Мотиви към Присъда № 2, постановена по НЧХД № 3417/2018
г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод постъпила в БРС частна жалба от Ф.М.А. с ЕГН ********** ***
против М.В.М. с ЕГН **********, В.М.М. с ЕГН ********** , К.М.М. с ЕГН **********
и М.М.Т. с ЕГН ********** и четиримата от гр.Б., кв.Д. Е., с обвинение по чл.130 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 НК, за това, че на 20.01.2018г, около 19,00 часа в гр.Б., в кв.Д. Е., кв. ...,
четиримата в съучастие като съизвършители са нанесли удари с ръце и крака по
лицето и тялото на Ф.М.А., вследствие на което му причинили оток по лицето с
раничка по горната устна, кръвонасядане на лява ушна мида и ляво рамо,
драскотини по шията и охлузване на коляното, които са довели до болки и страдание.
Тъжителят редовно
призован не се явява. За него се явяват адв.Г. *** надлежно упълномощени. Поверениците на частния тъжител поддържат
обвинението. Предлагат на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
им обвинения и да им наложи наказанията предвидени в закона. Желаят съдът да
осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски от тъжителя в
размер от 12,00 (дванадесет) лева държавна такса за частна тъжба и 950 (деветстотин
и петдесет) лева адвокатски хонорари по адвокатски пълномощни и
съдебно–деловодни разноски в размер на 67,00 лева за снабдяване със
свидетелства за съдимост, удостоверения за раждане и съдебномедицинско
удостоверение. Сочат писмени и гласни доказателства.
Подсъдимите В. и К. М. и М.Т.
не признават вината си. Дават обяснения. Подсъдимият М.М. дава обяснения, признава,
че е нанесъл два удара в областта на лицето на тъжителя, но твърди, че е бил
уплашен за живота си. Защитата в лицето на упълномощените им адвокати адв.Д. ***
считат, че подзащитните им В. и К. М. и М.Т. са невинни и молят съдът да ги оправдае.
Считат, че М.М. е бил провокиран да удари тъжителя и е налице реторсия. Сочат
се и писмени и гласни доказателства.
В
последната си дума подсъдимият М.М. моли съда за справедлива присъда. Признава,
че е ударил тъжителя защото е очаквал да му извади нож. В последната си дума
останалите трима подсъдими не се признават за виновни и молят съдът за
оправдателна присъда. Защитниците им пледират да бъде осъден тъжителят да им
заплати направените от подзащитните им съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на
събраните в наказателното производството доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена
следната:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А :
Подсъдимите и тъжителят се познават
и живеят в кв.Д. Е. в гр.Б.
Подсъдимите В. и К. М. са братя, а подсъдимият М.М.
техен баща. Тримата са родени в квартала, а тъжителят се е преместил в този
квартал през 2016 г. На 30.07.2016 година съпругата на подсъдимия К.М. предложила
на съпруга си на кръщенето което организирали на детето им да поканят и семейството
на тъжителя. Гостите се събрали в заведение находящо се в квартала. Докато
всички се черпели и си говорели, в един момент тъжителят станал и ударил
седящия пред него мъж с името П. За не станат присъстващите деца очевидци на агресия
тъжителят бил изведен извън заведението. След малко обаче тъжителят се върнал
като в ръката си държал нож и искал с него да наръга подсъдимия М.М. Тогава
свидетелят И.А. приятел на тъжителя го хванал и така го спрял. Същата вечер
тъжителят се обадил по телефона на подсъдимия К.М. и го заплашил, че на сутринта
ще изтрепи семейството му. От този инцидент нататък подсъдимите се страхували от
тъжителя, като го считали за агресивен.
Подсъдимият В.М. и тъжителя живеели в един и същ входа на жилищна
кооперация. На 20.01.2018 година, рано сутринта, подсъдимият В.М. носел дърва
за огрев и се срещнал с тъжителя пред входа на блока. На тъжителя му се сторило,
че М. го гледа „лошо“ и го попитал защо го гледа така. М. не разбрал какво е
предизвикало това чувство и го попитал какво е направил. Тъжителят му се
заканил, че ако продължава да го ядосва ще вземе и други мерки и тръгнал към
гаража си. Този инцидент В.М. разказал на баща си подсъдимия М.М. Последният го
предупредил да не се занимава повече с тъжителя и че ще оправи сам недоразуменията
помежду им.
На 20.01.2018 г., около 19,00 часа, в кв.Д. Е., в
кв. ..., пред блок № ... тъжителят Ф.А. се прибрал с личния си автомобил. Пред
блока го чакал неговият приятел свидетелят И.К.А. по прякор „К.“, тъй като имали
уговорка тъжителят да му даде машинката си за рязане на дърва. Пред блока били
още подсъдимият М.М., неговия син К.М. и подсъдимият М.Т., както и свидетелят В.
С. Подсъдимият В.М. по това време бил в дома си в апартамента в бл. ... Докато
тъжителят отварял вратата на гаража си до него се приближил подсъдимият М.М. и
го попитал до кога ще се занимава с децата му (В. и К. М.). Подсъдимият М.М.
хванал тъжителя за шията и му ударил шамар в областта на лицето. На удара му
отговорил с удар и тъжителят. След това последвала размяна на удари от страна
на подсъдимия в областта на главата на тъжителя. Свидетелят А. хванал тъжителя
и го отдръпнал от М. Последният бил отдръпнат от подсъдимите К.М. и М.Т. Конфликтът
бил прекратен и тогава тъжителят заедно със свидетеля А. се отправили към
апартамента на първия. Когато влезли свидетелката Д.С.Г., съпруга на тъжителя,
виждайки състоянието на съпруга си останала учудена и когато узнала какво му се
е случило започнала да псува семейство М. и М.Т. Тъжителят се заканил да съди
не само М.М., но и синовете му както и М.Т. и В. С. Казал на свидетеля А.,*** за
да подаде сигнал срещу нападателите като уговорил и свидетеля да каже пред
полицията, че и петимата са го нападнали и били. Свидетелят А. и тъжителя
слезли до гаража му и оттам А. взел машината за рязане на дърва и се прибрал в
дома си. Със собствения си автомобил тъжителят и съпругата му потеглили
към ІІ-ро РУ-Бургас. Там тъжителят
написал заявление (лист 68 от делото), в което вписал, че са го нападнали група
хора от около 5 човека и са му нанесли множество удари по тялото. Три дни по-късно в сведение отново пред ІІ-ро
РУ тъжителят вече упоменал поименно четиримата подсъдими и свидетеля В. С. като
неговите нападатели. Представил и издаденото му предния ден (на 22.01.2018 г.) съдебномедицинско удостоверение № 22,
издадено от д-р П.П. –ординатор в отделение по „Съдебна медицина“ в УМБАЛ - Б. В
него е отразено, че при извършения преглед на 22.01.2018 г. били установени
следните наранявания: лявото око на тъжителя било инекцирано, лявата му буза
била оточна, на горната устна по лигавицата установено нараняване, лявата ушна
мида имала кръвонасядане, по лявата повърхност на шията установени пет
червеникави драскотини от по 1 см, горната и страничната повърхност на лявото
рамо с пръснати множество червеникави кръвонасядания. Патоанатомът вписал в
удостоверението, че са били причинени болки и страдание. Едва на 29.01.2018 г.
свидетелят А. също депозирал сведение в полицията, в което вписал, че нападателите
на тъжителя били посочените от тъжителя пет лица (четиримата подсъдими и
свидетелят Велчо С. (лист 71 от делото).
На четиримата подсъдими били предявени протоколи
за полицейско предупреждение (лист 80-83 от делото) да не нанасят побой над Ф.А.
и да не му отправят заплахи.
След извършената проверка прокурор от РП-Бургас се
произнесъл с постановление по преписка с вх. № 2380/2018 г. по описа на ІІ-ро
РУ-Б. (лист 87 и 88 от делото), с което било отказано образуването на досъдебно
производство.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимите М.М., В.М. и К.М. както и показанията
на разпитаните в съдебното следствие свидетели - Ж.Г.М., Т.А.И., В. С. и И.А. и от събраните
писмени доказателства-свидетелства за съдимост на подсъдимите, съдебномедицинско
удостоверение № 22/22.01.2018 г. от отделението по „Съдебна медицина“ при „УМБАЛ–Б.”
АД, прокурорска преписка № 2380/2018 г. по описа на РП-Бургас, фактури,
удостоверения и адвокатски пълномощни.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите Ж.Г.М., Т.А.И., В. С. и И.А. Същите са безпристрастни, последователни
и логични. Съдът счита, че показанията на свидетелите Г. и Ч. са пристрастни и
непоследователни. Свидетелката Ч. дори не е присъствала на инцидента на датата 20.01.2018
г. Същата посочва, че веднага след боя тъжителят е отишъл в дома й и тя видяла
в какво състояние е бил. Не познава подсъдимите, тъй като живее в кв. „П. в
гр.Б. Показанията й са противоречиви - твърди, че тъжителят отишъл в дома й следа
като подал жалба във ІІ-ро РУ-Бургас, а в по-късен момент заявява, че А. имал
намерение да подаде жалба докато бил в дома й. В показанията на тази свидетелка
личи стремеж да преразкаже история, която преди това някой друг й е разказал.
Показанията й са в подкрепа на версията, която разказва в качеството на свидетел
съпругата на тъжителя свидетелката Г. Съдът не кредитира показанията й. Не кредитира
и показанията на свидетелката Д.Г.– съпруга на тъжителя. Съдът счита показанията
й за пристрастни. Свидетелката описва ситуация, в която твърди, че видяла лично
всичко относно побоя над съпруга й. Твърди, че побоят над него е станал в
гаража, където бил преместен автомобилът му. По-късно в показанията си заявява,
че съпругът й бил паднал пред гаража където му били нанесени ударите. Тези
противоречия според съда са следствие от желанието на свидетелката да внуши на
съда, че е очевидец на случилото се. В същото време тъжителят в тъжбата си твърди,
че след като затворил вратата на гаража
тогава е бил нападнат. Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимите К.М., В.М. и М.М., освен в частта им, в която се
твърди, че подсъдимия М. М. се е почувствал застрашен от тъжителя, че
последният ще извади нож срещу него.
С оглед
изложеното по-горе съдът направи следните правни изводи
П Р А В Н И И З В О Д И :
Съдът намира, че не се доказаха по несъмнен и
категоричен начин повдигнатите в тъжбата обвинения срещу подсъдимите В. и К. М.
и М. Т., като следва:
за това, че на 21.01.2018 г.,
около 19,00 часа, в град Б., кв.Д. Е. и телесни повреди – оток на лицето с
раничка на горната устна, кръвонасядане на лявата ушна мида и ляво рамо,
драскотини по шията и охлузване на коляното, които са довели до болки и
страдание-престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
На основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимите за невиновни и ги
оправда по повдигнатите им обвинения.
По несъмнен начин се доказа извършеното от М.В.М. с ЕГН ***********
престъпление по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 20.01.2018 г., около
19,00 часа в гр.Б., в кв.Д. Е., в кв. ..., пред блок № ... е нанесъл удари с
ръце по лицето и тялото на Ф.М.А. с ЕГН **********, вследствие на което му
причинил леки телесни повреди –оток на лицето с раничка по горната устна,
кръвонасядане на лява ушна мида и ляво рамо, драскотини по шията и охлузване по
коляното, които са довели до болки и страдание.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
пряк умисъл. Деецът М. е съзнавал, че тези действия да общественоопасни, че ще
доведат до увреда, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал настъпването им. Доводите на
защитата, че действията на подсъдимия са продиктувани от страх да не бъде нападнат
с нож съдът не кредитира. Никой от присъстващите на инцидента свидетели
очевидци – И.А. и В. С. сочат действия от страна на тъжителя, които да
обективират намерението му да вземе от лекия си автомобил нож. Свидетелят С.
твърди: “Ф. слезе от колата да си отвори гаража, тръгна към колата, и чичо М.
избърза да го хване за да не извади нож“. Свидетелят И.А. твърди: “Бат М. беше
хванал Ф. за гушата, размениха си няколко удари“ като преди това само са си
говорели. Видно от тези доказателства посеченият мотив за защита за нападение
не се доказа по несъмнен начин. Позоваването за реторсия съдът не приема, тъй
като не се доказа по несъмнен начин подсъдимият М.М. да е получил някакви наранявания
от тъжителя, които да представляват същите леки телесни наранявания каквито е
причинил на тъжителя. Без тези доказателства не може да установи наличието на
реторсия.
Предвиденото в НК наказание за
извършеното от подсъдимия М.М. престъпление - лишаване от свобода до шест
месеца, или пробация, или глоба от сто до триста лева, обстоятелството, че подсъдимият
не е осъждан, видно от приложената справка за съдимост, както и
обстоятелството, че не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VIII, Раздел IV от НК, че с престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди и със същото не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
деецът не е бил в пияно състояние, както и не са налице другите пречки посочени
в чл.78а, ал.7 от НК води до извода, че са налице всички предпоставки за
приложението на чл.78а ал.1 от НК. От намиращите се в досъдебното производство
доказателства съдът изведе заключението, че подсъдимият е българин, със средно
образование, пенсионер, женен. Съдът с оглед данните за материалното състояние
на подсъдимия намира, че следва бъде освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложена административното наказание глоба в размер към минималния, а
именно 1000 (хиляда) лева. При определянето на този размер съдът съобрази още и
обществената опасност на деянието и на дееца и счита, че последната е с
по-ниска степен в сравнение с обществената опасност на престъпленията от същия
вид. Взе предвид и мотива за извършване
на деянието, а именно желанието да предпази синовете си.
На основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия
М.В.М. с ЕГН ********** за повдигнатото му обвинени по чл.20 ал.2 от НК.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ
ОТ СТРАНИТЕ РАЗНОСКИ:
На основание чл.190 от НПК съдът осъди тъжителя Ф.М.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на подсъдимите В.М.М. с ЕГН **********, К.М.М. с
ЕГН ********** и М.М.Т. *** направените от тях съдебно-деловодни разноски за адвокатски
възнаграждения в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия М.В.М.
с ЕГН ********** да заплати на Ф.М.А. с ЕГН ********** *** направените от
последния съдебно-деловодни разноски в размер на 67,00 (шестдесет и седем)
лева, включващи държавна такса за частна тъжба от 12,00 (дванадесет) лева,
свидетелства за съдимост - 4 броя, удостоверения за раждане –дубликати, както и
950 (деветстотин и петдесет) лева представляваща адвокатски хонорари по
адвокатски пълномощни.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди
подсъдимия М.В.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Бургас направените по делото съдебно-деловодни
разходи в хода на съдебното производство в размер на 5,00 (пет) лева
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.