Р E Ш Е Н И Е
№ 691
гр.Плевен, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 871 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260000
от 28.08.2020 г.,
постановено по анд № 100/2020 г., Районен съд – Червен бряг е отменил наказателно
постановление № 17-0374-001099 от 7.02.2018 г. на Началника на РУ – Червен
бряг, с което на М.Г.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това, че на
14.12.2017 г. около 16,30 часа в община Червен бряг на път трети клас № 306,
пътна отсечка на изхода за с.Чомаковци до стадиона на селото в посока гр.Червен
бряг, управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег***след
употреба на алкохол 1,2 на 1000, установен с техническо средство Дрегер.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник РУ – Червен бряг
при ОД на МВР – Плевен, който счита, че същото е неправилно, немотивирано и
постановено в съществено противоречие с материалния закон. Позовава се на
разпоредбата на чл.13 от НК и счита, че в случая деецът не е действал в
условията на крайна необходимост. Твърди, че според ал.2 от същия текст няма
крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява
престъпление. Счита, че в конкретния случай Ц. би могъл да подаде сигнал за
помощ от полицията на тел.112, а не да предприема пътуване от 20 км с автомобил
под въздействието на алкохол, при това с концентрация 1,2 промила в кръвта,
като по този начин е застрашил собствения си живот и здраве, както и на други
хора. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът М.Г.Ц., чрез адвокат И.А. ***, е депозирал
отговор по жалбата, в който изразява становище за правилност и законосъобразност
на решението, а жалбата счита за неоснователна. Според ответника не са налице
основания за отмяна или изменение на решението. Навежда доводи, че съдът в
съответствие с материалния закон и данните по делото и при спазване на
процесуалните правила, е отменил наказателното постановление поради неправилно
приложение на материалния закон. Счита за правилни и обосновани изводите на съда, че
деянието е извършено при условията на крайна необходимост. Твърди, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно са установени
елементите от състава на „крайната необходимост“ по чл.13 ал.1 от НК. Описва
подробно фактическата обстановка, довела до съставяне на АУАН. В заключение
моли съда да потвърди решението и да му бъдат присъдени направените в тази
инстанция разноски.
В съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.Депозирал е писмено становище, в което излага
подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба, моли
съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
14.12.2017г., около 16.30 часа в Община
– Червен бряг на път трети клас № 306, пътна отсечка на изхода за с. Чомаковци,
до стадиона в посока гр. Червен бряг Ц. е управлявал собствения си л.а. „Фолксваген
Поло“ с рег. *** след употреба на алкохол 1.20 на 1000, установен в издишания
въздух с техн. средство „Дрегер-7510“ фабр. № 90263. Съдът приел за спорен въпроса
дали това деяние съставлява административно нарушение или не. За да
отговори на този въпрос, съдът съобразил следното: Лицето ;=h=Ц. е внук на Ц. и съпругата му, с
когото живеят в едно домакинство. Същият страда от психично заболяване – остро
полиморфно психотично разстройство. На 14. 12. 2017г. състоянието на М.рязко се
влошило и той станал агресивен към Ц. и
съпругата му, като ги нападнал с нож. Междувременно, Ц. бил употребил алкохол.
Съпругата на М.Ц. се скрила в дома на съсед, а Ц. избягал и успял да се качи в
автомобила и потърсил помощ в кметството на с. Глава. Там не открил никой, и се
насочил към полицейското управление в Червен бряг. По пътя за Червен бряг в
района на с. Чомаковци бил спрян за проверка от полицейските служители Н.З. и
П.С., които констатирали нарушението и му съставили АУАН, на база на който е
издадено обжалваното постановление. Съдът приел, че тази обстановка не се
оспорва от страните и се потвърждава от разпита на свидетелите З. и С., които кредитирал с доверие
като са непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
За да е осъществен състава на административното
нарушение, за което Ц. е санкциониран
обаче, съдът приел, че то следва да е
извършено при условията на пряк умисъл, т.е. деецът да осъзнава, че е употребил
алкохол, и игнорирайки този факт, да предприеме управление на МПС. В настоящия
случай съдът приел за безспорно, че Ц. е употребил алкохол, но причината да
предприеме управление на МПС в това състояние не е решение, взето от него при
една спокойна обстановка и в резултат на игнориране на законовия запрет да се
управлява МПС в пияно състояние. От твърдението в жалбата, от показанията на
свидетеля Т.Ц. и от показанията на полицейските служители съдът установил, че
на същата дата в с. Глава Ц. е бил
нападнат от психично болния си внук. За да спаси живота и здравето си и това на
съпругата си, а и на неограничен кръг лица, е потърсил помощ, за да бъде овладяно
спешното състояние на психично болния му внук. В населеното място, където живее
няма полицейски участък или здравна служба, от където да потърси помощ. В
кметството не е открил никой и напълно логично е потърсил помощ в общинския
център – гр. Червен бряг. Непосредствено преди да предприеме пътуването, съдът
приел, вземайки предвид показанията на
свидетеля Т.Ц., че Ц. е нападнат от внук
си с нож. Свидетелят заявил. - „…с един нож нападна дядо си, скачаше на главата
му.“. Полицейските служители, които са спрели водача също потвърждават, че са
информирани за състоянието на психично болния, но вместо да предприемат спешни
действия за овладяване на влошеното му състояние, са предпочели да съставят
АУАН на жалбоподателя. Съдът направил извод, че именно в това психическо и физическо състояние
Ц. е взел решение да предприеме
управление на автомобил. Целта на това негово действие е била да спаси от
по-нататъшни вреди, причинени от недееспособния му внук, както себе си, съпругата
си, така и съселяните си. На това основание съдът приел, че деянието на М.Ц. е извършено при условията на крайна
необходимост, поради което отменил оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
неправилно и необосновано на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. На първо място, от приобщените по преписката доказателства се установява единствено, че внукът на Ц.-М.,
действително страда от психично заболяване – остро полиморфно психотично разстройство.
