Р Е Ш Е Н И Е
№ 1546/22.7.2021г.
Град
Пловдив, 22.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Димитър Молев, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1368 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Л.Н.С. *** срещу решение № 408 от 14.04.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 520 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година,
с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0333-001288 от 13.11.2020
г. на началника на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив в частта, с която на Л.Н.С.,
ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и се иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното
постановление. При евентуално оставяне на касационната жалба без уважение се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски за двете инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба и моли тя да бъде уважена.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно в частта, с която е потвърдено наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно
установени от събраните писмени и гласни доказателства, АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН. Безспорно е установено, че водачът е управлявал с концентрация на
алкохол в кръвта 0,59 промила, установена с химическа експертиза, поради което
районният съд приема, че нарушението е безспорно и категорично доказано. Разликата
между посочената в АУН и в наказателното постановление концентрация на алкохол
се дължи на факта, че в АУАН е посочено показанието на техническото средство, а
в наказателното постановление – показанието от химическата експертиза, което
според районния съд не е довело до неправилно определяне на наказанието и не е
рефлектирало негативно върху правата на жалбоподателя. Затова като
неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя, че описанието на
нарушението не е съобразено със събраните доказателства и това е довело до
неяснота и пречка за осъществяване на правото на защита. Като основателен е
преценен само доводът на жалбоподателя, че той не е бил правоспособен водач и
не е следвало да бъде лишаван от права, които не е притежавал изначално с оглед
споразумение по н.о.х.д. № 649/2021 г. на ПРС, VІІ н.с., в сила от 04.02.2021
г., с което е признат за виновен за престъпление по чл.316, във връзка с чл.308 НК, касаещо СУМПС.
Решението е правилно
в обжалваната част. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на
всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и
съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
За яснота на касатора
следва да бъде отбелязано, че макар правната норма действително да предвижда
кумулативно налагане на две наказания, неправилната отмяна на едно от
наказанията от страна на първостепенния съд не може да обоснове
незаконосъобразност на цялото наказателно постановление, защото за разлика от
съда административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на материалния
закон при определяне на санкционната норма и конкретизацията на наказанията,
наложени на С. с обжалваното наказателно постановление. Противното, т.е.,
застъпената в касационната жалба конструкция противоречи изцяло на нормалната и
на правната логика.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 408
от 14.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 520 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.