Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 23.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 518 по описа за 2014г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „П.”
АД /в несъстоятелност/ срещу „Н.е.к.” ЕАД при условията на обективно
кумулативно съединяване: осъдителен иск с правно основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ
(редакция преди изм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) за сумата 2 128 440,64 лв. – цена за
достъп до ЕКРУ 110 кВ, дължима по договор №ЕП-730/14.12.2005г.
за периода от 01.05.2011г. до 30.11.2011г.; осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 512 921,22 лв. – лихви за забава, изтекли
върху главното вземане в периода от 28.06.2011г. до 03.02.2014г.
С определение от 10.05.2014г. „Е.с.о.” ЕАД е
конституирано по реда на чл. 263и, ал. 7, изр. 2, вр.
чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ като солидарен ответник по предявените искове.
Ответникът „Н.е.к.” ЕАД оспорва главния иск
по размер (с възражения, че претендираната цена за достъп е несъответна на
дължимата по договор №ЕП-730/14.12.2005г.), а иска за лихви по основание (с
възражения за забава на кредитора, произтичаща от неизпълнение на задължения на
ищеца, предвидени за определяне размера на цената за достъп за процесния
период, както и от неприемане от ищеца на изпълнение на главното задължение в
действителния му дължим размер).
Ответникът „Е.с.о.” ЕАД оспорва исковете при
идентични възражения. Оспорва исковете срещу него и по размер с възражения за ограничена
отговорност по чл. 263л, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Освен това заявява възражение за
изтекла погасителна давност, както и възражение за прихващане на съдебно
предявените вземания на ищеца с вземания на първия ответник срещу ищеца за суми
в общ размер 1 218 270,13 лв. (подробно индивидуализирани в отговора на „Е.с.о.”
ЕАД от 17.06.2014г.), които са включени в списъците на приетите вземания на
кредиторите на ищцовото дружество в несъстоятелност, а са придобити от втория
ответник по силата на преобразуването на първия ответник чрез отделяне на част
от имуществото му към втория ответник като приемащо дружество.
Собствеността на ищеца върху процесната ЕКРУ,
наличието на правоотношения между ищеца и първия ответник с предмет
предоставяне на достъп до ЕКРУ за пренос на електрическа енергия от и към ТЕЦ „Д.”
и пренасянето на електрическа енергия през процесната ЕКРУ от и към ТЕЦ „Д.” в
периода от 01.05.2011г. до 30.11.2011г. не са спорни между страните, поради
което и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване в
производството.
Също безспорно е по делото, но се и
установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал.
2 ЗТР, че на 04.02.2014г. в търговския регистър е вписано преобразуване на
първия ответник чрез
отделяне на част от имуществото му, свързано с осъществяване на пренос на
електрическа енергия, което преминава в патримониума на втория ответник като
последица от решение на съвета на директорите на едноличния собственик на
капитала на двете дружества.
Посочените безспорни по делото обстоятелства
предпоставят, че предявеният главен осъдителен иск е доказан по основание и по
отношение на двамата ответници.
Съгласно чл. 117, ал. 7 ЗЕ (редакция преди
изм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) първият ответник в качеството му на оператор на електропреносната мрежа дължи на ищеца цена за преноса на
електрическа енергия през процесната ЕКРУ в размер, определен съобразно
методиката по чл. 117, ал. 7, изр. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 263л, ал. 1 ТЗ и като последица
от извършеното преобразуване солидарна отговорност за изпълнение на
задълженията носи и вторият ответник, но по аргумент от изричния текст на цитираната
разпоредба преобразуването не освобождава от отговорност първия ответник за изпълнение
на задълженията му към трети лица, възникнали при осъществяване на дейността му
до датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.
Разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ е
императивна и действието й по отношение на третите лица – кредитори на
преобразуващите се дружества не може да бъде дерогирано
с акта за преобразуването им, поради което и възраженията на първия ответник за
съдържанието на решението на едноличния собственик на капитала на ответните
дружества за преобразуването е безпредметно да бъдат обсъждани в настоящото
производство (решението в частта му, която разпределя отговорността на
дружествата за задължения, възникнали до датата на преобразуването, произвежда
действие във вътрешните отношения между преобразуващите се дружества, не и
спрямо третите лица).
