РЕШЕНИЕ
№233
гр. К., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело
№*0225100100092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящия граждански спор е образувано по подадена от Х. Х. М. от
гр. К. искова молба, с която против ПРБ, гр. С., са предявени в обективно съединение иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. ІІ от ЗОДОВ и иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че с постановление на разследващ полицай от
12.06.2020 г. бил привлечен като обвиняем по ДП №339/2020 г. по описа на РУ-К. за това,
че на 11.06.2020 г. в гр. К. без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73, ал. 1
във вр. с чл. 31, във вр. с чл. З0 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество -
амфетамин с нето тегло 0.517 кг. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК.
Твърди също, че с постановление от 12.06.2020 г. на прокурор при ОП-К., на основание
чл. 64, ал. 2 и чл.199, ал. 1 от НПК, бил задържан за срок от 72 часа в PC „Изпълнение на
наказанията“, Арест - К., считано от датата и часа на предявяване на обвинението до
изтичане на 72 часа, с цел осигуряване явяването му пред Окръжен съд - К. за определяне на
постоянна мярка за неотклонение.
С влязло в сила определение от 15.06.2020 г., постановено по ЧНД № 109/2020 г. по
описа на Окръжен съд - К., била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, с определен
адрес на изпълнение: гр. К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. С постановление на прокурор при
ОП - К. от 25.06.2020 г., на основание чл. 62, ал. З, изр.2-ро и чл. 199, ал. 1 от НПК, адресът
на изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“, бил променен от гр. К., кв.
„В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, на гр. К., ул. „Б.“ №*, хотелски комплекс „Б.“.
Ищецът твърди, че с определение № 884/09.09.2020 г., постановено по ЧНД № 197/2020
г, по описа на Окръжен съд – К. била изменена взетата с определение № 611/15.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 109/2020 г. по описа на Окръжен съд – К. мярка за неотклонение по
ДП № 339/2020 г. по описа на РУ-К. при ОД на МВР - К. от „домашен арест“ в „гаранция“ в
1
размер на 4 000 лева, като следвало да бъде освободен след внасянето й.
Ищецът изтъква, че с постановление на разследващ полицай при РУ-К. по ДП №
339/2020 г. от 02.04.2021 г. му било повдигнато обвинение /последно/ за това, че на
11.06.2020 г. в гр. К., без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във
вр. с чл. 31, във вр. с чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество -
амфетамин с нетно тегло 498.55 грама със съдържание на активно действащ компонент
амфетамин 8.3 % /тегловни процента/ на стойност 14 956.50 лева, съгласно Постановление
№23 на МС от 29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, Приложение №2 към член единствен- престъпление по чл. 354а, ал.
1, изр. 1, предл. 4 от НК.
Сочи също, че с влязло в сила постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 г. на
основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2, чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от НПК било
прекратено частично по отношение на него наказателното производство по ДП № 339/2020
г. по описа на РУ-К. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4-то от НК, поради
недоказаност на обвинението, както била отменена и взетата му мярка за неотклонение
„гаранция“ и било спряно наказателното производство по ДП № 339/2020 г. по описа на РУ-
К. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4- то от НК, поради неустановяване
на извършителя на престъплението.
Ищецът твърди, че през процесния период непрекъснато бил тревожен, нарушил се
сънят му, бил подложен на непрекъснат стрес и смущение от образуваното производство и
очакваната евентуална несправедлива осъдителна присъда с наложено наказание „лишаване
от свобода“. Получил сърцебиене, повишило се артериалнотото му налягане, затворил се в
себе си, станал необщителен, започнал да проявява раздразнителност, което нарушило
нормалното му общуване с околните и семейството му, получавал психически и нервни
кризи и към настоящия момент.
Изтъква, че през процесния период непрекъснато се носели слухове, че бил
наркотрафикант, били публикувани статии в медиите, в които били посочени неоснователни
твърдения, че бил трафикант и перач на пари. Тези статии уронили авторитета му, който
градил дълги години.
В исковата си молба, ищецът твърди и, че на 15.06.2020 г., след поредно пристъпно
покачване на стойностите на артериалното му налягане до 149/100 и стягане в гърдите,
посетил д-р К.М. - лекар- кардиолог, който след извършен обстоен преглед и направена
електрокардиограма, му изписал терапия с таблетки „Амлеса“ и „Симпатил“ и препоръчал
консултация с психиатър, което наложило да посети на 29.06.2020 г. д-р Н.У. - лекар-
психиатър. Констатирало се смесено тревожно депресивно разстройство, видимо вътрешно
напрегнат с потиснат лицеизраз, дискретен към изживяванията си, дистимно тревожен,
неустойчив, с множество тревожно-депресивни изживявания и с мисли за
безперспективност. Предписано му било лечение. За периода от 29.06.2020 г. до 20.07.2021
г. бил на 8 консултации с д-р Н.У., при които тя констатирала продължаващи оплаквания и
назначила допълнителна терапия. На 23.11.2020 г. по повод на обилно кръвотечение от
лявата и дясната ноздра и силно главоболие, бил хоспитализиран в „УНГ Отделение” към
МБАЛ „д-р А.Д.” АД - гр. К., където бил лекуван по КП №*27 „Оперативни процедури в
лицево-челюстната област със среден обем и сложност”. По време на престоя му от
23.11.2020 г. до 27.11.2020 г. му били извършени риноскопия, констатирала дифузно
паренхиматозно кървене от лява и дясна ноздра, фарингоскопия, при която било установено
наличие на кървав секрет, стичащ се по задната стена на фаринкса, и оперативна
интервенция, изразяваща се в спиране на епистаксис с лигиране на етмоидални артерии.
Като следствие от изложеното, ищецът твърди, че му били причинени неимуществени
вреди, които били в пряка причинно-следствената връзка с образуваното ДП № 339/2020 г.
по описа на РУ-К. и неправомерните актове/действия на държавните органи- разследващите
2
органи и ПРБ. Оценява така причинените му неимуществени вреди на 50 000 лева, като
този размер представлявал дължимото му се обезщетение за преживения стрес, получените
психически и нервни кризи, настъпилото сърцебиене и повишено артериалното налягане,
влошено психическо състояние, изразяващо състояние на потиснатост, раздразнителност,
необщителност, в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК с постановление на разследващ
полицай при РУ-К. по ДП №339/2020 год. от 12.06.2020 г., наказателното производство по
което било прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021
г. на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2, чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от НПК, за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4-то от НК, поради недоказаност на
обвинението, както и отменена взетата мярка за неотклонение „гаранция“ и спряно
наказателното производство по ДП № 339/2020 г. по описа на РУ-К. за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.1, предл. 4-то от НК поради неустановяване на извършителя на
престъплението. Счита, че на основание чл. 86 от ЗЗД, ответникът му дължи и законна лихва
върху търсеното обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и присъждане на разноски по
производството.
В дадения надлежен по чл. 131 от ГПК срок, по делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника – ПРБ.. С отговора предявената искова претенция е намерена за
допустима, но за неоснователна. Намерена е и за силно завишена по размер, като
несъответстваща на принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД. С
отговора не се оспорват изложените в исковата молба факти и обстоятелства досежно
образуването и движението на ДП № 339/2020 г. по описа на РУ- К. при ОДМВР- К., и
досежно това,че ищецът по същото е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“,
променена в последствие в по-лека такава –„парична гаранция“. Оспорени с отговора са
обстоятелствата, че вследствие на незаконното обвинение ищецът търпял описаните в
исковата молба вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между
обвинението и вредите. Излагат се съображения, че наказателното производство е решено и
е приключило във фазата на досъдебното производство и същото не се е развило пред съд.
Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „домашен арест“, същият търпял за кратък
период от време от 2 месеца и 25 дни, като друга мярка за процесуална принуда в
качеството му на обвиняем по делото не му е налагана. Излагат се съображения и, че следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че само 10 дни след като съдът постановил по
отношение на ищеца взетата мярка за неотклонение „домашен арест“ да бъде търпяна в дома
му, Окръжна прокуратура – К. с Постановление от 25.06.2020 г. променила по негово искане
мястото й на изтърпяване, а именно по адреса по месторабота в хотел „Б.“, и така по
никакъв начин не били ограничени неговите социални контакти.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от
ГПК, ищецът, лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция.
Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2,във вр. с ал.1,т.2 от ЗА, за което
представя и договор за правна защита и съдействие.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от
ГПК, ответникът ПРБ. оспорва исковата претенция, като поддържа депозирания по делото
отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от
ГПК, призованата по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура – К. не изпраща
представител. В този аспект обаче съдът съобрази прието в т.15 на Тълкувателно решение
№3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС становище, че когато единствен ответник по делото е
ПРБ,като в настоящия казус, отсъствието на прокурор по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ не е
пречка за разглеждане на делото.
Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод
разгледания спор, прие за установено следното:
Съдът е сезиран с предявена от ищеца Х. Х. М. от гр. К. искова претенция, с която
3
против ПРБ, гр. С., са предявени в обективно съединение иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл.ІІ от ЗОДОВ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, с предявяването на които
ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 50 000 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него негативни изживявания- преживян стрес, получени психически и нервни
кризи, настъпило сърцебиене и повишено артериално налягане, влошено психическо
състояние, изразяващо състояние на потиснатост, раздразнителност, необщителност, в
резултат на незаконно повдигнатото му с постановление на разследващ полицай при РУ-К.
по ДП №339/2020год. от 12.06.2020 г. обвинение в извършване на престъпление по чл.345а,
ал.1, изр.1, предл.4 от НК и е взета мярка на неотклонение „домашен арест“, и което
досъдебно производство е било прекратено по отношение на него с влязло в сила
постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 год. на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.2, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 от НПК, поради недоказаност на обвинението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -
28.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно разпределената с изготвения по делото доклад доказателствена тежест, съдът
имайки предвид, че искова претенция, с която е сезиран по своя характер, е специфична
форма на проявление на института на непозволеното увреждане, е указал на ищеца, че
следва да докаже в производството увреждащото го противоправно действие, причинените
му вредите - като вид, характер и размер, и процесуално – следствената връзка между
увреждащото действие и претендираните като настъпили вреди.
От анализа на приетите по делото писмени доказателства, а и с оглед неоспорването на
тези факти и обстоятелства от страна на ответника, от фактическа страна в производството
се установява: - че с постановление на разследващ полицай от 12.06.2020 г. ищецът Х. Х. М.
е привлечен като обвиняем по ДП №339/2020 г. по описа на РУ-К. за това, че на 11.06.2020
г. в гр. К. без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 31,
във вр. с чл. З0 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/
и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0.517 кг. -
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК; - че с постановление от 12.06.2020 г.
на прокурор при ОП-К. ищецът е задържан за срок от 72 часа в PC „Изпълнение на
наказанията“, Арест - К., считано от датата и часа на предявяване на обвинението до
изтичане на 72 часа, с цел осигуряване явяването му пред Окръжен съд - К. за определяне на
постоянна мярка за неотклонение; - че с влязло в сила определение № 611/ 15.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 109/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., по отношение на ищеца е
взета мярка за неотклонение „домашен арест“ с адрес на изпълнение по местоживеене в
гр.К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, както и че с постановление на прокурор при ОП - К. от
25.06.2020 г. по искане на ищеца адресът на изпълнение на мярката за неотклонение
„домашен арест“ е променен от този по местоживеене в служебния му адрес по месторабота-
хотелски комплекс „Б.“, притежаван и стопанисван от „Р.“ ЕООД, чийто управител, имащ
правомощието да го управлява заедно и поотделно с другия управител Р. М. е и ищецът; - че
с определение № 884/09.09.2020 г., постановено по ЧНД № 197/2020 г. по описа на Окръжен
съд – К. е изменена мярката му за неотклонение от „домашен арест“ в „гаранция“ в размер
на 4 000 лв.; - че с постановление на разследващ полицай при РУ-К. по ДП № 339/2020 г. от
02.04.2021 г. на ищеца е било прецизирано обвинение за това, че на 11.06.2020 г. в гр. К.,
без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 31, във вр. с чл.
30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл.
от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съм държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 498.55 грама със
съдържание на активно действащ компонент амфетамин 8.3 % /тегловни процента/ на
стойност 14 956.50 лева, съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998 год. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
4
Приложение №2 към член единствен- престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК;
- както и че с влязло в сила постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 г. на
основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2, чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от НПК е прекратено
частично по отношение на ищеца наказателното производство по ДП № 339/2020 г. по описа
на РУ-К. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4-то от НК, поради
недоказаност на обвинението спрямо ищеца, и е отменена и взетата спрямо него мярка за
неотклонение „гаранция“.
Представена от ответника по делото Прокуратура на РБ е и Справка за съдимост от
10.06.2022 г. на Бюро съдимост при РС -К., от която се установява, че ищецът Х. Х. М. е
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, за осъждането му с Присъда
№10/19.03.2003 г., постановена по НОХД № 127/2002 г. по описа на ОС-К., за извършеното
през м.юли 1999 г. длъжностно присвояване - престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с
чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 и чл.54 от НК.
От представения от ищеца Амбулаторен лист №000985/09.10.2020 г., се установява, че
издалият го д-р К.М. е констатирал у ищеца покачване стойностите на артериалното
налягане от обичайни 120/80 до 150/120, констатирал е отсъствие на промени в
представената електрокардиограма, и е констатирал наличие на нормални размери, обеми и
кинетика при извършения на ищеца диагностичен ултразвук на сърце, същият е предписал
медикаментозно лечение само при нужда и е дал напътствие за самонаблюдение и контрол
на теглото, кръвното налягане и сърдечната честота. В този смисъл следва изрично да се
посочи, че съдът не кредитира цитирания от ищцовата страна Амбулаторен лист
№000551/15.06.2020 г., издаден от д-р К.М., тъй като същият касае констатации относно
преглед извършен на трето за производството лице, различно от ищеца.
Представените Консултации, издадени от психиатър д-р У. от 29.06.2020 г., 28.12.2020
г., 18.01.2021 г., 10.03.2021 г.; 02.04.2021 г.; 08.04.2021 г.; с нечетяща се дата и от 20.07.2021
г., установяват, че на ищеца с оплаквания от м.06.2020 г. след изживяна психотравма от
личен характер /осъществен арест и извършвани следствени действия срещу него/, е
поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, предписана е терапия и е
насочен за проследяване на периодични контролни прегледи.
Представена е и Епикриза по ИЗ № 13477/27.11.2020г., издадена от УНГ отделение на
МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД, гр.К., която установява, че ищецът е хоспитализиран в отделението в
периода от 23.11. до 27.11.2020г. с анамнеза –кръвотечение от лява и дясна ноздра и
главоболие, и му е поставена окончателна диагноза „Оперативни процедури в лицево-
челюстната област със среден обем и сложност“.
От приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебна Комплексна
психиатрично–психологична експертиза, се установява, че дебютът на психичните
оплаквания у ищеца са от края на 2009 г., след психотравма от личен характер, с прояви на
тревожно-депресивна симптоматика в рамките на тревожно-депресивно разстройство,и че
същият е хоспитализиран за първи път през 2010г. /дневен стационар/ в ДПБ-К., проведено
му е било лечение, че е лекуван трикратно в домашноамбулаторни условия /дневен
стационар/ към ДПБ-К. за периодите - 02.08.2016г. - 01.09.2016г. /30 дни/, 18.01.2017г. -
01.03.2017г./42 дни/, 16.01.2019г.-15.02.2019г. /30 дни/. През 2011 г. са били описани
тревожно-депресивни и соматични симптоми на фона на повишен стрес и психотравми,
следвали са хоспитализации с подобна симптоматика в условия на дневен стационар през
2016г., 2017г., 2019г., като при последната хоспитализация в условия на дневен стационар е
изписан с подобрение, възстановена работоспособност и поддържащо лечение.
Установява се и, че след процесното повдигане на обвинение, ищецът потърсил
медицинска помощ от психиатър на 29.06.2020г., като при констатирани видима вътрешна
напрегнатост с потиснат лицеизраз, тревожност и неустойчивост, му е била поставена
диагноза: „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ /F41.2 - МКБ-10/.
Вещите лица след анализ на данните от делото, катамнезното проследяване на
медицинските документи и извършените психиатрични и психологични изследвания,
5
потвърждават поставената на 29.06.2020 г. на ищеца диагноза. Установяват в този смисъл
присъствие на соматични симптоми и смесени нива на тревожност и депресия без същите да
достигат клинични нива на генерализирана тревожност или клинична депресия. От
историята на психичните разстройства при освидетелствания ищец, те установяват нервно-
психична уязвимост в условията на стрес- ищецът попадайки в условия на повишен стрес,
често реагирал със симптоми от този регистър. Изтъкват ,че наложилото се лечение било
сравнително кратко, с приложение на ниски до средни дози ограничен брой медикаменти,
както и че обичайно с отзвучаване на действието на травмиращия фактор, симптомите на
тревожно-депресивното разстройство при ищеца отзвучавали, поради което не се налагало
при ищеца прилагане на системна медикаментозна терапия във високи дози за
продължителен период от време. Не е била прилагана по отношение на същия и системна
психотерапия.
Вещите лица установяват и, че в производството няма клинични основания за
диагностициране на ищеца с претендираната по-тежка диагноза „Постравматично стресово
разстройство“.
В проведеното открито съдебно заседание, вещите лица разпитани за наличие на
причинно-следствена връзка между констатираното с посочената диагноза състояние на
ищеца и повдигнатото му обвинение и взетата по отношение на него мярка за неотклонение,
изтъкват, че смесено тревожно- депресивното състояние на ищеца е възникнало много
преди този момент, т.е. същото не е отключено от тези събития, но че вследствие на
стресовата ситуация, породена от същите, това състояние е могло да обостри това му
смесено тревожно-разстройство според в.л.-психолог Т.Д., както и че повдигнатото на
ищеца обвинение и взетата по отношение на него мярка за неотклонение, не са
етимологичен /пораждащ/ фактор, но могат наред с други възможни, действали по това
време фактори /напр. „Ковид-19“/, да доведат до констатираното обостряне в състоянието на
ищеца, според в.л.-психиатър д-р Б.И..
Констатирайки изложеното, съдът намира предявеният иск за процесуално допустим,
което обуславя и разглеждането му по същество досежно неговата основателност.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.ІІ от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето. Съгласно пък т.7 на Тълкувателно решение № 3/
22.04.2005 г., постановено по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за
обезщетяване на вреди по сегашния чл.2, т.3 от ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от
лицето, а съгласно относимата по аналогия в производството т.13 на същото, приложена по
отношение на сега действащата норма на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, в случаите, когато
образуваното наказателно производство е прекратено, обезщетението за неимуществени
вреди, за които държавата отговаря по чл. 2 от ЗОДОВ, обхваща и вредите от наложената
мярка за неотклонение, т. е. за същата не следва да се присъжда отделно обезщетение.
При така очертаната правна рамка на дължимото в производството произнасяне,
настоящият съд намери предявената искова претенция, съставляваща обективно съединени
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.ІІ от ЗОДОВ и иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД, за частично основателна.
В казуса действително спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер- с постановление от 12.06.2020 г. ищецът Х. Х. М. е привлечен като обвиняем
по ДП №339/2020 г. по описа на РУ-К. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от
НК, и с постановление от същата дата е задържан за срок от 72 часа, с цел осигуряване
явяването му пред Окръжен съд - К. за определяне на постоянна мярка за неотклонение.
Взета по отношение на същия с определение № 611/ 15.06.2020 г., постановено по ЧНД №
109/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., е мярка за неотклонение „домашен арест“, с адрес
на изпълнение първоначално по местоживеенето му, а от 25.06.2020 г. с постановление на
прокурор при ОП - К. по искане на самия ищец, по месторабота- хотелски комплекс „Б.“,а с
6
определение № 884/09.09.2020 г., постановено по ЧНД № 197/2020 г. по описа на Окръжен
съд – К. е изменена мярката му за неотклонение от „домашен арест“ в „гаранция“ в размер
на 4 000 лв. А с постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 г. поради недоказаност
на обвинението, е било прекратено по отношение на ищеца наказателното производство по
ДП № 339/2020 г. по описа на РУ-К. и е била отменена взетата спрямо него мярка за
неотклонение „гаранция“.
Или, налице са предпоставките за ангажиране в производството на обективната,
безвиновна отговорност на Прокуратурата на Р.Б. за възмездяване на претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Самото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 от ЗЗД. Според т.8 на ППВС № 4/1968
г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Съгласно пък наложилата се съдебна практика, преценката за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди при искове по чл. 2 ЗОДОВ, се основава
на критериите за тежестта на повдигнатото обвинение, за вида на фазата - досъдебна или
съдебна, и продължителността на наказателното производство, за липса или за взета мярка
за неотклонение и нейния вид и продължителност на търпене, субективните последици за
лицето от воденото наказателно производство - влошено здравословно състояние, публично
злепоставяне, отражение върху семейния му живот, професионална реализация, социални
контакти и съдебното минало на лицето. Съдебната практика е възприела и разбирането, че
с повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид търпи
редица негативни изживявания /стрес, напрегнатост, неудобство, социална затвореност/,
които не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Когато обаче
ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени
извън тези, като в казуса -чувствително влошаване на здравословното и психичното му
здраве, отражение в служебното и социално положение, той следва да ги докаже.
