Мотиви към присъда № 110 от 10.12.2015г. по НОХД № 31 по
описа на съда за 2015г.
ОБВИНЕНИЕТО е срещу Е.К.Й., ЕГН **********, роден
на *** ***, адрес за призоваване======, управител ====== гр. *,
*, *, *, *, неосъждан в това, че :
На 09.09.2012 г. в гр.Полски Тръмбеш, в дискотека „Трафик", пред заведението и в РУ
„Полиция" гр.Полски Тръмбеш извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като се държал грубо и пренебрежително към посетителите, персонала
и охранителите на заведението, ударил шамар на охранителя С.С. *** с указание,
че не може да му прави забележка, крещял в миялното
помещение на И.А.И., че никой не може да му прави забележка и могат да правят
каквото си искат, отнесъл се незачитащо и
предизвикателно с явилите се на сигнала за нарушения на обществения ред
полицейски служители като не изпълнил веднага разпореждането им да излезе от миялното помещение и заведението; пред дискотеката наричал
полицейския служител М.Г.М. „мишка" заканвал се, че ще му „избие зъбките,
ще му стъжни живота"; в сградата на РУ
„Полиция" му показвал среден пръст, крещял името му, заканвал му се с
проблеми извън полицията - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
и
Д.С.Д., ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. *, адрес: гр.*, ул.
„*" № *, вх.*, ет., ап., *,
*, *, *, *, * в това, че :
На
09.09.2012 г. в гр.Полски Тръмбеш, в дискотека
„Трафик" и пред нея извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
демонстративно съблякъл дрехите си до кръста, в нарушение на правилата изискал
да пее с микрофона в заведението, блъскал танцуващите, хвърлял кубчета лед по
пулта на дисководещия, безпричинно извил ръката и
ударил управителя на заведението И.А.И., изблъскал последния в затворено
помещение, за да му разясни, че не може да му прави забележка, с ритници извел
от помещението Р.Т.Г., в присъствието на полицейските служители хвърлял столове
и маси пред заведението - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Граждански
искове не са предявени.
Защитникът на двамата подсъдими адв.Б.,
счита за недоказано виновното извършване на деянията от неговите подзащитни. Прави обстоен анализ на повдигнатото обвинение
спрямо всеки подсъдими и по отношение на всички посочени в описанието на престъплението действия, като
обосновава тезата за неоснователност на обвинението по всеки един пункт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното :
Подс. Е.К.Й., е роден на *** ***, адрес за призоваване======,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********;
Подс. Д.С.Д., е роден
на *** г. в гр.*, адрес: гр.*, ул. „*" № *, вх.*,
ет.*, ап.*, *, *, *, *, *, с ЕГН **********.
След полунощ на 08 срещу 09.09.2012г., подс.Е.Й. и подс. Д.Д., заедно с компания
сред които и св.П., св.С., съпругата на подс. Й. - Мария и още две техни приятелки, посетили
дискотека "Трафик", в гр.Полски Тръмбеш. Управител
на дискотеката по това време бил св.И.А., а охраната се осъществявала от
служители на "Мания Секюрити Груп"ЕООД.
На смяна като охранители били св.С.С. и св.М.Б.. Същата вечер дискотеката била
пълна, тъй като през деня имало празник на града и вечерта се събрали над сто
човека посетители. Компанията на двамата
подсъдими се настанила на маса в дискотеката и започнали да се веселят.
Празнували рождения ден на св.П. и видимо били употребили алкохол още преди да
дойдат в заведението. Подс. Д. си съблякъл фланелката
и останал гол до кръста. Започнал да танцува с приятелката си, като нарочно се
блъскал в околните, като демонстрирал, че не се съобразява с никого. След
това подс.Д. отишъл до диджея - св.М.Б. и му наредил
да пусне желана от него музика. Св.М.Б. се уплашил и пуснал песента посочена от
подс.Д., който взел микрофона от ръцете му и започнал
да пее. В резултат от тези действия някои от посетителите започнали да се разотиват.
След като приключил с песента подс.Д. се върнал на
масата на своята компания, но малко по-късно отново изявил желание за друга
песен. Като забелязал, че в резултат от поведението на подс.Д.,
посетителите си заминават, управителя на заведението - св.И.А., забранил на
диджея да изпълнява желанията на подс.Д.. След като
му било отказано пускането на музика по желание подс.Д.,
започнал да замярва диджея с ледени кубчета. Св.М. Б., първоначално не обръщал внимание,
но след като на пулта била хвърлена отворена бутилка с минерална вода, се
притеснил, че като се разлее вода може да се увреди апаратурата. Поради тази
причина се оплакал на управителя - св.И.А.,
който му казал да им пуска каквото искат, тъй като нямало какво да
направи.
Междувременно в заведението били останали едва 30-40
човека. Поведението на подс.Д., дало повод на
охранителя в заведението - св.С.С. да отиде до компанията на подсъдимите и да
помоли подс.Е.Й. да каже на подс.Д.
да се облече, като му обяснил, че това е изискване на приетия в заведението ред
и като охранител е длъжен да следи за това. Подс.Й.
му отвърнал "Няма как да стане това.. Изчезни!" и направил жест да се
маха. Св.С. разбрал, че няма да може да
се справи сам с проблема, излязъл извън заведението и се обадил на шефовете си
във фирмата. Св.Р.Й. отговарял за организацията на охраната в "Мания Секюрити Груп"ЕООД и се
отзовал на подадения сигнал, като тръгнал незабавно за гр.Полски Тръмбеш.
След като приключил разговора св.С.С. се върнал в
дискотеката, където бил уведомен от св.М.П.,
че подс.Е.Й. го вика при себе си. Св.С. отишъл при подс.Е.К., който му посочил миялното
помещение, намиращо се встрани от бара и
грубо започнал да го блъска натам. Като влезли вътре подс.Й.
се развикал на св.С., че не е той човека който може да му прави забележка,
ударил му шамар и го попитал
"Разбра ли ме?!". Св. С. отговорил, че го е разбрал и двамата
напуснали помещението.
Като видял какво се случва с охранителя С., св.И. се
притеснил от поведението на подсъдимите излязъл и застанал пред бара. Към него
се приближил подс.Д. и го попитал дали той е
управителя на заведението. Св. И. отговорил утвърдително при което подс.Д. му извил ръката зад гърба, нанесъл му силен удар с
юмрук в областта на торса и го изтикал до миялното. В
следствие на удара, св.И.А. получил, кръвонасядания и
оток в лявата гръдна половина, както и фрактура на 7-мо
ребро, в лявата гръдна половина на мишничната линия -
факти които се установяват и от приложеното по делото веществено доказателство
- рентгенова снимка и заключението по извършената съдебномедицинска експертиза.
Заедно с подс.Д. бил и св.М.П. , но той не се
намесил. В помещението се намирала
и св.Р.Г., която миела съдовете в този момент. Като я видял подс.Д., започнал да я рита и с шутове буквално я изхвърлил
от помещението. Подс.Д. понечил да удари
отново св.И., но в този момент се появил подс.Й.,
който го възпрял, но от своя страна започнал със застрашителен тон да му
обяснява, че никой не може да му казва какво да прави в заведението. Охранителите
направили опит да влязат в помещението, но подс.Д. и
св.П. затискали вратата и не им позволявали.
По същото време св.А. и св.М., като служители на
полицията се намирали на смяна, в служебен патрулен автомобил, спрян в центъра
на града. Към тях се приближил клиент от
заведението и ги уведомил, че в дискотеката бият управителя.. Св.А. заедно с
колегата си св.М., поискали съдействие от дежурния при полицейското управление
и веднага се отправили към дискотеката. Като
пристигнали в заведението пресрещнали св.И. в момента в който заедно с подс.Й. и подс.Д. излизалж от миялното. Попитали го
дали нещо се е случило между тях, но той им отговорил, че само си били
говорили. Междувременно св.И.А.И. също
се обадил на дежурния при РУ-П.Тръмеш - св. И.Г.И. и
му казал че подсъдимите Й. и Д. "раздават шамари" в заведението. Св.И.Г.И.
