РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Смолян , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440101113 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на публичен изпълнител при ***
против ** и **, в която се твърди от ищеца, спрямо ответника ** е образувано ревизионно
производство с издаване на ЗВР с № */02.05.2018 г., връчена по електронен път на
11.05.2018 г., с обхват задължения за ДДС за данъчни периоди, конкретно посочени в ЗВР от
2015 г. до 2017 г. Със ЗВР с № ***/09.08.2018 г. е изменена ЗВР с № **/02.05.2018 г., като е
удължен срокът за извършване на ревизията. Ревизионното производство приключва с РА с
№ **/22.11.2018г./, връчен по електронен път на 04.12.2018 г., в резултат на което на
дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 63 911,38 лв.
/главници/ и 14 970,76 лв. /лихви/. В хода на ревизията е установено, че дружеството е
приспаднало неправомерно данъчен кредит по доставки, които не са реално извършени
/фиктивни доставки/. В законоустановения срок РА е обжалван по административен ред
пред директора на дирекция „**“, който с Решение № */15.02.2020 г. го потвърждава.
Впоследствие РА е обжалван по съдебен ред пред Административен съд - Смолян, който с
Решение № */09.10.2019г„ постановено по адм. д. № */2019 г. отхвърля оспорването на „**“
ЕООД. Решение №*/09.10.2019 г. на Административен съд - Смолян е обжалвано пред
Върховен административен съд, който с Решение № */23.06.2020 г., постановено по адм. д.
№ */2020 г., го оставя в сила.
В хода на ревизионното производство е направено мотивирано искане с № Р-
*/25.10.2018 г. от органа по приходите до публичния изпълнител за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице. В резултат публичният изпълнител е издал
1
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.
1 от ДОПК с изх. № *01.11.2018 г. Наложен е запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в ТБ „*“ АД /впоследствие
продължен с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с изх. № */03.12.2018г./ и запор
върху лек автомобил марка „*“, с рег. № *. Изпратени са съответно запорни съобщения до
ТБ „**“ АД и до **. От получения от банката отговор се установява, че запорът е наложен,
но лицето няма достатъчно средства за обезпечаване на вземането в търговската банка, а от
отговора на ** става ясно, че лек автомобил марка „**“, с рег. № * към 05.11.2018 г.
принадлежи на друг собственик и запор не е наложен. Изпълнителното дело спрямо
длъжника за принудителното събиране на вземания по РА е образувано през 2019 г. с № *
като е изпратено и Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № **/20.02.2019 г., връчено
на 25.02.2019 г. Впоследствие публичният изпълнител е извършил още няколко действия с
оглед обезпечаването и събирането на публичните вземания на държавата към „*“ ЕООД.
Издадени са две постановления за налагане на обезпечителни мерки е изх. № * г. и изх. № *
г., с които съответно са наложени запори върху банкови сметки на дружеството в „*“ АД и
ТБ „*“ АД и запор върху притежаваните от длъжника ценни книги, вписани в регистъра на
Централния депозитар. От получените отговори на изпратените запорни съобщения до
банките и Централния депозитар се установява, че лицето не е клиент на двете банки,
съответно не притежава и безналични ценни книжа. С Разпореждане с изх. №*/28.02.2019г.
от своя страна е разпределена сумата от 107,03 лв., постъпила в следствие на наложения
запор на сметка в ТБ „*“ АД.
Горепосочените действия не водят до погасяване публичните задължения на „*“
ЕООД. В тази връзка публичният изпълнител извършва пълно проучване на имущественото
състояние на дружеството, като са отправени искания за предоставяне на информация на
основание чл. 212 от ДОПК, от което е установено, че „*“ ЕООД не притежава имущество,
върху което да бъде насочено принудително изпълнение. В хода проучване на
имущественото състояние на длъжника и след отправено ново искане за предоставяне на
информация до ** Смолян с изх. № */28.10.2020 г. е установено, че дружеството „*“ ЕООД,
с договор за покупко-продажба от 15.05.2018 г. продава на „*“ ЕООД лек автомобил
„Фолксваген пасат“, с рег. № *, номер на рама: *, номер на двигател: *, дата на първа
регистрация 24.02.2011г., за сумата от 14 400 лв.. С посочената сделка е осъществен
фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, същата е недействителна по отношение
на държавата, тъй като е сключена с намерение да се увредят публичните взискатели след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, а в резултат на ревизията са установени
публични задължения.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо
държавата на от 15.05.2018 г., с която е продаден лек автомобил „Форксваген Пасат“ с рег.
№*. Претендира за присъждане на деловодните разноски.
