Решение по дело №5129/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 388
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20212120105129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105129 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на В. В. Р. против С. М. Й. и
Д. Д. Й.. С нея са предявени следните искове: главен иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл.4 от ЗЗД – нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 28.03.2019 г. поради липса на основание; евентуални искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – нищожност на същия договор поради накърняване
на добрите нрави, с правно основание чл.44, вр. чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване
на нищожност на овластителна сделка (пълномощно) и с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 28.03.2019 г. поради липса на съгласие, като сключен
от мним представител.
С определение № *** г. съдът е върнал исковата молба на В. В. Р. против СТ. М. Й. и
Д. Д. Й. в частта, с която е предявен в условията на евентуалност на иск по чл.33, ал.1 от
ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 28.03.2019 г., като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, като е
прекратил производството по делото по този иск.
В законоустановения срок по делото постъпват идентични отговори на исковата
молба и от двамата ответници, които оспорват исковете.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържа исковете и
молят съда да уважи главния иск, респективно евентуалните искове, като присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Д. В. Р. живее в апартамент в ***. В жилището живее и неговата дъщеря В. Д. Р.,
която страда от ***, поради което баща й се грижи за нея. Р. не е комуникативен човек
1
(думи на свидетеля Е. Г., негов съсед на същия етаж) и живее като „отшелник“.
На 31.07.2018 г. в УМБАЛ „***“ ЕООД – гр. Бургас (за краткост болница „***) в
отделение по *** е извършена *** на Р. и е установен ***. През септември 2018 г. Р. звъни
на съседката си Е. Г. и плачейки й заявява, че е болен. Предлага й да й плаща по 60 лева на
ден, докато той е в болница за седмица или десет дни, за да се грижи за дъщеря му В., да
дава лекарства. По същото време Г. се грижи за съпруга си като негов личен асистент,
назначена от Общината с трудов договор, поради което отказва. На следващия ден Р. й се
обажда, като й казва, че е размислил и намерил друга жена, която ще дойде, докато е на
изследвания. Това е ответникът Й. Р. казва на свидетеля, че ще плаща на Й. по 60 лева на
ден.
През ноември 2018 г. Р. е приет за три дни в отделение по *** към болница „***“,
като му е поставена диагноза „***“. Й. и нейният съпруг (ответникът Й.) са наясно, че Р.
страда от ***, защото са му „назначили ***, която той отказа“. Ответникът Й. допълва, че от
лятото до декември 2018 г. тя се е грижила за дъщеря му В., докато той е „ходил по
болниците“, а януари 2019 г. го е „хванала ***“.
На 17.02.2019 г. ответникът Й. звъни на вратата на апартамента на свидетеля Г.,
защото Р. не вдига телефона, а същевременно е заключен и тя не може да влезе в жилището.
Те повикват свидетеля Т. К., който е домоуправител, да присъства. Докато тримата
обсъждат какво да се предприеме, пристига и свидетелят Б.Г., син на Е. Г.а. Той веднага се
обажда на спешен номер 112, като обяснява на диспечера, че се касае за „***“, който „най-
вероятно е починал“, като моли за съдействие – пристигане на полиция, тъй като не може да
се влезе в апартамента, а там има и друг човек с *** – дъщеря му В. Г. съобщава на
диспечера, че последно предния ден Р. се е обадил на чистачката (ответникът Й.), че ако се
почувства зле, тя да дойде в жилището на следващия ден. Тъй като около час след
обаждането нито полиция, нито медицински екип пристига на адреса, свидетелят Г. звъни
втори път на спешен номер 112. На място пристига полицейски екип. Ответникът Й. си
отива и на място остават само съседите. Отвътре Р. стене и извиква „Е., помогни ми!“,
визирайки свидетеля Е. Г., и „разбийте вратата“. Полицаите повикват ключар, с помощта на
който влизат в жилището. Р. е на земята в коридора, всичко е в изпражнения и урина,
миризмата е ужасна. Не е ясно колко време е бил в това състояние.
Р. казва на полицаите и на Е. и Б.Г.и, които също влизат в апартамента, че иска да
бъде настанен в болница „***“, защото там знаят за диагнозата му. Полицаите се обаждат на
лекарски екип. При пристигането на място фелдшер А. поставя работна диагноза „***“, с
придружаващо страдание „***“, поради което и предвид състоянието му пациентът е
транспортиран до болница „***“.
В., дъщерята на Р., остава сама в жилището. Първоначално не могат да я открият. Тя
изскача зад една маса. Дават й храна и тя започва да яде настървено. Полицаите заявяват, че
нямат право да я отведат с техен автомобил, поради което съседите се обаждат на Център за
*** „***“ ЕООД, откъдето им казват, че могат едва на сутринта да вземат В. На следващата
сутрин свидетелят К. като домоуправител отключва жилището и В. е транспортирана в ***
заведение.
В болница „***“ Д. Р. остава до 01.03.2019 г., когато е изписан. Окончателната
диагноза е „***. Статус ***. ***, ***“. Описани са и придружаващи заболявания – ***,***“.
При извършените изследвания са установени данни за ***, с ниски стойности на ***и *** в
***, както и в ***, като са установени*** и в *** и ***. Р. е отслабнал, отпаднал, трудно
движи ръцете и краката си, като нарушената подвижност на горните и долните крайници
води и до съмнение за ***. Състоянието на Р. е с тенденция към постепенно влошаване и
задълбочаване на нарушените функции на ***, ***, *** и ***. Р. се е намирал в ***, т.е. в
тежко състояние. Страданията са ***, тежкото общо състояние е ***.
На 01.03.2019 г. с линейка на болница „****“ Р. е върнат в дома си. Двама санитари с
едно одеяло го качват в апартамента и го слагат на мръсно легло, като им отключва
свидетелят К.. Той е помолен от Р. да се обади на ответника Й., която да дойде. К. се обажда
2
на Й., но кога идва тя в апартамента не е установено по делото. След това свидетелят К. го
посещава два пъти в апартамента. Стаята, в която се намира Р., е оправена, но не и цялото
жилище. *** и *** Р. е много зле и осъзнава, че му остава малко време живот.
Ответникът Й. започва да се грижи за Д. Р. след изписването му от болницата срещу
заплащане, като помощ й оказва и нейният съпруг С.Й.. Ответниците са наясно със
заболяването на Р. – и двамата познават личната му лекарка (д-р Ж.), която практикува в
***. Ответникът се е консултирала с нея какви медикаменти да му дава за болката, т.е. Р. е
изпитвал такава, като Й. му е давала обезболяващи „Аулин“ и „Нимезил“ и лекарства за
раните от залежаване.
Р. казва на Й., че ще й плаща по 100 лева на ден, като тя не прави уговорки, а той си
„каза тарифата“ (по нейни думи в хода на обясненията й). Парите са давани за „грижите към
него“ (обяснения на ответника Й.) като възнаграждение (обяснения на ответника Й.). Й.
потвърждава пред свидетеля Г., че Р. й плаща по 100 лева на ден „като личен асистент“.
В хода на производството по гр. дело *** г. по описа на БРС, в съдебно заседание,
проведено на 17.03.2021 г., ответникът Й. по реда на чл.176 от ГПК заявява, че Р. я е „наел“
и е щял да й прехвърли неговата ид.част, но докато „прехвърлим документите, той си
плащаше на ръка“. Й. потвърждава, че й е плащано по 100 лева до края на месец март 2019
г.
Според показанията на свидетеля К. ответниците са тези, които повдигат въпроса за
прехвърляне на апартамента и таванското помещение. Д. Р. е имал намерение да им плаща
суми за грижите, което той и реално прави, и ответниците да живеят при него.
Ответникът Й. отива в кантората на адвокат Х.Х. (свидетел по делото) с искане да
бъде съставено пълномощно от името на Д. Р. за продажба на недвижими имоти. Текстът на
пълномощното е изготвен в кантората на адв. Х..
На 19.03.2019 г. в дома на Р. пристига помощник-нотариус З. К. (сега З.В.), за да
завери съдържанието на пълномощно и на подписа на Р. под документа. С пълномощното Р.
упълномощава ответника Й. да го представлява пред нотариус, като се разпореди със
собствения му имот (продаде, дари, замени, включително и прехвърли срещу издръжка и
гледане) на Д.Й., включително и на себе си, за каквото намери за добре, собствените му ¼
ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ апартамент с площ 101,30 кв.м.,
заедно с прилежащото избено помещение, заедно с 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и
1/48 ид.ч. от дворното място, представляващо бивш парцел ***, в квартал *** по стария
план на града, или парцел *** по новия план на гр. ***, целият урегулиран от 988 кв.м.,
заедно с цялото таванско помещение, като Р. си запазва правото на ползване на
гореописаната идеална част от апартамента, в който живее към същия момент, а именно: по-
малката от двете спални, която е самостоятелна и не е свързана с хола, избеното помещение
и таванското помещение. Поради невъзможност да се подпише и да си изпише трите имена
заради болест (удостоверено от помощник нотариуса), Р. полага отпечатък от десния палец,
след като помощник-нотариусът му прочита текста на документа и Р. заявява, че разбира
съдържанието му, съгласен е и го одобрява.
Свидетелят В. посочва, че Д. Р. е бил лежащо болен и тя го е заварила в леглото.
Свидетелят Х., който също е присъствал при нотариалното заверяване на документа,
посочва, че Д. Р. е лежал в легло, бил е доста слаб, говорил е бавно и на повечето въпроси е
отговарял само с „да“.
На 21.03.2019 г. около обяд свидетелят К. се обажда на спешен номер 112 по молба
на Р., защото последният има болки в сърдечната област, стене и не се чувства добре. Р.
моли да бъде изпратен екип. На място пристига лекарски екип, който му измерва кръвното
налягане и ритъма на сърцето. Като разбира за *** заболяване на пациента, лекарят заявява,
че няма какво повече да се направи. Р. не е взет в болница.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № *** г. по нот. дело № *** г. по описа на нотариус Н. М. (за краткост Договора),
Д. В. Р., действащ чрез пълномощника си С. М. Й., прехвърля на С. М. Й. и Д. Д. Й.
3
следните недвижими имоти: ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ
апартамент с кадастрален № ***по КККР на гр. Бургас, с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива 1, целият с площ от 101,30 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение с площ от 15,50 кв.м., както и цялото таванско помещение с площ 25 кв.м., както
и 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота; 1/48,
равняващи се на 20,58/988 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
***, с площ 572 кв.м. Приобретателите С.Й. и Д.Й. се задължават да осигурят на Д. В. Р.
нормален живот, като го издържат и гледат до края на живота му, както досега са се
грижили за него. Д. Р. си запазва правото на ползване върху гореописаната идеална част от
апартамента, в който живее и към момента на изповядване на сделката, а именно: по-
малката от двете спални, която е самостоятелна и не е свързана с хола, избеното помещение
и таванското помещение.
Няколко дни по-късно, на *** г., Д. Р. умира, като оставя за свой наследник по закон
дъщеря си В. Д. Р. Последната умира на *** г. Майката на В., е починала през 2012 г.,
поради което нейни наследници по закон са роднините по съребрена линия до шеста степен
включително – чл.8, ал.4 от ЗН), сред които е и първият й братовчед В. В. Р. – ищецът по
делото.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, на приложеното по делото
веществено доказателство – компакт диск, съдържащ три броя телефонни разговори със
Спешен номер 112, проведени на 17.02.2019 г. в 17,53 часа, на 17.02.2019 г. в 18,53 часа и на
21.03.2019 г. в 11,57 часа, на обясненията на ответниците, дадени по реда на чл.176 от ГПК,
както и на свидетелските показания на свидетелите Т. Й. К., Б. Р. Г., З. К. В., Х. А. Х. и Е. Б.
Г.
Протоколът от съдебно заседание по гр. дело № *** г. по описа на БРС, обективиращ
обяснения на ответника Й. в гражданския процес, дадени в хода на друго дело, има
значението на частен свидетелстващ документ, който има доказателствена сила, защото
съдържа неизгодни за издателя си факти (аргумент от Решение № 28 от 28.02.1999 г. на ВКС
по гр. д. № 3114/1997 г., IV г. о.) – признание, че Р. е плащал на ответниците за това, че се
грижат за него и плащането е било до края на месец март 2019 г.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД
нищожност на договор поради липса на основание. Предявените евентуални искове са: с
право основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – нищожност на Договора поради накърняване
на добрите нрави; с правно основание чл.44, вр. чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване
на нищожност на овластителна сделка (пълномощно) и с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договора поради липса на съгласие, като
сключен от мним представител.
По главния иск:
Ищецът има правен интерес от предявяване на иска, тъй като е наследник на
починалия прехвърлител.
Договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и
гледане са подчинени на различен режим според времето на изпълнение на задължението за
издръжка и грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка
и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен – двете насрещни престации са
определени (Решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о.). Когато
страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част
срещу бъдещите издръжка и грижи (процесният случай е точно такъв), договорът е единен,
тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите
грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще – аргумент от вече цитираното решение на
4
ВКС.
В настоящия случай в Договора е отразено, че преди сключването му прибретателите
са се грижили за прехвърлителя. Вярно е, че клаузата, според която имотите се прехвърлят
за грижи за минало време, има значението на признание на кредитора, че е получил такива в
обема, в който е считал, че са му били необходими.
Доказа се, ответниците са полагали грижи за прехвърлителя преди подписване на
Договора, но срещу тези грижи те са получили заплащане („възнаграждение“), което е
уговорено между страните, т.е. преди прехвърляне на имотите между Д. Р. и ответниците е
имало сключен неформален договор за полагане на грижи за възрастния мъж срещу
заплащане (той си е посочил „тарифата“, като Й. се е съгласила с нея, като кредиторът е бил
наясно, че грижи ще полагат за него и двамата съпрузи и не се е противопоставял на това).
Че е налице такъв договор следва от факта, че насрещната престация на кредитора по
договор за издръжка и гледане е имуществено благо, но не е задължително това да е
недвижим имот.
Безспорно е също така, че ответниците не са давали издръжка на Р. преди сключване
на Договора, напротив – той е давал собствени пари за издръжката си. Нещо повече, от
изявленията на ответника Й. следва, че Р. е давал пари до края на месец март 2019 г., т.е.
дори след прехвърляне на имотите. Видно е също така, че в пълномощното, с което Р.
упълномощава С.Й. да прехвърли имотите, не се споменава, че в евентуален договор за
издръжка и гледане ще бъде отразено и даването на грижи за минал период, т.е. това е
„добавено“ от пълномощника, който действа от името на прехвърлителя.
Следователно прехвърлянето срещу минали грижи в този случай е без основание,
защото ответниците вече са получили насрещна престация – парична такава
(възнаграждение) – аргумент от Решение № 1040 от 11.X.1993 г. по гр. д. № 382/93 г., II г. о.
На следващо място, изискваните фактически предпоставки за приложение на
основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на
приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на
прехвърлителя – Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о.,
Решение № 660 от 26.09.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1080/99 г., I г. о.
Такива заболявания са *** (от каквото е страдал Д. Р.), който е бил в т.нар. ***
(предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, като изискваният времеви
период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
Установи се, че ответниците са знаели за заболяването на прехвърлителя още през
2018 г. Нещо повече, ответникът Й. пояснява, че Р. е отказал ***, а през януари 2019 г. „го е
хванала ***“, т.е. те са били наясно с „историята на заболяването“ и с факта, че Р. се
влошава.
Ответниците са се консултирали с личната лекарка на Р. какви обезболяващи
медикаменти да му се дават (т.е. той е изпитвал болки). Знаели са диагнозата му и са
съзнавали соматичното му състояние, че той е много слаб, говори бавно, лежащо болен е и
не може да си служи с ръцете – след изписването му от болницата Р. непрекъснато е лежал.
Ответниците са били наясно, че поради състоянието си, Р. няма как да се яви пред нотариус
за изповядване на сделка по прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане
(съмнения, че Р. е починал е имало още към месец февруари 2019 г., когато той се е
заключил в жилището), поради което са бързали такава да бъде изповядана преди
възрастният мъж да почине. Това е причината помощник-нотариус да дойде на място в дома
му, за да завери нотариално негов подпис под пълномощно, с което упълномощава Й. да се
разпорежда с имотите му.
Р. е бил в невъзможност да се подписва поради болестта си, което е отразено от
помощник-нотариусът при заверката на подписа, поради което е поставил пръстов
5
отпечатък. На 21.03.2019 г. преди сключване на Договора, в присъствието на ответника Й.,
по молба на Р. в дома му пристига екип на спешна помощ. Като разбира за *** заболяване
на пациента, лекарят заявява, че няма какво повече да се направи. Според заключението на
вещото лице Ч., Р. е бил в *** на ***, в което тежкото общо заболяване е необратимо. Към
датата на сключване на Договора Р. е неизлечимо болен и това се съзнава от ответниците,
като смъртта му настъпва само няколко дни след сделката (по-малко от седмица).
Следователно, както миналите грижи, така и бъдещите такива са без основание –
първите, защото срещу предоставянето им приобретателите вече са били възмездени, а
вторите – защото ответниците са знаели за близката смърт на прехвърлителя поради
напредналия стадий на *** и тя реално е настъпила няколко дни след сключване на
Договора, т.е. срещу прехвърляне на имотите приобретателите не са поели насрещно
задължение – изцяло в този смисъл Решение № 1040 от 11.X.1993 г. по гр. д. № 382/93 г., II
г. о., аргумент и от Решение № 3 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2007 г., I г. о.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен и тъй като не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове, съдът не дължи
произнасяне по тях.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Той е заплатил
адвокатско възнаграждение от 3800 лева, като ответниците правят възражение за
прекомерност на неговия размер.
Според разпоредбата на чл.7, ал.6 от 1 от 9.07.2004 г. от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване на договори с предмет
вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лева. Данъчната
оценка на прехвърлените на ответниците имоти е 26180,61 лева.
По повод на вече извършено задължително тълкуване на нормите на чл. 44 ЗЗД и чл.
69, ал. 1, т. 4 ГПК в т. р. № 4/16 г. на ОСГК, следва да се приеме, че относно едностранните
сделки се прилага съответно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Доколкото в случая се
касае за пълномощно, учредяващо право на разпореждане с вещно право, то искът за
нищожност на това пълномощно е оценяем и държавната такса се определя върху 1/4 от
данъчната оценка – в този смисъл Определение № 425 от 8.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4179/2018 г., III г. о.
Следователно материалният интерес е в размер на 52361,22 лева или минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 2100 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лева, като в същия размер то следва да бъде присъдено.
В този смисъл ищецът има право на разноски в размер на 3430 лева, съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от В. В. Р., ЕГН – **********, против С. М. Й., ЕГН –
**********, и Д. Д. Й., ЕГН – **********, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от
ЗЗД ЗА НИЩОЖЕН договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 28.03.2019 г., сключен между Д. В. Р., ЕГН – **********, в
качеството на прехвърлител, и С. М. Й., ЕГН – **********, и Д. Д. Й., ЕГН – **********, в
качеството им на приобретатели, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** г. по нот. дело № *** г. по описа на
нотариус Н. М., поради липса на основание.
6
ОСЪЖДА СТ. М. Й., ЕГН – **********, и Д. Д. Й., ЕГН – **********, да заплатят
на ищеца В. В. Р., ЕГН – **********, сумата от 3430 (три хиляди четиристотин и тридесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)


7