уведомил веднага дежурния инспектор - св.М., който от своя страна му разпоредил
да сформира група за отреагиране по сигнала.
Подсъдимите се върнали на масата на която била
разположена компанията им. Не след дълго
в дискотеката пристигнали и полицаите
изпратени, като подкрепление между които св.М., св.Д. и св.Д.. Св.М. се приближил до масата, представил
се на подсъдимите и им разпоредил да излязат извън заведението. Подсъдимите
първоначално не му обърнали внимание и му правили жестове с ръце да ни ги
занимава и да се маха. Св.М. отново разпоредил на подсъдимите да излязат извън
заведението, като в крайна сметка те го изпълнили.
Пред заведението св.М. уведомил подс.Й. и подс.Д., че следва да го придружат до районното полицейско
управление за изясняване на случая, както и че ще бъдат задържани. Междувременно
св.И. бил разказал на полицаите и лично на св.Д.Д., че както той така и
охранителят С.С. са били бити от подсъдимите. Подс.Й.
бил поканен да се качи в патрулния
автомобил за да бъде откаран в управлението, на което той бурно реагира - поискал
да види заповед за задържане и се
заканил на св.М., че ще му "избие зъбите". Казал му също "Бягай оттук, нямаш никакво основание
да ме задържаш, ти за какъв се мислиш?! Ти за мен си една мишка, М.!". Реакцията
на подсъдимия провокирало полициаите да предприемат
на действия по физическото му задържане и поставяне на белезници. Подс.Й. от своя страна им викал " Вие влизали ли сте в
час по физическо?! Знаете ли как се слагат белезници?!". Като видял това подс.Д. им извикал " Оставете моя човек, няма да ви дам да
го пипате!". Започнал да блъска маси и хвърля столове. Полицаите повалили подс.Д.
на земята и също му поставили белезници. Подс.Д. макар
и с белезници оказвал съпротива, като при опита да бъде въведен в патрулния
автомобил се дърпал и се подпирал с крака на вратата на автомобила.
Въпреки
съпротивата подсъдимите бил отведени до
РУ - Полски Тръмбеш. Там подс.К.
продължил да провокира св.М., като му показвал среден пръст, канел заканително
глава, казал му, че ще му създаде големи проблеми в бъдеще и го нарекъл
"путка". Освен това викал от
помещението за задържане "М.. Ти
голям началник стана! и постоянно подвиквал - " М...., М....".
Подс. Й. и подс. Д. и св.П. били задържани за срок от 24 часа, съответно
със заповед №177 от 09.09.2012г., на св.М.
в качеството му ВНД Началник група
Охранителна полиция при РУ-П.Тръмбеш и със заповед № 179 от 09.09.2012г., на Д.А., в качеството му
на полицай в група ООР при РУ-П.Тръмбеш, приложени в
ДП.
Изложените фактически констатации съдът изведе от
свидетелските показания на св.С.С.С., св. К.А.А., св.И.А.И., св.Д.Д., св.М.М.,
св.Р.Г., св.Д.А., св.Д.Д., св.Р.Й., св.М.Б., св.Б., св.И.Г.И., св.И.П.. В
показанията на всички тези свидетели се съдържат преки гласни доказателства за
фактите от всеки един времеви отрязък касаеш фактите от предмета на производство.
