№ 1426
гр. С., 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110120573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Ищецът П. В. И. твърди, че на 18.03.2022 г., П. С. А. – водач на тролейбус с инв.
№ **, управлявайки превозното средство по ул. „Опълченска“ от бул. „Сливица към
бул. „Александър Стамболийски“, на около 100 метра преди ул. „Пиротска, спрял
рязко, с което поведение нарушил правилата за движение по пътищата, като в резултат
от него ищецът, намиращ се в салона на тролейбуса, паднал. Поддържа, че вследствие
на падането получил травматични увреждания, изразяващи се в травма на мускулите и
сухожилията на двуглавия мускул на дясната ръка. Сочи, че травмата наложила
обездвижването на ръката посредством митела. Вследствие на получената травма
ищецът имал силни болки и изпитвал невъзможност да си движи ръката, да се
обслужва самостоятелно, като това наложило да ползва чужда помощ в ежедневието
си. Сочи, че изпитва постоянни неудобства във връзка с последиците от травмата, като
и към момента на подаване на исковата молба пред съда ръката не е възвърнала
нормалната си функция. Твърди, че справедливо би бил обезщетен за претърпените
вреди със сума в размер на 8000,00 лева. Моли ответникът, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със собственика на
тролейбуса, да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба пред съда – 20.04.2023 г. до погасяването. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати и мораторно обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 816,64 лева за времето от сезирането му на 03.05.2022 г. до
1
19.04.2023 г. включително /съгласно уточнение, направено в открито съдебно
заседание на 19.09.2024 г./. Претендира сторените разноски в прозиводството.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва претенцията по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП, пряката и причинно – следствена връзка на
настъпилото травматично увреждане с настъпилото ПТП, както и интензитетата и
продължителността на претърпените болки и страдания от увреждането. Оспорва
вината на водача П. С. А.. Твърди, че водачът А. е намалил скоростта на управлявания
от него тролейбус рязко, за да избегне настъпване на ПТП с водач на неустановено
моторно превозно средство, намиращо се пред тролейбуса. Излага, че произшествието
е настъпило в резултат на противоправното поведение на това трето лице, а
действията на водача на тролейбуса са били съответни на предписанията на закона.
Посочва, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, като е пътувал в
тролейбуса без да се държи на обозначените за тази цел места в него. Ответникът
оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер като завишен. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските в производството.
Съдът като взе предвид изложеното, приетите по делото доказателства и
приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал.
3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, са настъпили твърдените неимуществени вреди, както и
техния размер.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обосноваващи
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат, както и да обори
презумпцията за вина на водача А..
Страните не спорят, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че гражданската отговорност на собственика и водачите на тролейбус с
инв. № ** е била застрахована от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към
18.03.2022 г. - датата на събитието, настъпило при управление на тролейбуса от водача
П. С. А..
За установяване на произшествието е съставен Констативен протокол № К –
130/ 18.03.2022 г. от органите на МВР, посетили го на място, които са констатирали, че
П. В. И. – пътник в тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис“ с инв. № **, собственост на
„Столичен Електротранспорт“ ЕАД, е пострадала при произшествие в гр. С., на ул.
„Опълченска“, на около 100 метра преди ул. „Пиротска“, в резултат от поведение на
2
водача на тролейбуса П. С.а А..
Относно механизма на произшествието, от което се твърди да са настъпили
вреди за ищеца, са изслушани показанията на водача на тролейбуса П. С. А.. Съдът
кредитира показанията на водача, доколкото са дадени ясно, точно, не съдържат
вътрешни противоречия и кореспондират изцяло с останалите доказателства, приети
по делото. От показанията се установява, че на 18.03.2022 г., водачът е управлявал
тролейбуса по ул. „Опълченска“, с посока от бул. „Сливница“ към бул. „Александър
Стамболийски“, и след храм „Света Троица“ той е задействал аварийно спирачната
уредба на превозното средство, за да избегне произшествие с неизвестно моторно
превозно средство, което е пресякло траекторията му на движение. Намиращият се
пред тролейбуса неизвестен автомобил с марка и модел „Мерцедес МЛ“ внезапно е
променил траекторията си на движение, като водачът му е предприел маневра за
навлизане в съседната лява пътна лента, която в този момент не е била свободна /била
е „пълна с коли“ по думи на свидетеля/, като задната част на автомобила е останала в
лентата за движение на тролейбуса, и за да предотврати удар с нея, водачът на
тролейбуса е спрял рязко и плътно вдясно. Водачът установил, че вследствие на това в
салона на тролейбуса са паднали някои от пътниците.
По делото е изслушано и прието без да бъде оспорвано заключение на съдебно –
автотехническа експертиза. От заключението и изложеното от вещото лице в открито
съдебно заседание на 01.02.2024 г. се установява, че поведението на водача на
тролейбуса от техническа гледна точка е било правилно, доколкото е предприето, за да
избегне удар с намиращото се пред него моторно превозно средство, пресякло
траекторията му на движене, тъй като и при удар с друг автомобил инерционните сили
биха били по – големи, отколкото тези, които възникват и в случая са възникнали при
аварийно задействане на спирачната уредба, което е щяло да доведе и до други
пострадали хора в автобуса.
Предвид изложеното, съдът приема, че водачът на тролейбуса е намалил
скоростта рязко, за да предотврати настъпване на пътнотранспортно произшествие с
автомобила, намиращ се пред него, чийто водач е предприел внезапна маневра за
навлизане в съседната лява пътна лента, без да се увери, че лентата е свободна, като не
е могъл да завърши безопасно маневрата, оставайки в лентата за движение на автобуса
със задната си част, създавайки опасност за него. Това поведение на водача на
тролейбуса е законосъобразно, тъй като съответства на предписанието, съдържащо се в
нормата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. Няма данни по делото за точната скорост, с която се е
движел тролейбусът, но предвид обстоятелството, че с другия участник в
произшествието са се движили един зад друг в градска среда, до колона от автомобили
в съседната лява пътна лента, съдът приема, че скоростта му следва да е била
разрешена и съобразена с пътната обстановка /този извод се потвърждава и от
3
изслушаните по делото показания на друг пътник в тролейбуса – свидетелката Р., която
не съобщава водачът му да се е движил с висока скорост/. Внезапното отклонение на
водача на неизвестния автомобил за навлизане в съседната лява пътна лента, която
маневра е останала незавършена, не съставлява препятствие, което е предвидимо по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което и е било невъзможно водачът на
тролейбуса да избере скорост на движение, при която ще може да спре плавно,
навреме, така че да избегне сблъсък с автомобила и същевременно да предотврати
настъпване на увреждания за пътниците в тролейбуса.
Съдът приема, че произшествието е настъпило изцяло поради виновното и
противоправно поведение на водача на неизвестния автомобил, който е нарушил
правилата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като водачът му не се е уверил, че съседната
лява пътна лента, в която иска да навлезе, е свободна, а същевременно преди да
започне маневрата си не се е съобразил и с движещия се след него тролейбус,
положението и скоростта му, така че е създал опасност за него, в резултат на което са
настъпили вреди за пътниците в тролейбуса.
Изложеното опровергава възприетото в административно – наказателната
преписка по процесния протокол за ПТП относно поведението на водача на
тролейбуса. По делото не се установява поведение на водача на тролейбуса,
застрашаващо живота и здравето на хората /чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, за което е
ангажирана административно – наказателната му отговорност, като му е наложена
глоба в размер на 20,00 лева /вж. наказателно постановление на л. 63 от делото/.
Напротив, установи се, че с поведението си е предотвратил настъпването на по –
големи вреди от имуществен и неимуществен характер. Още повече и, че за
гражданската отговорност за вреди е ирелевантна административно – наказателната
отговорност за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Ето защо при установена липса на противопоравно поведение на водача на
тролейбус с инв. № **, което да е причина за произшествието, последният не следва да
отговаря за претърпени вреди от пътници, пътуващи в него. Поради липса на елемент
от фактическия състав на основанието и при необходимост от кумулативното
проявление на всички елементи за уважаване на предявения иск, се явява
ненеобходимо обследване на други относими факти и обстоятелства по делото. Искът
е неосновател и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и извод за
отхвърляне на акцесорния иск за лихва.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, като такива
му се следват в общ размер на 350,00 лева /заплатени депозити за съдебно –
4
автотехничска експертиза и свидетел в размер на 250,00 лева, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „563 -
та“ № 20, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: сумата от 8000,00 лева, ведно със законната лихва от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане, претендирана като непогасено обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 18.03.2022 г. в гр. С., на ул. „Опълченска“, на около 100 метра преди ул.
„Пиротска“, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични
увреждания и стрес, и сумата от 816,64 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.05.2022 г. до 19.04.2023 г.
включително.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „563 - та“ № 20, да
заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 8 ГПК
сумата 350,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5