№ 1910
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110103017 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл.213 от
КЗ/отм/ от ищеца "Д.З.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****
срещу ответника А.П.И." ЕИК *****, с адрес: гр.*****, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника
А.П.И." да заплати в полза на ищеца „Д.З.“АД, сумата от 15400.00лв., главница,
съставляваща 70% от изплатеното на 17.06.2015г. от дружеството в полза на Р.П.С.
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на настоящата искова молба – 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Посочва банкова сметка за изплащане на вземането: IBAN: ***** „*****" АД
Излага, че на 22.12.2012г., на пътя гр. Варна - гр. Добрич, на около 100 м. преди разклона за
с. *****, е настъпило ПТП между л.а. „Мазда 323" с ДК№ *****, управляван от Р.М. и л.а
„ВАЗ 2102" с ДК№ *****, управляван от С.С., в резултат на което Р.П.С. /пътник в
л.а.ВАЗ2102/ е преживяла стрес и е получила множество травматични увреждания,
изразяващи се в следното: фрактура на долната челюст на две места/ляво и дясно рамо/,
контузия на главата, контузия на лицето и контузия на мозъка в лека степен, свързана със
загуба на съзнанието за неопределено време. Сочи се, че с влязло в сила Решение №*** от
21.11.2017г., постановено по гр. д. № ******г. на СГС, 1-11 с, образувано и водено по повод
процесното застрахователно събитие с участието на „Д.З.АД/като ответник по посоченото
1
дело/ и А.П.И."/като трето лице - помагач на ответника/, поради което има установително
действие между посочените лица по силата на разпоредбата на чл. 223 от ГПК, е прието за
установено, че отговорност за настъпване на процесното ПТП имат както водачът на л.а.
„ВАЗ 2102" С.С., така и А.П.И.". Съгласно мотивите на посоченото решение, приносът на
водачът на л.а.„ВАЗ 2102" за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП,
безспорно установен с влязлото в сила Решение на Варненския районен съд по НАХД №
*** по описа за 2014г., се изразява в допуснатото нарушение на правилото на чл.20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата и се равнява на 30 %, докато независимият принос на
А.П.И." за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се неизпълнение на
законоустановеното задължение да осигури безопасно експлоатиране на пътя, на който е
настъпило ПТП, при зимни условия, е преобладаващ и се равнява на 70 %. Според
изнесеното "Д.З. АД, е сключило със собственика на л.а. "ВАЗ 2102" с ДК№ *****, при
управлението на който е причинено увреждането, задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите - полица № *****, валидна от 31.12.2011г. до 30.12.2012г.
Съгласно чл. 267 от КЗ /отм./, застраховката покрива гражданската отговорност на водача
С.В.С., за причинените от него вреди на трети лица.
Ползвайки се от сключената застраховка "Гражданска отговорност", се излага, че
пострадалата Р.П.С., представлявана по силата на пълномощно от адв.*****, е предявила
към „Д.З.АД писмена претенция за получаване на застрахователно обезщетение за
причинените, и в резултат на виновното и противоправно поведение на С.С. неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от нанесените травми и
увреждания
Сочи се, че в резултат на проведени преговори, между „Д.З.АД и Р.П.С., е било сключено
споразумение за изплащане от страна на дружеството на застрахователно обезщетение, в
размер на 22000.00лв. Посоченото застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от пострадалата, се сочи, че е било определено от застрахователно-експертна
комисия при „Д.З.АД, при отчитане на всички релевантни обстоятелства за размера му. С
оглед изпълнение на задължението, уговорено в т. 4 от визираното по - горе споразумение,
се сочи, че на 17.06.2015г. „Д.З.АД е изплатило на пострадалата /по посочената от нея в
подписаното споразумение банкова сметка/ сумата от 22000.00лв., чрез преводно нареждане
до „*****"АД.
На основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) и предвид безспорно
установения принос на А.П.И." за настъпване на увреждането, който принос е преобладаващ
и равен на 70%, се излага, че "Д.З.АД е встъпило в правата на застрахования срещу
АПИ, и поради това претендира възстановяване на 70% от изплатеното застрахователно
обезщетение, възлизащи на сумата от 15400.00лв. Суброгационното право по чл. 213 КЗ
/отм./ на застрахователя на единия от делинквентите, платил обезщетение в пълен размер за
всички вреди от деликта (при деликт, причинен от неколцина при независимо
съизвършителство), да встъпи в правото на своя застрахован по чл. 127 ЗЗД срещу другите
делинквенти, се сочи, че е признато и от съдебната практика, вкл. и тази по чл. 290 ГПК -
2
напр. Решение № 83/22.08.2016 г. по т.д. №3426/14 г. на ВКС, ТК, I отд.; Решение № 853 на
САС по в. гр. д. № 100/2014 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №
651/28.07.2015 г. по т.д. №2872/14 г. на ВКС; Решение № 847 на САС по в.гр.д. № 166/2013
г„ частично изменено с Решение № 252/05.02.2015 г. по т.д.№ 3320/13 г. ВКС, I т.о.;
Решение №2659 от 20.12.2017г. по т.д. № 3393/2017г. на САС, ТК и др.
С писмо с изх. № *****/28.04.2020г., ищцовото дружество излага, че е поканило ответника
А.П.И." доброволно да заплати дължимата сума в размер на 15400.00 лева, съставляваща
70% от изплатеното застрахователно обезщетение от 22000.00лв.. Регресната покана е била
получена от ответника на 29.04.2020г., видно от приложеното като доказателство известие
за доставяне. В отговор на поканата, А.П.И." се сочи, че е изпратила писмо до дружеството с
негов вх. № *****/22.05.2020г., с което е признала изрично приноса си за настъпване на
процесното ПТП и вредоносния резултат от същото, като оспорила единствено размера на
претендираното от дружеството ни обезщетение.
В срокът по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника А.П.И.", гр.София ,
представлявана по пълномощие от *****-главен юрисконсулт в Областно пътно управление
– Варна, с адрес за призоваване и съобщения: гр.******. В същия се изразява становище, че
не се оспорва факта, че път Варна -Добрич е път от републиканската пътна мрежа и като
такъв се поддържа от А.П.И." /АПИ/. Участъкът, на който е реализирано ПТП на
22.12.2012г., се сочи, че е част от територията на Област Варна, и се управлява от
специализираното звено на АПИ-Областно пътно управление-Варна - чл.19, ал.1 във вр. с
чл.21, ал.2 от Закона за пътищата. Ответника настоява, че исковата претенция за
неимуществени вреди, е изключително завишена по размер. Изплатеното и съответно
претендирано от ищеца обезщетение според ответника не съответства на степента и
характера на получените травми от пострадалото лице. Съгласно съдебната практика, се
сочи, че понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде
източник на обогатяване на увредените лица. Твърди се, че получените увреждания от
*****, не са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП на 22.12.2012г. Сочи се, че
фактическата обстановка не е изяснена в пълна степен, тъй като до настоящия момент не е
бил изследван въпроса за поведението на *****, дали същата се е возила в автомобила с
предпазен колан, съобразно изискванията на чл. 137а от Закона за движение по пътищата. В
тази връзка, ако същата е изпълнила изискването на закона, се настоява, че е щяла да получи
по-малко и по-леки по степен увреждания от твърдените в исковата молба. В този смисъл
АПИ, прави изрично изявление за съпричиняване на вредоносния резултат отстрана на
пострадалата.
В отговора на исковата молба, А.П.И." сочи, че на 30.05.2011г. между А.П.И." и ДЗЗД
„***** гр.Варна е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № *****., с
предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи
при аварийни ситуации/ на 712,30 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-
3
Областно пътно управление-Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата".
Договорът е договорен със срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г.
Гражданското дружество е образувано от следните три търговски дружества: „*****
Съгласно чл.12, ал.7 от договора, изпълнителят -съдружниците в ДЗЗД „***** са били
длъжни да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на „Технически
правила и изисквания за поддържане на пътищата", издадени от Национална А.П.И. (НАПИ)
- 2009 г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. В тази
връзка, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, е отправено искане от АПИ за привличане на
трето лице -помагач на страната на ответника - „*****" ЕООД, като съдружник в ДЗЗД
„*****.
С определение № 1853 от 25.05.2021г., съда е конституирал на осн. чл.220 във вр. с чл.219,
ал.1 ГПК по настоящото гр.дело № 3017 /2021г. по описа на ВРС, ХХХ111-ти състав, на
страната на ответника А.П.И." _ЕИК: ***** бул. ***** като трето лице - помагач "*****"
ЕООД гр.Варна, с ЕИК *****, представлявано от инж.***** - управител, със седалище и
адрес на управление -гр. *****
На основание чл.219, ал.3 от ГПК, в срока за отговор, от страна на ответника А.П.И.",
гр.София , е предявен и обратен иск срещу третото лице -помагач: „*****" ЕООД гр.Варна,
с ЕИК *****, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „***** - изпълнител по Договор за
възлагане на обществена поръчка, с който се претендира в случай, че А.П.И." бъде осъдена
да заплати исковата претенция на „Д.З.АД , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сторените в
настоящото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, по предявеният
от „Д.З.АД иск, то съда да осъди ответника „*****" ЕООД, в качеството му на съдружник в
ДЗЗД „*****, да заплати на АПИ сумата от 15400,00лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на Р.П.С., за претърпени от нея болки и страдания в резултат
на ПТП на 22.12.2012 г. на път 11-29 „Варна-Добрич" , на около 100 м. преди разклона за с.
*****, посока гр.Добрич, между л.а. „ВАЗ 2102" с рег.№ ***** (в който е пътувала *****) и
л. а. „Мазда 323" с рег.№ *****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на обратния иск до окончателното й заплащане, както и сторените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 1853 от 25.05.2021г., съда е приел за съвместно разглеждане предявения
обратен иск от А.П.И.",_ЕИК *****, с адрес: гр.***** представлявана по пълномощие от
*****, главен юрисконсулт в Областно пътно управление – Варна, с адрес за призоваване и
съобщения: гр.******, срещу "*****" ЕООД гр.Варна, с ЕИК *****, представлявано от
инж.***** - управител, със седалище и адрес на управление гр. ***** за осъждане на
А.П.И." да заплати исковата претенция на „Д.З.АД , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и сторените в настоящото производство разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение по предявеният от „Д.З.АД иск, т.е. за осъждане на ответника
„*****"ЕООД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „*****, образувано от *****,
4
представлявано от инж.*****-Управител, „*****" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК *****,
представлявано от инж.***** - Управител и „*****, представлявано от инж.***** -
изпълнителен директор, да заплати на АПИ сумата от сумата от 15400,00лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на Р.П.С., за претърпени от нея
болки и страдания в резултат на ПТП на 22.12.2012 г. на път II-29 „Варна-Добрич" , на
около 100 м. преди разклона за с.*****, посока гр.Добрич, между л.а. „ВАЗ 2102" с рег.
№***** (в който е пътувала *****) и л.а. „Мазда 323" с рег.№*****, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на обратния иск до окончателното й заплащане,
както и сторените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, е депозирано становище от „*****"ЕООД по
предявения иск от „Д.З.АД, както и отговор на предявения обратен иск от АПИ срещу
„***** ЕООД. Заявено е, че иска, предявен от „Д.З., е допустим. Исковата молба е подадена
пред родово и местно компетентния съд, от страна, за която е налице правен интерес от
спора.
П основателността на иска, предявен от „Д.З.АД, се сочи следното: Споделя се становището,
дадено от представителя на А.П.И.", в отговора на исковата молба, относно неизяснената
фактическа обстановка при възникване на ПТП на 22.12.2012г., както и за липсата на пряка
причинно-следствена връзка на получените увреждания от ***** и реализираното ПТП, в
контекста на твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа се
твърдението, че изплатеното обезщетение е в завишен размер, предвид установената съдебна
практика на присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Изразява се и следното становище по допустимостта на иска, предявен от А.П.И." срещу
„*****" ЕООД: Искът е допустим. Исковата молба е подадена пред родово и местно
компетентния съд от страна, за която е налице правен интерес от спора.
По основателността на този иск, предявен от предявен от А.П.И." срещу „*****" ЕООД, се
сочи следното: Оспорва се изцяло предявения иск, по следните съображения: Според
изнесеното, на 30.05.2011г., между А.П.И." и ДЗЗД „***** гр.Варна, е сключен Договор за
възлагане на обществена поръчка № *****. , с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30км.
републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-Варна, съгласно
чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата". Договорът е със срок на действие от 48 месеца,
считано от 01.06.2011г. Гражданското дружество е образувано от три търговски дружества:
„***** В предявения обратен иск ищеца АПИ сочи, че съгласно чл.12, ал.7 от договора,
изпълнителят - съдружниците в ДЗЗД „*****, са били длъжни да изпълняват възложената
работа при спазване изискванията на „Технически правила и изисквания за поддържане на
пътищата", издадени от Национална А.П.И. (НАПИ) - 2009г. и Оперативния план за зимно
поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно клаузите на договора, изпълнителят
е бил длъжен да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни
условия за движение, както и опазване пътищата и пътните принадлежности, длъжен е да
започва работа веднага след появяване на необходимост от това и да отговаря за
5
поддържането на републиканските пътища в добро експлоатационно състояние. Не се
оспорват приложените към обратния иск писмени доказателства. Но, се сочи, че от
представените документи, не може да се направи извод, че дружеството-изпълнител, в
частност Изпълнителя „*****"ЕООД, не е изпълнило вменените му задължения за
почистване и поддържане на пътното платно при зимни условия, каквито са били в момента
на настъпване на ПТП на 22.12.2012г. От тях, се настоява, че е видно, че на дружеството -
изпълнител по Договор № *****. е изпратена Заповед № РД-11 -205/05. 11.2012г. на и.д.
Директор на ОПУ-Варна, за въвеждане на зимно поддържане на републиканските пътища,
стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление Варна, издадена въз основа на Заповед
№РД-11-1319/05.11.2012г. на Председателя на УС на АПИ, за въвеждане на режим на зимно
поддържане на територията на републиканската пътна мрежа в страната. На дружеството-
изпълнител, се излага, че е бил предоставен и списък на автомагистралите, републиканските
пътища, 1-ви, Н-ри и Ill-ти клас по степени и нива на зимно поддържане, приравнени към
двулентов път на територията на ОПУ-Варна (приложение №1.5), Приложение №19.3 -
Степени и нива на зимно поддържане, както и извлечение от Оперативен план за зимно
поддържане на 636,5 км. на републикански пътища на територията на ОПУ-Варна, за сезон
2012/2013г., писмо №66-Вн-539/21.12.2012 г. на Председателя на УС на АПИ, ведно с
прогноза за времето 21-23.2012 г. на НИМХ-филиал Варна и писмо до ДЗЗД "*****,
изх№РД-40-5300-285/21.12.2012г. /по факс/; заповед №***** г. и писмо изх.№66-Рс-
335/21.12.2012 г. на Председателя на УС на АПИ.
От представените по делото документ се сочи, че съдружниците в ДЗЗД„***** - изпълнител
по Договор № *****., са били уведомени за влошените зимни условия и снегонавявания за
дата 20.12.2012г. и прогнозата за времето за период от 21.12.12г. до 23.12.2012г., включващ
датата на настъпване на ПТП -22.12.2012г. От датата на настъпване на ПТП през 2012г. до
настоящия момент, се сочи, че са изминали близо 9 години, поради което в дружеството не
се съхраняват документи за дейността на ДЗЗД „***** за зимния сезон 2012/2013 година,
тъй като срока за съхранение на този вид документи е изтекъл отдавна. Предвид това
обстоятелство, за обстоятелствата относно състоянието на пътното платно и пътната
обстановка, както и за извършените към него момент действия от страна на ДЗЗД „***** -
изпълнител по Договор №*****., третото лице-помагач излага, че може да черпи
информация от становището на А.П.И." /АПИ/, както и от представените към него писмени
доказателства, приложени по гр. д. № ****** г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение 1-11 състав, по което производство АПИ са били привлечени като
трето лице-помагач на страната на ответника „Д.З.АД. В настоящото производство, се сочи,
че са представени само съдебно решение № ***/21.11.2017г. по гр.д. № ******г. по описа
на СГС, 11 състав и съдебно решение № 843/11.03.2019г. по в.гр.д. № *****г. по описа на
САС, 12 състав. Сочи се, че именно в това гражданско производство, АПИ е изразила
становище, че както Агенцията, така и дружеството-изпълнител по Договор №*****., са
изпълнили задълженията си за поддръжка, в частност зимно поддържане на територията на
Областно пътно управление-Варна, част от която е и местоположението на настъпване на
ПТП на 22.12.2012г. доколкото е било възможно, предвид усложнената пътна обстановка и
6
обилните снеговалежи и навявания в района. За тези обстоятелства, според „*****"ЕООД,
сочат и приложените към обратния иск писмени доказателства: Заповед № *****г. на
Председателя на УС на АПИ, с която е спряно движението на всички моторни превозни
средства по републиканската пътна мрежа на територията на Област Варна. Движението е
било нормализирано към 17,00ч. на следващия ден - писмо изх.66-РС-335/21.12.2012г., като
междувременно е била оставена в сила забраната за движение на автомобили над 10 тона на
територията на републиканската пътна мрежа /РПМ/ на цялата страна. Макар снеговалежите
да са утихвали, температурите през този период се сочи, че са били ниски, което е наложило
обработката на пътните настилки с разтвор от CdC12 или други химически вещества, както
и опесъчаване на пътищата срещу хлъзгане. Според „*****"ЕООД именно в становището на
АПИ се чете: „В дневника за зимно дежурство, воден при ОПУ -Варна, изрично е
отбелязано, че към 16,39 ч. на дата 22.12.2012г. 30 машини са обработвали пътищата от
републиканската пътна мрежа на територията на Варненска област. Съгласно чл.294 от
„Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата", издадени от Национална
А.П.И."/НАПИ/ - 2009г., при интензивни снеговалежи, придружени с частични
снегонавявания по пътното платно, се допуска да се изпълняват само работите по
почистване на платното за движение. В тези случаи ширината на почистеното платно за
движение по пътищата от първа и втора степен на зимно поддържане, какъвто е процесния
път, може да бъде намалена до 5-6 м., с оглед на създаване на условия за двупосочно
движение с ниски скорости. Отстраняването на снежните маси в края на платното за
движение се извършва след спиране на снеговалежа. Към 16:00ч. на 22.12.2012г. е
достигнато необходимото ниво на зимно поддържане на участъка."
За усложнената зимна обстановка и очакваните ниски температури за периода 21.12.2012г.
до 24.12.2012г., „*****"ЕООД сочи, че има данни и от писмо изх.№ РД—40-5300-
285821.12.2012г., писмо № 66-Вн-539/21.12.2012г. и прогноза за времето за североизточна
България на Национален институт по Метеорология и Хидрология - филиал Варна, при БАН
за периода от 20.12.2012г. до 23.12.2012г., представени по настоящото дело: „Ще продължи
да духа силен, на места до бурен северен вятър, който ще образува навявания и преспи.
Започналото през деня понижение на температурите ще продължи и сутринта минималните
ще са между минус 10 и минус 5 градуса, по Черноморието до минус 3. За периода от 21-
23.12.2012г. е отбелязано: Минималните температури ще спаднат до минус 10 - минус 5, по
Черноморието минус 5 -минус 10."
От всичко казано, според „*****"ЕООД, може да се направи само един извод: че
движението на дата 22.12.2012г. по път 11-29 „Варна-Добрич" е било силно затруднено,
предвид усложнената метеорологична обстановка в района. В заключение на казаното,
пътното платно е било изчистено до степен, годна за движение само на леки коли, при ниска
скорост, съобразена с пълната обстановка и време. На процесния ден всички 30 машини на
дружеството - изпълнител са били в действие и са почиствали пътищата във Варненска
област, сред които е и път 11-29 „Варна-Добрич", но при наличие на постоянни
снегонавявания и силен вятър е невъзможно да се почисти пътното платно до асфалт.
7
Дружеството-изпълнител е изпълнявало своите задължения в съответствие с „Технически
правила и изисквания за поддържане на пътищата", издадени от Национална А.П.И."/НАПИ/
- 2009г., като при наличие на интензивни снеговалежи, придружени с частични
снегонавявания по пътното платно, се допуска да се изпълняват само работите по
почистване на платното за движение. В тези случаи ширината на почистеното платно за
движение по пътищата от първа и втора степен на зимно поддържане, какъвто е процесния
път 11-29 „Варна-Добрич", е могла да бъде намалена до 5-6 м., с оглед на създаване на
условия за двупосочно движение с ниски скорости. Отстраняването на снежните маси в края
на платното за движение се сочи, че се извършва след спиране на снеговалежа.
Предвид гореизложеното, „*****"ЕООД изразява становище, че именно поведението на
С.В.С. - шофьор на л. а. „ВАЗ 2102" с рег.№ *****, в който е пътувала неговата племенница
*****, е причина за настъпване на ПТП на 22.12.2012г., а не състоянието на пътното платно.
В подкрепа на това твърдение, се сочи, че е и постановеното съдебно решение по НАХД №
***/2014 г. по описа на 22 състав на ВРС. В мотивите към постановения съдебен акт се
излага, че се чете следното: „На 22.12.2012г. на пътя гр.Варна - гр.Добрич, на около 100 м.
преди разклона за с. *****, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство - л. а.
"ВАЗ 2102" с рег.№ *****, С.С. е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като по
непредпазливост допуснал причиняването на телесни повреди на повече от едно лице. От
казаното, според „*****"ЕООД може да се направи извод, че именно лицето С.В.С. е
основният виновен за настъпване на процесното ПТП, при което ***** е получила
твърдените наранявания. Движението на автомобилите на 22.12.2012г. е ставало в
усложнена пътна обстановка при зимни условия, при наличия на снегонавявания и вятър,
които са характерни за зимния период по пътя Варна-Добрич, като по делото има данни, че
поради лошите метеорологични условия, възможността за шофиране на път 11-29 „Варна-
Добрич" са били толкова лоши, че пътя е бил временно затворен, и едва на 21.12.2012г. е
отворен за движение, но пак при зимни условия. Това обстоятелство, според третото ли.е-
помагач, говори, че шофьора на л.а. „ВАЗ 2102" с ДК № *****, движейки се със скорост
около 50км./час, макар същата да е била позволена за този участък от пътя, не е съобразил
всички останали фактори, които взети заедно са повлияли и са допринесли за възникване на
процесното ПТП. В мотивите към съдебното, е посочено, че *****, която към него момент е
била на 13 години, се е возила на предна дясна седалка, т.е. на мястото до шофьора, но по
наказателното производство не е било установено дали същата е имала сложен предпазен
колан по време на движение на автомобила и непосредствено преди настъпване на ПТП на
22.12.2012г. Това обстоятелство, според „*****"ЕООД е от съществено значение за вида и
броя на нараняванията, които е получила Р.С..
8
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.33 от Договора за обществена поръчка, при
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или на
некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този договор,
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Становището на „*****"ЕООД е, че по делото липсват доказателства за некачествено
извършена дейност/услуга от страна на „*****" ЕООД, в качеството му на съдружник в
ДЗЗД „***** -Изпълнител по Договор № *****., и дружеството, като изправна страна по
Договора, не следва да носи каквато и да било отговорност за неизпълнение на договорните
си задължения. В този смисъл „*****" ЕООД, оспорва и счита изцяло за неоснователен
предявения обратен иск от страна на А.П.И." срещу „*****" ЕООД.
С оглед гореизложеното, се отправя искане, след преценка на фактите и обстоятелствата по
делото, да се постанови решение по гр. дело № 3017/2021г. по описа на 33 състав на Районен
съд - гр. Варна, с което да се отхвърли предявения от „Д.З. АД иск срещу А.П.И.", както и да
се отхвърли като неоснователен и недоказан обратния иск, предявен от АПИ" срещу
„*****" ЕООД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „***** -Изпълнител по Договор № Д-
22/30.05.2011 г.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 22.12.2012г., на пътя гр. Варна - гр. Добрич, на около 100 м.
преди разклона за с. *****, е настъпило ПТП между л.а. „Мазда 323" с ДК№ *****,
управляван от Р.М. и л.а „ВАЗ 2102" с ДК№ *****, управляван от С.С., в резултат на което
Р.П.С. /пътник в л.а.ВАЗ2102/ е преживяла стрес и е получила множество травматични
увреждания, изразяващи се в следното: фрактура на долната челюст на две места/ляво и
дясно рамо/, контузия на главата, контузия на лицето и контузия на мозъка в лека степен,
свързана със загуба на съзнанието за неопределено време.
Допусната СМЕ по настоящото дело, чието заключение съда кредитира като достоверно,
компетентно дадено и обосновано, сочи, че на 22.12.2012г. Р.П.С. на 13г е получила:
1.Закрита черепно мозъчна травма: пукване на челна кост над лява очница, ограничен
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на мозъка в лява теменнослепоочна част
на главата; 2.Счупване на кости на долна челюст в лява и дясна половина на челюстта.
Черепно мозъчната травма е довела до РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Според експерта, счупването на костите на долна челюст е
обусловило е самостоятелен медико-биологичен признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ и води
до затрудняване дъвченето и говора за период от 2,5-3 месеца. Посочено е, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между пътно транспортното произшествие н получените
травми. По повод на получените травми, на 22.12.2012г. пострадалата е била приета за
лечение в Клиника по неврохирургия на МБАЛ "Св. Анна- Варна "АД, където е било
9
извършено консервативно лечение в продължение на пет дни. В УМБАЛ "Света Марина"
Варна - клиника по лицево челюстна хирургия е било извършено оперативно лечение на
счупена долна челюст. Според експертизата, обичайно след проведено лечение се получава
пълно възстановяване на засегнатите от травмата функции. В делото обаче, вещото лице
сочи, че няма приложена медицинска документация, която да дава основание да се приеме,
че по време на лечебно-възстановителния процес са настъпили усложнения довели до
трайни здравни последици.
С влязло в сила Решение №*** от 21.11.2017г., постановено по гр. д. №******г. на СГС, 1-
11 с, образувано и водено по повод процесното застрахователно събитие с участието на
„Д.З.АД/като ответник по посоченото дело/ и А.П.И."/като трето лице - помагач на
ответника/, е прието за установено, че отговорност за настъпване на процесното ПТП имат
както водачът на л.а. „ВАЗ 2102" С.С., така и А.П.И.". Съгласно мотивите на посоченото
решение, приносът на водачът на л.а.„ВАЗ 2102" за настъпване на вредоносните последици
от процесното ПТП, безспорно установен с влязлото в сила Решение на Варненския районен
съд по НАХД № *** по описа за 2014г., се изразява в допуснатото нарушение на правилото
на чл.20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и се равнява на 30 %, докато
независимият принос на А.П.И." за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се
неизпълнение на законоустановеното задължение да осигури безопасно експлоатиране на
пътя, на който е настъпило ПТП, при зимни условия, е преобладаващ и се равнява на 70 %.
Няма спор, че "Д.З. АД, е сключило със собственика на л.а."ВАЗ 2102" с ДК№ *****, при
управлението на който е причинено увреждането, задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите - полица № *****, валидна от 31.12.2011г. до 30.12.2012г.
Съгласно чл. 267 от КЗ /отм./, застраховката покрива гражданската отговорност на водача
С.В.С., за причинените от него вреди на трети лица.
Няма спор и относно това, че между „Д.З.АД и Р.П.С., е било сключено споразумение за
изплащане от страна на дружеството на застрахователно обезщетение, в размер на
22000.00лв. за неимуществените вреди, претърпени от пострадалата, както и че на
17.06.2015г. „Д.З.АД е изплатило на пострадалата по посочената от нея в подписаното
споразумение банкова сметка, сумата от 22000.00лв., чрез преводно нареждане до
„*****"АД.
С писмо с изх. № *****/28.04.2020г., ищцовото дружество излага, че е поканило ответника
А.П.И." доброволно да заплати дължимата сума в размер на 15400.00 лева, съставляваща
70% от изплатеното застрахователно обезщетение от 22000.00лв.. Регресната покана е била
получена от ответника на 29.04.2020г., видно от приложеното като доказателство известие
за доставяне.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството съдебна
автотехническа експертиза, което съда кредитира като обективно и компетентно дадено, не
са налице обективни данни, по които експертизата да определи дали ***** е била с поставен
предпазен колан към момента на произшествието. Досежно механизма на настопване на ПТ
е посочено следното: Лек автомобил „Мазда 323", с per. N: ***** с водач Р.М.М., се е
10
движил по път II - 29 в посока от Север към Юг (от гр. Добрич към гр. Варна), в дясната
лента за движение, предназначена за движение в тази посока. Лек автомобил „ВАЗ 2102" с
per. N: *****, с водач С.В.С. се е движил по път II - 29 в посока от Юг към Север (от гр.
Варна към гр. Добрич, в дясната лента за движение, предназначена за движение в тази
посока. Пътната настилка е била със заледени участъци и снегонавявания (преспи) по нея.
Лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: *****, с водач С.В.С., преминава през попътен десен
завой, след което при преминаване през участък с ниска степен на сцепление, губи
странична устойчивост, задните колелета започват да приплъзват, при което автомобилът се
завърта около вертикалната си ос по посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка. Лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: ***** , се отклонява на ляво по
посока на първоначалното си движение, като навлиза в лентата за насрещно движещи се
превозни средства, където се удря в насрещно движещия се лек автомобил „Мазда 323", с
per. N: *****. За лек автомобил „Мазда 323", с per. N: ***** ударът е в предна лява част на
превозното средство. За лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: *****, ударът е в предната част
на превозното средство. Вследствие на удара настъпват материални щети по превозните
средства и телесни увреждания на водачите и пътниците в леките автомобили. Според
експерта, причината за настъпване на произшествието, е навлизане на лек автомобил „ВАЗ
2102" с per. N: ***** в лентата за движение и траекторията на движение на лек автомобил
„Мазда 323", с per. N: ***** вследствие на загуба на странична устойчивост след
преминаване през пътен участък с намалена степен на сцепление. Посочено е от вещото
лице, че не са налице данни, лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: ***** да е бил технически
изправен към момента на произшествието. Съгласно Протокол за оглед на
местопроизшествието: „... Задните гуми са зимни, с отлично изразен грайфер на
протектора..."Сочи се, че лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: ***** е със задвижване на
задните колело, без наличието на системи за активна безопасност, като Електронна
Стабилизираща Програма /ЕСП/, което го прави конструктивно по податлив на загуба на
странична устойчивост. По въпросите допринесло ли е състоянието на пътя на настъпването
на процесното ПТП и при опесъчаване на пътя, и при движение на л.а. „ВАЗ 2012" с
установената скорост от 40 км/ч, би ли занесъл посочения автомобил и би ли навлязъл в
лентата за насрещно движение, вещото лице сочи следното: Наличието на заснежени и
заледени участъци по пътното платно са допринесли за загубата на странична устойчивост
на лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: *****. При преминаване през такива участъци,
особено на превозно средство със задно предаване, е нужно да не се употребява спирачно
усилие, да не се подава мощност към двигателните колела и да не се променя посоката на
движение на автомобила. Ако е нужно да се извършват някои от изброените действия е
нужно това да се извърши плавно. Опесъчаването на пътното платно или обработването му
със специални смеси, водят до увеличаване на степента на сцепление на автомобилните
гуми с пътната настилка и съответно води до намаляване на възможността да настъпи загуба
на сцепление и странична устойчивост на превозните средства.
Не е оспорено по делото, че на 30.05.2011г. между А.П.И." и ДЗЗД „***** гр.Варна е бил
11
сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № *****., с предмет: „Поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/
на 712,30 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-
Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата"; че договорът е договорен със срок
на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г.; че гражданското дружество е образувано
от следните три търговски дружества: „*****
Съгласно чл.12, ал.7 от договора, изпълнителят -съдружниците в ДЗЗД „***** са били
длъжни да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на „Технически
правила и изисквания за поддържане на пътищата", издадени от Национална А.П.И. (НАПИ)
- 2009 г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. В тази
връзка, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, е отправено искане от АПИ за привличане на
трето лице -помагач на страната на ответника - „*****" ЕООД, като съдружник в ДЗЗД
„*****.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Правото на застрахователя, изплатил на правоимащите лица сумата на
застрахователното обезщетение да я иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ, е предвиденото в цитираната разпоредба право на регрес.
За основателност на претенцията по чл. 213 от КЗ, следва да са доказани по безспорен начин
следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е причинено
застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования, въз основа на
правилата на деликтната или договорната отговорност и застрахователят да е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение на застрахования. Съдът приема, че по делото е
установено, а и не е спорно между страните, че е налице валидно сключен договор за
застраховка на процесния автомобил. Застрахователният договор обхваща датата на ПТ.
Съобразно представените писмени доказателства е налице плащане по договора за
застраховка на увреденото лице. Предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че
на пострадалата, са били причинени щети/вид и размер/, както и, че тези щети са
вследствие именно от процесното ПТП. Съгласно заключението на вещото лице по
допусната съдебна автотехническа експертиза е установен механизма на ПТП. Безспорен е
фактът, че участъка на ПТП е на път, част от републиканската пътна мрежа, по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и като такъв, е изключителна държавна собственост,
съобразно чл. 8, ал. 3 от същия закон. Съгласно чл. 30 ЗП, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват от Агенцията – „Пътна инфраструктура”, а за този
участък от територията на страната – Областно пътно управление – гр. Варна. Според
изричната норма на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
12
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на
пътя Добрич – Варна е отговорен собственикът му - Държавата, представлявана от А.П.И.”,
чрез Областно пътно управление – гр. Варна, която е проявила бездействие – не е опесъчила
в достатъчна степен срещу заледяване на пътя и не е организирала движението по начин,
осигуряващ безопасността му, съгласно чл.3 ЗДвП. С влязло в сила Решение №*** от
21.11.2017г., постановено по гр. д. № ******г. на СГС, 1-11 с, е прието за установено, че
отговорност за настъпване на процесното ПТП имат както водачът на л.а. „ВАЗ 2102" С.С.,
така и А.П.И.", като приносът на водачът на л.а.„ВАЗ 2102" за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП, безспорно установен с влязлото в сила Решение на
Варненския районен съд по НАХД № *** по описа за 2014г., се изразява в допуснатото
нарушение на правилото на чл.20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и се равнява на
30 %, докато независимият принос на А.П.И." за настъпване на вредоносния резултат,
изразяващ се неизпълнение на законоустановеното задължение да осигури безопасно
експлоатиране на пътя, на който е настъпило ПТП, при зимни условия, е преобладаващ и се
равнява на 70 %.
Същевременно от назначената по настоящото дело САТЕ, е установено, че причината за
настъпване на произшествието, е навлизане на лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: ***** в
лентата за движение и траекторията на движение на лек автомобил „Мазда 323", с per. N:
***** вследствие на загуба на странична устойчивост след преминаване през пътен участък
с намалена степен на сцепление. Посочено е от експерта, че наличието на заснежени и
заледени участъци по пътното платно са допринесли за загубата на странична устойчивост
на лек автомобил „ВАЗ 2102" с per. N: *****. Посочено е, че опесъчаването на пътното
платно или обработването му със специални смеси, биха довели до увеличаване на степента
на сцепление на автомобилните гуми с пътната настилка и съответно до намаляване на
възможността да настъпи загуба на сцепление и странична устойчивост на превозните
средства.
При изложеното, настоящия състав на съда намира, че процесното ПТП се дължи на
неизпълнение, под формата на непълно изпълнение, на задълженията на ответника по
Закона за пътищата, поради което и са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността му и исковата претенция се явява доказана, както по основание, така и по
размер. В чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата е уредено, че републиканските пътища се
управляват от А.П.И.”. Управлението включва и поддържане на пътищата. В ДР на Закона
за пътищата, е уточнено, че "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. Доколкото е безспорно по делото, че пътя ,
на който се е случило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, то и
задължение на АПИ е било да го поддържа в състояние на безопасно ползване.
