъчна смърт.Освен черепно-мозъчната травма, в болницата, при последващата аутопсия, са констатирани още счупване на дясната бедрена кост, кръвонасядания, порезни и разкъсно-контузни рани по горните и долни крайници.Налице е пряка причинна връзка между получените при ПТП травми и настъпилите усложнения-мозъчен оток, мозъчна исхемия и мозъчна смърт на 25.06.2010 г.Според експертизата, черепно-мозъчната травма, причинила смъртта, е резултат на удар на главата върху тавана на автомобила при неколкократното му преобръщане. Тъй като получените увреждания са характерни за действие на широка, плоска и гладка повърхност.Според вида на травмите в областта на главата-липса на охлузвания и рана по кожата/данни за общо сътресение/, следва да се приеме,че мозъчните контузии са резултат от удар на главата върху широка, плоска и гладка повърхност, каквато представлява таванът на купето на автомобила.Експертизата не се ангажира с мнение дали при наличие на предпазен колан, който по принцип омекотява удара, е нямало да настъпи този резултат, т.е.възможно е според експерта и по-малка сила на удара да е достатъчна за причиняването на черепно-мозъчната травма, довела до смъртта.Вещото лице заключава, че и при наличието на колани и въздушни възглавници няма 100% защита.И при най-луксозни аербеци се наблюдават случаи на смърт.Според експертизата, не може да се твърди, че при наличието на закопчан колан тежките черепно-мозъчни увреждания са могли да бъдат избегнати. От заключението на вещото лице не може да се направи извод дали при наличието на закопчан инерционен колан би се избегнал смъртният резултат.От друга страна, по ДП липсват данни дали пострадалата е била или не с предпазен колан .Съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината, респ. цялата вина, се предполага до доказване на противното.Тежестта на доказване на съпричиняване и степента на това съпричиняване, с оглед презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, пада върху този който твърди това обстоятелство, т.е. от ответника.В този смисъл са указанията на съда в доклада.При така събраните доказателства съдът не може да направи извод за доказано съпричиняване от страна на пострадалата, поради което и съгласно цитираната презумпция приема ,че цялата вина за причиняването на смъртта на пострадалата е на водача на лекия автомобил. Ищците са родители на починалата при катастрофата А. С. С., видно от представеното по делото Удостоверение № 297/02.07.2010 г. на община П..В този смисъл те са от категорията на лицата, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди. По делото бяха разпитани като свидетели Д.Ц.Т.-Б. и Т. К. И., двете без родство и особени отношения със страните, и близки със семейството на пострадалите ищци. Свидетелката Б. установява,че отношенията в семейството на ищците са били повече от перфектни.За ищците най-важното било семейството да е добре.Към децата си се обръщали с голяма обич.Децата също се държали с родителите мÝого добре.Били лъчезарни хора,не е имало конфликти и дразги в семейството, или някакво напрежение.Всички живеели в едно домакинство.След инцидента с дъщеря им ищците променили начина си на живот.За приятелите им било трудно да разговарят с тях.Нямало усмивка по лицата им, мъката не слизала от тях, не можели да се концентрират върху ежедневните си задачи.Не могат да преживеят загубата на детето си.Взели решение за донорство в най-трудния за тях момент като дарили органите му, от което се възползвали трима души. Свидетелката И. установява, че познава ищците от около 25 години насам, от ученическите години и живее и работи с тях в същото населено място .Децата им израснали заедно, ходели заедно по почивки.Били „страхотно” семейство, задружно, сплотено.Обичали децата си и се грижели за тях, осигурявали им условия за живот.Загубата на детето им била невероятна.След трагедията станала голяма промяна с тези хора.Не били вече същите, които свидетелката познавала.Загубата за тях била непреодолима.Свидетелката знае за донорството и ги подкрепяла за това. При така установената фактическа обстановка, съдът прави правния извод за основателност и доказаност на предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл.226, ал.1 от,във вр. с чл.223 от КЗ. Налице е валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност” на ответника със собственика на лекия автомобил, обхващащ периода, в който е станала катастрофата , а именно 31.12.2009 г.- 30.12.2010 г.Пряката отговорност на застрахователя е ангажирана във връзка с виновното противоправно поведение на физическото лице-деликвент.Доказана е напълно хипотезата на чл.45 от ЗЗД- всички елементи на деликта, причинен от водача на застрахования лек автомобил И.С. С. на 19.06.2010 г.Деянието е извършено виновно, като формата на вината е непредпазливост, за което той е бил подведен под наказателна отговорност и получил съответното наказание.Одобреното от съда споразумение по НОХД №754/2010 г. на ВТОС има последиците на влязла в сила присъда и съгласно нормата на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд,разглеждащ последиците от деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Доказана е и причинната връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.Доказани са нанесените неимуществени вреди на ищците.При това, съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно договора, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,което ползва МПС на законно основание, в случая деликвента. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.Отговорността на застрахователя е на основание чл.45 ,ал.1 от ЗЗД и при наличието на застраховка „Гражданска отговорност” обуславя пряката отговорност на застрахователя на посоченото по-горе основание. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.В случая не е установено съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, така че отговорността следва да бъде пълна.Съдът намира, че за възмездяване на причинените на ищците-родители на починалата при ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със загубата на детето им, следва да бъдат присъдени сумите по 150000 лв за всеки един от тях, т.е. исковете следва да се уважат в пълния им размер.При преценката си за това съдът взема предвид ,че починалата дъщеря е на съвсем млада възраст-18-годишна, в разцвета на ранната си младост, не е била омъжена, не е оставила поколение.Смъртта е прекъснала безвъзвратно и необратимо връзката на родителите с детето им, лишила ги е от възможността да му се радват, да видят неговото развитие и съзряване, да дочакат внуци.Лишила ги е от подкрепата му в по-късна за тях възраст.Вредата е непоправима и представлява най-тежкото за един човек- да загуби детето си, което не може да се остойности и възмезди по никакъв начин.Свидетелите установяват емоционалния трус, който са преживели ищците при тази загуба, промяната в бита и поведението им, настъпилата депресия, невъзможността им да се концентрират върху ежедневието, невъзможността им да преживеят и превъзмогнат мъката, т.е. една огромна човешка трагедия .В този случай, каквито и суперлативи да се употребят, те не биха били достатъчни да опишат мъката на родителите по загубата на детето им. Най-разтърстващ в случая е високоблагородният и хуманен жест, направен от тях- да дарят органите на починалото си дете за да помогнат на други хора и то в такъв тежък за тях момент.И тъй като законът предвижда възмездяване на претърпените неимуществени щети, макар и никога несъответно на огромната мъка на родителите, съдът определя обезщетението по справедливост, като уважава предявените искове в пълния им размер. По отношение претендираните лихви. Лихвите, като акцесорно задължение, следва да се присъдят съгласно общото правило на чл.86 от ЗЗД, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Но съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.Ал.3 на чл.84 от ЗЗД разпорежда, че при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. лихви се дължат от датата на непозволеното увреждане, от когато е възникнало правото на обезщетение.Това касае обаче отговорността на деликвента-физическото лице-автор на деянието.Отговорността на застраховтеля, макар и свързана с отговорността на автора, е договорна и е на базата на чл.223 от КЗ и сключения договор.Съгласно чл.223, ал.2 от КЗ, застрахователят заплаща обезщетение, включително и за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.Застрахователят отговаря за лихвите за забава,присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл.224, ал.1 от КЗ.Разпоредбата на чл.224, ал.1 от КЗ гласи, че застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност.В случая такова изрично съобщаване от застрахования на застрахователя липсва, следователно лихвите за забава, за които застрахованият отговаря спрямо увредените лица, за застрахователя започват да текат не от датата на непозволеното увреждане, а от датата на узнаването.В случая това е датата на предявяването на иска.В този смисъл, направеното от ответника възражение се явява основателно. Основателно се явява искането на ищците за присъждане на направените по делото разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК.В случая те възлизат на 10450 лв общо за двамата. На основание разпоредбата на чл.83,ал.1, т.4 от ГПК ищците са били освободени от внасяне на държавна такса по делото.Същата се дължи от осъдения ответник ,съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК и възлиза на 12000 лева. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Л. И. „ , със седалище и адрес на управление Г.С., район „К.”, Б.”Ч. В.”, №..., ЕИК..., представлявано от С.Х.С. и М.С. М.-Г., да заплати на основание чл.226,ал.1, във вр. с чл.223, ал.1 от Кодекса за застраховането, на С. А. С. с ЕГН *, с постоянен адрес Г.П., ул.”Х. А.” , №..., сумата 150000 лева / сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на дъщеря му А. С.С., ЕГН *, причинена от И.С.С., с ЕГН *, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска-05.01.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 5225 лева / пет хиляди двеста двадесет и пет лева/,като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законната лихва върху главницата от 150000 лв за периода от датата на непозволеното увреждане -25.06.2010 г. до датата на завеждането на иска- 05.01.2011 г. като неоснователÕн и недоказан. ОСЪЖДА „ Л. И. „ , със седалище и адрес на управление„Л. Г.С., район „К.”, Б.”Ч. В.”, №..., ЕИК ...,представлявано от С.Х. С. и М. С.М.-Г., да заплати на основание чл.226,ал.1, във вр. с чл.223, ал.1 от Кодекса за застраховането, на В. Б. С. с ЕГН *, с постоянен адрес Г.П., ул.”Х. А.”, №..., сумата 150000 лева / сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на дъщеря й А.С.С., ЕГН *, причинена от И.С.С., с ЕГН *, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска-05.01.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 5225 лв / пет хиляди двеста двадесет и пет лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законната лихва върху главницата от 150000 лв за периода от датата на непозволеното увреждане -25.06.2010 г. до датата на завеждането на иска- 05.01.2011 г. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ Л. И. „ , със седалище и адрес на управление„Л. Г.С., район „К.”, Б.”Ч. В.”, №..., ЕИК ...,представлявано от С.Х.С. и М.Ст.М.-Г., да заплати по сметката на Окръжен съд Велико Търново сумата 12000 лева / дванадесет хиляди лева/ държавна такса по т.1 от Тарифа за ДТССГПК, както и сумата 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |