О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …..
......10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А
въззивен състав, в закрито заседание на …………………………...……. октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
МАРИЯ Б.
като разгледа
докладваното от младши съдия Мария Б. ч.
гр. д. № 4943 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от М.Б.Т. – длъжник по изпълнително дело № 20178630404505
по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Х., с рег. № 863 в Камарата на
ЧСИ /КЧСИ/. Обжалва се мълчалив отказ на съдебния изпълнител да вдигне запор,
наложен върху банковата сметка на Т. в „Б.ДСК“ ЕАД. В жалбата се твърди, че по
запорираната банкова сметка ***и суми от изплащана на длъжницата пенсия за
инвалидност. Посочва се, че въпреки отправената на 01.02.2018 г. писмена молба
до ЧСИ Х.за вдигане на наложения запор, подобни действия не са били предприети
до подаването на жалбата, като липсвал и постановен изричен отказ в тази
връзка. Отправено е искане за отмяна на атакувания мълчалив отказ и за даване
на задължителни указания на съдебния изпълнител за вдигане на наложения по
банковата сметка на жалбоподателката запор.
В законоустановения срок по чл. 436,
ал. 3 ГПК не е постъпило възражение срещу жалбата от страна на взискателя по
изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД.
Към жалбата са приложени и изготвени от ЧСИ мотиви по реда на чл. 436, ал.
3 ГПК, в които се сочи, че същата е недопустима поради липса на правен интерес,
а в условията на евентуалност – и неоснователна. Съдебният изпълнител твърди,
че преди подаването на жалбата до банката е изпратено съобщение за частично вдигане
на наложения запор върху сумите по банковата сметка с произход изплащаната на
длъжницата пенсия, както и че в самото запорно съобщение са били дадени
указания запорът да не се счита наложен върху суми, постъпващи от Националния
осигурителен институт /НОИ/.
Софийски градски съд, след като съобрази фактите по делото и релевираните от страните доводи,
намира следното:
По силата на изпълнителен лист, издаден на 18.10.2017 г. по гр. д. № 39920/2017
г. по описа на Софийски районен съд, 127-ми състав, Б.Е.Т., Н.Е.Т.и М.Б. Т.-Т.
са осъдени да заплатят в условията на разделност на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3730,66
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 672,18 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2014 г. до 09.06.2017 г., сумата
от 76,98 лева, представляваща такса за дялово разпределение през периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
20.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 19,40 лева,
представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 09.06.2017 г., както и сумата от
139,98 лева, представляваща разноски по делото. Въз основа на посочения акт и
по искане на взискателя е образувано изпълнително дело № 20178630404505 по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Молбата за образуване на производството съдържа искане за образуване на
изпълнително дело въз основа на представения изпълнителен лист и молба за
извършване на проучване на имуществото на длъжника, като е посочено, че на
съдебния изпълнител се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ при определяне на
изпълнителния способ.
По така образуваното изпълнително производство е изискана справка от НОИ за
получаваните от жалбоподателката М. Т.-Т. пенсии, видно от която към 01.11.2017
г. на същата е изплащана пенсия в общ размер от 349,77 лева, като в тази сума
се включват лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на
225,60 лева и добавка по чл. 84 КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 124,17 лева. В изпълнение на възложените му правомощия,
съдебният изпълнител е наложил запор върху банкова сметка *** Т. в „Б.ДСК“ ЕАД
по силата на запорно съобщение с изх. № 96781/30.11.2017 г., получено в банката
на 06.12.2017 г. В съобщението е указано запорът да не се счита наложен върху
суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от НОИ, с изключение на суми
от такъв характер, оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца
на налагане на запора. На 13.12.2017 г. по изпълнителното дело е постъпило
съобщение от „Б.ДСК“ ЕАД с рег. № 452227/11.12.2017 г., в което е посочено, че
запорът върху откритата в банката сметка на М. Т.-Т. е наложен, като по така
блокираната сметка постъпва пенсия в размер, по-нисък от този на минималната
работна заплата за страната. В съобщението изрично е отбелязано, че в
изпълнение на указанията на съдебния изпълнител, запорът няма да се изпълнява върху
суми от пенсия, постъпили по сметката на длъжника след налагане на запора. Съобщение
за образуваното изпълнително дело, съответно – за наложения запор върху
банковата сметка, е изпратен на М.Б. Т.-Т. на 30.11.2017 г. Тъй като последната
не е намерена на регистрирания си постоянен и настоящ адрес след три посещения
в рамките на един месец, на 20.01.2018 г. на адреса е залепено уведомление по
реда на чл. 47 ГПК.