Отговорността в случая е безвиновна и следва да се понесе от ответника. С оглед на
изложеното предявеният главен иск по реда на чл. 213 КЗ /отм./, се явява основателен и
13
следва да бъде уважен изцяло.
По обратния иск срещу "*****" ЕООД гр.Варна, с ЕИК *****: По този иск
отговорността на ответника е договорна, поради което в тежест на ищеца е единствено да
установи наличието на съществуващо договорно правоотношение с ответника и
изпълнението си по него, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил качествено и
точно задълженията си по договора. От събраните по делото доказателства се установи, че
между страните по обратния иск е бил сключен Договор за възлагане на обществена
поръчка за определяне на изпълнител за извършване на поддържане на републиканските
пътища на територията на североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата. На 30.05.2011г. между А.П.И." и ДЗЗД „***** гр.Варна е
сключен Договор за възлагане на обществена поръчка №*****., с предмет: „Поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/
на 712,30 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-
Варна, за срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г., като гражданското
дружество е образувано от следните три търговски дружества: „*****
Съгласно чл.12, ал.7 от договора, изпълнителят -съдружниците в ДЗЗД „***** са били
длъжни да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на „Технически
правила и изисквания за поддържане на пътищата", издадени от Национална А.П.И. (НАПИ)
- 2009г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Освен
това изпълнителят се задължил да спазва всички приложими нормативни разпоредби,
касаещи изпълнението на Договора. Страните уговорили и че при причиняване на ПТП
и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на Договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които
следва да се спазват при изпълнението на Договора, изпълнителят носи пълна имуществена
отговорност за причинените вреди.
Установи се от проведената по делото САТЕ, че процесният пътен участък е бил с намалена
степен на сцепление, поради наличието на заснежени и заледени участъци по пътното
платно, които са допринесли за загубата на странична устойчивост на лек автомобил „ВАЗ
2102" с per. N: *****. Отговорността на ответника по обратния иск е за неизпълнение на
задължението му да обезопаси пътния участък, в който се е движил автомобила, съгласно
поетите задължения в Договор за възлагане на обществена поръчка № *****., с предмет:
„Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на 712,30 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно
пътно управление-Варна.
По изложените съображения предявения обратен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът по главния иск А.П.И.", следа да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо
14
1166,00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сбор от следните суми: 616,00лв. за д.такса, 400.00лв. за
СМЕ и ю.к.възнаграждение в размер на 150.00лв.
Ответникът „*****" ЕООД по обратния иск следва да бъде осъден да заплати в полза на
А.П.И.", сумата от общо 450.00лв., представляваща сторени в производството разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сбор от следните суми: 616,00лв. за д.такса по обратния иск, 300,00лв.
за СТЕ, ю.к.възнаграгдение в размер на 150.00лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.213 от КЗ/отм./, ответника А.П.И.", ЕИК *****, с
адрес: гр.**** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца "Д.З.АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр.***** сумата от 15400.00лв., главница, съставляваща 70% от
изплатеното на 17.06.2015г. от ищеца на пострадалата ***** обезщетение, за претърпени
болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012 г., на път II-29 „Варна-
Добрич" , на около 100 м. преди разклона за с.*****, в посока гр.Добрич, между л.а. „ВАЗ
2102" с рег.№***** (в който е пътувала *****) и л.а. „Мазда 323" с рег.№*****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящата искова молба –
18.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.П.И.", ЕИК *****, с адрес: гр.**** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "Д.З.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.***** сумата в размер общо 1166,00лв., представляваща направените по делото
разноски, сбор от следните суми: 616,00лв. за д.такса, 400.00лв. за СМЕ и
ю.к.възнаграждение в размер на 150.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД, във връзка с Договор за възлагане на
обществена поръчка № *****., с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30 км. републикански
пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1
от Закона за пътищата", „*****"ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. ***** в качеството му на съдружник в ДЗЗД „*****, образувано от *****,
представлявано от инж.*****-Управител, „*****" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК *****,
представлявано от инж.***** - Управител и „*****, представлявано от инж.***** -
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А.П.И.", ЕИК *****, с адрес:
гр.*****, сумата от 15400,00лв., представляваща 70% от дължимо обезщетение на Р.П.С., за
претърпени от нея болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012 г., на път
II-29 „Варна-Добрич" , на около 100 м. преди разклона за с.*****, в посока гр.Добрич,
15
между л.а. „ВАЗ 2102" с рег.№***** (в който е пътувала *****) и л.а. „Мазда 323" с рег.
№*****, което обезщетение обхваща претърпяната от Възложителя по договора загуба от
некачественото изпълнение на предмета на договора, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на обратния иск - 30.10.2020г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „*****"ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. ***** в качеството му на съдружник в ДЗЗД „*****, образувано
от *****, представлявано от инж.*****-Управител, „*****" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК
*****, представлявано от инж.***** - Управител и „*****, представлявано от инж.***** -
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А.П.И.", ЕИК *****, с адрес:
гр.*****, сумата в размер общо 450.00лв., представляваща сторени в производството
разноски, сбор от следните суми: 616,00лв. за д.такса по обратния иск, 300,00лв. за СТЕ,
ю.к.възнаграгдение в размер на 150.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16