Спорът между страните по делото се
концентрира не върху основанието, а върху размера на задълженията на
ответниците за плащане на цена за достъп до процесната ЕКРУ за периода от
01.05.2011г. до 30.11.2011г., за който е предявен главният осъдителен иск, и
по-конкретно върху размера на базовата стойност на дълготрайните материални
активи в ЕКРУ, въз основа на която съгласно методиката, одобрена от ДКЕВР по
реда на чл. 117, ал. 7, изр. 2 ЗЕ, се определя цената за достъп.
Методиката предвижда, че стойността на
използваните от лицензианта (преносното или
разпределително предприятие) дълготрайни материални активи от уредба на
потребител е в размер на балансовата стойност на активите (т. 3.2. от
методиката), но при заявено несъгласие от лицензианта
или липса на определена балансова стойност базовата стойност за определяне на
размера на цената за достъп е в размер на пазарната стойност на активите,
определена от независим лицензиран оценител, избран по съгласие на страните (т.
3.4. от методиката) или определен от ДКЕВР (т. 3.4.1. от методиката).
Приетото като писмено доказателство по делото
приложение №2 към сключения между ищеца „П.” АД и ответника „Н.е.к.” ЕАД
договор №ЕП-730/14.12.2005г. за достъп до процесната ЕКРУ обективира съгласие
на страните, че пазарната стойност на ползваните от лицензианта
дълготрайни материални активи от ЕКРУ възлиза на сумата 13 879 055 лв.
С допълнително споразумение от 2006г. (също
прието като писмено доказателство по делото) страните постигат съгласие, че
цената за пренос ще се изчислява на база стойност на дълготрайните материални
активи в размер 13 471 255,10 лв.
Приетите като писмени доказателства по делото
писма с рег. №1439/04.11.2009г., №1340-С/07.10.2009г., №263/01.10.2009г. и
№279/ 05.11.2009г., протокол от 01.10.2009г. и кредитно известие
№20347/04.11.2009г. са достатъчни да установят с противопоставима на ищеца
доказателствена сила съгласие между ищеца „П.” АД и ответника „Н.е.к.” за избор
на лицензирани оценители за определяне на нова базова стойност на ползваните
активи в процесната ЕКРУ, въз основа на които да бъде изчислявана цената за
достъп до ЕКРУ след 01.09.2009г.
От приетия като писмено доказателство доклад
от „В.К.” ЕООД и „Е.” АД се установява, че избраните от страните лицензирани
оценители са определили стойност на активите в ЕКРУ, използвани за пренос на
електрическа енергия от и към ТЕЦ „Д.”, в размер на 5 552 873 лв.
Възраженията на ищеца, че изявленията в
цитираните писма и протокол не са направени от неговия изпълнителен директор
или друго лице с представителна власт за ищеца, дори да се приемат за
основателни, не обуславят извод за липса на завършен фактически състав на
съгласието на страните за определяне на оценители по реда на т. 3.4. от
методиката на ДКЕВР, тъй като от цитираното по-горе кредитно известие
№20347/04.11.2009г. и останалите доказателства по делото безпротиворечиво
се установява, че ищецът е приел пазарната стойност, определена с доклада на „В.К.”
ЕООД и „Е.” АД, включително издавал е фактури за цени за достъп до ЕКРУ за
последващи периоди, чиито размери са съобразени с тази стойност, от което пък
следва неизбежният извод, че ищецът е узнал изявленията от негово име в
цитираните писма и протокол, но не се е противопоставил на тези изявления по
реда на чл. 301 ТЗ, напротив - приел е последиците от изявленията.
