Решение по дело №244/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700244
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

283/29.06.2020 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 244 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №96 от 20.03.2020 г. по АНД № 159 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш К №3161462 от 12.11.2019год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана. С електронния фиш на Н.И.Б. *** на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева /триста/, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Н.И.Б. *** в жалбата навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила свързани с използването на автоматизираното средство за видео контрол в нарушение на Наредба №8121з-532/12.05.2015г., като моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като по същество не се оспорва авторството на деянието, а единствено се твърди, че техническото средство не е преминало изискуемия се преглед, което възражение е правено и пред въззивния съд и предвид приложените по делото писмени доказателства е прието за неоснователно. Моли да се остави в сила решението на Районен съд – Монтана.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваният пред него Електронен фиш серия К №3161462 от 12.11.2019год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана, като правилен и законосъобразен, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 12.11.2019г. в 15.54 часа по РП-I-1, Е-79, в района на км.101+300, извън населено място /в землището на Община Монтана/ с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил  „Л*** ЛС 600Х”, с рег. № С***, със скорост от 99 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този участък в извън населеното място, урегулирана с пътен знак В-26. Скоростта на водачът на автомобила, както и управляваното от него МПС, били заснети чрез преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип АТСС ARN CAM S1, видно от приложената снимка л.8 от възивното производство, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на лекия автомобил марка „Л*** ЛС 600Х”, с рег. № С***, заснет отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 99км/ час, при разрешена скорост въведена с пътен знак от 60 км/ч.

Въз основа на посочената снимка и собствеността на лекия автомобил от приложената справка е установен нарушителят, настоящ касатор.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП, което е установено чрез преносима система за контрол на скоростта на МПС /лазерни скоростомери/. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като е счел, че електронния фиш съдържа изискуемите реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Така мотивиран въззивния съд е потвърдил наложената глоба, като е изложил доводи, че разписания процесуален ред за налагане на глобата е спазен, анализирайки правилно и законосъобразно събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства, от които е установил, че средството за измерване на скоростта е одобрено за страната със срок от една година с надлежен стикер до 15.10.2020год, съгласно приложен протокол от проверка №67-С-ИСИС от 16.10.2019г. на ГД ”Мерки и измервателни уреди”, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер”, които доказателствени средства не са оспорени от страните и са били кредитирани като достоверни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

В решението си въззивният съд е изложил доводи относно фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като е счел, че приложения електронния фиш съдържа изискуемите реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Така мотивиран въззивния съд е потвърдил наложеното административно наказание, като е изложил доводи, че разписания процесуален ред за налагане на административното наказание е спазен.

При постановяване на оспореното решение Районен съд Монтана е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на които е извел извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че ЕФ отговаря на всички изисквания за форма и съдържание и е издаден в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 189, ал.4 ЗДвП. Правилно е прието, че визираното в ЕФ нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото доказателства. Въззивния съд е възприел представените му доказателства и на база на тях, след като е извършил цялостен преглед за законосъобразност на обжалваният ЕФ, правилно е достигнал до извода, че същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Същото е сочено и пред въззивния съд, който подробно го е обсъдил в своето решение, в резултат на което е извел законосъобразен извод за правилно приложение в конкретния случай на чл. 189, ал.4 ЗДвП. Производството за административно наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Няма допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правото на защита на наказаното лице при установяване на нарушението, определянето на нарушителя и правната квалификация на деянието и при прилагане на вида и размера на наказанието, както е приел и РС в своето решение.

Нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип АТСС ARN CAM S1 предвид представените по делото доказателства протокол от проверка №67-С-ИСИС от 16.10.2019г. на ГД”Мерки и измервателни уреди”, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер”, съобразно приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В приложения протокол от проверката е вписано именно номера и типа на преносимата система за контрол на скоростта на МПС /лазерни скоростомери/ напълно съответстваща на типа средство изписано в електронния фиш, поради което са неоснователни развитите доводи в касационната жалба,.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Монтана, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението – РП-I-1, Е-79, в района на км.101+300, извън населено място /в землището на Община Монтана/, отразено е обстоятелството, че се касае за извън населено място и при въведено ограничение с пътен знак В-26 от 60км/ч, както и точната измерена от АТСС скорост. Посочена е също така и разликата между установената и разрешената скорост – 39 км/час.

Във връзка с направеното възражение за липса на задължителен реквизит – дата на издаване на ЕФ и пред кой орган подлежи на обжалване, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Видно от ел. фиша са посочени и разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. чл.182, ал.2,т.4 от ЗДвП, в каквато връзка са неоснователни възраженията на касатора.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №96 от 20.03.2020 г. по АНД № 159 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш К №3161462 от 12.11.2019год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: