Р
Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. Разград, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 174 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Ю. Д. М. от с. Т.,
общ. И., подадена чрез адв. К. К. от АК – Разград, против Решение №
1012-16-51/1 от 19.09.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-16-238 от 26.07.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се
твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени
в противоречие с материалния закон, тъй като времето, през което жалбоподателката
като неработеща майка е родила и отглеждала децата си, е следвало да бъде
зачетено като действителен осигурителен стаж. Иска се решението да бъде
отменено и преписката да бъде върната за ново произнасяне с присъждане на
разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявления вх. № 2113-16-241 и вх. № 2113-16-261
от 12.04.2023 г. Ю. Д. М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението е имала
навършени 68 години и следния осигурителен стаж: от II
категория труд - 1 година, 6 месеца и 8 дни, и от III
категория труд - 14 години, 11 месеца и 8 дни. Или общ осигурителен стаж 16
години, 5 месеца и 16 дни. В този стаж се включва и времето, през което
заявителката като неработеща майка е родила и отглеждала децата си, както
следва: 6 месеца и 6 дни през периода 01.01.1978 г. – 07.07.1978 г. и 2 години,
5 месеца и 7 дни през периода 06.06.1989 г. – 13.11.1991 г.
С Разпореждане № 2140-16-238 от
26.07.2023 г. ръководителят по пенсионно
осигуряване е приел, че заявителката има необходимата възраст и действителен осигурителен
стаж от 13 години, 6 месеца и 3 дни, като не е зачел времето за раждане и отглеждане
на малко дете за действителен стаж съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Пенсионният орган е счел, че тя не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО, поради
което е отказал да й отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Със същите мотиви разпореждането е било
потвърдено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение
№ 1012-16-51/1 от 19.09.2023 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от
оправомощен административен орган, в надлежната форма, има реквизитите,
изискуеми от чл. 59, ал. 1 АПК и при постановяването му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Материалният закон обаче е
приложен неправилно.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември
2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на
заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на
това условие. При преценката на изискуемия осигурителен стаж от най-малко 15 години административния орган неправилно е приел, че периодите на
бременност, раждане и отглеждане на малко дете не са действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по
чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Съгласно § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Спорният стаж е придобит до
31.12.1999 г. и неговата действителност следва да се преценява съобразно правната
уредба, действала до този момент.
Съгласно чл. 80 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите / Утвърден с ПМС № 3 от
15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г./
зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и
неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали
Постановление № 61 от 28.XII.1967 г. на Централния комитет на БКП и на
Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по
приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от постановлението. В инструкцията е
уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII.1967 г., се
зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения
платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки.
В т. 3 от същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при
ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително
по Закона за пенсиите.
Жените майки, независимо
дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от
особената закрила на държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията.
Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и
ал. 7, апр. 2 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете
до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера
за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната
работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване,
както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда -
изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж
и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж.
Следователно, и при
отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода
на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е
действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В подкрепа на горния извод е
и съдебната практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм.
дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020
г., VI о.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката
има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера на
500 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-51/1 от 19.09.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-238 от 26.07.2023 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Ю.
Д. М. за разноски по делото сумата 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.