О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на деветнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 387
по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
577 ГПК във връзка с чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Постъпила е частна жалба от С.С. ***
действие – РС Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 293 и Х.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е обжалвано определение № 15/
Обжалваният акт се приема за неправилен,
като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи
се, че в приложените документи към нотариалния акт, представен за вписване, е
представена скица на имота за който е признато на втория жалбоподател правото
на собственост, която скица била направена по изготвено частно заснемане,
извършено от СГКК – Кюстендил и заплатено от молителя – собственик. Затова било
направено попълване на картата само досежно имота на молителя – собственик със
Заповед № 18-7396/
Частната жалба е процесуално
допустима, доколкото е депозирана от надлежна страна и в преклузивния срок по
чл. 538, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като се запозна с жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, съдът прима за установено от
фактическа страна следното:
До Службата по вписванията към
Районен съд - Дупница е депозирана молба от Нотариус С. С., рег. №293 на Нотариалната
Камара и район на действие Районен съд - Дупница за вписване на Констативен
нотариален акт, издаден на основание чл.587, ал.2 и ал.3 ГПК по извършена
обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, находящ се в с.
Коркина, община Бобов дол, област Кюстендил, придобит по давностно владение и
наследство, с който акт се признава за
собственик молителя Х.Г.В., съгласно приложения Нотариален акт № 117, том III,
рег.№3716, нот. д. № 467/.2018 г. към
молбата са приложени следните писмени доказателства: скица на имота, издадена
от СГКК Кюстендил, удостоверение за данъчна оценка на имота по чл.264, ал.1 ДОПК, издадено от Община Бобов дол и вносна бележка за заплатена д.т. за
вписване на акта.
При тези данни с атакуваното
определение съдията по вписванията при ДнРС е отказал вписване на нотариалния
акт с мотива, че следвало да се представи скица от Кадастралната карта на
сградите, описани и находящи се в описания недвижим имот.
При така установеното от
фактическа страна, КнОС прави следните правни изводи:
Съгласно чл.4, б. „а“ ат Правилника
за вписванията подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото
на собственост /продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване
срещу задължение за гледане и хранене и др./ или с които се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право /право на ползване,
собственост върху постройка и др./ върху недвижими имоти, както и актове, с
които се признават такива права /констативни нотариални актове, актове, които
имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост,
актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон/, т.е.
безспорно приложеният нотариален акт е от категорията актове, подлежащи на
вписване.
Съгласно чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВ,
подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който
се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено
място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и
границите. В ал. 3 от същия член е предвидено, че когато недвижимият имот се
намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно
данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези
случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта. В чл.60, т.1 – 7
от ЗКИМ е предвидено, че в част "А" на партидата се вписват: 1.
идентификаторът; 2. видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен
обект в сграда; 3. адресът; 4. границите на поземления имот (идентификаторите
на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда); 5.
площта в квадратни метри или в декари; 6. предназначението на имота; 7.
етажността на сградата; 8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за
наследството.
Задължение на Съдията по вписванията е да
следи дали актът, чието вписване се иска, отговаря на изискванията на чл. 6 от
ПВ.
Основната цел на вписването е
осигуряване на публичност и противопоставимост, като с оглед на тази цел, не
може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните
предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци,
оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на
заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на
правен интерес – да го атакуват пред съда, тъй като именно в рамките на
спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата
на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на
пресъдено нещо.
По този въпрос ВКС се е
произнесъл в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/
-
2 -
съдържание.
В мотивите, въз основа на които е дадено тълкуването, е посочено, че при
съставяне на нотариални актове правилата за охранителните и нотариалните
производства са адресирани към нотариуса, който съставя акта, като съдията по
вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на
нотариуса. Съдията по вписванията може да откаже вписване в случаите когато
акта не подлежи на вписване; поради липса на местна компетентност; по
съображения, извлечени от формата на акта /на вписване подлежат подписани и
извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис или в писмена
форма, когато специален закон урежда вписването/; ако няма необходимото
съдържание, като проверката обхваща идентификация на страните и на имота; ако
липсва скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ; ако не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК; ако
не е внесена дължимата за вписването такса.
В конкретния случай няма спор, че
представеният за вписване акт – констативен нотариален акт, подлежи на
вписване, съгласно чл. 4 б. "а" от ПВ. Същият акт отговаря на
изискването за форма, доколкото е подписан и съдържащото се в него
удостоверяване е извършено по изискуемия се нотариален ред. Представеният за
вписване констативен нотариален притежава предвиденото в ПВ съдържание,
посредством нужната идентификация на страните и на имотите, като първите са
индивидуализирани, съгласно чл. 6, ал. 1 б. "а" от Правилника, , а
имотите – съгласно чл. 6, ал. 1 б. "в" от същия. Дължимата държавна
такса е била заплатена.
Правилно съдията по вписванията е
посочил, че сред представените му документи не се включват скица от
кадастралната карта на сградите, описани и находящи се в описания имот. Видно
от приложените към молбата с искане за вписване на констативния нотариален акт
Заповед № 18-7396/
Компетентността на съдията по
вписванията е нормативно установена в Закона за съдебната власт и чл. 32а от
ПВп. Съобразно чл. 280 от ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва
вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър, произнася се за
издаването на справки и удостоверения, извършва нотариални и други действия,
предвидени в закон. Производството по вписване е едностранно охранително
производство, което изисква пред съдията по вписванията да се представят всички
доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането /в т. 1
на вече посоченото ТР е прието, че съдията по вписванията не може да дава
указания за поправяне на нередовности в производството по вписване/. Когато към
подлежащ на вписване акт, законът изисква да се приложи скица-копие от
кадастралната карта, с оглед точната индивидуализацията на имота към момента на
извършване на сделката и такава не е приложена, то е налице непълнота на
заявлението за вписване, която нито съдията по вписвания, нито съдът може да
отстрани.
Изложеното налага извод, че
постановеният от съдията по вписванията отказ за вписване е правилен, поради
което следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15/
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на
връчването му..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: