Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 29.05.2020г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на двадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №1393/ 2019 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Същото е образувано
по жалба на Н.П.Н. срещу наказателно постановление №19-0284-001867, издадено на
27.08.2019г. от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което му е
наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП и
чл.53,ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят счита
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Намира
за недостоверна и оспорва отразената в него фактическа обстановка.
В съдебно заседание нарушителя се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. При
депозиране на административно-наказателната преписка в Районен съд-Казанлък АНО
е изложил становище по жалбата, в което заявява, че намира издаденото
наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Настоящият съдебен състав на Казанлъшкия районен съд, като прецени
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо право на
такава и е процесуално допустима.
На 27.07.2019г. срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН № GA80157 за това, че на 27.07.2019г. в 15.55ч.
в гр.К. на ул. „О.“ северно от блок номер ** в посока изток-запад е управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц180“ с регистрационен номер *****, като отказал
да бъде тестван за установяване употреба на алкохол с техническо средство „ALCOTEST 7510 Drager“ с фабричен номер ARDN 0022.Същият силно
миришел на алкохол, говорил заваляно и зА.тал. Издаден му бил талон за изследване с бланков номер
0011124, който водача отказал да подпише и получи, както и да даде кръвна проба
за химичен анА.з. Удостоверено било с подпис на И. Л.
П.. АУАН бил подписан без възражения. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.174,ал.3,пр.1
от ЗДвП.
Съставеният акт бил предявен на жалбоподателя, който собственоръчно го
подписал, получил е препис от него и бил уведомен, че в 3-дневен срок може да
направи допълнителни обяснения или възражения.
Въз основа на АУАН № GA80157/ 27.07.2019г. било издадено оспорваното наказателно постановление №19-0284-001867 от 27.08.2019
г., в обстоятелствената част на което административно-наказващия орган е
възприел описаната в акта фактическа обстановка и е приел, че деянието на
нарушителя не представлява маловажен случай.
Приложена е и приета като писмено доказателство по делото заповед №8121з-515/
14.05.2018г., удостоверяваща делегираната на началника на РУ-Казанлък
компетентност да издава НП по Закона за движението по пътищата и тази на
актосъставителя да съставя актове по същия закон.
При така установените факти съдът констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Фактическата обстановка, изложена в АУАН и повторена в НП, е доказана
частично.
По делото е безспорно установено, че полицейските служители А.К. и Х.А. на
27.07.2019г. в 15.55ч. в гр.К. на ул. „О.“ в близост до блок номер ** са
забелязали да се движи лек автомобил
„Мерцедес Ц180“ с регистрационен номер *****и са го последвали.
Също безспорно е установено, че на посочената дата жалбоподателя Н.Н. е бил спрян от свидетелите К. и А. и след идването на
служители на КАТ-Казанлък е отказал да бъде тестван с техническо средство,
както и да даде кръвна проба за анализ.
Тази фактическа обстановка е установена от показанията на цитираните
свидетели и съдът ги намира за обективни, тъй като същите изцяло кореспондират
помежду си в тази част.
Подобен извод обаче не може да бъде направен за показанията на свидетеля
Али в останалата им част. В с.з. същият заяви, че при първоначалното
констатиране на движението на автомобила на жалбоподателя, последния се е
намирал на не повече от тридесет метра от патрулния автомобил и категорично е
бил разпознат, както и че не е имало момент, в който свидетеля да е изпускал от
поглед Н. докато го е преследвал.
Предвид факта, потвърден от свидетелите Али и К., че патрулния автомобил
е бил позициониран в посока запад-изток, показанията на първия от тях следва да
бъдат поставени под съмнение:
първо- защото по думите на двамата свидетели МПС-во
на нарушителя се движило в същата посока, било е забелязано едва когато се е
намирало на разстояние на около 30 метра от патрулния автомобил и свидетеля Али
не би могъл да разпознае жалбоподателя в гръб и
второ- защото свидетеля К. в с.з. обясни, че всъщност, при преминаване
на „един ляв завой“, двамата с Али не са имали видимост към автомобила на въззивника
за около 3-4 секунди.
Изложеното дотук и несъответствието на показанията на свидетелите К. и
Али, относно посоката на движение на автомобила, управляван от Н.Н./***/ с отразеното в АУАН и НП, че същата е изток-запад,
дава основание на съда да приеме фактическата обстановка, изложена в акта и в
обжалваното наказателно постановление, за недоказана, както и че в производството
по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното
наказание са допуснати съществени нарушения.
Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизити на тези административни актове и
процедурата по съставянето им, се налага извода, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до отмяна на НП. Административно-наказателното
производство е строго формално и се подчинява на регламентирани правила. Нарушени
са разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито
в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание
на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата,
които го потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Повдигнато и предявено е обвинение, което не е конкретизирано нито от
обективна, нито от субективна страна. Актосъставителят и наказващият орган не
са посочили изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, което е
санкционирано именно по ЗДвП.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство грубо
е била нарушена императивната разпоредба и на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. При
описване на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за
медицинско изследване. Деянието е квалифицирано като такова по чл.174,ал.3,пр.1
от ЗДвП, т.е. актосъставителя безспорно е визирал първото предложение на
цитираната законова норма. Същевременно обаче в НП е посочено, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство и не е дал кръв за медицински анализ. Нарушението е квалифицирано от
АНО по чл.174,ал.3 от ЗДвП. Тук обаче е налице неяснота относно това за кое
точно нарушение е санкциониран въззивника- по първото или по второто
предложение на цитираната законова норма.
Разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП очертава два състава на
административни нарушения- 1.отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества
или 2.неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказа
е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние.
Водачът също няма право и да избира начина, по който да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества.
В конкретния случай в наказателното постановление са описани две
нарушения, които са квалифицирани общо по чл.174,ал.3 от ЗДвП без да се прави
разграничение между тях. Същевременно на жалбоподателя е наложено само едно
наказание, като не става ясно за кое от двете нарушения е определено то.
Допуснато е процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и същото е
съществено. Неопределеността в обвинението е останала и е непреодолима с оглед
установените фактически обстоятелства. Липсата на точно описание на нарушението препятства преценката за материалноправна
законосъобразност на атакуваното НП. Изложената неяснота на факти и приложим
закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване. Налице е
едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно
следва да гради защитата си.
При издаване на наказателното постановление е нарушено и изискването на
чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната законова разпоредба, нарушена
виновно от въззивника. Действително посочено е, че административно-наказателната
отговорност на Н. е ангажирана за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП. Както в
акта, така и в НП обаче е посочено едновременно отказ да бъде тестван с
техническо средство и отказ да подпише и получи талон за изследване, които
представляват две самостоятелни основания за носене на административно-наказателна
отговорност по чл.174,ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е описано
извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която
не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция.
Посочените нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира
основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя. Това
съществено ограничава правото му на защита, тъй като същия не може да научи в
извършването на какво именно нарушение е обвинен. Допуснатите нарушения са
особено съществени, неотстраними са в съдебната фаза на
административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което и на
основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-0284-001867, издадено на 27.08.2019г. от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък, с което на Н.П.Н., с ЕГН
**********,***, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: