№ 14457
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110172547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „...........“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. .............. срещу А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. с която са
предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за 1./ 1 871,12 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се в гр. .................. с абонатен № ..........., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 250,09
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., 3./ 34,31 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 7,65 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до
14.05.2024 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 29860/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът, като собственик на апартамент № 14
с адрес гр. ..... с абонатен № .................., е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи
условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за
процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи
условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е
остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово
разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед
1
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че в имота не е била
доставяна топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и БГВ и поради това не се
дължи заплащане на цена на доставена такава. Поддържа, че с влезли в сила съдебни актове
между същите страните е установено, че в процесния имот липсват отоплителни тела,
спирателните кранове на двата водомера са затапени и в имота не може да се ползва топла
вода от сградната топловодна инсталация, което фактическо положение съществувало от
1998 г. и за което се ангажират писмени доказателства. При това положение се моли за
отхвърляне на предявените искове.
С Определение № 18171/22.04.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, ............“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца. С молба от
13.06.2025 г. последното изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 29860/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 20.05.2024 г. от страна на „...........“ ЕАД, ЕИК .. е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Г. М.,
ЕГН **********, за следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ...............:
1./ 1 871,12 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. .................. с абонатен № ..............., за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на
вземането, 2./ 250,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., 3./ 34,31 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 7,65
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г. Претендират се и разноски в заповедното производство.
С разпореждане от 10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 29860/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от А. Г. М., с който се оспорва
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по подробно
изложени съображения за липса на реална доставка на топлинна енергия в исковия имот.
Претендират се разноски за заповедното производство в полза на адвокат С. Х. по реда на
чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилище фонд
при МНО, рег. № 114, том XXXII от 24.06.1993 г. (17-18), с който Министерството на
отбраната, 445000 К София, продава на ответника в настоящия процес А. Г. М.
2
новопостроено жилище № 14, находящо се в жилищната сграда – блок № ............ вх. Г, ет.
четвърти – пети, построена върху държавна земя, с адрес: гр. София, Дружба – 2, с площ от
114,08 кв. м. /подробно индивидуализирано/, срещу заплащане на продажна цена, която
купувачът изплаща със собствени средства. Видно от Удостоверение изх. № 68-00-1168,
издадено от ГИС – гр. София (л.21) е, че между стар адрес ж. к. ......., жилищна сграда –
блок ............ с четири входа, и нов адрес ж. к. „............ съществува идентичност. Между
страните не се спори, а и от посочените писмени доказателства, се установява, че между
имота, предмет на прехвърлителната сделка от 24.06.1993 г. и процесния имот, сочен за
топлоснабден такъв, съществува идентичност. С проекта на доклад, обективиран в
определение № 18171/22.04.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в
проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на гореописания
недвижим имот.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Списък на живущите
по апартаменти в жилищната сграда на бл. 527, вх. Г (л.19-20), сред които за апартамент
№ 14 е посочено лице А. Г. М., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в
процеса.
Видно от представения по делото протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. .............. (л.24-25), етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ............“ ООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за
апартамент № 14 е посочено лицето А. Г. М., срещу което не е положен саморъчен подпис и
не са посочени отопляема кубатура, брой и вид отоплителни тела.
На 17.09.2021 г. е сключен договор между ............“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. ............ (л. 22-23), по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от "..........." ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „...........“
ЕАД – в качеството на възложител и ............“ ЕООД – в качеството на изпълнител (л.31-38),
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети Обща фактура № ............ г. и Обща фактура №
.................... (л.26-29), с посочен получател А. М. Г., гр. .............. ап. 14.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ............. (л.30).
По делото е представен и приет като писмено доказателство Акт за изключване на
отопление и топла вода, ведно с Фактура № .............. г. към него, издадена от „...........“
ЕАД на А. М. за 8 бр. пломб. на стойност 17 940 лева (л.55-56), от които се установява, че за
апартамент № 14 с отопляема кубатура 250 куб. м. е изключено топлоподаването и
3
отопляемата кубатура е коригирана на 0 куб. м.
