РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Ямбол, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330101397 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от П. И. Д. с ЕГН **********, лично и в качеството на
*** и законен представител на малолетните деца И. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие против С. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., кв.“***“.
С исковата молба се твърди, че страните са живеели на съпружески начала, от което са
родени децата И. С. Г. и С. С. Г., като към момента били във фактическа раздяла.
На 17.04.2025 год. по телефона ответника отправил обиди и закани към ищцата,
наричайки я *** я че не може да гледа децата и я заплашил, че ще и ги отнеме и че няма
повече да ги види. Децата чули това и споделели пред *** си, че той обиждал и тях като ги
наричал ***, а детето И. споделило, че преди два месеца баща му го ударил през устата.
На 02.05.2025 год. ответника взел децата с уговорката, че ще ги върне в неделя, тъй
като в понеделник децата били съответно на училище и на градина, но звъннал и заявил, че
няма да ги върне а щял да ги води да им правят експертиза. Ищцата твърди, че се страхува
децата да не бъдат изведени извън пределите на Р Б. Към момента била лишена от контакт с
децата и не знаела какво става с тях, тъй като ответника не си вдигал телефона, а телефона
на голямото дете бил блокиран.
Твърди се че молителката изпитва страх както за своите живот и здраве, така и за тези
на двете деца.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по
1
пълномощия адв. И. Г. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
молбата за защита от домашно насилие срещу ответника.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.А. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
неоснователност на молбата и се иска отхвърляне на исковата претенция.
От фактическа страна:
Страните по делото П. И. Д. и С. К. Г. са родители на родените от съвместното им
съжителстване на съпружески начала деца И. С. Г. род.на *** год. /удостоверение за раждане
л.14 от делото/ и С. С. Г. роден на *** год./удостоверение за раждане л.9 от делото/. След
фактическата раздяла на родителите *** с децата се е установила да живее с тях в гр.Я.,
видно от изискания и представен пред съда социален доклад за децата, а видно и от
представените по делото удостоверения за настоящ адрес, където детето С. С. Г. посещава
детска градина „***“, а детето И. С. Г. ученик в *** /през настоящата учебна година ***/
клас в ОУ „***“ /служебни бележки л.13-15 от делото/.
Видно от изисканите справки за съдимост П. И. Д. и С. К. Г. са неосъждани /С. Г. –
реабилитиран/, а видно от изискана от съда и представена по делото медицинска справка
двамата не водят на отчет към психиатричен кабинет на МБАЛ Я.
На съда е служебно известно, че между родителите на децата има висящо
производство пред ***РС – р.дело № *** год. по описа на ***РС, по спор между тях
относно упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното
им съжителстване на съпружески начала деца.
Видно от представения по делото социален доклад изискан от съда /л.122-124 от
делото/, изготвен от *** „***“ Я., при проведените срещи между децата и техния баща в
защитена среда съгласно издадената от съда заповед за незабавна защита , децата са се
чувствали добре в присъствието на децата. Не се е наблюдавала напрежение или нежелания
за контакт с възрастния. В края на срещите и двете момчета били във видимо спокойно
емоционално състояние.
Ищцовата страна представя писмено становище от проведена консултация от
психолог с детето И. С. Г. според което детето е в състояние на посттравматични стресови
прояви на несигурност.
Съдът не разполага със специални знания да даде отговор на въпроса коя/кои са
причините довели до наличие на посттравматични стресови прояви на несигурност у детето
И. С. Г., т.е. дали единствено и само поведението на единия родител е обуславящия фактор,
но от социалния доклад, както и от лични впечатления на съдебния състав при изслушване
на детето И. С. Г., не се установяват фактически данни обосноваващи извод за наличие на
родителско отчуждение. При изслушването детето същото заяви, че с *** му са се чувствали
добре в гр.Б. при баща им, като по-малкото дете дори е искало да останат по-дълго време с
баща си.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
2
лицата Г.И.Д. /*** на молителката/, Д.М.Д. /*** на молителката/, С.И.К., М.М.Д. и И.Ж.С..
Видно от показанията на св.Г.Д. миналия месец /м.май/ *** му и децата били
разстроени, бащата искал да ги взема да ги гледа в Б., а *** му не била добра ***.
Последният път трябвало да върне децата в неделя, а той казал, че няма да ги върне. *** му
била много разстроена.
Видно от показанията на св.Д. Д., *** и се разделила с ответника, тъй като
последният заживял с друга жена. Свидетелката не била свидетел на агресия, но последно
време *** и споделяла, че ответника я обижда, например, че е ******, казвал и
„***“.Виждала детето И. разревано като и споделило, че при разговор с баща си същият му
крещял, казвал му че ще го вземе, че *** му не може да го гледа, че той ще му осигури по-
добри условия от Я.
От показанията на св.С.К. се установява, че същата живее с ответника кв.*** гр.Б.,
като между втори и шести май взели децата, а в неделята децата казали че не искат да се
прибират. Бащата се обадил на ***, че децата не искат да се прибират /по уговорка в неделя/
и ще ги върне във вторник като ще им даде извинителна бележка за понеделник, че ще
отсъстват по семейни причини. *** казала да ги върне веднага, върнали децата на шести
/м.май/.
Видно от показанията на св.М.Д. същият познава ответника от много години, който
според свидетеля се стараел да бъде добър баща. Ответникът му бил сподели точно по
Великден 17-ти или 18-ти, че е говорил със сина си по телефона при което той започнал да
го обижда. Последствие се обадила жена му. Знаел за ответника че е *** имал ***, сега бил
***на някакъв обект. Почивните дни между първи и шести май ответникът му се обадил, че
е на заведение с двете деца и приятелката си и поискал да отиде при тях, и свидетелят
отишъл. Това било на пети, понеделник почивен ден.
Видно от показанията на св.И.С., същият по празниците се събрали на заведение над
С. като ответника бил с децата, които по никакъв начин не показали да са стресирани. И. би
с телефон в ръцете.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.3 ЗЗДН, разгледана по
същество искането на молителката се явява основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
3
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в
обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.3 – тъй като ответника е лице с което
молителката е била във фактическо съжителство, и от което съжителство са родени децата
И. С. Г. и С. С. Г..
Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да докаже твърдения акт на домашно насилие извършен от ответника на
17.04.2025 год. в телефонен разговор с нея, при който същият я наричал „***“, освен гласни
доказателства, ищцата представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с
предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, и която съдът кредитира
доколкото макар и косвено, коредпондира с показанията на свидетелите Г.И.Д. и Д.М.Д.,
макар и да не са преки очевидци.
За да опровергае тази доказателствена сила на Декларацията по чл.9 ЗЗДН ответникът
е представил по делото флаш памет съдържаща телефонни разговори, предмет на
обследване по делото от вещо лице назначено по допусната от съда СТЕ. Действително от
съдържанието на възпроизведения от вещото лице на хартиен носител съдържание от
процесиня разговор по телефона на 17.04.2025 год. не се установяват сочените от ищцата
епитети и обвинения да са изречени от ответника, но видно от заключението е че процесния
запис е с продължителност 5 мин. и 47 сек., както и че записа прекъсва и не съдържа
разговор след четвъртата минута, т.е. 1 мин. и 47 сек. Като в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че след четвъртата минута по принцип е прекъснат записа, защото ако е бил
прекратен разговора, щеше за има завръзка и да продължат някакви шумове или нещо да се
чува. Ето защо съдът намери, че формалната доказателстевна сила на представената от
ищцата Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е опровергана по делото, липсва запис на
разговора /записа е бил прекратен на четвъртата минута/ между страните в неговите
последни 1 мин. и 47 сек.
Тук следва да се посочи, че при изслушване на детето в съдебно заседание същото
сподели пред настоящия съдебен състав, че след раздялата на родителите му баща му казал,
че *** им е „***“. Това казвал всеки път, че е „***“ и „***“, което само по себе си следва да
се квалифицира като форма на домашно насилие спрямо детето, и отново макар и косвено
подкрепя съдът да даде вяра на изложеното в молбата от молителката и в представената по
делото Декларация по чл.9 ЗЗДН. Също така пред съда детето сподели, че макар и в
миналото докато живеели заедно в Б. баща му е ударил силен шамар, след като е приел, че
детето И. е ударило *** си.
Действително родителските права и задължения се упражняват и от двамата родители
както заедно, така и поотделно – чл.123 СК, а при спор за тяхното упражняване се произнася
съда. В случая обаче ответникът е упражнил родителски си права в периода 02.-06.05.2025
4
год., с които безспорно разполага до произнасянето на съда по гр.дело № *** год. по описа
на ***РС, по начин който е създал у молителката, а с оглед предходни заявления на
ответника, емоционални притеснения и страхове, макар и същите да не са били
кореспондиращи на обективната действителност.
На тия съображения съдът намери, че следва да се уважи молбата на П. И. Д. лично и
в качеството и на *** на двете деца и да се издаде исканата заповед за защита, като по
отношение на ответника да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Видът на мярката по чл.5, ал.1, т. ЗЗДН, съдът определи като съобрази вида,
характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие и след оценка на
риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. Съдът извърши оценка на риска като при задени степен на риска
по методика опредЕ. в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в
конкретния случай съдът установи „нисък риск“, т.е. не са идентифицирани рискови
фактори, които да сочат вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Налични са
данни за лека форма на насилие, което може да бъде на вербално или емоционално ниво,
като пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието.
За пълнота следва още да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и
ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
На основание чл.15, ал.9 ЗЗДН, препис от издадената заповед за защита следва да се
изпрати за прилагане по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, с оглед преценка
необходимостта от постановяване на привременни мерки или изменение на вече определени
привременни мерки.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
5
УВАЖАВА молбата на П. И. Д. с ЕГН **********, лично и в качеството на *** и
законен представител на малолетните деца И. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“*** и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА за извършен спрямо тях акт на домашно насилие срещу С. К. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ж.к.“*** като налага следната мярка за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, С. К. Г. с ЕГН ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо П. И. Д. с ЕГН
********** и малолетните деца И. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ул.“***.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН С. К. Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, С. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, С. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Д. с ЕГН **********сумата от
800 лева – разноски по делото.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.
КОПИЕ от Решението и Заповедта да се връчат на РУ Я. и РУ Б., както и на ДСП Я.
ПРЕПИС от издадената заповед за защита да се изпрати за прилагане по гр.дело №
*** год. по описа на ***РС.
Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 09.09.2025
год. пред Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6