С молба с вх. № 5008/01.02.2018 г. жалбоподателката е отправила искане до
ЧСИ Х.да бъде вдигнат запорът, наложен върху банковата сметка на Т. в „Б.ДСК“
ЕАД, като са релевирани твърдения за несеквестируемост на сумите по същата, тъй
като представлявали пенсия с размер, по-нисък от минималната работна заплата за
страната. На 02.02.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил до „Б.ДСК“ ЕАД
съобщение за частично вдигане на запора върху банковата сметка на длъжницата
спрямо суми с произход „пенсия“ с наредител НОИ. Във връзка с частичното
вдигане на запора, на 09.02.2018 г. по изпълнителното дело е получено
уведомление от „Б.ДСК“ ЕАД с рег. № 472529/07.02.2018 г., че по блокираната
сметка на Т. запор няма да бъде изпълняван върху суми от пенсия, постъпили по
сметката след налагането на запора.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба
правото си на закрила на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК до
изтичане на едноседмичния срок от връчване на съобщението за вече наложения запор
върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане – от
узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или
отказва да плати на длъжника поради наложения запор.
Жалбата, предмет на
разглеждане в настоящото производство, е насочена срещу т. нар. „мълчалив
отказ“ на съдебния изпълнител да вдигне наложен запор. Разпоредбата на чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК, обаче, не предвижда възможност за обжалването на такъв, а само
на действия, представляващи по своя характер насочване на изпълнението върху
имущество, което длъжникът счита за несеквестируимо. Бездействието на ЧСИ да
преустанови тези действия не е сред
предвидените в посочената императивна законова разпоредба хипотези на
обжалваемост. В разглеждания случай, защитата срещу наложения запор върху
банковата сметка на М.Б. Т.-Т. е следвало да бъде осъществена чрез
подаване на жалба до съда в срока за обжалване, който е
започнал да тече от 06.02.2018 г., предвид връчването на съобщението за същия
по реда на чл. 47 ГПК след залепване на уведомление на 20.01.2018 г. В законоустановения
едноседмичен срок, обаче, жалба пред компетентния съд по чл. 436 ГПК не е
подадена от длъжницата, като следва да се посочи, че отправената от последната
молба с вх. № 5008/01.02.2018 г. до ЧСИ за вдигане на запора не представлява
обжалване по смисъла на чл. 435 и сл. ГПК. Изложеното води до извод, че жалбата
на Т. е недопустима, тъй като е насочена срещу бездействие на ЧСИ, за което не
е предвидена възможност за обжалване.
Жалбата на длъжницата следва да бъде оставена без разглеждане и предвид
обстоятелството, че към датата на подаването ѝ запорът, наложен върху
банковата сметка на Т. в „Б.ДСК“ ЕАД, е частично вдигнат именно спрямо сумите,
представляващи изплащана от НОИ пенсия. Това обстоятелство се установява от приложените
към изпълнителното производство съобщение от 02.02.2018 г. за частично вдигане
на запора, изпратено от ЧСИ Х.до „Б.ДСК“ ЕАД, и последвалото го изходящо от
банката уведомление с рег. № 472529/07.02.2018 г., че запорът няма да бъде
изпълняван върху суми от пенсия, постъпили по сметката след налагането му. Тези
факти по делото сочат, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване,
а наличието на такъв е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
жалбата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата на М.Б.
Т.-Т., насочена срещу мълчалив отказ за вдигане на наложен запор върху банкова
сметка *** „Б.ДСК“ ЕАД по изпълнително дело № 20178630404505 по описа на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 в КЧСИ, следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх. № 12999/22.03.2018 г. на М.Б.Т. срещу мълчалив
отказ на съдебния изпълнител за вдигане на наложен запор по изпълнително дело №
20178630404505 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, върху банкова сметка ***
„Б.ДСК“ ЕАД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.