№ 361
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110110591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „З*** срещу „****“ ЕАД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума в размер
от 401,70 лв., представляваща невъзстановена от ответника част от регресно вземане на
ищеца за платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение
под формата на разходи за заместващ автомобил, във връзка с щети по МПС Фиат, с
рег.№ СА***ТМ, причинени при ПТП на 24.04.2021г. в гр. София, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2022г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2021г. в гр. София, на ул. „Цар Симеон“,
е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на МПС Рено Клио, с рег.№
СВ***МТ, при което са били причинени увреждания по МПС Фиат, с рег.№
СА***ТМ. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № ***/27.07.2020г. при ищцовото застрахователно
дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция
за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, чеслед извършена оценка
на щетите по застрахования автомобил същите са оценени на стойност 2886,67 лв., вкл.
разходи за заместващ автомобил в размер на 401,70 лв. Твърди, че сумата в размер на
2886,67 лв. ищцовото дружество заплатило на автосервиза, извършил по негово
възлагане ремонт на автомобила. Поддържа, че за МПС Рено Клио, с рег.№ СВ***МТ,
е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл.
411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето
му в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в
размер от 2901,67 лв. с покана до ответника, който обаче погасил задълженията си до
1
размера на сумата от 2499,97 лв., като невъзстановена останала сумата от 401,70 лв. –
разходи за заместващ автомобил. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес
от търсената искова защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, наличието на застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“, вината на водача на застрахования при него лек автомобил, изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение, както и обстоятелството, че по регресната му
претенция е възстановил част от претендираната сума, а именно 2499,97 лв. Сочи
обаче, че с изплащане на последната сума ответното дружество е репарирало изцяло
вредите, причинени по МПС, застраховано при ищеца. Твърди, че процесните разходи
за заместващ автомобил не са част от застрахователното покритие на договора по
застраховка „Каско“, респ. счита, че същите не попадат във вредите, които следва да
бъдат възстановявани от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от
фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ сключен с ищеца договор за имуществена застраховка с обект на
застраховане увредения автомобил, с валидно застрахователно покритие към сочената
дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП с участието на
застрахования автомобил, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен
риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в изпълнение на
сключения застрахователен договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на
непозволеното увреждане – виновно противоправно деяние, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът
се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
Между страните не е спорно, че на 24.04.2021г. в гр. София е настъпило ПТП с
участието на МПС Фиат, с рег.№ СА***ТМ, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско на МПС“, и МПС Рено Клио, с рег.№ СВ***МТ. Не се спори, че ПТП е било
причинено от виновно противоправно поведение на водача на МПС Рено Клио, с рег.
№ СВ***МТ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по
действаща към този момент застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Безспорно е също, че в резултат от ПТП на МПС Фиат, застраховано
при ищеца по имуществена застраховка, са причинени щети. Не е спорно и, че
процесното ПТП е в обсега на осигуреното съгласно договора за имуществено
застраховане застрахователно покритие и същото е настъпило в периода на действието
му, поради което съставлява покрит по полицата застрахователен риск. Не се спори, че
по образуваната при ищеца щета последният е определил и изплатил застрахователно
обезщетение, представляващо сбор от стойността на ремонта на застрахования
автомобил и разходи за заместващ автомобил, в общ размер от 2901,67 лв., вкл.
сторени ликвидационни разноски. Безспорно е също, че по отправената му от ищеца
регресна претенция ответникът е извършил частично погашение до размера от 2499,97
лв., което съставлява и извънсъдебно признание от негова страна на възникването на
вземане по регреса, но само в погасения размер.
2
Спорът между страните касае дължимостта на сторените разходи за заместващ
автомобил в размер на 401,70 лв., респ. включват ли се същите в обема на
отговорността по регреса на ответника в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“.
За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани
писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебна автотехническа
експертиза.
Като доказателство е представена застрахователна полица № ***/27.07.2020г.,
обективираща сключения договор за имуществена застраховка за процесния
автомобил, от която се установява, че покритите по застраховката рискове попадат в
приложното поле на клауза „А“ от раздел III на Общите условия – Пълно каско.
Представени са и Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото
застрахователно дружество, в сила от 26.03.2018 г., които са действали към момента на
сключване на процесния застрахователен договор.
Към застрахователната полица е представен и Добавък № 1 – Клауза „Е+“-
„Заместващ автомобил“, като съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от посочените по-горе
Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от всеки
застрахователен договор са и добавъците към застрахователната полица. Съгласно чл.
3, ал. 2 от Добавъка, клаузата по него се прилага съвместно с „Клауза А“ от Общите
условия на „З*** за застраховка „Каско на МПС“. „Клауза Е+“ е одобрена с решение
на УС на „З*** от 9.01.2017г. и представлява неразделна част и от Общите условия на
„З*** за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно посочения Добавък, в случай на
настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени
условия, застрахователят предоставя на застрахования услугата „Заместващ
автомобил“, като според чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от него, конкретният автомобил се
предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от
застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите „рент – а – кар“ и
заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна
на застрахования. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7, изр. 3 и изр. 4 от Добавъка, услугата
за заместващ автомобил се предоставя за срок не по-дълъг от 30 дни, като в случай, че
ползването продължи повече от 30 дни, разходите са за сметка на застрахования.
Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 1, т. 9 от Добавъка, услугата „Заместващ автомобил“,
може да се ползва от застрахования само веднъж, в рамките на действието на
застрахователния договор. Предвидено е, че застрахователят предоставя заместващия
автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за
периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня
на приключване на ремонта.
Направеното от ответника възражение, че Добавъкът към застрахователната
полица „Каско на МПС“ за услугата „Заместващ автомобил“ не е подписан, е
неоснователно. Действително, формалният характер на застрахователния договор
изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде извършено в писмена форма,
за да обвърже страните по застрахователното правоотношение, а в Добавъка липсват
положени от името на страните по полицата подписи, но по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ
страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението,
не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на
законоустановената форма за действителност. Застрахователният договор е търговска
сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено
оспорване относно наличието на валидни уговорки в Добавъка към застрахователното
3
правоотношение от някоя от страните по него. Напротив, поведението и на
застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права,
уговорени с тази допълнителна клауза, за което свидетелства изпратеното възлагателно
писмо за заместващ автомобил и заплащането на наема за заместващия автомобил,
сочи на съвпадащите им волеизявления за включване на допълнителни клаузи на
имуществената застраховка, обективирани в процесния Добавък. Поради това,
противно на доводите на ответника, съдът приема, че условията по Добавъка обвързват
страните по сключената застрахователна полица.
Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ
автомобил от 18.05.2021г., подписано от застрахователя и застрахования, адресирано
до „Ауто Италия“ ЕАД, като въз основа на същото е сключен договор за наем № 25331
между посоченото дружество и застрахования с предмет предоставяне под наем на
заместващ автомобил за срок от 29 дни, при дължима наемна цена на ден в размер от
14,17 евро. От представена фактура № **********/30.06.2021г., издадена от „Ауто
Италия“ ЕАД, се установява, че е начислена сума за предоставен заместващ автомобил
за период от 12,5 дни в размер на 401,70 лв. с вкл. ДДС, която сума, както се посочи
по-горе, не е спорно, че ищецът е заплатил на наемодателя, по силата на
допълнителната клауза в Добавъка към застрахователната полица.
Направените разходи за наемане на заместващ
автомобил съдът намира, че съставляват вреди, за чието възмездяване отговаря
ответникът. Отговорността на ответника в качеството на застраховател по сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ е производна на отговорността на
застрахования делинквент и съответно тъждествена на нея по обем и съдържание,
поради което той отговаря при същите условия, при които отговаря причинителят на
вредите, т.е. по правилата на деликтната отговорност, и в границите на определената в
договора застрахователна сума – по арг. от чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Затова и по
отношение на подлежащите на репариране вреди приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, съгласно която обезщетение се дължи за всички вреди,
предвидими и непредвидими, съставляващи пряка и непосредствена последица от
увреждането. В хипотезата на причинени имуществени вреди в обхвата на
отговорността са както реално причинените вреди – претърпени загуби, така и
пропуснатите ползи. Претърпяната загуба може да се изрази освен в пряко засягане
имуществените права на пострадалия, също и под формата на направени разходи, с
които той намалява своето имущество. В процесния случай се установи, че
застрахованият е бил принуден да разходи средства за осигуряване на друг автомобил,
който да бъде използван вместо увредения за времето до отремонтирането му и
възстановяване годността му да служи по предназначение. Тези разходи, изразяващи
се в заплатена наемна цена за ползването на заместващия автомобил, се намират в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносното деяние, доколкото нуждата от
извършването им не би възникнала, ако не беше настъпило увреждането – обективно
именно увреждащото събитие е наложило разходването на средства за наемане на друг
автомобил, които иначе биха били спестени. Затова заплащането на наем за
осигуряване ползването на друга сходна вещ съставлява пряка и непосредствена
последица от деликта – увреденият е разходил активи, за да преодолее увредата от
деликта, чието вредоносно проявление е продължило във времето до отремонтиране на
автомобила.
Въз основа на изложеното съдът намира, че сред подлежащите на репариране
вреди са и тези под формата на претърпени загуби от направени разходи за
4
осигуряване на заместваща облага, респ. ответникът отговаря за същите както по
прекия иск на увредения, така и спрямо платилия обезщетението застраховател по
имуществената застраховка.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено
от страните, се установява, че средната пазарна наемна цена на ден за заместващ
автомобил е 47,58 лв. По данни на експертизата отремонтирането на процесния
автомобил, съобразявайки естеството на уврежданията и други релеванти фактори за
определяне времето на престой на автомобила в сервиза, е около 2 седмици.
Заплатените от ищеца разходи за наемане на автомобил са при цена на ден по-ниска от
определената от вещото лице и за период в рамките на посочения от експерта като
обичайно необходим за ремонта, поради което отговорността на ответника е за целия
размер на платената сума от 401,70 лв. При този извод предявеният иск е основателен
и следва да се уважи изцяло.
С огледа изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца, който претендира и доказва направени разноски за
държавна такса в размер от 50 лв., за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
от 180 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., определен от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, или общо 330 лв., които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „***“ № 43, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 401,70 лв.,
представляваща невъзстановена от ответника част от регресно вземане на ищеца за
платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение под
формата на разходи за заместващ автомобил, във връзка с щети по МПС Фиат, с рег.№
СА***ТМ, причинени при ПТП на 24.04.2021г. в гр. София, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2022г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„***“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 330
лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5