Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
210 Година
11.02.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
К. Л.
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2640 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Алмеда” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Ал.Стамболийски“ №16, представлявано от управителя
Т.Г.Д.срещу решение № 260473/18.11.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4000/2020г.
по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Възразява за
неправилна правна квалификация на деянието. Иска се отмяна на съдебния акт и на
издаденото наказателното постановление.
Ответникът – Териториална
дирекция на НАП Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 534-F539921/15.05.2020г., издадено от заместник директора
на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Алмеда” АД
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.5,
ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. За да потвърди наказателното постановление съдът е
приел, че при реализиране на отговорността на дружеството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН е съставен, а НП
издадено при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество е прието, че констатациите на
наказващия орган съответстват на установената фактическа обстановка и след като
търговецът, в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО, е
следвало да подаде декларация Образец 6 в ТД на НАП гр.Бургас до 31.12.2019г.,
но не е сторил това в указания срок, като декларация е подадена по интернет с КЕП на 08.01.2020г., е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността му на основание разпоредбата на чл.355, ал.1
от КСО. Прието е, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН
за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай, а наложената
санкция е правилно определена в предвидения от закона минимум, с оглед разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалвано то решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението е неправилно.
При издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, като е основателно възражението на касатора, че районният съд не е съобразил
разпоредбата на чл.3, ал.1
от ЗАНН, съгласно която за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
С издаденото наказателно постановление, на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и
чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. тъй като в качеството му на
осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО, е следвало да подаде декларация
Образец 6 в ТД на НАП гр.Бургас за месец ноември 2019г. до 31.12.2019г., но не
е сторил това в указания срок, като декларация е подадена по интернет с КЕП на 08.01.2020г..
Касаторът не оспорва, че е
извършил вмененото му административно нарушение, но счита, че неправилно е
прието, че е нарушил изискванията на чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019г., която е в сила от 03.01.2020г.
Не се спори по делото, че към м.ноември 2019г. „Алмеда” АД е било „работодател“ и „осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1, респ. ал.4
от КСО.
Съгласно чл.5, ал.4 от КСО осигурителите и
работодателите периодично представят в НАП данните по т.1. и т.2, като към 31.12.2019г.,
съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по ал.4 от КСО са регламентирани от разпоредбите на Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда
за подаване
и съхранение
на данни
от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както
и от
самоосигуряващите се лица издадена на основание чл.5, ал.6 от КСО. Тази наредба е отменена с § 4
от ПЗР на Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 03.01.2020г.
След като към 31.12.2019г. касаторът е бил
задължен по силата на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.,
да подаде декларация образец № 6, с данни за м.ноември 2019г. в срока на
подаване на декларация образец № 1 - 31.12.2019г., то с оглед разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗАНН, Наредба № Н-8/29.12.2005г. е нормативният акт, неизпълнението на
чиито разпоредби обосновава налагането на имуществена санкция на основание чл. 355, ал. 1 от КСО.
Първоинстанционният съд не е отчел факта, че както към 31.12.2019г., така и
до 03.01.2020г. Наредба № Н-13/17.12.2019г.,
не е била част от действащото право, тъй като макар и да е издадена на 17.12.2019г.,
е обнародвана в ДВ бр.1/03.01.2020г. и влиза в сила от 03.01.2020г., съгласно §8
от ПЗР от нея. Ето защо, към 01.01.2020г. дружество не е можело да извърши
нарушение на чл.2, ал.2 и чл.4, ал. 3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
Действително в чл.3, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност да се приложи нормативен акт, който не е бил
действащ към момента на извършване на нарушението, но само и единствено ако
новите разпоредби са по-благоприятни за нарушителя, която хипотеза в случая не
е налице.
Извършената от наказващия орган
неправилната правна квалификация на установеното административно нарушение е
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за
неговата материална законосъобразност.
Като е стигнал до изводи
различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
да се отмени издаденото наказателно постановление.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260473/18.11.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4000/2020г. по описа на Районен
съд Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 534-F539921/15.05.2020г.
издадено от заместник директора на ТД на НАП гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.