№ 555
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501882 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.04.25г. /с участието на секретаря Миланова/
въззивно гражданско дело № 1882/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-28 състав от 11.04.24г. по г.д. № 311/22г. е уважен иск по 124
от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК на Р. Б. против С. Б. /признато е за установено, че
ищцата е изключителен собственик на недвижим имот – конкретизиран подробно в
диспозитива на съдебното решение/.
Решението на СГС се обжалва от С. Б..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че през времетраенето на брака й с ответника е придобила
изцяло с лични средства /по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК/ процесния недвижим имот. С
оглед това: Р. Б. претендира да бъде призната /при условията на чл. 124 от ГПТ/ за
индивидуален собственик на имуществения актив.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Крайният извод на първоинстанционния съдия за основателност на иска се явява
направен след подробно обсъждане на съдържанието на доказателствения материал /писмен,
гласен и експертен/; след съотнасяне на това съдържание към постановката по чл. 154 от
ГПК и към конкретно заявените от страните твърдения –възражения; след препратка към
/съобразяване на/ житейската логика. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при
условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.
В допълнение:
На първо място:
1
Липсват доказателства /съответно и твърдения на ответника/ при покупката на
имота да са били използвани други средства както следва: негови собствени /съображения в
тази конкретно насока са изложени и по-долу/, собствени на ищцата средства /различни от
дарените й от баща й/ или общи на двамата съпрузи средства. Това обстоятелство
обосновава /само по себе си/ директен извод, че процесната сума е принадлежала именно /и
само/ на бащата на ищцата /не се спори, че същият е бил финансово обезпечен, че е
разполагал със значителни парични ресурси – като работещ за продължителен период от
време в чужбина, а също и като развиващ търговска дейност/. В такава хипотеза спорът се
съсредоточава относно това: дали парите действително са били предадени на Р. Б., с какво
основание са й били дадени и дали получената сума е била използвана точно за покупка на
процесния имот.
В контекста на изложеното:
Действително - писмените доказателства /които удостоверяват паричните
отношения между бащата на ищцата, съдружникът му и самата ищца/ са оспорени от
ответника /по смисъла на чл. 181 от ГПК/. Съдържанието на тези /оспорените/ доказателства
обаче /и като вярност, и като достоверна дата/ се подкрепя /потвърждава/ от други
документи, които са безспорни /по смисъла на цитираният законов текст/, а именно –
представените по приватизационната преписка декларации за произход на средства.
Последните са били създадени /от една страна/ в релевантния за спора период от време
/когато е било учредявано процесното правоотношение/ и същите кореспондират по
съдържание /от друга страна/ точно с оспорените от С. Б. доказателства /декларациите
съдържат изрично изявление, че средствата за покупката са били дарени на ищцата от
нейния баща; същото обстоятелство следва от съдържанието и на оспорените от ответника
документи/.
Фактът, че цената по процесната сделка е била платена сочи /сам по себе си/, че
ищцата действително е получила процесната сума от баща й; същата сума е била налична по
банковата й сметка към момента на сделката и с нея е било сторено плащане на уговорената
цена /както е посочено по-горе – липсват доказателства и твърдения при покупката на имота
да са били използвани други средства/. Самото плащане /по сделката/ се явява надлежно
доказано с представените в тази връзка писмени доказателства /платежни документи/. Този
извод следва и от обстоятелството /преценено само по себе си/, че липсват доказателства
/съответно и твърдения/ другата страна по правоотношението /продавачът/ да е предявявал
/назад във времето и до настоящия момент/ претенции /извън-съдебни или съдебни/ за
цената по договора.
По същия начин /в контекста на посочените две обстоятелство/ следва да бъдат
преценявани и изводите на приетата в процеса счетоводна експертиза /относно паричните
транслации във връзка с процесното правоотношение по покупко-продажба/. В последната
връзка: вещото лице установява, че ищцата действително е притежавала /била е титуляр –
към релевантния за спора времеви отрязък/ на банковата сметка, която фигурира в
преписката по продажба на имота. Фактът, че банката не съхранява информация относно
движението по същата сметка не може да обоснове негативен за Р. Б. /платеца по договора/
извод – предвид обясненията на вещото лице от съдебното заседание на.11.03.24г.
Горните изводи се явяват подкрепени и със свидетелски показания /които следва
да бъдат съобразени в контекста на постановката по чл. 172 от ГПК – доколкото
кореспондират със съдържанието на останалия доказателствен материал/.
Същите изводи се подкрепят и от защитната теза /заявена първоначално и
впоследствие/ на ответника:
Първоначалното твърдение, че имотът е закупен със средства на Р. Б. – не е
подкрепено с никакви доказателства.
2
Следващото твърдение /обективирано в съдебното заседание на 10.04.23г./ също
не може да обоснове изводи в полза на тази страна в процеса: първата част на това
изявление потвърждава обстоятелството, че парите за сделката са били дадени от бащата на
ищцата. Втората част на това изявление /което е в смисъл, че средствата са били дадени от
бащата не като дарение, а като заем/ не се явява доказано от Р. Б. /доказателствената тежест
в тази насока е за ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/. Конкретно в тази
връзка: липсват доказателства за наличие на такава конкретно уговорка и за реални парични
транслации във връзка с такъв тип правоотношение. В този смисъл /с други думи/:
възражението на ответника за наличие на друго основание /различно от дарение/ за
сторената между бащата и дъщерята парична размяна се явява недоказано. На последно
място /в същата насока/: в процеса не е заявена защитна теза – процесното дарение да е било
сторено в полза на двамата съпрузи.
Третото твърдение /че ответникът е правил подобрения в имота/ е ирелевантно
спрямо фактическия и правен състав на иска по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал.1 от
СК /спрямо правото на собственост/. Това обстоятелство може да бъде релевантно /да има
правна стойност/ в друг правен спор /облигационен/.
Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че като
страна /купувач/ в процесния договор фигурира само ищцата /цялата преписка по покупко-
продажба също е била „водена“ само спрямо Р. Б. - в лично качество/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде - потвърдено.
Искане за присъждане на съдебни разноски /в полза на ищцата или на
процесуалния й представител/ за производството пред САС – не е заявено.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-28 състав от 11.04.24г. по г.д. № 311/22г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3