РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330206036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-
006124/22.08.2022г., издадено от *** в ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор „Пътна
Полиция“ - Пловдив, с което на Я. Д. С., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
1
10.09.2022г., а жалбата е подадена на 23.09.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери следното:
От фактическа страна се установява, че на 26.06.2022г. в 14,00ч. в гр.
Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, жалб. С. управлявала МПС „Мазда 2“ с
рег. № ****, нейна собственост, в посока юг. При пристигането на кръговото
кръстовище с път II-86, пред нея имало участник в движението – товарен
автомобил Ауди Q5 с рег. номер ****. Същият намалил скоростта преди
навлизането си в кръговото кръстовище. Същевременно жалбоподателката,
която била зад него, продължила хода си направо, не оставила достатъчно
разстояние между нея и намиращия се пред нея товарен автомобил, и го
ударила отзад, като по този начин настъпило ПТП с материални щети. На
място дошъл екип на Сектор „Пътна Полиция“ Пловдив, като св. Ф. – ***,
установил ПТП-то и съставил протокол за ПТП № 1757450. Св. Ф. извършил
проверка и установил, че на 14.06.2022г. регистрацията на управляваният
автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в АИС на основание чл.
140, ал. 10 от ЗДвП. Св. Ф. съставил АУАН за така констатираното.
В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за
извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от
писмо рег. № 103000-24461/09.12.2022г. от Сектор „Пътна Полиция“ –
Пловдив, системата автоматично е прекратила регистрацията на МПС-то,
като собственикът на МПС-то – жалб. С., не е била уведомявана за
служебното прекратяване на регистрацията.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Ф.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за
установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е
съставил Протокол за ПТП, копие от който също е приложен по преписката.
2
Описаното от свидетеля, че автомобилът е бил с прекратена регистрация се
потвърждават и от изисканите в хода на производството справки – писмо рег.
№ 103000-22238/10.11.2022г. и писмо рег. № 103000-24461/09.12.2022г. от
Сектор „Пътна Полиция“ – Пловдив.
Безспорно се явява и обстоятелството, че към 26.06.2022г.
регистрацията на управлявания от жалбоподателката автомобил „Мазда“ 2 с
рег. № **** е била прекратена, като това е видно и от справката за
регистрация на автомобила, видно от която на 14.06.2022г. регистрацията е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ
без ГО, а на 28.07.2022г. същата е била възстановена. Безспорно се доказва и
че уведомление до собственика на превозното средство не е било изпращано,
като в доказателствената тежест на административнонаказващия орган е било
да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което
не е било сторено, като от въззиваемата страна единствено е посочено, че
регистрацията е била автоматично служебно прекратена в система АИС-
Регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, без да е бил уведомяван
собственикът.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Актосъставителят е материално компетентен
съгласно т. 2.1. вр. т. 1.3.2. от посочената Заповед, а издателят на
наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3.11. от Заповедта с
което възражението за липса на компетентност на лицата се явява
неоснователно.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.06.2022г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 22.08.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
3
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.
Неоснователно се твърди, че има различно посочване на автомобила,
управляван от жалбоподателката, след като и в АУАН, и в НП се посочва, че
същата е управлявала л.а. Мазда 2 с рег. № ****. Фактическата обстановка,
отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които
са били установени от административнонаказващия орган, и които дават
възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна
страна.
По отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП:
При така приетото от фактическа страна, се установява, че от правна
страна жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Нормата предвижда, че всеки водач на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко. В случая изрично се установява, че пред жалбоподателката е
имало движещ се товарен автомобил, който при пристигането си до
кръстовището между „Асеновградско шосе“ и Път II-86 е намалил скоростта.
Движещата се отзад жалбоподателка, не е спазила изискването да се движи на
достатъчно разстояние зад него, поради което и се ударила в автомобила пред
нея. Наличието на ПТП е достатъчно основание да се счете, че
жалбоподателката не е спазила задължението на закона, тъй като ако беше
осигурила достатъчна дистанция, то и щеше да има достатъчно време за
реакция, а оттам и да спре навреме, без да се блъсне в автомобила пред нея и
без да предизвика ПТП.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер на 200 лв. лице, което
причини ПТП поради неспазване на дистанция. Глобата е в абсолютно
определен размер и не подлежи на изменение от страна на съда.
Неоснователно се явява и възражението за прилагане на института на
маловажния случай. От една страна, съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения
по този закон неприложим се явява чл. 28 от ЗАНН. От друга страна,
описаното деяние не се отличава с липса или незначителност на вредните
4
последици, доколкото от показанията на св. Ф. и от приложения Протокол за
ПТП се установява, че с оглед на извършеното от жалбоподателката, са
настъпили щети както по нейния, така и по чужд автомобил. Отделно от това,
от фактическа страна се установява, че управляваният от жалб. С. автомобил
не е имал сключена застраховка ГО (видно от Протокола за ПТП), което пък
би могло да доведе до затруднение на пострадалия да бъдат обезщетени
вредите по неговото МПС.
При така изложеното, съдът намери, че в посочената част обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в
която жалбоподателката е санкционирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В
конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателката, е
несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По
делото не се доказва в обективната действителност да са осъществени всички
признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е
съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се
квалифицира като нарушение от съответния вид.
В конкретния случай в автоматизираната информационна система на
МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек
автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За разлика от останалите
хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е
предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното
средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз "и" – "и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство ". По делото не се
доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към
датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се
посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от
административнонаказващия орган, а съгласно постъпилия отговор не са
5
предприемани действия по уведомяването на собственика на автомобила за
прекратената регистрация. Следователно, от обективна страна липсва признак
от фактическия състав на нарушението.
На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за
уведомяване на собственика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на
изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта
като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението
за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно
допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях
деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй
като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяването на
регистрацията.
За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса
за застраховането - така Решение № 80/25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г.
на Административен съд – Стара Загора.
По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият
орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е
игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказано
по делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с
което процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с
обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.
Съдебната практика на административните съдилища по приложението
на състава по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП също трайно и последователно приема,
че тази хипотеза на прекратяването на регистрация на ППС е специална
спрямо останалите случаи и включва задължение за администрацията по
уведомяване на собственика на автомобила – така и Решение № 775 от
07.06.2022 г. по к. а. н. д. № 830/2022 г. на Административен съд – Варна -
"не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който
кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това", Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022
г. на Административен съд – Стара Загора – „При липсата на уведомяване на
собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на
6
автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140
от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за
факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в
хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“; Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по
к. а. н. д. № 1765/2021 г. на Административен съд – Бургас – „Това
задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че
съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът е наясно с
прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява
МПС“; Решение № 104 от 09.03.2022 г. по к. а. н. д. № 46/2022 г. на
Административен съд – Враца ; Решение № 116 от 01.06.2022 г. по к. а. н. д.
№ 113/2022 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 979 от
04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1114/2020 г. на Административен съд –
Пазарджик, Решение № 195 от 28.10.2022 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. №
205/2022 г., Решение № 783 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.
№ 734/2022 г., Решение № 330 от 14.10.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д.
№ 375/2022 г. и много други.
Липсата на уведомяване на собственика е прието като изключващо
вината обстоятелство и в Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. а. н. д. №
312/2022 г. на Административен съд – Пловдив, разглеждащо казус относно
прекратена регистрация на различно от процесното основание. Изводите по
прилагането на материалния закон обаче намират съответно приложение и в
настоящата хипотеза.
Така мотивиран, съдът приема, че от обективна страна не е изпълнено
включеното в състава на нарушението изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. Тази
непълнота в процедурата представлява неин съществен порок и е основание
за отмЯ. на наказателното постановление в тази част поради
несъставомерност на деянието.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление в
частта, в която на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, следва да се отмени.
Само за пълнота следва да се посочи, че неправилно от въззиваемата
страна в представеното писмо рег. № 103000-24461/09.12.2022г. са посочили,
7
че автоматичното служебно прекратяване е било осъществено на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, доколкото същата разпоредба касае коренно различно
основание за прекратяване – спрямо нов собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство и която няма общо с прекратяването по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
което задължително изисква уведомяване на собственика и което се явява
приложимо в настоящия случай – видно е, че първоначалната регистрация от
18.01.2022г. също е била извършена от жалбоподателката, като впоследствие
няма данни за прехвърляне на автомобила до датата на процесното деяние.
По разноските:
Разноски не са били претендирани от страните, нито са налице
доказателства за извършването на такива, поради което и не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-006124/22.08.2022г.,
издадено от *** в ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив,
В ЧАСТТА, в която на Я. Д. С., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
006124/22.08.2022г., издадено от *** в ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор „Пътна
Полиция“ - Пловдив, В ЧАСТТА, в която на Я. Д. С., ЕГН ********** е
наложена на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8