Възраженията на ищеца, че изявленията за
определяне на оценители и за приемане на определената стойност не произвеждат
действие поради липса на решение на общото събрание на акционерите по чл. 114,
ал. 1, т. 1 ЗППЦК, са неоснователни, тъй като разпоредбата касае хипотези на
разпореждане с права върху активи (включително чрез учредяване на вещно право
на ползване), а съгласието за определяне на оценители по реда на т. 3.4. от
методиката на ДКЕВР няма такива последици.
Неоснователни са и възраженията на ищеца за
неспазена писмена форма за изменение на процесния договор №ЕП-730/14.12.2005г.,
предвидена с чл. 21 от договора. Цитираните по-горе писма и протокол
обективират именно писмени насрещни и съвпадащи изявления на страните
(изявленията от името на ищеца – потвърдени по реда на чл. 301 ТЗ), а за
спазването на писмената форма не е необходимо изявленията да бъдат обективирани в един документ. По същественото в случая, че
дори писмената форма да не беше спазена, след приемането на последиците от
изявленията от негово име ищецът не може да се позовава на недействителността
на изявленията съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ.
При изложените съображения и при липса на
доказателства за последващо съгласие на страните за определяне на нова стойност
на активите от процесната ЕКРУ, ползвани за пренос на енергия към ТЕЦ „Д.”,
съдът приема, че цената за достъп за периода след 01.09.2009г. се дължи от
ответника „Н.е.к.” ЕАД в размери, определени при базова стойност на активите от
5 552 873 лв.
От заключението на техническо-икономическата
експертиза по делото се установява, че определено на тази база, задължението за
плащане на цена за достъп до процесната ЕКРУ за периода от 01.05.2011г. до
30.11.2011г. възлиза на общия размер от 702 212 лв. без включен ДДС или 842
654,40 лв. с включен ДДС.
Главният осъдителен иск за цена за достъп се
явява основателен до посочения размер от 842 654,40 лв. За разликата до пълния
му предявен размер от 2 128 440,64 лв. искът подлежи на отхвърляне.
От заключението на счетоводната експертиза по
делото се установява, че размерът на лихвите за забава върху главните вземания
на ищеца за цена за достъп в установения им общ размер от 842 654,40 лв.,
изтекли от падежа на всяко от вземанията (определен съгласно чл. 9, вр. чл. 8 от процесния договор) до 03.02.2014г. (крайната
дата на периода, за който е предявен акцесорният иск
за лихви), възлиза на общата сума 203 075,78 лв. За разликата над посочения
размер до пълния предявен размер от 512 921,22 лв. искът по чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Възраженията на ответниците за забава на
кредитора по чл. 95 ЗЗД са неоснователни, тъй като действия или бездействия на
ищеца, които да препятстват изпълнение на главните задължения на ответника „Н.е.к.”
ЕАД за плащане на цена за достъп за процесния период, не се установяват по
делото. Задълженията са парични и изпълнението им не е обусловено от съдействие
на кредитора, а спорът между страните относно размера на задълженията не
освобождава длъжника от задължението да плати цената за достъп в действителния
й дължим размер и в уговорените между страните срокове.
Неоснователно е и възражението на ответника „Е.с.о.”
ЕАД за изтекла погасителна давност по отношение на съдебно предявените вземания.
Вземанията, за които са предявени осъдителните искове, са периодични и се
погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, но от
датата на настъпване на изискуемостта на първото от предявените главни вземания
за цена за достъп до датата на подаване на исковата молба е изтекъл период от
време, който е по-кратък от три години. Подаването на исковата молба срещу
първия ответник прекъсва давността и по отношение на втория ответник, тъй като по
аргумент от чл. 263и, ал. 7, изр. 2 ТЗ от датата на подаването й исковете се
считат предявени и срещу този ответник без необходимост от заявяване на
допълнително и изрично искане на ищеца.
Възраженията на ответника „Е.с.о.” ЕАД за ограничена
отговорност по чл. 263л, ал. 1, изр. 2 ТЗ не са доказани по основание. Обратно
– от заключението на счетоводната експертиза по делото се установява, че като
последица от извършеното преобразуване ответникът придобива активи на „Н.е.к.”
ЕАД на обща стойност 2 127 445 лв. и пасиви и задължения на обща стойност 323
714 лв., като сумата на придобития от преобразуването чист актив в размер на 1
803 731 лв. надхвърля общата сума 1 045 730,18 лв., за която предявените в
настоящото производство искове се явяват основателни.
Недоказано по основание е и възражението на
ответника „Е.с.о.” ЕАД за съдебно прихващане на предявените от ищеца вземания с
вземания на ответника в общ размер 1 218 270,13 лв., които според твърденията в
отговора срещу исковата молба представляват вземания на ответника „Н.е.к.” ЕАД
срещу ищеца „П.” АД /в несъстоятелност/, включени в списъците на приетите от
синдика вземания на кредиторите на ищцовото дружество и придобити от ответника „Е.с.о.”
ЕАД като последица от преобразуването на първия ответник чрез отделяне на част
от имуществото му към втория ответник.
От заключението на счетоводната експертиза по
делото се установява, че размерът на вземанията на „Н.е.к.” ЕАД към „П.” АД,
прехвърлени в патримониума на „Е.с.о.” ЕАД при извършеното
преобразуване на дружествата, възлиза на сумата 214 958,69 лв. Заключението на
експертизата не съдържа данни, въз основа на което може да може да се направи
извод кои от заявените за съдебно прихващане вземания за общата сума 1 218
270,13 лв. (индивидуализирани по основание и размери в отговора на „Е.с.о.” ЕАД
от 17.06.2014г. и представените към него списъци на приети вземания в
производството по несъстоятелност на „П.” АД) са прехвърлени на ответника „Е.с.о.”
ЕАД като последица от преобразуването на ответника „Н.е.к.” ЕАД.
При това положение и дори да се приеме, че
вземанията за общата сума 214 958,69 лв., посочена в заключението, са идентични
с част от вземанията, заявени за съдебно прихващане от ответника „Е.с.о.” ЕАД
(данни за това също не се съдържат в заключението на експертизата, но и в
останалите доказателства по делото), възражението за съдебно прихващане не може
да бъде уважено, тъй като е налице невъзможност за формиране на сила на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 4 ГПК относно основанието и
размера на прихващаните вземания.
По изложените съображения съдът прие, че
предявените осъдителни искове са частично основателни и следва да бъдат уважени
до посочените по-горе размери от 842 654,40 лв. и 203 075,78 лв., като при този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да
възстанови част от разноските, които насрещната страна е направила за
производството, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
В приложение на чл. 77 и 78, ал. 6 ГПК плащането на
държавната такса за разглеждане на исковете, от чието предварително внасяне
ищецът е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, също следва да бъде възложено
върху страните съразмерно на отхвърлената, респективно уважената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление *** и „Е.с.о.” ЕАД с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление *** да заплатят солидарно на „П.” АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК *************, със седалище и
адрес на управление ***, Промишлена зона на основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ
(редакция преди изм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) сумата 842 654,40 лв. – цена за
достъп до ЕКРУ 110 кВ, дължима по договор
№ЕП-730/14.12.2005г. за периода от 01.05.2011г. до 30.11.2011г., ведно със
законната лихва от 03.02.2014г. до изплащането, на основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД сумата 203 075,78 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното
вземане в периода от 28.06.2011г. до 03.02.2014г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 38 377,91 лв. – разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание . 117,
ал. 7 ЗЕ за разликата над 842 654,40 лв. до предявения размер от 2 128 440,64
лв., а иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над 203
075,78 лв. до предявения размер от 512 921,22 лв.
ОСЪЖДА „П.” АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ***, Промишлена зона да заплати на „Н.е.к.” ЕАД с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 48
067,78 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „П.” АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление ***, Промишлена зона да заплати на „Е.с.о.” ЕАД с ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 47
946,97 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „П.” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление
***, Промишлена зона да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата 63 825,27 лв.
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление *** и „Е.с.о.” ЕАД с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление
*** да заплатят солидарно на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
градски съд сумата 41 829,21 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: