Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Перник, 09.02.2024 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р ОД А
Административен съд
– Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Христова КАНД № 11 по описа на съда за 2024 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на И.А.П., ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адвокат Л.В. ***, против
решение № 69 от 03.11.2023 г. на Районен съд – Р.**, постановено по АНД № 160
по описа на съда за 2023 г. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 79 от 29.13.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) - К.**, с което на И.А.П., за извършено
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 108, ал. 3 от
Закона за горите (ЗГ) и чл. 47, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 61от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите
(Наредба № 8/05.08.2011г.), е наложено на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста) лева.
В касационната жалба са наведени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, твърди се, че същото
е постановено в противоречие с материално правните разпоредби. Касаторът моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна
проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – директора
на Регионална дирекция по горите гр. К.**, за представител изпраща юрисконсулт А.Е.**, която оспорва
касационната жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.
63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на
чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата
на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния
закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
С обжалваното
решение, районният съд е потвърдил наказателно постановление № 79/29.03.2023
г., издадено от инж. З. П. Т.** - директор на Регионална дирекция по горите - К.**,
с което на И.А.П., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 47, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, като законосъобразно.
Административнонаказателната
отговорност на П. е била ангажирана затова, че в периода от 07.01.2023 г. до
03.02.2023 г., в териториалния обхват на РДГ К.**, в землището на с. Дивля,
общ. Земен, имот № 28972.129.261, подотдел 43 “р“, в качеството му на лице по
чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч
/ПС/ № 0700835/04.01.2023 г. е допуснал сеч на 8 броя дървета от обикновен бук
и 1 бр. цер с обем 2,61 пл.куб.м. лежаща маса бук и 0,15 пл.куб.м. лежаща маса
цер, немаркирани с контролна горска марка съгласно указаното в полученото
позволително за сеч. Допуснал е и изграждане на два броя нови извозни пътища, с
обща дължина 55 м., средна ширина 4,5 м. и върху площ от 0,025 ха със запас от
4 пл.куб.м. стояща маса. Пътищата на са заложени и не фигурират на схемата на
регистрирания технологичен план към ПС № 0700835/04.01.2023 г.
Както
актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние
като виновно нарушение на разпоредбата на
чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл.
47, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите.
С оглед
установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената
правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на
оспореното НП.
Приетата от
районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият касационен състав.
Районният съд
е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения,
а по същество е приел, че административното нарушение е доказано.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските
показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че
административното нарушение е доказано.
Касационната
инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на
административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Извършеното
от касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на
разпитаните свидетели и от документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна
страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба
административно нарушение. Административнонаказателното производство е протекло
в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.
Противно на
твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни
мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47. В
нормата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е регламентирано, че при
провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат
само определените и отбелязани за сеч дървета. Респективно, в разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ въведено
задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да
взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването
на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището. По
силата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Лицата по чл.
108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва
сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч
дървета, а при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Приложената
от наказващият орган санкционна разпоредба на
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагането на наказание
"глоба" от 300 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание,
за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или
контролни правомощия, възложени му по закона за горите, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Като
изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени "не изпълни
задължения или контролни правомощия", която е препращаща диспозиция, тъй
като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.
В случая не
се спори от страните по делото, че касаторът е вписан в публичният регистър за
упражняване на частна лесовъдска практика, като му е издадено позволително за
сеч № 0700835/04.01.2023 г. Отговорността му в настоящия случай произтича от
вменените му с посочените нормативни разпоредби контролни правомощия, които той
не е изпълнил. Ето защо, с оглед
изложеното, се споделят изводите на Районен съд - Р.**, че касаторът не е
изпълнил контролните си правомощия при добива на дървесина от процесния имот,
възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, с което е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
На следващо
място, нормата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, изрично вменява в задължение на лицето, на което е издадено
позволителното за сеч и което е вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, да следи за спазването на правилата за сеч и да не допуска
сеч на немаркирани дървета, а само в границите на насаждението на определените
и отбелязани за сеч дървета. Аналогични задължения за упражняване на контрол и
вземане на мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина са регламентирани и в чл. 108, ал. 3 от ЗГ.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г., до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване на горните изисквания, т. е.
самият Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
регламентират контролните функции и отговорността на лицето по чл. 108, ал. 2
от ЗГ. Именно описаните контролни функции не са били изпълнени от касатора, с
което той е извършил вмененото му нарушение.
Касационната
инстанция споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд, както и
относно липсата на основания за приложението на чл. 28, във връзка с § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, към които мотиви също следва да препрати на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК.
Наложеното с
НП наказание е в рамките на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, като с него не се
засягат права и законни интереси на наказаното лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която е издадено.
С оглед
гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие
с материалния закон. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Относно разноските:
По отношение на
направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, то
предвид изхода на спора, по силата на чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, такива се
дължат. Същите са своевременно поискани и
представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният
жалбоподател, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., определен на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 и ал. 5
от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 69 от
03.11.2023 г. на Районен съд – Р.**, постановено по АНД № 160 по описа на съда
за 2023 г.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите гр. К.** съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/
/П/