2
Ответникът „*“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Оспорва
твърдението, че договорът е сключен с намерение да увреди публичния взискател. Твърди,
че преговорите за сделката са започнали много преди уведомяването за ревизията и е водено
от икономически интереси за реализиране на доход от продажбата на актива, който бързо се
амортизира. Няма основание да крие дейността си в дружеството „*“ ЕООД, на който
управител и едноличен собственик е *. Продажната цена на оспорената сделка е платена по
банков път, като за ищеца е съществувала възможността да запорира постъпилата по
сметката на ответника сума. Освен това при започване на ревизията този ответник има
ликвидно и изискуемо вземане от „*“ ООД в размер на 25 692 лв., което опровергава
твърдението за липса на имущество. Фактът, че оспорените от ревизията фактури не
доказват реални доставки не налага презумпция на данъчно задълженото лице за
неправомерно поведение при предходни или последващи действия и наличието на
обективни критерии не обуславя субективни. Наличието на намерение за увреждане се
преценява към момента на сключване на сделката, а фактите, на които се позовава ищецът
са настъпили по-късно и са ирелевантни.
Ответникът „*“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и
моли да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени деловодните разноски. Твърди, че е трето
добросъвестно лице – купувач по сделката, платил е цената на автомобила по банков път и
не може да носи отговорност за действия или бездействия на продавача. Счита за невярно и
недоказано твърдението на ищеца, че „*“ ЕООД е извършил продажбата с цел да увреди
публичния взискател, тъй като преговорите за продажбата на автомобила започнали още
през май 2018 г., когато продавачът не е знаел за предстоящата ревизия.
В съдебно заседание за ищеца се явява юриск.*, който поддържа предявеният иск.
Ответникът „*“ ЕООД оспорва иска чрез проц. си представител адв.*.
Ответникът „*“ ЕООД не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговорите на
ответниците, становището на страните в съдебно заседание, и като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия №*/02.05.2018г. е възложено извършването на
ревизия на ** ЕООД за задължения за ДДС за конкретно посочени периоди от 2014г., 2015г.,
2016г. и от 2017г.
Заповедта за за възлагане на ревизия е връчена електронно на задължено лице „*”
ЕООД на 11.05.2018г., видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС “*“.
3
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия на „*” ЕООД е
определено ревизията да завърши до 11.10.2018г. Посочената заповед също е връчена
електронно на задълженото лице „*“ на 13.08.2018г., видно от Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС **.
Въз основа на заповедта за възлагане на ревизия е съставен Ревизонен доклад №*/
25.10.2018г., връчен на „*“ отново по електронен път на 25.10.2018г.,за което е приложено
удостоверение за връчване по електронен път.
С Ревизионен акт №Р- * от 22.11.2018г. при извършената ревизия на „*” ЕООД, е
установен размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към дата 22.11.2018г., на „*” ЕООД, както следва: задължения за довнасяне в
размер общо на 63 911,38 лева и лихвите за просрочие към тях 14 970,76 лева, които следва
да бъдат внесени по посочени банкови сметки. Отново ищецът е представил заверено копие
от удостоверение за връчване п о електронен път на Ревизионния акт на задълженото лице
на 04.12.2018г.
С Решение №*/15.02.2019г. на директор на дирекция „**” гр.Пловдив ревизионния
акт от 22.11.2018г. в обжалваната част за отказан данъчен кредит и начислени лихви, е
потвърден.
С Решение №*/09.10.2019г. по адм.дело №*/2019г. по описа на Административен
съд- Смолян е отхвърлено оспорването на „**” ЕООД против Ревизионния акт, което
Решение е оставено в сила с окончателно Решение на ВАС от 23.06.2020г. по адм.дело
№*/2020г.
Представени са справки от 31.05.2018г. за „*” ЕООД за наличие на недвижими
имоти от **- отдел „Събиране”, за налични МПС, за налични машини, стоки, оборудване,
стопански инвентар, за дългосрочни и краткосрочни инвестиции с отразяване, че няма
такива.
В справка от същата дата за вземания от трети лица – 31.05.2018г. няма отразяване.
В справка- задължения/вземане по партньори на „*** ЕООД към дата 04.06.2018г.
са отразени суми 20 042,00 за „***” ООД Смолян и 5 650,00 лева за „***”- общо 25 692,00.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121,ал.1 от ДОПК с изх.№*** на публичен изпълнител при ***, във връзка с възложената
ревизия по заповедта от 09.08.2018г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в посочена банка, а също и
запор върху МПС- лек автомобил Фолксваген, модел Пасат, рег.№***.
С Договор за покупко-продажба на МПС от 15.05.2018г. „**” ЕООД продава на
4
ответника „**“ ЕООД лек автомобил марка "Фолксваген Пасат" с рег.№ *, номер на рама:
**, номер на двигател: **, дата на първа регистрация 24.02.2011г. за сумата от 14 400 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
Съгласно чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения сделки или действия с
намерение да се увредят публичните взискатели .
За да бъде уважен предявеният иск в тежест сна ищеца е да докаже наличието на
следните предпоставки: непогасено публично задължение, установено с влязло в сила
съдебно решение, респективно с влязъл в сила ревизионен, задълженото лице да се е
разпоредило със свое имущество с намерение за увреждане публичния взискател след датата
на установяването на публичното задължение или след датата на връчването на заповедта за
ревизия.
В настоящото производство ищецът,в съответствие с доказателствената си тежест
доказа наличието на всички просочени по-горе предпоставки за основателността на иска.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи,че със заповед
за възлагане на ревизия №Р-**/02.05.2018г. е възложено извършването на ревизия на
ответното дружество „*” ЕООД, която ревизия е завършила с Ревизионен акт №Р-
*/22.11.2018г., с който е установен размер на задълженията по видове и периоди.
Ревизионният е бил оспорен по съдебен ред и с Решение №*/09.10.2019г. по адм.дело
№*/2019г. по описа на Административен съд- Смолян, оставено в сила с Решение на ВАС
от 23.06.2020г. по адм.дело №*/2020г оспорването на „*” ЕООД против Ревизионния акт е
отхвърлено. С цитирания ревизионен акт са установени публични задължения на
ответника „**” ЕООД - задължения за довнасяне в размер общо на 63 911,38 лева и
лихвите за просрочие 14 970,76 лева.
Установи се също,че процесната разпоредителна сделка е осъществена на
15.05.2018г.- след връчване на заповедта за възлагане на ревизията на „*” ЕООД., което се
установи че е станало по електронен път на 11.05.2018г. Публичните задължения на
ответника – пр одавач по сделката са установени са по надлежния ред с влязъл в сила
ревизионен акт. Установи и другата предпоставка за уважаване на иска – че длъжникът е
извършил разпоредителното действие с имуществото си с намерение да увреди публичния
взискател.Следва да се има предвид,че в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК
намерението за увреждане не се предполага, а следва да се докаже. Извод за наличието на
този елемент от фактически състав на цитираната разпоредба на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК от
5
ДОПК се извежда от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно
атакуваната сделка е сключена само дни след връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
Освен това освен процесната сделка, видно от изпратените договори за покупко- продажби
на МПС от нотариус рег. №** с район на действие РС- Смолян, длъжникът е осъществил
още три такива разпоредителни сделки с притежавани от него автомобили , всички след
датата на връчване на Заповедта за възлагане на ревизията, а именно с два договора за
покупко продажба на МПС от 18.05.2018г. „**“ продава на „**” ЕООД товарен автомобил
** и товарен автомобил ***, с договор за покупко-продажба на МПС от 30.05.2018г. продава
на ** товарен автомобил марка ИФА. Според съда предприетите непосредствено след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия действия от задълженото лице за
разпродажба на притежавани от него МПС, без това да представлява негова основна
дейност, или част от предмета на развиваната от него дейност, са извършени именно с цел
да се увреди кредитора.
Следва да се посочи,че за основателността на иска е без значение дали длъжникът
притежава друго имущество, от което кредитора може да се удовлетвори или дали ищецът
е могъл да се удовлетвори от получената от ответника насрещна престация – продажната
цена на вещта , поради което доводите на ответника в отговора в тази насока са
неоснователни. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
удовлетворяване на кредитора. Длъжникът , за разлика от кредитора, не разполага с
възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудително изпълнение.
Предвид посоченото ищецът установи наличието на всички предпоставки за
уважаване на иска, поради което същият е основателен и доказан.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответниците да бъде осъден ответника *** ЕООД да заплати на ищеца направените
разноски по водене на делото в размер на 450,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ще следва ответника „**” ЕООД да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Смолян държавна такса по предявения иск в размер на 576,00 лева, определена върху
цената на иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ДЪРЖАВАТА на
основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 15.05.2018г., с който ***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** №*,
6
представлявано от *** продава на ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от *** лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № **, номер на рама: **,
номер на двигател: **, дата на първа регистрация 24.02.2011г., за сумата от 14 400 лв.
ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Смолян,
ул.”*” №66, представлявано от *, да заплати на *, разноски по делото в размер на 450,00
лева /четиристотин и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Смолян,
ул.”*” №66, представлявано от *, да заплати по сметка на Районен съд – Смолян държавна
такса по иска в размер на 576,00 лева/петстотин седемдесет и шест лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7