От третото лице – помагач ............“ ЕООД, с молба от 13.06.2025 г. (л.114-116), са
представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно имот с инсталация
............. за периодите 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. с посочен в
тях клиент А. Г. М., видно от които за посочените отчетни периоди за процесния имот са
начислявани единствени суми за топла вода.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол
от 08.03.2025 г. (л.101-102), изгответн от служители на „..................“ ЕООД, в който е
отразено, че в имота на адрес: гр. ..............., има 2 броя топли водомери, които са затапени от
Топлофикация с пломба на спирателния кран, адресът не ползва парно.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол
от 03.06.2025 г. (л.120), изготвен от служители на „..................“ ЕООД, в който е отразено, че
в имота на адрес: гр. ..............., има 2 щранга за топла вода, които са премахнати
спирателните кранове и са на тапи.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство
документи и след непосредствен оглед в имота, с оглед на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия
период. Вещото лице е констатирало, че за исковия период в имота с абонатен № ........... не
са били налице отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни
разпределители и термостатни вентили, като в имота има 2 броя водомери за отчитане на
БГВ. В периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. в имота не е извършвано дялово разпределение,
поради наличие на демонтирани/затапени радиатори в имота. През същия период ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, не е потребявана. СЕС по местонахождение на имота не
потребява топлинна енергия. За периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за процесния имот е
начислявана единствено ТЕ за БГВ на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ –
брой лица – 1 потребител при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л.
на брой потребител. За исковия период 2 броя водомери за топла вода са пломбирани със
затворени кранове, което обстоятелство е констатирано от експерта при непосредствения
оглед на имота, извършен в изпълнение на възложената му СТЕ. При последния вещото
лице е констатирало, че в имота липсват монтирани водомери, както за топла вода – 2 броя,
така и за студена вода – 2 броя, щранговете за топла вода са затапени и няма възможност да
се ползват спирателните кранове, които в по-ранен период са били в затворено положение и
с монтирани предпазителни пломби тип „кутийка“. Заключил е, че в имота не е възможно да
се ползва ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ и ТЕ за сградна инсталация, поради което и не следва
да му се начисляват суми за консумация на такава. Експертът е установил, че за процесния
период за имот с абонатен № ........... са начислени прогнозно суми за ТЕ в размер на 1 498,38
лева, а след изравнението сума в размер на 376,86 лева за доплащане на клиента, или общо
1 875,24 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното
заключение, като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и
същевременно неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
4
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответника съответно за 1./ 1 871,12 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. .................. с абонатен № ...............,
за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г.
до изплащане на вземането, 2./ 250,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., 3./ 34,31 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г. до
изплащане на вземането, 4./ 7,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., които вземания са предмет
на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29860/2024 г. по описа на
СРС, 29 с-в.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
5
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
По делото не е спорно, а и се установява по категоричен начин от приетия като
писмено доказателство Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9а
от Указа за създаване на жилище фонд при МНО, рег. № 114, том XXXII от 24.06.1993 г., че
считано от посочената дата ответникът А. Г. М. е придобил изключително право на
собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 14 с адрес: гр. .....
абонатен № ............ С проекта на доклад, обективиран в определение № 18171/22.04.2025 г. и
обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 18.06.2025 г. открито
съдебно заседание, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е собственик на гореописания недвижим имот и към
настоящия момент, което обстоятелство се потвърждава и от приобщените като писмени
доказателства констативни протоколи от 08.05.2025 г. и 03.06.2025 г., саморъчно подписани
от ответника в качеството на собственик на исковия имот, чиито подписи не се оспорват
като неавтентични в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. С оглед на така приетото настоящият
състав счита, че А. Г. М., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е имал
качеството на потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ.
същият е имал в процесния период качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ........." от 14.01.2008 г.,
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „...........“ ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същият ги е приел.
6
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й – в този смисъл са
разясненията, дадени със задължителното за националния съд Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Спорният по делото въпрос касае реалната доставка на топлинна енергия до
процесния имот в исковия период и наличието на основание за ангажиране на договорната
отговорност на ответника за заплащане на нейната цена в размер на претендираната
стойност.