Преки доказателства обаче, затова, че на конкретната дата 14. 12. 2017г.
състоянието на М.рязко се влошило и той е станал агресивен към Ц. и съпругата му, като ги нападнал с нож, не се
съдържат в делото. Единствено в тази насока са твърденията на ответника по
касационната жалба Ц.. Дори разпитаният пред РС-Червен бряг свидетел Т.Ц. не
подкрепя тезата на Ц.. Свидетелят Т.Ц. е бил разпитан пред РС на 24.06.2020
год. и е съобщил следното: …Миналата година имаше инцидент между М., внукът му
и съпругата на М.… Внукът й ги беше изгонил в една съседна къща..“ След това
разказва под формата на свободен разказ как М. е отишъл в съседната къща и с
един нож е нападнал дядо си, скачал е на главата му. Свидетелят съобщава, че с
негов приятел са спасили Ц.. Повторно М. е проявил агресия към баба си, но тя отишла в съседка и
останала там. Налага се извод, че свидетелят съобщава за инцидент между
ответникът Ц. и внука му, станал през 2019 год., тъй като е разпитан през 2020
год. и говори за случай от „миналата година“. А от данните, вписани в АУАН и в
НП става ясно, че управлението на МПС след употреба на алкохол е станало на
14.12.2017 год. Други доказателства, за инцидент между дядото и внука,
провокирал поведението на Ц., за което е наказан, по делото не са събрани.
Освен това от показанията на двамата полицейски служители се установява, че Ц.
е бил спрян от полицейските служители със стоп-палка, не той сам е спрял при тях, за да потърси
помощ, както твърди в жалбата против НП. Дори актосъставителят твърди, че Ц.,
след като е бил спрян от полицейския патрул, „замина автомобила на мястото,
където го бяхме спрели“, което налага извод, че нищо не е налагало извършването
на спешни действия по придвижване до полицията в гр. Червен бряг, след като Ц. нито
е продължил пътя си, нито е потърсил помощ от патрула - например няма данни да
е отправил молба самите полицаи да го закарат в полицията или да се обадят на
друг патрул, за да вземе мерки във връзка с поведението на внука на Ц..
От друга страна, в чл. 8 от ЗАНН
действително се посочва, че не са административни нарушения деянията, извършени
при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост. Липсва правна
уредба на тези институти на административно-наказателното право. Предвид
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13 от НК,
в която е уреден институтът на крайната необходимост. В случая твърдението на Ц.
се свежда до това, че той е предприел управление на МПС след употреба на
алкохол, за да спаси себе си и съпругата си от посегателство върху живота и
здравето им от страна на техния внук, който поради наличното си психично
заболяване на конкретната дата е проявил агресия спрямо тях. В случая обаче при
тези данни съдът преценява, че не е налице хипотезата на "крайна
необходимост", защото, за да бъде налице такава, е необходимо спасяването
на лични блага - живота и здравето на наказания и неговата съпруга, от
непосредствена опасност, да не могат да се избегнат по друг начин, освен чрез
причиняване на определени вреди, които са и по-малко значителни от
предотвратените. В конкретната хипотеза, обаче според съда е "съществувал
друг начин" за решаването на "проблема"– обаждане на единния
номер за спешни повиквания 112, или обаждане на телефон на полицията, или
укриване у съседи или други съселяни. Съществуването на "друг начин"
за решаване на този проблем изключва прилагането на института по чл. 13 от НК.
И още нещо – няма крайна необходимост тогава, когато самото отбягване от
опасността съставлява престъпление (вж. чл. 13, ал.2
от НК) и респективно- такава няма и в случаите, когато
"избягването на опасността"
представлява административно нарушение – шофиране в пияно състояние, което е забранено от закона ( чл. 5, ал.3,
т.1, предл.1 от ЗДвП). По тези аргументи съдебният състав счита, че
доводите на Ц. за наличието на "крайна необходимост" следва да се
приемат за неоснователни.
Така от обективна страна Ц. е осъществил състава на
административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 174, ал.1,
т.2 от ЗДвП, тъй като на посочената дата и място, същият е
управлявал МПС след употреба на алкохол 1,2 на хиляда, установени в издишания
въздух с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№0263. Като е ангажирал
отговорността на Ц. по цитираните текстове, наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и за извършеното нарушение му е наложил и двете
предвидени в закона административни наказания "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС", които са определени от
законодателя в абсолютен размер.
Като не е достигнал до аналогични изводи, въззивният
съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което да се потвърди оспореното НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от
28.08.2020 г., постановено по нахд № 100/2020 г. на Районен съд – Червен бряг и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
17-0374-001099 от 7.02.2018 г. на Началника на РУ – Червен бряг, с което на М.Г.Ц.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.