Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. №13937 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 459386,
постановено на 27.07.2018г., по гр.д.№ 87141/2017г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 48-ми състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че И.А.С. и М.П.С. дължат на ”Т.С.” ЕАД солидарно сумата от
750,90 лева - главница за доставена
в периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. топлинна енергия, в едно със законната
лихва от 30.06.2017г. до окончателно плащане; сумата от 47,20 лева – дялоово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 30.06.2017г. до окончателното плащане,
като са отхвърлени искът за горницата над размера от 750,90 лева до пълния предявен размер от 70,92
лева; за сумата от 100,77 лева – мораторна лихва за забава, претендирана върху
главницата за доставена ТЕ за периода от
15.09.2015г. – 19.06.2017г. и за сумата от 8,95 лева – явяваща се
мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. – 19.06.2017г. за услугата за дялово
разпределение.
С решението ответниците
са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплатят на ищеца сумата от 413,55 лева – разноски за исковото
производство пред СРС и сумата от 62,03 лева - разноски в заповедното
производство, а ищецът „Т.С.” ЕАД е бил осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да плати на ответниците сумата от 51,86 лева – разноски пред СРС, съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, с
която исковете срещу И.А.С. и М.П.С. са уважени. Жалбоподателите поддържат, че
решението в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Твърдят, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
въззивниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ и са „клиенти на топлинна
енергия“ и че между тях и дружеството – ищец не съществува валидна облигационна
връзка, доколкото то не може да възникне по силата на закона - § 1,т.42 от ДР
на ЗЕ противоречи на нормата на § 1 от ЗЗП. По тези съображения жалбоподателите
правят искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната от тях част и за постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомени, не взимат становище по подадената въззивна
жалба.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционния съдебен акт в
частта, с която исковете срещу И.А.С. и М.П.С. са отхвърлени. Жалбоподателят
поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и постановено при
нарушение на процесуалния закон. Твърди, че СРС не е указал на ищеца с доклада,
изготвен по делото тежестта да установи датата, на която е публикувана общата
фактура в интернет страницата на ищеца, с каквито доказателства въззивникът
твърди да разполага. Искането към съда е решението в обжалваната от ищеца част
да бъде отменено, а искове – уважени.
По реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК ищецът е взел становище по
неоснователност на виззивната жалба на ответниците. Твърди в обжалваната от тях
част да е правилно и като такова иска да бъде потвърдено.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността му, по наведените от страните с въззивните им
жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд
приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото не е спорно а и от доказателствата по делото се установява, че ответниците са собственици на
топлоснабден имот ап. 61, находящ се в гр.София, общ.Връбница, ж.к. *******.
По делото е представен протокол от 21.10.2008г.
на ОС на ЕС с оглед преминаване към индивидуално разпределение на топлинна
енергия, касаеща бл.322, вх.В и вх.Б.
Следователно и съгласно изложените по-горе мотиви, между ответниците и ищеца е възникнало и съществува
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения
обект с абонатен номер № с аб.№ 189576. и
доводът му за липса на съществуващо облигационно
правоотношение е неоснователен. Още повече, че
с тълкувателно решение № 2 от 27.05.2017г, по т.д.№ 2 /2016г. изрично се
приема, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетените единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от
общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда
– етажна собственост.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява изрично, че на
абоната е начислявана енергия за сумата от 750,90 лева. Експертното становище е
дадено от компетентно вещо лице, с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновани, като вещото лице е дало и
категоричен отговор на поставените от страните въпроси, предвид което и настоящият
състав на съда, при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че
следва изцяло да го кредитира.
Съгласно нормата на чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от
публично известни общи условия. Съгласно чл. 30 от ОУ, купувачите на топлинна
енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и една изравнителна сметка. Гореустановеният ред за
отчитане на доставяната до абонатите топлинна енергия е спазен, според
заключението на вещото лице по СТЕ. Така отчетената сума, в съответствие на чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 30 от ОУ, е реално дължимата за периода от потребителите цена
на потребена топлинна енергия като при формиране на същата, са отчетени
изравнителните сметки и в този смисъл представлява реално потребената от
ответницата топлинна енергия. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от
Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата към исковия период
от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите
или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния случай между страните по делото няма спор, а и от представения по протокол от 21.10.2008г от ОС на ЕС се установява, че от ЕС е възложено на третото
лице-помагач като ФДР – извършването
на услугата за дялово
разпределение.
Неоснователно се
явява оплакването на въззивника – ищец, че като не му е указал тежест да
представи констативните протоколи за датата, на която е била обявена в интернет
страницата на Т.С. ЕАД общата фактура, СРС го е ограничил във възможността да
докаже искът си за мораторна лихва върху заявените главници. Това е така, макар
и в доклада по чл.140 от ГПК на СРС да липсва указание на такава конкретна
тежест на ищеца, същият не го е оспорил своевременно, а също така и с подаване
на въззивната с и жалба не е заявил конкретно оплакваме за непълнота на
доклада, във връзка с която да е поискал от въззивния съд да събере нови
доказателства - а именно въпросните
констативни протоколи, за които твърди да са в негово държане.
При изложените мотиви и с оглед
съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в обжалваните
му части, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски пред въззивния съд страните нямат .
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 459386, постановено на 27.07.2018г., по гр.д.№
87141/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: