№ 1040
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20224110100805 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенция на твърдения, че от началото на 2020г.
се намира в трайни търговски отношения с ответника по повод извършването на
услуги по пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил. Ищецът уточнява, че в
периода 31.07.20221г. – 30.12.2021г. в качеството си на изпълнител е извършил
възложените му от ответника услуги, като негови служители ежедневно са посещавали
хотела на последния и са вземали употребяваното спално бельо и текстил, а след като
са извършвали услугата по пране, сушене и гладене, са го връщали на място. Ищецът
допълва, че в края на всеки месец е издавал фактури с описване на предоставените
услуги и тяхната стойност, като твърди, че за визирания период е издал 6 броя фактури
на обща стойност 6503, 39 лв. Посочва, че надлежно е осчетоводил издадени
счетоводни документи и ги е включил в дневниците за продажби за съответните
месеци, но не е получил изпълнение по тях от ответника. Ищецът твърди, че поради
просрочие в плащанията възложителят му дължи лихва за забава за периода от падежа
на всяка фактура до 28.02.2022г. По тези съображения отправя искане до съда да осъди
ответника да му заплати сума от 6503, 39 лв. – главница, представляваща дължима
стойност на предоставени услуги по издадени фактури в периода 31.07.2021г. –
31.12.2021г., както и лихва за забава в размер на 282, 51 лв. /изменен по реда на чл. 214
ал. 1 ГПК/. Претендира разноски, вкл. за обезпечителното производство.
1
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Преди
съдебно заседание депозира молба, с която оспорва наличието на договорни
отношения между страните, както и твърдяното от ищеца изпълнение на услугите по
пране, сушене и гладене на спално бельо.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
С исковата молба са представени 6 броя данъчни фактури издадени в периода
31.07.2021г. – 30.12.2021г. относно предоствени от ищеца на ответника услуги по
пране, сушене и гладене на общо 4976, 84 кг. спално бельо и текстил на обща стойност
6503, 39 лв. Падежа на фактурите съвпада с датата на издаването им, като никоя от тях
не е подписана от страните по делото. Процесните фактури са надлежно осчетоводени
от ищеца по аналитина сметка 411 по партидата на ответника и са включени в
дневниците му за продажби за визирания период /листи 15 -30/. От представения от
ищеца дневник на сметка 411/2 за периода 01.01.2021г. – 31.05.2022г. се установява, че
и преди и след исковия период също са издавани фактури за предоставени на
ответника услуги.
От заключението на изслушаната ССчЕ, което не е оспорено от страните и се
цени от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищецът коректно
е завел в счетоводството си процесните 6 броя фактури и че по дебита на разчетна
сметка 411 Клиенти е отчетено неплатено вземане към ответника в общ размер на
6503, 39 лв. След проверка в ТД на НАП вещото лице е установило, че ответникът по
реда на ЗДДС е включил процесните 6 броя фактури в декларираните месечни
дневници за покупките и е приспаднал като данъчен кредит начисления ДДС по всяка
фактура. Съгласно заключението на ССчЕ общия размер на мораторната лихва от
падежа на всяка фактура до 28.02.2022г. възлиза на 282, 51 лв. В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че не е извършило проверка в счетоводството на ответника, тъй
като по различни причини му е било отказан достъп до счетоводните документи.
От показанията на разпитания свидетел К. – служител на ищеца се установява,
че в процесния период почти всеки ден техен шофьор е ходел до хотела на ответника и
е вземал подлежащото на пране спално бельо. След като то се изпирало, изсушавало и
изглаждало, се претегляло и с оглед на теглото му се определяла цената му. Същият
шофьор връщал готовото бельо на ответника срещу стокова разписка, а в края на всеки
месец се издавала фактура за цената на услугата. Свидетелят не знае ответника да е
възразявал срещу качеството на извършената дейност, нито е връщал бельо за
доработка. Преустановили предоставянето на услугата през м. март тази година, тъй
като ответникът спрял да плаща.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
266 ал. 1 ЗЗД е предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за изработка, имащ за предмет описаната в процесните фактури услуга, че е
изпълнил уговорената услуга, че трудовия резултат от нея е приет от ответника и че е
настъпила изсикуемостта на вземането му за нейната цена респ. че възложителя е в
забава, за което дължи мораторна лихва.
Съгласно правната теория и съдебната практика договора за изработка е
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Писмената форма не е форма за
действителност, а за доказване. Липсата й не отрича съществуването на договорната
връзка, тъй като съгласието между договарящите може да бъде постигнато устно или с
конклудентни действия. В тази връзка сключването на договора подлежи на доказване
с всички допустимо от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до категоричния
извод, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за
предоставяне на услугата по пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, имащ
типичните белези на договор за изработка. Сделката е търговска, доколкото е сключена
между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие /чл. 286 ал. 1
ТЗ/, като по нея ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът на възложител на
договорената услуга. Съществените елементи на тази договорна връзка са намерили
отражение в представените с исковата молба фактури, в която услугата е
индивидуализирана по вид /пране, сушене, гладене/, единична цена и количество.
Включването на процесните фактури в дневниците за продажби на ищеца респ. в
дневниците за покупки на ответника и ползването на данъчен кредит от последния по
всяка от тях, обстоятелства безспорно установени от заключението на ССчЕ,
недвусмислено сочат за наличието на облигационна обвързаност между страните по
неформален договор за изработка /услуга/. В този смисъла е константната практика на
ВКС, намерила израз в Решение № 160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на I т.о. и
посочените в него други съдебни актове. От показанията на разпитания свидетел, цени
през призмата на чл. 172 ГПК, категорично се установява, че ищецът е изпълнил точно
в количествено и качествено отношение възложената му работа. В тази насока следва
да бъдат ценени и действията на ответника по включване на фактурите в дневниците
му за покупки за исковия период и ползването на данъчен кредит по тях. По този
начин, освен възникването на договорна връзка между страните, се доказва и надлежно
изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя респ. приемането й от
страна на възложителя. В този смисъл Решение № 216/02.08.2016г. по т.д. №
2411/2014г. на I т.о., ВКС. Счетоводните действия на ответника с процесните фактури
представляват такива правни действия, с които закона свързва приемането на готовия
трудов резултат /чл. 264 ал. 1 ЗЗД/. Нещо повече нито преди завеждане на делото, нито
3
в хода на процеса ответникът е оспорвал изпълнението с възражения по смисъла на чл.
265 ЗЗД за отклонение от поръчаното или за наличието на недостатъци. Напротив от
показанията на свидетеля на ищеца безспорно се установява, че са липсвали
оплаквания за некачествена работата и същата е приемана без забележки .
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът в
качеството си на изпълнител е изправна страна по договора за изработка и е изпълнил
възложената му работа в обема и качество, съответстващо на поръчаното. Приемането
на работата от страна на възложителя е породило задължението му по чл. 266 ЗЗД да
заплати следващото се на изпълнителя възнаграждение. Ответникът върху когото лежи
тежестта да докаже изпълнение на насрещната си престация, не е ангажирал
доказателства за извършено плащане, поради което е останал задължен за стойността
на доставените му услуги по издадените в периода 31.07.2021г. – 30.12.2021г. фактури
в общ размер на 6503, 39 лв. Предвид на това предявения главен иск по чл. 79 ал. 1 вр.
чл. 266 ЗЗД за заплащане на тази сума като цена на предоставени услуги по пране,
сушене и гладене на спално бельо е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи
с присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2022г.
Подаването на молба за обезпечение на бъдещ иск не измества момента на постъпване
на исковата молба в съда, както е при заповедното производство /арг. чл. 422 ал. 1
ГПК/, поради което законната лихва като последица от уважаване на иска следва да се
присъди от датата на предявяването му.
Основателността на исковата претенция за главница обуславя основателността
на акцесорната претенция за обезщетение за забава. Падежът на главното вземане по
всяка от фактурите е изрично посочен в счетоводния документ и това е датата на
издаването му, поради което ответникът изпада в забава с настъпването му, без да е
необходимо да бъде канен /чл. 84 ал. 1 ЗЗД/. Съгласно заключението на вещото лице в
периода от падежа на всяка фактура до 28.02.2022г. мораторната лихва върху
главницата е в размер на 282, 51 лв., с оглед на което предявения иск по чл. 86 ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, предвид намаляване на първоначалната претенция
за лихва за забава по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК до този размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в
размер на 1145, 14 лв., както и тези сторени за обезпечаване на иска в размер на 558
лв., съгласно т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
4
управление с. Поликраище, общ. Г. Оряховица, ул. „Странджа“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТИТАН 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.
Търново, ул."Цанко Церковски" № 38, на основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86
ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 6503, 39 лв. /шест хиляди петстотин и три лева и 39 стотинки/ -
главница, представляваща общ размер на дължимо възнаграждение по договор за
услуга - пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, за което вземане са
издадени фактури №№ 703/31.07.2021г., 728/31.08.2021г., 749/30.09.2021г.,
766/31.10.2021г., 792/29.11.2021г. и 808/30.12.2021г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 28.03.2022г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 282, 51 лв. /двеста осемдесет и два лева и 51 стотинки/
- мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
28.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
ОСЪЖДА „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с. Поликраище, общ. Г. Оряховица, ул. „Странджа“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТИТАН 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.
Търново, ул."Цанко Церковски" № 38 СУМАТА от 1145, 14 лв. /хиляда сто
четиридесет и пет лева и 14 стотинки/ - разноски за исковото производство, както
СУМАТА от 558 лв. /петстотин петдесет и осем лева/ - разноски за обезпечение на
иска.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5