№ 582
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20211100512595 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 435, ал.2, т.6, предл.второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника Г. ВЛ. Х., чрез адв.Г.Х. срещу отказ
на ЧСИ М.П., с рег.№851, с район на действие СГС, да бъде прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело № 20108510401067. Моли обжалваният акт да
бъде отменен, като незаконосъобразен.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3
ГПК не изразява становище по жалбата.
ЧСИ П., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Процесното изпълнително дело е образувано на 04.08.2010 г. по писмена молба
на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, чрез пълномощника си адв. М.И.Г., въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 30.06.2010 г. от Софийски районен съд на основание
заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 27705 по описа за 2010г. на СРС, I ГО, по
силата на който Г. ВЛ. Х. и Б.Л.Г. са осъдени да заплатят солидарно парично
задължение в полза на взискателя. С молбата си за образуване на делото взискателят е
поискал да се извършат необходимите изпълнителни действия за удовлетворяване на
1
вземането на ЗД „Б.И.“ АД, като е възложил и пълномощия на съдебния изпълнител по
чл. 18 от ЗЧСИ.
На 04.08.2010 г. са изпратени запорни съобщения до банки. На 01.09.2010г. е
наложен запор на моторни превозни средства, собственост на длъжниците Б.Л.Г. и Г.
ВЛ. Х..
На 06.04.2011г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Г. ВЛ. Х. –
лично. На 01.07.2011г. е депозирана молба от взискателя, с която е направено искане за
налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника. На 21.09.2012
г. са изпратени запорни съобщения до банки, а на 15.01.2013 г. са изпратени призовки
за принудително изпълнение и до двамата длъжници – уведомени при условията на чл.
47 ГПК.
По изпълнителното дело са депозирани молби от взискателя за справки, както и
посочване на изпълнителни способи от 12.11.2013 г. и от 05.12.2014 г., като на
18.03.2015 г., отново са изпратени запорни съобщения до банки. По делото са
постъпили молби от взискателя за справки, както и за посочване на изпълнителни
способи на 19.10.2016 г., на 28.03.2018 г., на 09.01.2019г. и на 10.07.2020г.
На 15.07.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г.
ВЛ. Х. в „АРТ БИЛД БГ“ ООД, а на 28.07.2020г. е наложен запор на всички сметки на
длъжника Б.Л.Г. в „Първ(а инвестиционна банка“ АД.
С молба вх.№ 77814 от 13.08.2021 г. Г.Х. е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С обжалваното
разпореждане от 13.08.2021г., съдебният изпълнител е постановил отказ, като е приел
същото за неоснователно.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
формира следните правни изводи:
По допустимост:
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК, съдебния изпълнител е посочил, че отказът
за прекратяване на изпълнителното дело е връчен на длъжника на 25.08.2021г. От
представеното копие на изпълнителното дело се установява, че частната жалба е
депозирана пред съдебния изпълнител на 09.09.2021г. На лист 328-329 от
изпълнителното дело е представена разписка от „МиБМ“ Експрес, от която обаче не се
установява по категоричен и безспорен начин, че на 25.08.2021г. именно отказът е
връчен, както и дали е връчен именно на Г. Х., предвид отбелязването „получена от
Л.“. С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема подадената жалба за
процесуално допустима, подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да
бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването
на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ
от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител, да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период
от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство
по право. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни
действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е
от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на
визираното прекратително основание. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
прекратяването на изпълнителното производство /т. нар. перемпция/ настъпва по
силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление за това от
съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, и с него
само се прогласява вече настъпилото прекратяване по силата на закона.
Анализът на съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства
не може да обоснове извод на настоящия съдебен състав за наличие на поддържаното
от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК - не се установява да е изтекъл по
изпълнителното дело период от две години, през който взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Неоснователни са и инвокираните в жалбата
доводи, че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Видно от книжата по приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело №
20108510401067, след образуване на изпълнителното производство по молба от
3
04.08.2010 г. взискателят ЗД "Б.И.“ АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши
последващи действия, насочени към събиране на вземането, с молби от 01.07.2011г.,
12.11.2013 г., 05.12.2014 г., 19.10.2016 г., 28.03.2018 г., 09.01.2019г. и от 10.07.2020г.,
междувременно на 15.09.2010г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения
до работодател, на 21.09.2012г. – запорни съобщения до банки, а на 15.01.2013 г. са
изпратени призовки за принудително изпълнение и до двамата длъжници, т.е. считано
от датата на образуване на изпълнителното дело /04.08.2010 г./ не се установява период
от 2 години, през който взискателят да е имал пасивно процесуално поведение и да не е
поискал извършването на действия, насочени към реализиране на принудителното
изпълнение. Тъй като релевантният 2- годишен период е бил прекъсван неколкократно,
към датата на постановяване на обжалваното разпореждане последиците на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК не са настъпили.
От горните обстоятелства е видно, че не е налице бездействие на взискателя за
период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното
производство поради т.нар. "перемпция". Срокът, установен в горепосочената норма,
който е преклузивен, започва да тече от всяко поискано/предприето изпълнително
действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените
разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица, като предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността. Такива
действия в случая са предприети с посочените по-горе молби на взискателя, всяко едно
от които е в интервал от време по-малък от две години. За поддържане на висящността
на изпълнителния процес не е необходимо поисканите или предприетите
изпълнителни действия да са успешно приложени, като във връзка със същото
взискателят може да иска, както повтаряне на неуспешни изпълнителни действия, така
и прилагане на нови изпълнителни способи.
Безспорно е, че прекратяването поради т.нар."перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.
При съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага
приемането на извод, че липсва период от две години, през който взискателят да не е
4
проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното
производство, като е отправял искания до съдебния изпълнител за извършването на
нови действия по изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от
него изпълнителен способ.
Посоченото от длъжника по изпълнението Г. ВЛ. Х. основание за прекратяване
на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следователно в случая не е
налице, което обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати
същото по отношение на него и съответно - за неоснователност на разглежданата от
настоящия съд жалба, която следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 22087 от 18.10.2021г. по описа
на СГС от длъжника Г. ВЛ. Х. срещу отказ на ЧСИ М.П., с рег.№851, с район на
действие СГС, за прекратяване на производството по изпълнително дело №
20108510401067 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от 437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5