Решение по дело №4426/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

09.04.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4426/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.535 от ТЗ, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД  и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД .

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Д.Д.Д.-1” ООД, гр. София, представлявано от ***, чрез адв. А.Й., против „В.” ЕООД, ***, което се твърди, че ищецът, от 14.12.2009г, е едноличен собственик на „Обредни дейности- Плевен”, ЕООД, като на 09.03.2018г, с договор за покупко- продажба на дялове, е продал притежаваните от него дялове на ответника. Твърди се, че уговорената продажна цена на дяловете е в размер на 40 000лв. Твърди се, че  тъй като ответното дружество- купувач по договора, не е разполагало с цялата сума, е поискал от ищеца в заем, сумата от 9900лв. Твърди се, че сумата от 9900лв., заедно с останалата част от продажната цена от 30100лв., е преведена на продавача. Твърди се, че сумата е предадена на ответника на 09.03.2018г. Твърди се, че за обезпечаване на задължението, от страна на ответника е подписан запис на заповед, за сумата от 10000лв., включваща сумата от 9900лв.- главница и 100лв. договорна лихва. Твърди се, че от страна на ответника няма плащане на падежа на записа на заповед-10.04.2018г. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „В.” ЕООД, ***, да заплати на ищеца сумата от 10 000лв., дължима въз основа на запис на заповед, и сумата от 11,13лв.- лихва за забава, за периода 11.04.2018г.- до датата на исковата молба. Претендират се разноски, вкл. и направените в рамките на обезпечителното производство.

          В срока за отговор, отв. „В.” ЕООД, ***, ред. пр., не изразява становище по иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

С определение №4703/03.12.2018г, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.535 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10000лв., дължима въз основа на запис на заповед от 09.03.2018г, издаден от „В.” ЕООД, ***, с падеж – 10.04.2018г. и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 11,13лв.- лихва за забава, върху сумата от 10 000лв., за периода 11.04.2018г.- 14.06.2018г. 

Видно от приложеният по делото запис на заповед, издаден на 09.03.2018г, в гр. София, се установява, че длъжникът по него, в качеството на издател– отв. дружество „В.” ЕООД, ***, представлявано от ***- управител, се е задължило да заплати на поемателя –ищецът „Д.Д.Д.-1” ООД, гр. София, или на негова заповед, сумата от 10 000лв,. на падежа 10.04.2018г., платима от длъжника, без протест, в гр. ***/адресът на управление на кредитора/. Установява се също, че  записът на заповед е авалиран от ***- лично, но настоящият иск не е предявен и против нея. По делото се установява също, че между страните са съществували каузални отношения, във връзка със сключен договор за продажба на дружествени дялове, от 02.03.2018г., въз основа на който, ищецът „Д.Д.Д.-1” ООД, в качеството му на собственик на 100% от капитала на „Обредни дейности- Плевен” ЕООД, като продавач, е продал на ответника „В.” ЕООД, ***, 10 400 дяла от капитала на „Обредни дейности- Плевен” ЕООД, всеки с номинална стойност от 10лв., за сумата от 40 000лв, която цена, страните са уговорили, че се заплаща в момента на сключване на договора. Именно във връзка със заплащането на уговорената в посоченият договор за продажба на дружествени дялове, са твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника, в заем, сумата от 9900лв., за обезпечаване на който заем, е издаден процесния запис на заповед от 10 000лв., включващ сумата от 9 900лв.- главница и уговорена 100лв- договорна лихва. По делото се установява също, че цената от 40 000лв., е заплатена от страна на купувача на дружествените дялове- ответник в настоящето производство, на 28.02.2018г, с преводно нареждане от същата дата. Изрично по делото, от страна на ищеца е заявено, и съответно е допълнен изготвеният по делото по проекто- доклад, че датата на предаване в полза на ответника на заетата сума от 9900лв., е 27.02.2018г., за което е представен мемориален ордер №267/27.02.2018г.

По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца, ВЛ е установило счетоводни записвания за предоставен заем, за сумата от 9 900лв. и за сумата от 100лв.- начислена лихва върху сумата от 9900лв. ВЛ е установило, че сумата от 9900лв. е осчетоводена по сметка 15 111 ”Краткосрочни заеми”/кредит сметка 5011 ”каса”, което ВЛ е посочило, че означава, че от касата на ищеца е заплатена сумата от 9900лв. на ответника, на 27.02.2018г., за което е съставен представеният по делото мемориален ордер от 27.02.2018г. ВЛ е посочило, че РКО не е съставен, като е уточнено, че именно това е първичния счетоводен документ, който следва да обосновава счетоводното записване при ищеца. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца, на 28.02.2018г, осчетоводена операция дебит сметка 49611 ”разчети по лихви”/кредит сметка 7212 „приходи от лихви”- 100лв. ВЛ е установило също, че в счетоводството на ищеца няма отразени върнати суми. ВЛ е установило също, че в счетоводството на ответника  не е осчетоводявана сума от  10 000лв., като задължение към ищеца като заем- главница и лихва, и като получена сума- дебит на сметка 5011 ”каса”. ВЛ е проверило извлечение от сметка 501 за периода м. 02. до м.04.208г, в което няма осчетоводено постъпление на сума от 10000лв.

ВЛ е изчислило също, че лихвата за забава върху сумата от 10 000лв., за  периода 11.04.2018-15.06.2018г, е в размер на 183,33лв.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че представеният запис на заповед, въз основа на който се претендира сумата от 10 000лв., е редовен на външна страна, съдържа всички задължителни реквизити по ТЗ и удостоверява валидно вземане на кредитора по него-ищецът „Д.Д.Д.-1” ООД. В случая, падежът е определен на съответна дата- 10.04.2018г, поради което не е необходимо предявяването на записа на заповед длъжника за плащане,  и същия изпада в забава с настъпването му. По делото няма представени доказателства, от страна на ответника, с оглед на разпределената доказателствена тежест, за извършване на плащане на поетото задължение. Доколкото с ИМ, ищецът е въвел твърдения за съществуването на каузални отношения между страните, станали основание за издаването на записа на заповед, а именно съществуването на заемни отношения, то същите подлежат на доказване, като съответно на това, съдът е дал своите указания в определение №4703/03.12.2018г., с което е изготвен проекто – доклад по делото. В тази връзка, от страна на ищеца са представени писмени доказателства- мемориален ордер от 27.02.2018г., като е изслушана и приета и ССЕ, от заключението по която се установява, че в счетоводството на ищеца-като заемодател, е отразено изплащането в брой, на каса, на сумата от 9900лв.- като заем, в полза на ответника, като е начислена и сумата от 100лв.- лихва върху нея. От заключението на ВЛ се установява също, че приложеният по делото мемориален ордер обективира изплащането на тази сума, в брой, в полза на ответника, но същия не съставлява първичен счетоводен документ. Установява се също, че в счетоводството на ответното дружество няма осчетоводяване на сумата от 9900лв., като задължение спрямо ответника.

С оглед на изложеното, и като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че между страните по делото са съществували каузални отношения, по повод покупката на дружествени дялове, обективирани в приложният по делото договор, както и заемни отношения, с предмет- сумата от 9900лв. Договорът за продажба на дружествени дялове, с цена 40 000лв. изцяло заплатена с платежно нареждане от 28.02.2018г. и процесният запис на заповед са от една и съща дата, поради което, съдът счита, че между тези сделки безспорно съществува връзка. Съдът приема също, че процесният запис на заповед, е издаден с цел обезпечение на задължение, именно свързано с този договор и поетото от страна на купувача по него- ответник в производството, задължение по  заплащане на дължимата цена на дружествените дялове, което от своя страна е довело до възникване и на заемни правоотношения. От друга страна, съдът намира за установени факта на сключването на заемен договор между страните, с предмет сумата от 9900лв., изпратена в брой на ответника- купувач по договор за продажба на дружествени дялове и заемател, на 27.02.2018г., което обстоятелство е надлежно отразено в счетоводството на ищеца, макар и без съставяне на първичен счетоводен документ за това- РКО. Съдът намира, че това обстоятелство не може да обоснове различен извод от този, че в заем на ответника, е дадена сумата от 9900лв. В случая следва да се има предвид характера на договор за  заем по чл. 240, ал.1 от ЗЗД, като реален договор, който се  счита за сключен с факта на предаване на заетата сума, без да е необходимо съставянето на нарочен писмен документ, като форма за действителност. Съставянето на такъв документ има значение за доказване съществуването на този договор, предвид ограниченията по чл. 164 от ГПК, каквито възражения се направиха в о.с.з. от страна на ответника. Следва да се отбележи също, че по делото, от страна на ответника, няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това едномесечен срок, няма надлежно оспорване правата на ищеца, вкл. и чрез въвеждане на правопогасяващи правата на ищеца възражения. Едва в първото по делото с.з. от страна на ответника, са направени твърдения, че не е получил сумата от 9900лв. в заем от ищеца. Съдът намира също, че факта, че  в счетоводството на  ответника, съобразно заключението на ВЛ, няма счетоводно отразяване на получената в заем сума от 9900лв, както и за сумата от 100лв.– като възнаградителна лихва, също не изключва съществуването на заемни отношения между страните. Съобразно нормата на чл. 55, ал.1 и ал.2 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях, могат да се приемат като доказателство между търговци- каквито безспорно са страните по делото, за установяване на търговски сделки, като търговските книги, водени в нарушени на изискванията на ТЗ и на ЗСчет., не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. В случая по делото, съдът намира, че и в двете страни е налице зле водене на счетоводството, по смисъла на ЗСчет. и установеното в него задължение за издаване на първичен счетоводен документ /в случая РКО/. Доколкото обаче ССЕ установява наличие на счетоводни записвания в счетоводството на  ищеца- като заемодател, за предаването в брой на сумата от 9900лв в полза на ответника, и с оглед на останалите събрани по делото писмени доказателства, обсъдени по- горе, намира за установен факта на съществуване на каузални заемни правоотношения.

Следва да се посочи също, че предмет на настоящето дело е издаден от страна на ответника, в полза на ищеца, валиден и редовен от външна страна запис на заповед, като едностранна абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 535 от ТЗ, с настъпил падеж. По делото, както бе посочено, от страна на ответника нямо оспорване на задължението по записа на заповед, като на практика оспорванията са само спрямо твърденията на самият кредитор, за съществуването на каузални заемни правоотношения, като се отрича съществуването на такива. Дори и евентуално да се приеме, че между страните не съществуват каквито и да е каузални отношения, записът на заповед е самостоятелна търговска сделка и като редовна от външна страна  ценна книга, доказва съществуването на вземане по нея, и по която няма изпълнение на падежа

На основание гореизложеното, съдът намира че предявеният иск, за заплащане на сумата от 10000лв., дължима въз основа на запис на заповед от  09.03.2018г, е основателен и следва да бъде уважен.

          Следва по същество да бъде разгледан предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху главницата от 10000лв. както бе посочено по- горе, в случая падежът по записа на заповед е определен на конкретен ден- 10.04.2018г, и с неговото настъпване, длъжникът по записа на заповед- негов издател, изпада в забава, без да е необходима нарочна покана за плащане. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата- чл. 86, ал.1 от ЗЗД. по делото, ВЛ по ССЕ, е установило, че лихвата за забава върху сумата от 10 000лв., за периода 11.04.2018-15.06.2018г, е в размер на 183,33лв. По делото няма съответно изменение на иска, чрез неговото увеличаване, поради което съдът следва да се произнесе в рамките на първоначално заявения петитум- или за сумата от 11,13лв., за периода 11.04.2018г.- 14.06.2018г. и същият следва да бъде уважен изцяло.

          С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по настоящето делото, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК, вкл. заплатена държавна такса от 450лв., адв. възнаграждение от 1176лв. и разноски за ВЛ от 140лв- общо в размер на 1766лв. По делото, от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая, е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения- спрямо искът по чл. 535, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и нормата на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба №1- спрямо искът по  чл. 86, ал.1 от ЗЗД- по арг. чл. 2, ал.5 от цитираната наредба, съобразно който, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените исков, за всеки от тях, поотделно. Съобразявайки нормите на чл. 7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба №1, съдът изчислява размер на възнаграждението- по т.3- сумата от 830лв. и по т.1- сумата от 300лв.- общо 1130лв., при което, уговореното и заплатено адв. възнаграждение от 1176лв. не се явява прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Съдът обаче намира, че не следва да бъдат присъждани направените разноски по ч. гр.д.№4241/2018г на ПлРС, за обезпечение  на бъдещ иск, в размер на 828лв., доколкото по същото е  допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, какъвто не е предявен и разгледан по настоящето дело.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.538, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, „В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.Д.Д.-1”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от  ***- управител, сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 09.март.2018г, с падеж- 10.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на им- 14.06.2018г.  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.Д.Д.-1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***- управител сумата от 11,13лв.-лихва за забава, върху главницата от 10 000лв., за периода 11.04.2018г.- 14.06.2018г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.Д.Д.-1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***- управител, сумата от

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: