Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЛОРА ДИМОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6289 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6289/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.Н.Ц. ЕГН ********** и М.К.Ц. *** срещу решение №1136 от 06.01.2020 г постановено по гр.д.№2171/2019 г на СРС , 153 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
Ц., че същите дължат солидарно сумата от 3710,33 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№16 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2016
г – м.04.2018 г ; и сумата от 120,32
лева главница за дялово разпределение за същия период ; ведно със законната лихва върху посочените
главници от 18.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.11.2018 г по ч.гр.д.№67343/18 г на СРС , 153 състав .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Липсват договорни отношения
върху въззивниците и ищеца и такива не следват от чл.153 ЗЕ. Не е доказано кои
са приложимите ОУ и липсва писмен договор . Няма документи за определяне на
пълния отопляем обем на жилището и общите части , както и данни за
законосъобразно измерване на доставената топлинна енергия . Не е налице договор
с третото лице и не се дължат суми за дялово разпределение . Неправилно е
кредитирано заключението на СТЕ , че начисляването на топлинна енергия
съответства на нормативните изисквания . С решение №4777 от 13.04.2018 г по
адм.дело №1372/16 г ВАС , III Отделение е
отменило зависимостта /формулата/ от методиката за дялово разпределение . СТЕ
работи само данни на ищеца и не е съобразило дали сградната инсталация е
вертикална или хоризонтална и другите особености на сградата . Не всички
апартаменти в сградата са отчетени и има непломбирани спирателни кранове . По
делото не са представени фактури като първични счетоводни документи . СРС не
съобразява решение по гр.д.№77503/17 г на СРС , с което е установено , че не се
дължат суми за част от процесния период 05.2017 г – 09.2017 г . Всички
доказателства на ищеца са оспорени по чл.193 ГПК .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице помагач на ищеца “Б.Б.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците
на 27.01.2020 г, поради което въззивната жалба от 10.02.2020 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивниците за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
На практика въззивниците оспорват
цялостната уредба на доставките на топлинна енергия . Въззивниците биха искали
тази уредба да е различна – да има възможност да се „откажат“ от доставките ,
като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното им жилище се
възложи на останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответниците
са
потребители на топлинна енергия съгласно императивната
норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на
стр.21-28 от делото пред СРС . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и
6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Възражение
срещу публикуването на ОУ не е заявено в отговора на исковата молба и се явява
преклудирано .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ . Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и отопляемия
обем на жилището и общите части . От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца .
Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
СТЕ е работила „по данни на ищеца“ , защото такава е
нормативната уредба за отчитане и начисляване на стойността на топлинната
енергия . Представянето на нови данни за кубатурата в сградата и промени в
сградната инсталация е в тежест на
органите на етажната собственост , които представляват ответниците.
Ответниците не могат да се позовават на собствената си недобросъвестност да
подобрят организацията в етажната собственост .
СРС не е допуснал процесуални нарушения като е оставил
без уважения доказателствени искания на ответниците , които са неотносими и
представляват злоупотреба с процесуални права . Поставените допълнителни задачи
към СТЕ са неизпълними към настоящия момент и не са съобразени с уредените в Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването срокове
и способи за отчитане на топлинната енергия .
СТЕ установява извършване на дялово разпределение ,
което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответниците .
Възраженията на ответниците , че не им е доставена
топлинна енергия остават недоказани . Според нормативната уредба сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост -
чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне
и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни
линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от
ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни
сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост . Подписване на писмен договор между етажната собственост и третото
лице не е необходимо , още по-малко следва да се подпише такъв между всеки
от етажните собственици поотделно /включително ответника/ и третото лице .
Отмяната на методиката за дялово разпределение съгласно чл.195 ал.1 АПК
има действие от деня на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила . В
случая отмяната е неотносима за процесния период.
Съгласно счетоводния принцип
на „предимство на съдържанието пред формата“ е без значение в настоящото
производство какви счетоводни документи е създал ищецът и дали е издал данъчни
фактури . Съгласно чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС ищецът може да не издаде данъчна
фактура на данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице . Въззивниците си
противоречат – от една страна твърдят , че не са страна по договор с ищеца , а
от друга страна се позовават на неиздадени данъчни фактури . Приложението на
чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС няма никакво отношение към доказване доставката на
топлинна енергия .
СРС е взел предвид решение
по гр.д.№77503/17 г на СРС , с което е установено по отрицателен иск на Ц. , че
всъщност се дължат суми за част от процесния период , а именно за периода 05.2017
г – 09.2017 г .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивниците са деловодни разноски в размер на 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1136 от
06.01.2020 г постановено
по гр.д.№2171/2019 г на СРС , 153 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
К.Н.Ц. ЕГН ********** и М.К.Ц. *** , че същите дължат солидарно сумата от 3710,33 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №16 в
гр.София ж.к.********за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; и сумата от 120,32 лева главница за дялово
разпределение за същия период ; ведно
със законната лихва върху посочените главници от 18.10.2018 г до окончателното
им заплащане ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 02.11.2018 г по ч.гр.д.№67343/18 г на СРС , 153 състав .
ОСЪЖДА К.Н.Ц. ЕГН ********** и М.К.Ц. *** да заплатят на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 150 лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Б.Б.” ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на младши съдия Лора Димова по възз.гр.д. № 6289/2020 г. по описа на СГС,II-Б свъстав
Не съм
съгласна с мнението на мнозинството на състава, че по делото е доказано правото
на „Т.С.“ ЕАД да получи вземането за дялово разпределение, както и за мораторна
лихва върху същото.
По делото
не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че за процесния
период разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е
извършено от третото лице-помагач срещу възнаграждение по договор, сключен с
етажните собственици на сградата. При така установеното мл.съдия счита, че правото
за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото лице -
помагач. Същото е изрично уговорено в договора, като това съответства и на
общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да е придобил това
вземане по предвидени от закона способи, поради което и иск за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията е неоснователен. Уговорки в
договор по който ответниците, съответно третото лице помагач не е страна, не
могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за принадлежност
на вземането за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в
патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да
търси плащането му от ответниците.
Подпис :
/Л.Димова/