За установяване на спорния по делото въпрос са ангажирани писмени доказателства –
Акт за изключване на отопление и топла вода, индивидуални справки за отопление и топла
вода, съставени от топлинния счетоводител относно имот с инсталация ............. за периодите
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., Констативен протокол от
08.03.2025 г. и Констативен протокол от 03.062025 г., и е изслушано и прието без възражения
на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице А.
Ж. по назначената СТЕ, което съдът изцяло кредитира, при съвкупния анализ на които
еднопосочно се установява, че СЕС по местонахождение на имота не потребява ТЕ. За
исковия период в имота с абонатен № ............... не са били налице отоплителни тела –
радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, като
в имота има 2 броя водомери за отчитане на БГВ, които са пломбирани и щранговете за
топла вода са затапени и няма възможност да се ползват спирателните кранове, които в по-
ранен период са били в затворено положение и с монтирани предпазителни пломби тип
„кутийка“. В периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. в имота не е извършвано дялово
разпределение, поради наличие на демонтирани/затапени радиатори в имота. През същия
период ТЕ, отдадена от сградна инсталация, не е потребявана. За този период за процесния
имот е начислявана единствено ТЕ за БГВ на база „служебен отчет“ поради „неосигурен
7
достъп“ – брой лица – 1 потребител при нормативно определен разход за денонощие в
размер на 140 л. на брой потребител. След непосредствен оглед на исковия имот вещото
лице е заключило, че в имота с абонатен № ............... не е възможно да се ползва ТЕ за
отопление, ТЕ за БГВ и ТЕ за сградна инсталация, поради което и не следва да му се
начисляват суми за консумация на такава. При тази доказателствена съвкупност, настоящият
състав намира за доказано по делото, че в имота на ответника са налице 2 броя водомери за
отчитане на БГВ, които са пломбирани, като щранговете за топла вода са затапени и няма
възможност да се ползват спирателните кранове. Следователно, установява се по делото, че
ищецът не е доставил, а ответникът не е потребил топлинна енергия за БГВ, заплащането на
която е предмет на претенцията за главница за топлинна енергия, което обосновава
неоснователност на главната искова претенция. В конкретния случай, ищецът е начислил за
разглеждания период единствено суми за топлинна енергия за БГВ на база „служебен отчет“
поради „неосигурен достъп“ за 1 брой потребител, като въпреки разпределената му
доказателствена тежест не е ангажирал доказателства за съществуването на предпоставки за
прилагането на посочения специфичен метод за определяне обема на доставената ТЕ, което
представлява самостоятелно основание за отхвърляне на исковата му претенция за
заплащане на начислената стойност за ТЕ.
При формираните по-горе изводи, че в СЕС по местонахождение на имота не
потребява ТЕ, а в собствения на ответника имот не е могла да бъде извършена доставка на
ТЕ и не са налице предпоставките за начисляване на служебно количество на ТЕ, то следва,
че не е налице основание и за извършване на дялово разпределение в имота, поради което
предявените главни искове подлежат на отхвърляне в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед на неоснователността на главните претенции и предвид акцесорния им
характер, на отхвърляне подлежат и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има единствено ответникът.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
От ответната страна е направено искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА в полза на процесуалния му представител за заповедното и исковото производство.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
8
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай съдът намира, че в полза на
процесуалния представител на ответника, при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждение в редакцията й
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, следва да се присъди
сумата в размер на 100,00 лева. За исковото производство в полза на същата следва да се
присъди възнаграждение от 400,00 лева при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото, вкл. вида на извършените процесуални действия и броя на проведените
съдебни заседания /само 1/.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. .............. срещу А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 1 871,12 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.
.................. с абонатен № ..........., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 250,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., сумата от 34,31 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
7,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., които вземания са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29860/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. ..............
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. И. Х., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. „Владайска” № 19, партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата, сумата от 100,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на А. Г. М., ЕГН **********, в производството по ч. гр. д. №
29860/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в, и сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на А. Г. М., ЕГН **********, в производството по
гр. д. № 72547/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „...........” ЕАД – ............“ ЕООД.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10