Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 20 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 224 по описа на 2012 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД твърди, че с ответникът бил сключил договор за потребителски паричен кредит PLUS-01350140 от 17.02.2009
г., с който му предоставил кредит в размер на 2000 лв. Ответникът
не е изпълнил свое задължение по
чл.3, изр.2 от договора и не е погасил дължимите суми на падежи след 04.12.2009
г., като съгласно чл.5 от договора поради не плащане в срок на две или
повече месечни погасителни вноски, целия
кредит станал автоматично предсрочно изискуем от 05.01.2010. Ищецът твърди, че ответникът е в забава за
изпълнение на задълженията си поради което
му дължи обезщетение за забава. Дружеството подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано гр. д. № 9735/11 г. по описа на РРС и издадена
заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на
ищеца сумата 1983.93 лв.- главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.11.2011 г., възнаградителна
лихва в размер на 1110.40 лв., сумата от 169.44 лв. разноски в производството. Тази
заповед била връчена на ответника и същият на 29.11.2011 г. подал възражение
срещу нея. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 1983.93 лв.- главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 15.11.2011
г., възнаградителна лихва в размер на
1110.40 лв., сумата от 169.44 лв. разноски в производството.
Ответникът В.И.В., признава частично
основателността на иска за претендирата главница, оспорва претенциите в
останалата част.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.11.2011 г. по гр. д. № 9735/11 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника В.И.В.
да заплати сумата 1983.93 лв.-
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.11.2011 г., възнаградителна лихва в размер на 1110.40
лв., сумата от 169.44 лв. разноски в производството. В срока по чл.414 от ГПК –
на 13.04.2011 г. длъжникът В.И.В. възразил писмено срещу заповедта за
изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
От представеното извлечение от договор за потребителски паричен кредит PLUS-01350140 от
17.02.2009 г., е видно, че ищецът
предоставил на ответника заем в размер на 2000 лв. Договорен бил 44.85
% годишен процент на разходите, месечната погасителна
вноска била определена на 100.07 лв.,
общият брой погасителни вноски – на 36, общата стойност на плащанията на 3602.54
лв., а целият заем се издължавал на 05.03.2012 г. В договора било отбелязано
изпълнението на задължението на ищеца, т.е. че същият е предоставил на ответника
сумата от 2000 лв. В т.3 изр. 2 от договора било записано, че изпълнението на
задължението на кредитора да предостави заема, създава задължение за
кредитополучателя да му заплати указаните по размер и брой месечни вноски.
Според текста на чл.5 от визираното извлечение на договора, при не плащане на
една или повече погасителни вноски, кредитополучателят при просрочие на две или
повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска
вземането на кредитора ставало предстрочно изискуемо в целият му размер.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01350140 от
17.02.2009г., с който му е предоставил кредит в размер на 2000лв., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
По делото не се спори, че между
страните съществуват облигационни правоотношения, съгласно които ответникът
получил
от ищеца заем в размер на 2000
лв. по сключен договор PLUS-01350140 от 17.02.2009г. От представения Договор е видно, че ответникът не е
изпълнил свои задължения по чл.3 изр.2
от него на 04.12 2009 г. и
05.01.20010г., поради което на основание чл.5 ищецът обявил целият кредит
за предсрочно изискуем.. Действително, наличието на обективната предпоставка за
настъпване на предсрочна изискуемост – спиране на плащанията на погасителните
вноски, не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем. Отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на
кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра
на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост
предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника
по отношение на две погасителни
вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
му. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
се упражнява и чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника. С предявяването на заявлението по чл.410 ГПК, по приложеното
ч.гр.д. № 9735/11 г. по описа на
РРС, както и с депозирането на исковата молба по настоящото производство,
решението на ищеца става известно на длъжника. При това положение съдът счита, че
действително към момента за завеждане на заповедното производство по
приложеното ч.г.д. №9735/11 г. са
налице основанията за предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 05.01.20010г. Наред с това съдът счита, че
предсрочната изискуемост на кредита се отнася само за непогасената част от
главницата, а не за оставащите вноски, които включват и лихви и разноски на
кредитодателя. Това е така, защото възнаградителната лихва (включена в погасителните вноски)
представлява възнаграждение /цена/, което се дължи за ползването на парична
сума за определено време. Срещу това, че заемодателят се лишава временно от
парите си, той получава еквивалентно блага – лихва. Това задължение за
заплащане на възнаградителната лихва възниква за периода на кредита и същата се
дължи ведно с главницата. При предсрочната изискуемост на кредита обаче,
кредиторът изисква от длъжника изплащане на станалата предсрочно изискуема сума
по кредита, поради което няма основание да претендира възнаградителната лихва
върху станалата предсрочно изискуема сума за периода от предсрочната
изискуемост до крайният срок, за който е бил договорен кредита. Поради това
съдът счита, че към момента на завеждане на заповедното производство по
приложеното ч.г.д. №9735/11 г. на РРС – 15.11.2011 г., ищецът има право на сумата в
размер на 1870.88 лв. – остатък от наизплатената главница по кредита към
05.11.2009 г.- датата на последното плащане извършеното от ответника, законната
лихва върху нея, както и на разноските направени в заповедното производство. Следва да се отхвърли частично
претенцията за разноски в производството по гр. д. № 9735/11 г. по
описа на РРС, съобразно уважената част от иска над сумата от 91.30 лв. до 169.44 лв. в този смисъл Определение №
417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева.
Предвид частичното уважаването на
иска ответника дължи на ищеца разноски по делото съразмерно на уважената част
от него в размер на 91.30 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В.И.В., ЕГН **********,***, дължи
на „БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс”ЕАД-София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост 4”,
Бизнес парк София, блок 14, представлявано от Изпълнителния директор Луик Льо
Пишу, сумата от 1870.88 лв.- главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 15.11.2011 г., както и сумата от 91.30лв. – разноски в производството за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.11.2011 г. по гр. д. № 9735/11 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД-София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София,
блок 14, представлявано от Изпълнителния директор Луик Льо Пишу, срещу В.И.В., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуването на
парични задължения претендирани по договор за потребителски паричен PLUS-01350140 от 17.02.2009 г. в размер на: сумата над 1870.88 лв. до 1983.93 лв.- главница, възнаградителна
лихва в размер на 1110.40 лв., както и
разноски в производството над сумата от 91.30 лв. до 169.44 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.11.2011 г. по гр. д. № 9735/11 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА, В.И.В., ЕГН **********,***
заплати на БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс”ЕАД-София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост 4”,
Бизнес парк София, блок 14, представлявано от Изпълнителния директор Луик Льо
Пишу, сумата от 91.30 лв. дължими разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/