Предвид изложеното в предходния абзац, при определяне размера на дължимото се на
ищеца в настоящото производство обезщетение, съдът съобрази, че повдигнато на ищеца
обвинение за тежко умишлено престъпление е останало на стадия на досъдебното
производство; че образуваното наказателно производство е продължило около една година;
че му е наложено „задържане под стража“ за срок от 72 часа, с цел осигуряване явяването
му пред съд за определяне на постоянна мярка за неотклонение; че наложената постоянна
мярка „домашен арест“ по местоживеене е продължила десет дни, а по месторабота - 1
месец и 15 дни, като последното обстоятелство е давало възможност на ищеца да не се
отклонява в голяма степен от служебните си задължения и социалните си контакти. Съдът
съобрази разбира се и представения от ищеца Амбулаторен лист №000985/09.10.2020г.,
издаден от лекар-кардиолог, както Епикриза по ИЗ № 13477/27.11.2020г., издадена от УНГ
отделение на МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД, гр.К., и приема, че е настъпило временно
неразположение в здравословното състояние на ищеца, наложило проследяване на същото с
предписано лечение само при необходимост и предполагащо интервенции „със среден обем
и сложност“, и че същите не обуславят наличие на чувствително влошаване на
здравословното състояние на ищеца. Относно твърдяното влошено психическо състояние,
съдът съобрази приетото по делото заключение, изготвено по назначената Съдебна
психиатрично-психологична експертиза, и приема, че претендираното у ищеца „Смесено
тревожно-депресивно разстройство“ датира от предходен момент – 2009 г., поради което
повдигнатото на ищеца обвинение и взетата по отношение на него мярка за неотклонение не
са етимологичен /пораждащ/ фактор, а само съставляват фактор довел до констатираното от
вещите лица временно обостряне в състоянието на ищеца.
Съобразявайки необходимия размер за репариране на претендираните от ищеца вреди,
съставляващи влошени служебни и социални контакти, вкл. и уронване на авторитета му от
публикувани за него статии в медии, съдът съобрази показанията на разпитаните по делото
свидетели Ю.И. и К.Д., които установяват разлика в поведението на ищеца, който от
спокоен и ведър човек, след повдигнатото му обвинение и задържането му станал
7
притеснителен, затворен, сприхав и мнителен човек, и че в следствие на медийна атака
срещу него, настъпила промяна в поведението на неговите контрахенти в хотелския му
бизнес и в отношението на наемателите му. Съдът обаче не кредитира в този смисъл
представените от ищеца извлечения от онлайн медийни публикации, тъй като същите като
незаверени копия не съставляват надлежно писмено доказателство.
В аспекта на изложеното, съдът съобрази и представената от ответника справка за
съдимост, установяваща макар и с настъпила реабилитация, но все пак наличие на минало
осъждане на ищеца за тежко умишлено престъпление, което говори все пак за наличие на
накърнен ищцов авторитет от преди повдигнатото на ищеца обвинение и взетата по
отношение на него мярка за неотклонение.
В заключение, след така извършения анализ съдът намира, че предявената искова
претенция се явява доказана до размера на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозирането й в съда-28.04.2022 г. до окончателното й
изплащане. В останалата му част, главният иск за разликата от 15 000 лв. до 50 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3, във вр. с чл.9а, ал. 2, предл. І от
ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд -К.
направените разноски за възнаграждение на вещите лица в общ размер от 639 лв., а на
ищеца внесената ДТ в размер на 10 лв. На основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА се
следва възнаграждение на адв. М. в размер на 2 650 лв., определен съразмерно уважената
част от иска по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба№ 1/9.07.2004 г., във варианта й от
бр.88/2022г., действал към момента на обявяване на делото за решаване.
Водим от изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, гр. С., бул.“В.“ №*, да заплати на Х. Х. М., с ЕГН **********, от гр. К.,
кв.“В.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата в размер на 15 000 лв., съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му с
постановление на разследващ полицай при РУ-К. от 12.06.2020 г. по ДП №339/2020г.
обвинение в извършване на престъпление по чл.345а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, и което
наказателно производство е прекратено по отношение на него с влязло в сила
постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 г., поради недоказаност на
обвинението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до
предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ПРБ, гр. С., бул.“В.“ №*, да заплати на Х. Х. М., с ЕГН **********, от гр. К.,
кв.“В.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата в размер на 10 лв., съставляваща заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА ПРБ, гр. С., бул.“В.“ №*, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, да
заплати на адвокат Н. В. М. от АК-К., сумата в размер на 2 650 лв., съставляваща адвокатско
възнаграждение, определено съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ПРБ, гр. С., бул.“В.“ №*, на основание чл.10, ал.3, във вр. с чл.9а, ал. 2,
предл.І от ЗОДОВ, да заплати на Окръжен съд –К. сумата в размер на 639 лв., съставляваща
разноски по производството за възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. П., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
8