Предвид сравнително отдалечеността във времето и
наличието на предпоставките за приобщаване на показанията дадени в хода на досъдебното производство, съдът кредитира показанията
дадени пред разследващия орган на св.С.С.С., св. К.А.А., св.Р.Г., св.И.Г.И.,
св.Б., св.П., които кореспондират с останалите по делото свидетелски показания
и дават възможност да се изгради картината на развилите се събития. Показанията
дадени в хода на съдебното производство от св.С., св. А., св.Б., св.П. и св.Г.,
се отличават с липса на конкретика, а противоречията
с тези дадени в хода на досъдебното производство
съдът отдава на отминалото време и притеснението за даване на показания в
публичната фаза на наказателното производство. Ето защо, специално за тези
свидетели, съдът цени преди всичко показанията
им дадени в хода на досъдебната фаза на процеса.
Относно св.И.А.И., предвид невъзможността да се
съберат показанията му в хода на съдебното производство, съдът се позова на
тези дадени в хода на досъдебното. Показанията му обхващат цялата картина на
развилите се събития в заведението, като съдържат преки доказателства за
поведението на двамата подсъдими. Те касаят, както действията на подс. Д. - блъскането в посетителите, събличането на
фланелката, пеенето по микрофона, заставянето на св.Б. да му пуска музика по
желание, хвърлянето на лед, ритниците по
св.Г. извиването на ръката на
пострадалия и нанасянето на удар в корема,
така и на поведението на подс.К. - разговора с
охранителя С., изблъскването му в миялното и нанесения
шамар, а така също и на репликите на подсъдимия спрямо св.И., отправени му в миялното помещение. Освен възприятие от събитията в
заведението, показанията на св.И. съдържат и такива за поведението на подс.Д., навън в момента на задържането му от полицаите и
разхвърлянето на маси и столове. При преценка на достоверността им, съдът
отчете обстоятелството, че са дадени в отсъствието на подсъдимите и
защитниците, но не в резултат от
нередовното им уведомяване, а поради факта, че не са били конституирани в това
качество към този момент. Няма процесуална пречка за провеждането на разпит
пред съдия на по-ранен етап, преди възникване фигурата на обвиняемия, тъй-като
често това се явява единствения способ за събиране на доказателства за
разрешаването на стоящият пред разследващите въпрос за наличието на достатъчно доказателства
за виновността на определено лице
в извършване на престъпление, като основание за
привличане в това качество - чл. 219, ал.1 от НПК.
Освен процесуалната законосъобразност на извършения
разпит, няма основание да се подлага на съмнение достоверността на показанията
на св.И.. Същите кореспондират с останали доказателствен материал,
последователно, детайлно и точно описват развилата се ситуация и не са налице
каквито и да е било вътрешни противоречия, които да дискредитират обективността
на възприятията.
В противовес с обсъжданите по-горе показания, са тези дадени от св.М.П. и
св.С., според които най-общо вечерта е преминала спокойно без каквито и да
е конфликти и особености в поведението
на подсъдимите. За голяма част от обстоятелствата, които се споделят от
останалите свидетели св.П. заявява, че не помни - дали подс.Д.
се е събличал, дали е пял по микрофона в заведението. Същият е категоричен в
твърдението си, че никой от компанията му не е удрял охранителя в заведението и
не е имало конфликти с полицаите, както в дискотеката, така и извън нея. Тези
показания съдът намира за недостоверни, поради противоречието им от една страна
с обемния доказателствен материал, а от друга поради вътрешната противоречивост
на твърденията си. Така св.П. по отношение на въпросите не изискващи конкретика е категоричен, че всичко е протекло нормално,
спокойно, без конфликти, докато на
конкретно зададените въпроси, свързани с поведението на подс.Д.
и подс.Й., заявява, че няма спомен. Тази вътрешна
противоречивост сочи, че показанията му
възпроизвеждат изборно и възприятията му от процесните
събития и не могат да се ползват с нужната за установяването на обективната
истина достоверност.
Същите изводи се налагат и по отношение достоверността
на показанията на св.С., дадени в хода
на съдебното производство в които преди всичко излага информация за липса на
възприятия - примерно : "Не съм чувал Е. да нарича Мишо -
"мишка" и "путка"
.... нито съм виждал да показва среден пръст". От друга страна в
показанията в които заявява, че не е имало конфликти, че никой от компанията им не се е събличал, не е
пял, не хвърлял лед по диджея, че никой не е удрял управителя, противоречат на
изобилния доказателствен материал в кредитираните показанията на посочените
по-горе свидетели, за които липсват основания за съмнение в достоверността им.
Освен това показанията му по отношение на действията на подс.Д.
противоречат и на тези дадени от св.С. в досъдебното
производство. Напротив св.С. е бил в
компанията на подсъдимите, празнувал е с тях, което сочи че се намира с тях в
по-близки отношения и обосновано може да се приеме, че е преднамерен и
заинтересован от изхода на производството. Ето защо, съдът не кредитира като
достоверни показанията му.
От приложените по делото справки за съдимост се
установи, че подс.Д.С.Д., към 09.09.2012г., е бил
осъждан за престъпления по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1
от НК, с присъда по НОХД № 671/2008г. на ВТРС и със споразумение по НОХД №
1149/2011г. на ВТРС, с които са му наложени наказания глоба от по 1000
лева, по всяко.
Освободен е от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 27.08.2005г.,
като му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок 8 месеца.
Подс.Й. към процесната дата също
не е бил осъждан. Реабилитиран е по право за престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
по споразумение по ЧНД № 741/2000г. на ВТРС.
С решение по НАХД № 948/2006г. на ВТРС за извършено престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1, вр. с т.4, пр.3, вр. т.12, вр. с чл.130, вр. с чл.20, ал.2 от НК, е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
С присъда №107 от 27.08.2010г., постановена по НОХД
№ 363/2010г. на ВТОС, в сила от 04.12.2012г., за престъпление по 323, ал.5, вр. с чл.18, по чл.142а, ал.4, пр.1, вр.
с ал.1, и по чл.198, ал.1 от НК, на осн. чл.23, ал.1
от НК, е определено и наложено едно общо наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
С оглед на
установеното се налагат следните правни изводи :
Подс. Д.С.Д. и подс.Е.К.Й., с деянията си всеки по отделно са осъществили
състава на престъплението по чл.325,
ал.1 от НК.
От обективна
страна, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Според съда поведението и на двамата подсъдими следва да се разглежда
както съвкупност от всяка отделна проява, даваща цялостен облик на извършеното.
Съставът на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, описва изпълнителното деяние
на това престъпление, като "действия"
с определена качествена характеристика и насоченост - непристойни и грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. Т.е съставомерно може да бъде както едно действие, което самостоятелно
да изпълва изискванията на закона, така и множество прояви които в рамките на
една, дейност да осъществяват състава. В случая с оглед очертания предмет по
повдигнатото обвинение се касае до множество действия, които в рамките на едно
изпълнително деяние са осъществили от обективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК.
Така по отношение на подс.Й.,
се установи, че грубо
и пренебрежително се държал с охранителя в заведението св.С., като по повод
възникналия проблем със св.Д. му заявил - "Няма как да стане
това.. Изчезни!" и направил жест да се маха, поведението му продължило да
бъде грубо и незачитащо нормите за поведение и
правата на личността, като малко по-късно изблъскал св.С. в миялното
помещение, където му казал, че не е той човека който може да му прави
забележка, ударил му шамар и го попитал
"Разбра ли ме?!". Непристойното поведение на подс.Й.
продължило и в последствие, както в изявленията му отправени към управителя на
заведението св.
И.А.И., че никой не може да му прави забележка и могат да правят каквото си
искат, така и в поведението си, спрямо явилите се на сигнала за нарушения на
обществения ред полицейски служители. Непристойни са действията, които се
явяват по съществото си ругатни, обиди и закани - спрямо св.М., че ще му "избие
зъбите", репликата "Бягай
оттук, нямаш никакво основание да ме задържаш, ти за какъв се мислиш?! Ти за
мен си една мишка, М.!", виковете при задържането " Вие влизали ли сте в час по физическо?!
Знаете ли как се слагат белезници?!", показването на среден пръст,
клатенето заканително на глава и изявлението,
че ще създаде големи проблеми в бъдеще на св.М., наричайки го "путка" и подвикването "М.. Ти голям началник стана! " М....,
М....".
Всички тези действия от обективна страна се намират в
неразривна връзка, извършени са по едно и също място, време и обстановка,
поради което следва да се разглеждат, като осъществяващи признаците на
изпълнителното деяние по чл.325, ал.1 от НК.
При
качествената преценка на действията, съдът се ръководи от разясненията дадени в Постановление №2/74г.
на Пленум на ВС, според което “Непристойни действия" - са онези, които са неприлични, безсрамни,
които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи
обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени и лични интереси” или съществено засяга
нормите на установения морал. Според
съда обективните признаци посочени в цитираното постановление се разкриват в
поведението на обвиняемия, който изразил брутална демонстрация на
безнаказаност, несъобразяване с правилата на морала, приетите норми за
поведение и неприкосновеността на личността.
От субективна страна подс.Й. е действал при пряк умисъл, като съзнавал
обществено опасния характер на деянието - насочеността му срещу установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот, като пряко е целял
неговото осъществяване.
С
оглед субекта на престъплението не се разкриват особени признаци. Подсъдимият е наказателно-отговорно лице, което към
извършване на деянието не е бил осъждан, но е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
За
извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК, в особената част на НК, се предвижда
наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
както и обществено порицание. При
определяне на наказанието, съдът отчете
предходното освобождаване на дееца от наказателна отговорност за престъпление
срещу личността. Това обстоятелство, даде основание на съда при определяне на вида на предвиденото наказание,
тъй като предходното деяние изразява определени личностни нагласи, спрямо
които трябва да се въздейства с
по-интензивна репресивна мярка каквато се явява наказанието лишаване от свобода
в сравнение с пробацията. При индивидуализация на наказанието лишаване
от свобода, съдът отчете, чистото
съдебно минало зачитайки факта на настъпилата реабилитация и относително дългия
период от извършване на деянието. Ето защо, съдът съблюдавайки изискванията по чл.54 от НК, определи и
наложи на подс.Й. наказание под средния размер – лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА и задължително предвиденото за
престъплението наказание - ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ.
Деянието по настоящата
присъда се явява извършено при реална съвкупност с деянията, за които на подс.Й., с присъда №107
от 27.08.2010г., по НОХД № 363/2010г. на ВТОС, в сила от 04.12.2012г., на осн. чл.23, ал.1 от НК,
е определено и наложено едно общо наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на осн.
чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. В съвкупността
по посочената присъда най-тежкото наказание е наложено за престъплението по чл.323,
ал.5, вр. с ал.1 от НК, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Това наказание по правилата на чл.25, вр.
с чл.23, ал.1 от НК, следва да погълне и
наказанието по настоящата присъда, като
се определи едно общо наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, към което на осн. чл.23, ал.2 от НК,
следва да се присъедини наказанието "обществено порицание".
Основаната цел на наказанието е оказване на
превъзпитателно въздействие и поправяне на подсъдимия. Спрямо подс.Й. са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, за
отлагане изпълнение на наказанието лишаване от свобода, както с оглед на
размера, така и предвид обстоятелството, че към извършване на всяко от деянията
не деецът не е бил осъждан на наказание - лишаване от свобода. Съдът не е
обвързан с размера на изпитателния срок на общото наказание от срока по
отделните присъди. Това е въпрос, който подлежи на разрешаване при всяко
кумулиране на наказанията. В конкретния случай,
изпитателния срок на наказанието по НОХД
№ 363/2010г. на ВТОС, е изтекъл в по-голямата си част и подсъдимият не е
извършил друго престъпление. Това сочи, че същият е коригирал поведението си и
не се налага ефективното изтърпяване на общото наказание от една страна, а от
друга определяне на максималния изпитателен срок. Ето защо, съдът
като прецени, че условното наказание ще
се изпълни личната превантивна функция на наказанието, като се застави
осъденият да продължи да съобразява своето поведение с приетите обществени норми, под угрозата от ефективно изтърпяване
на наказанието, отложи изпълнението на общото определено наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, който ще тече
от влизане в сила на настоящата присъда.
Изложеното
относно съставомерността на деянието подс. Й., касае и деянието на подс.Д.
от обективна страна, който също е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, изразили се от обективна страна в
следното - събличане
на дрехите си до кръста, пеене по микрофона в заведението, блъскане в
посетителите, хвърляне на кубчета лед по пулта на диджея, извиване на ръката и
нанесения удар на управителя на заведението св. И.А.И., ударите с крак нанесени
на св. Р.Т.Г., хвърлянето на маси и
столове пред заведението. Цялостното поведение на подс.Д.
представлява явна демонстрация на безнаказаност, несъобразяване с
правилата на морала, приетите норми за поведение и неприкосновеността на
личността.
От субективна страна подс.Д.
е действал при пряк умисъл, като съзнавал обществено опасния характер на
деянието - насочеността му срещу установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот, като пряко е целял неговото осъществяване.
С
оглед субекта на престъплението Не се разкриват особени признаци, влияещи на
квалификацията. Подсъдимият е наказателноотговорно лице, което към извършване на деянието
е бил осъждан и е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК.
За
извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК, в особената част на НК, се предвижда
наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
както и обществено порицание. При
определяне на наказанието, съдът отчете
предходното осъждане и освобождаване на дееца от наказателна отговорност. Макар
и да не са деяния насочени срещу реда и общественото спокойствие или личността,
същите разкриват в подсъдимия склонност към извършване на престъпления - т.е.
личност със завишена степен на обществена опасност. Това обстоятелство, даде
основание на съда да определи по-интензивна
репресивна мярка, каквато се явява наказанието лишаване от свобода в сравнение
с алтернативно предвиденото - пробация. При индивидуализация на наказанието лишаване
от свобода, съдът отчете, относително
дългия период от извършване на деянието, който се явява самостоятелно
смекчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо, съдът съблюдавайки изискванията по чл.54 от НК, определи и
наложи на подс.Д. наказание под средния размер – лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА и задължително предвиденото за
престъплението наказание - ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ.
Подс.Д. макар и осъждан, не му е било налагано наказание
лишаване от свобода и съдът прецени, че целите на наказанието и най-вече
превъзпитанието на дееца ще бъде изпълнено и при условното му осъждане. Така ще
се постигне и предупредителното въздействие на наказанието, с оглед заплахата
от изпълнение на отложеното наказани при нова престъпна проява. Ето защо при
наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
За засилване на
превъзпитателния ефект, съдът достигна до извода, че спрямо двамата подсъдими е
целесъобразно да се предприемат мерки, които да
подпомогнат въздействието на
наложеното наказание. Ето защо, на чл. 67, ал.3 от НК, съдът постанови през изпитателния срок на отложеното
наказание спрямо подсъдимият Д. и подс.Й., да бъде изпълнявана „ПРОБАЦИОННА МЯРКА” по чл. 42а,
ал.2, т.1 – НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес, със задължение за явяване и подписване
пред пробационния служител или определено
от него длъжностно
лице - два пъти седмично.
Наказанието "обществено порицание" и по
отношение на двамата подсъдими, следва да се изпълни, чрез обявяване в местния
печат, на осн. чл.52 от НК.
При този изход на делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите
да заплати по сметка на Районен съд –
Велико Търново, сумата от 151.75 лева / сто петдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща 1/2 от направените в наказателното
производство разноски в общ размер от 303.50 лв., както и по 5 лв. /пет лева/
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По
тези съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :