№ 14216
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110116257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба за изменение на постановеното по делото решение №
622/11.01.2024 г. в частта за разноските, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД.
Молителят счита, че присъденото адвокатското възнаграждение в полза на ищеца е
прекомерно. Сочи, че своевременно е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК, както и е признал, че претендираните с исковата молба суми са погасени по давност за
част от процесния период, водещо до възможност за постановяване на решение при
признание на иска и невъзлагане на разноски в негова тежест. Счита, че всякога съдът е
компетентен да измени размера на претендираното като разноски от страната адвокатско
възнаграждение като присъди сума под определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, когато претенцията не
съответства на фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и
качеството на положения труд. Позовава се и на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г., според което националният съд е длъжен да откаже да приложи националната
правна уредба, която противоречи на разпоредбата на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Моли
присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено под неговия минимум по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В отговор на молбата ищецът моли молбата да бъде оставена без уважение.
В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се
произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за
разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за
изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 248, ал.1, пр.1 ГПК.
С решението си съдът е уважил предявения главен иск за недължимост на посочените
в исковата молба суми на ответника поради липса на облигационно отношение между
1
страните по делото, като поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това не е
пристъпил към разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за погасяване
на задълженията към ответника по давност, както и само за прецизност е прекратил
частично производството по отношение на претенцията за м. 05.2018 г., въпреки че такава
сума в действителност не се претендира. Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение
в размер на общо 3100 лв. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в срок.
Съдът е приел възражението за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско
възнаграждение е в съответствие с определения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът препраща към изложените в решението мотиви относно възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, които поддържа. Действително решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г. е задължително за националните съдилища, но не задължава последните при
всеки случай на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да намаляват размера на
присъденото адвокатско възнаграждение под определения в процесната Наредба минимум.
Още повече, че намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК е обусловено от преценка на съда за съотношението между
фактическата и правна сложност на делото и размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Тази преценка не подлежи на коригиране по реда на чл. 248 ГПК от съда,
който я е извършил – виж определение № 299 от 19.12.2017 г. по т. д. № 1728/2016 г. на II
т. о. на ВКС.
Само за пълнота следва да се изложи и следното:
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя единствено минималния праг, под който не може да се уговаря
размерът на адвокатското възнаграждение. Липсва задължение при възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК съдът да присъжда минималното адвокатско възнаграждение.
За да прецени основателността на молбата и направеното възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора.
Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора
факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В производството са предявени два обективно съединени иска при
условията не евентуалност. Проведени са 2 открити съдебни заседания. С отговора на
исковата молба предявеният главен иск е оспорен като неоснователен, а е призната
единствено предявената при условията на евентуалност претенция. Процесуален
2
представител на ищеца е присъствал и на двете открити съдебни заседания по делото на
21.11.2023 г. и на 11.12.2023 г.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът намира, че определеното
адвокатското възнаграждение в размер на 3100 лв. е равностойно на положения от
процесуалния представител на ищеца труд. При преценка на положеният труд от защитата
на ищеца и правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед материалния интерес
по делото, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер съответстващ на
минималното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай не е прекомерно.
На следващо място, следва да се посочи и, че съдебната практика приема, че:
„искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно до размера, до който страната, която
го прави, е оценила труда на своя адвокат. С уговореното адвокатско възнаграждение тя
признава, че поне дотам се разпростира причинно-следствената връзка между направения
разход и положените от адвоката усилия по конкретното дело“ – виж определение № 143 от
17.06.2020 г. по гр. д. № 3451/2019 г. на IV г. о. на ВКС. В случая ищецът е претендирал
адвокатско възнаграждение в размер на общо 3100 лв. – л. 7. Т. е. ищецът е оценил труда на
своя адвокат и е намерил, че правната и фактическа сложност на спора предполага именно
посочения размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, липсва каквото и да е
основание за допълнително намаляване на присъденото на ищеца адвокатско
възнаграждение.
Оттук следва подадената молба да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 29465/30.01.2024 г. на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК на решение № 622/11.01.2024 г. по гр. д. № 16257/2023 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3