Решение по дело №267/2016 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 70
Дата: 21 юни 2016 г.
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20161440200267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Козлодуй, 21.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 30.05.2016г. /Тридесети май, две хиляди и шестадесета година/ в състав:

                                                                   Председател: Галя Петрешкова

при секретаря Г.Д. и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова АН дело № 267 по описа за 2016г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на М.Х.К., ЕГН **********,***, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0288-000251/11.04.2016 година на Началника на РУ Полиция Козлодуй, за това, че на 28.03.2016г. около 16.00минути в гр. Козлодуй по ул. „Петко Рачев Славейков” в района на автогара Козлодуй, управлява лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № ВР 64 19 ВМ, собственост на Огнян Лъчезаров Петров, повторно като не представя валиден сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

С атакуваното наказателно постановление за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ  / не представя валиден сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”/ на жалбоподателя е наложена следната административна санкция на основание чл.638, ал.5 от  Закона за движението по пътищата, като  е постановена „Глоба” в размер на 800.00лева.

С депозираната пред съда жалба моли за отмяна изцяло на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не  се явява лично, представлява се  от процесуален представител адвокат Милен Сибинов.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от свой процесуален представител и не взема становище по наведените с жалбата искания.

 

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна следното :

 

На 12.03.2016г. около 16.00 часа в гр. Козлодуй по ул. „Славейков”  в района на автогара Козлодуй, жалбоподателят  М.Х.К., ЕГН **********,***, управлява в посока запад – изток лек автомобил „БМВ 318 И” с поставена отзад рег. № ВР 64 19 ВМ, собственост на Огнян Лъчезаров Петров от с. Бутан. На 28.03.2016г. автомобилът бил спрян за проверка от актосъставителя С.М.И. - младши автоконтрольор при РУ - Козлодуй. При извършената проверка и след справка актосъставителят установил, че за спрения автомобил не е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" .

При тези констатации на нарушителя бил съставен АУАН  № 291 от 28.03.2016г. по докладна записка за извършено нарушение на 12.03.2016г.

  Въз основа на АУАН било съставено и процесното НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение с посочен по-горе номер, показанията на разпитаните по делото свидетели С.М.И. и Ц.И.Ц., от жалбоподателя.

Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания начин. Като съдът възприема показанията на свидетелите като ясни, обективни и непредубедени.

По делото е допуснат и разпитан като свидетел Ц.И.Ц., който е свидетел на съставянето на акта, показанията на  същия потвърждават твърденията на жалбоподател, че проверката е извършена на посоченото място в гр. Козлодуй, и че АУАН е съставен по докладна записка от актосъставителя. Като съдът отчита факта, че този свидетел не е в родствена връзка с жалбоподателката. В същото време, към момента на връчване на АУАН, жалбоподателя е посочил, че има възражения,  а впоследствие в тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя не е възразил срещу АУАН. Това прави в жалбата си срещу наказателното постановление.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :

 

Жалбата е допустима, а разгледана по същество - основателна.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати множество процесуални нарушения, като резултат от хаотичното боравене от страна на съставителя на АУАН и издателя на НП с приложимите или близки до тях правни норми, или с правни норми нямащи нищо общо със случая. Липсва и правно единство в констативно съобразителната част на АУАН и НП. Тъй като са налице нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа не само описание на извършените нарушения, но следва да бъдат посочени точно и ясно законовите разпоредби, които са били нарушени, както и законовите разпоредби, по силата на които административно наказващият орган определя санкцията, която следва да се наложи на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно - наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да може да организира защитата си в пълен обем. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа не само описание на извършените нарушения, но следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. След като изпълни това свое задължение административно наказващият орган следва да приложи и правилно съответната административно наказателна норма за извършеното нарушение.

Административно - наказващият орган e следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително  и на чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от , като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено на това процесуално основание.

Според словесното описание на оспорваното наказателно постановление и съставения на жалбоподателя АУАН, същия е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 12.03.2016г. около 16.00 часа в гр. Козлодуй по ул. „Славейков”  в района на автогара Козлодуй, жалбоподателят  М.Х.К., ЕГН **********,***, управлява в посока запад – изток лек автомобил „БМВ 318 И” с поставена отзад рег. № ВР 64 19 ВМ, собственост на Огнян Лъчезаров Петров от с. Бутан, без да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" за него.

Правната норма по която следва да бъде реализирана административно наказателна отговорност на лицето за допуснато от него нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.3 от сега действащия КЗ, където е предвидено административно наказание «глоба» в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите. От цитираната разпоредба следва извода, че процесното деяние съставлява административно нарушение по-сега действащия КЗ.

В конкретния случай на жалбоподателят е наложено наказание на основание чл.638, ал.5 от  Закона за движение по пътищата, като  е постановена „Глоба” в размер на 800.00лева.

 Посочената санкционна разпоредба, към която е съотнесено нарушението  чл.638, ал.5 от  Закона за движението по пътищата не съществува в посочения закон.

В този смисъл изложеното като текстово описание не съответства  на посочената като нарушена норма, която не съществува, Необходимо е обаче и в наказателното постановление да е ясно, точно и конкретно посочено в какво се състои нарушението и коя норма санкционира извършването му. В случая посочената като санкционна разпоредба не се съдържа  в ЗДвП, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като наличието на това противоречие ограничава правото на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.

В АУАН е записано, че е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. По идентичен начин са посочени нарушените разпоредби и в НП като след записа постановявам е записано, че се налага на чл.638, ал.5 от  Закона за движение по пътищата глоба в размер на 800.00лева.  При така дадената правна квалификация действително се създава неяснота относно  законовите разпоредби, които се твърди да е нарушил жалбоподателя. По начина на изписване на същата от ЗДвП, се създава впечатление че нормата /на чл.638, ал.3/се съдържа в Закона за движение по пътищата. Такава разпоредба обаче в ЗДвП не съществува. Така по никакъв начин не се изяснява по коя правна норма и от кой нормативен акт се твърди,  че жалбоподателят  не е изпълнил, и е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правната квалификация на нарушените законови разпоредби  следва да са ясно посочени и не може да се извличат по тълкувателен път. За разлика от административното производство, където е допустимо да не се посочи точно правното основание за издаване на акта, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от административния орган, то в административнонаказателното производство посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП. Последното е от значение както за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за законосъобразност на наказателното постановление, осъществяван от съда. 

В случая с оглед начина, по който са изписана нарушената правна разпоредба не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

Непосочването на нарушените законови разпоредби, респ. неправилното им посочване, не е сред нередовностите по акта, за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда на  чл.53 ал.2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на изискванията по чл.57 ал.2 т.6 от ЗАНН, което опорочава административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на финализиращото същата НП.

Освен това са нарушени  разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не съдържат еднозначно и ясно датата и мястото на извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството. В конкретният случай се касае за нарушение на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с които са регламентирани законоустановените реквизити на АУАН и НП.  В АУАН като дата и място на извършване на нарушението са посочени - 12.03.2016г. в гр. Козлодуй по ул. „Славейков”, а в НП   е посочено 28.03.2016г. в гр. Козлодуй по ул. „Петко Рачев Славейков”.

               Съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН, акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, а според чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление /НП/ трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, за да може нарушителят адекватно да организира защитата си. От една страна, за целите на административно наказателното производство изискването за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението освен съдържателни реквизити, изискуеми с императивните разпоредби на сочените по-горе правни норми имат значение за  решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на издаване на НП материален и процесуален закон, наличие на териториална и материална компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и липсата им води до незаконосъобразност на НП, съгласно константната практика на съдилищата. От друга посочените съставляват елементи от фактическият състав на извършеното нарушение, чиято липса води до непълно и неточно описание на нарушението. В случаят изпълнителното деяние е лишено от изискващата се конкретика както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, но независимо от проявната форма на изпълнителното деяние, в тежест на АНО е да установи кога и къде е извършено нарушението, тъй като времето и мястото са част от съставомерността на нарушението, безспорно при съобразяване спецификата му. 

 Изложените противоречия в НП създават неяснота относно приетото от административно наказващия орган за извършено от жалбоподателя административно нарушение, като по този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил и да организира защитата си пълноценно, а нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно - наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да може да организира защитата си в пълен обем. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа не само описание на извършените нарушения, но следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. След като изпълни това свое задължение адм.наказващият орган следва да приложи и правилно съответната адм.наказателна норма за извършеното нарушение.

В този смисъл изложеното като текстово описание следва да съответства на посочената като нарушена норма, Необходимо е обаче и в наказателното постановление да е ясно, точно и конкретно посочено в какво се състои нарушението и коя норма санкционира извършването му. В случая посочената като санкционна разпоредба не съдържа такова нарушение, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като налиечието на това противоречие ограничава правото на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.

По изложените съображения съдът намира, че не следва да обсъжда подробно доводите по същество, тъй като предвид на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0288-000251/11.04.2016 година на Началника на РУ Полиция Козлодуй, с което на М.Х.К., ЕГН **********,***, за осъществено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание "Глоба” в общ размер на 800.00 лева, на основание чл. 638, ал.5 от ЗДвП, за това, че на 28.03.2016г. около 16.00минути в гр. Козлодуй по ул. „Петко Рачев Славейков” в района на автогара Козлодуй, управлява лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № ВР 64 19 ВМ, собственост на Огнян Лъчезаров Петров, повторно като не представя валиден сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца на основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.     

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: