Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………17.07.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………осемнадесети
юни…...……...………...……...……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Емилия Д.………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1832…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са от „Стара Загора Проект” ЕООД
срещу „Агро Проект Контрол“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата общо от 14 835,07 лв., представляваща сборът от продажната цена по
четири договора за търговска продажба на бетон и извършване на услуги с
автобетоносмесител, обективирани в следните фактури: 1/ фактура № **********/29.09.2018 г. – остатък от
8135,70 лв. /издадена за сумата от 25 131 лв., с ДДС/, 2/ фактура
№**********/31.10.2018г. на стойност 2 198.70лв. с ДДС, 3/ фактура
№**********/29.11.2018г. на стойност 465.60лв. с ДДС, 4/ фактура
№**********/31.01 2019г. на стойност 3 207.60лв. с ДДС, ведно със законната
мораторна лихва, както следва: 1/ 737,69 лв. върху сумата по фактура № **********/29.09.2018 г., съобразно
извършените частични плащания до 27.03.2019 г. и 2/ 89,78 лв. върху сумата по
фактура №**********/31.10.2018г. до 27.03.2019
г., както и за заплащане на законната мораторна лихва върху главните парични
вземания от подаване на исковата молба – 28.03.2019 г., до окончателното
плащане.
Ищецът „Стара Загора проект” ЕООД твърди, че в периода
от м. септември 2018 г., до м. октомври 2018 г., включително, и през м. януари
2019 г. между него и ответника са били сключени договори за покупко-продажба на
бетон и е извършил услуги в полза на ответника с автобетоносмесител. Сочи, че
продажбите и доставките на стоките, и услугите били извършени, съобразно
изискванията и в сроковете, поставени от ответника, като били приети без
възражения.
Във връзка с извършените услуги и продажби на стоки,
от страна ищеца били издадени фактури и експедиционни бележки към всяка
фактура, както следва: 1/ фактура №**********/29.09.2018 г. на стойност 25
131лв., с ДДС, издадена въз основа на следните експедиционни бележки:
Експедиционна бележка №21422 4/12.09.2018г., Експедиционна бележка
№214229/12.09.2018г., Експедиционна бележка №21422 0/12.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214231/12.09.2018г., Експедиционна бележка №21423
2/12.09.2018г., Експедиционна бележка №214245/12.09.2018г., Експедиционна
бележка №214258/12.09.2018г., Експедиционна бележка №214426/14.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214428/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214429/14.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214430/14.09.2018г., Експедиционна бележка
№214447/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214449/14.09.2018г., Експедиционна
бележка №214453/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214458/14.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214461/14.09.2018г., Експедиционна бележка
№214595/18.09.2018г., Експедиционна бележка №214597/18.09.2018г., Експедиционна
бележка №214598/18.09.2018г., Експедиционна бележка №214705/18.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214711/18.09.2018г., Експедиционна бележка
№214722/18.09.2018г., Експедиционна бележка №214731/18.09.2018г., Експедиционна
бележка №214735/18,09.2018г., Експедиционна бележка №214750/18.09.2018г.,
Експедиционна бележка №215227/25.09.2018г., Експедиционна бележка
№215448/27.09.2018г.; 2/ фактура №**********/31.10.2018г. на стойност 2
198.70лв. с ДДС, издадена въз основа на следните експедиционни бележки:
Експедиционна бележка №216390/09.10,2018г., Експедиционна бележка
№216823/13.10.2018г., Експедиционна бележка №216824/13,10.2018г., Експедиционна
бележка №217470/20.10.2018г., Експедиционна бележка №217562/22.10.2018г.; 3/
фактура №**********/29.11.2018г. на стойност 465.60лв. с ДДС, издадена въз
основа на Експедиционна бележка №220393/29.11.2018г.; 4/ фактура
№**********/31.01 2019г. на стойност 3 207.60лв. с ДДС, издадена въз основа на
следните експедиционни бележки: Експедиционна бележка №223294/21.01.2019г.,
Експедиционна бележка №223295/21.01.2019г., Експедиционна бележка
№223296/21.01.2019г.
Ищецът признава, че по издадените от него фактури, от
страна на ответника били извършени частични плащания по фактура
№**********/29.09.2018г., както следва: 1/на 25.10.2018г. сумата в размер на 8
926,02лв. и 2/ на 01.02.2019 г. сумата в
размер на 8 069,28лв., като след извършените частични плащания неизплатеният
остатък по фактура №**********/29.09.2018г. възлизал на 8 135,70лв. По
останалите фактури, нямало извършени плащания от страна на ответното дружество
и поради това след приспадане на извършените частични плащания задълженията на
ответното дружество към ищеца „Стара Загора Проект“ ЕООД възлизали на сумата в
общ размер на 14 007,60 лв. ищецът изяснява, че горепосочените фактури били
включени в счетоводството на ответника и същият е ползвал право на данъчен
кредит по тези фактури.
Освен дължимите главници по посочените фактури,
ответникът дължал и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на всяка фактура, съобразно
извършените частични плащания, до датата на предявяване на исковата молба в
съда - 27.03.2019г., която възлизала на сумата в общ размер на 827,47лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати следните
суми: 1/ сумата 8 135,70лв., представляваща неизплатен остатък от главница по
фактура №**********/29.09.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 2/ сумата 2 198,70лв. представляваща неизплатена главница по фактура
№**********/31.10.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3/
сумата 465,60 лв. представляваща неизплатена главница по фактура
№**********/29.11.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 4/
Сумата 3 207,60 лв. представляваща неизплатена главница по фактура
№**********/31.01.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
както и 1/ сумата 737,69 лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на
фактура №**********/29.09.2018г. съобразно извършените частични плащания до датата
на предявяване на исковата молба в съда – 27.03.2019 г. и 2/ сумата 89,78 лв.
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура
№**********/31.10.2018г. до датата на предявяване на исковата молба в съда –
27.03.2019 г.
С нарочна
молба вх. № 17456/12.06.2019 г. депозирана преди откритото съдебно заседание
ищецът признава пред съда, че на 03.05.2019 г. ответникът му е заплатил
извънсъдебно всички дължими суми предмет на исковата претенция. Тъй като плащането е било извършено в хода на процеса
/след подаване на исковата молба/ претендира присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба, като в проведеното открито съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговски закон за
главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните
обстоятелства, че са налице 1/
сключени договори между страните с предмет за покупко-продажба на бетон и
извършени услуги обективирани в процесните фактури фактура №**********/22.03.2018 г. и фактура №
**********/26.03.2018 г. и сключен
договор, между страните, с предмет продажба на
бетон и извършване на услуги с автобетоносмесител срещу заплащане на цена, 2/ прехвърлянето
на собствеността на стоката и извършване на услугите и тяхното предаване на
ответника, който ги е приел без възражения, 3/ наличието на две частични
плащания по фактура №**********/29.09.2018г.,
както следва: на 25.10.2018г. сумата в размер на 8 926,02 лв. и на 01.02.2019
г. сумата в размер на 8 069,28лв., като след извършените частични плащания
неизплатеният остатък по фактура №**********/29.09.2018г. възлиза на 8
135,70лв. и 4/ извършеното погасяване /чрез плащане/ на цялото задължение по
исковата претенция от страна на ответника на 03.05.2019 г.
От представените по делото 1/ фактура
№**********/29.09.2018 г. на стойност 25 131лв., с ДДС, издадена въз основа на
следните експедиционни бележки: Експедиционна бележка №21422 4/12.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214229/12.09.2018г., Експедиционна бележка №21422
0/12.09.2018г., Експедиционна бележка №214231/12.09.2018г., Експедиционна
бележка №21423 2/12.09.2018г., Експедиционна бележка №214245/12.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214258/12.09.2018г., Експедиционна бележка
№214426/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214428/14.09.2018г., Експедиционна
бележка №214429/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214430/14.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214447/14.09.2018г., Експедиционна бележка
№214449/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214453/14.09.2018г., Експедиционна
бележка №214458/14.09.2018г., Експедиционна бележка №214461/14.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214595/18.09.2018г., Експедиционна бележка
№214597/18.09.2018г., Експедиционна бележка №214598/18.09.2018г., Експедиционна
бележка №214705/18.09.2018г., Експедиционна бележка №214711/18.09.2018г.,
Експедиционна бележка №214722/18.09.2018г., Експедиционна бележка
№214731/18.09.2018г., Експедиционна бележка №214735/18,09.2018г., Експедиционна
бележка №214750/18.09.2018г., Експедиционна бележка №215227/25.09.2018г., Експедиционна
бележка №215448/27.09.2018г.; 2/ фактура №**********/31.10.2018г. на стойност 2
198.70лв. с ДДС, издадена въз основа на следните експедиционни бележки:
Експедиционна бележка №216390/09.10,2018г., Експедиционна бележка
№216823/13.10.2018г., Експедиционна бележка №216824/13,10.2018г., Експедиционна
бележка №217470/20.10.2018г., Експедиционна бележка №217562/22.10.2018г.; 3/
фактура №**********/29.11.2018г. на стойност 465.60лв. с ДДС, издадена въз
основа на Експедиционна бележка №220393/29.11.2018г.; 4/ фактура
№**********/31.01 2019г. на стойност 3 207.60лв. с ДДС, издадена въз основа на
следните експедиционни бележки: Експедиционна бележка №223294/21.01.2019г.,
Експедиционна бележка №223295/21.01.2019г., Експедиционна бележка
№223296/21.01.2019г. фактура № **********/22.03.2018 г. за 2199,60 лв. с ДДС, и
фактура № **********/26.03.2018 г. за 3576,00 лв., с ДДС се установява, че
между страните по настоящото съдебно производство са сключени четири договора
за търговска продажба, по силата на които ищецът възмездно е прехвърлил на
ответника правото на собственост върху посочените в тези първични счетоводни
документи стоки /бетон/, при уговорена цена с ДДС, както и извършил услуги в
тази връзка. Установява се, че вещите, предмет на четирите договора за търговска
продажба, обективирани в по-горе описаните данъчни фактури, са предадени на
ответника /така експедиционни бележки л. 8-46 от делото/. Четирите фактури и експедиционните
бележки са двустранно подписани, като във фактурите управителят на ответника е
посочен поименно – Ленко Латев.
Преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите
обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало,
т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с
разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за
изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на
фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на
съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване
или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва
да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, а неговото
извънсъдебно поведение се изразява в заплащане на задължението му, т.е.
ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства,
касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от
представените от ищеца, а извънсъдебно е погасил своето задължение чрез
плащане.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За да възникне претендираното главно субективно право
– за заплащане на уговореното възнаграждение по договорите за покупко-продажба
и услуги, следва да се установи наличието на предвидените в закона материални
предпоставки /юридически факти/, а именно: При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действителни
правоотношения по договор за търговска продажба, по силата на който продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена с
ДДС и 2/ продавачът да е предал стоката на купувача и извършил услугите.
Както се посочи по-горе с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по
делото правнорелевантните обстоятелства, че са налице 1/ сключени договори между страните с предмет за
покупко-продажба на бетон и извършени услуги обективирани в процесните фактури
фактура №**********/22.03.2018 г. и фактура № **********/26.03.2018 г. и сключен договор, между страните, с предмет
продажба на бетон и извършване на услуги с автобетоносмесител срещу заплащане
на цена, 2/ прехвърлянето на собствеността на стоката и извършване на услугите
и тяхното предаване на ответника, който ги е приел без възражения, 3/ наличието
на две частични плащания по фактура №**********/29.09.2018г., както следва: на
25.10.2018г. сумата в размер на 8 926,02 лв. и на 01.02.2019 г. сумата в размер
на 8 069,28лв., като след извършените частични плащания неизплатеният остатък
по фактура №**********/29.09.2018г. възлиза на 8 135,70лв. и 4/ извършеното
погасяване /чрез плащане/ на цялото задължение по исковата претенция от страна
на ответника на 03.05.2019 г.
Фактурата може да се приеме като доказателство,
установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен
писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид
на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписа си като получател и предавател, съответното време и място /така решение
№ 96/26.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 380/2008 г., I т.о./. Също в решение № 20/25.03.2013 г. на ВКС по т.д. №
206/2012 г., I т.о. се сочи, че фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й.
В представените по делото четири броя данъчни фактури
са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор
за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил
възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочените в
тези първични счетоводни документи стоки по видове и брой, при уговорена цена с
ДДС.
Правното действие на сключените четири договора попада
под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения
са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По
тези материални търговски правоотношения за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в
данъчните фактури стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за
ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В настоящото производство не се спори, че ответникът е
получил стоките по процесните фактури, същото се установява от приложените
делото експедиционни бележки подписани от ответника.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго, какъвто не е настоящият случай.
От гореизложеното става ясно, че при предаването на
процесните вещи /с подписването на експедиционните бележки ответникът е
признал, че стоките, предмет на процесните договори за търговска продажба, са
му предадени/ продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени
от договора за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е
настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са
били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е
било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. След изпълнението на
насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното
задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо съгласно уговореното.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори
за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и
главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен
извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно производство
ищецът призна пред съда, че на 0305.2019 г. ответникът е заплатил цялото си
задължение, което е предмет на исковата претенция, като с оглед на направеното
съдебно признание на ищеца обективирано в молбата му от 12.06.2019 г. съдът
приема, че сумите предмет на исковата претенция са погасени от ответника по
делото.
Решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право
след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като в тази връзка съдът
съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй
като с извършеното на 03.05.2019 г. плащане са погасени всички суми предмет на
исковата претенция. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло
претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на
исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а
доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница и
лихви, то предпоставя отхвърляне изцяло на исковете. Извършеното в хода на
процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва
с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по
смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради това обективно съединените осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане от страна на ответника след
завеждане на делото съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса, и адвокатско
възнаграждение /представен е банков документ удостоверяващ заплащане на
договореното възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/ в общ размер на 2132,00 лв. /1440,00
лв. адвокатско възнаграждение и 692,00 лв. държавна такса/, тъй като
действително ответникът с направеното плащане е признал иска, но е станал повод
за завеждане на делото и в тази връзка неговото плащане от 03.05.2019 г. е извършено след подаването на исковата молба.
По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в аспект на извършено след завеждането на
иска плащане на претендираното, е формирана богата и непротиворечива съдебна
практика намерила израз в определение № 255/30.05.2018 г. на ВКС по ч.т.д. №
1076/2018 г., I т.о., определение № 843/17.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. №
6176/2014 г., IV г.о., определение № 626/20.08.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. №
275/2010 г., IV г.о., определение №
277/14.05.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о. В сочените съдебни актове на ВКС е прието, че когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на
висящия процес, както е в настоящия случай, на ищеца се дължат
разноски.
Съгласно чл. 127,
ал. 4 ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***
„Банка ДСК“ ЕАД, по която да се преведат присъдените суми и която
е посочена в настоящото решение на основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Стара Загора Проект“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе“ № 1
срещу „Агро Проект Контрол“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Генерал Гурко” № 104, вх. „Б“, ет. 5, ап. 58,
за заплащане на сумата от общо
14 835,07 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин тридесет и пет лева
и седем стотинки/, представляваща сборът
от продажната цена по четири договора за търговска продажба на бетон и
извършване на услуги с автобетоносмесител, обективирани в следните фактури: 1/
фактура № **********/29.09.2018 г. – остатък от 8135,70 лв. /издадена за сумата
от 25 131 лв., с ДДС/, 2/ фактура №**********/31.10.2018г. на стойност 2
198.70лв. с ДДС, 3/ фактура №**********/29.11.2018г. на стойност 465.60лв. с
ДДС, 4/ фактура №**********/31.01 2019г. на стойност 3 207.60лв. с ДДС, ведно
със законната мораторна лихва, както следва: 1/ 737,69 лв. върху сумата по
фактура № **********/29.09.2018 г., съобразно извършените частични плащания до
27.03.2019 г. и 2/ 89,78 лв. върху сумата по фактура №**********/31.10.2018г.
до 27.03.2019 г., както и за заплащане на законната мораторна лихва върху
главните парични вземания от подаване на исковата молба – 28.03.2019 г., до
окончателното плащане като погасени поради плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Агро Проект Контрол“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Гурко” № 104, вх. „Б“, ет. 5, ап. 58 да заплати на „Стара Загора Проект“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе“ № 1
сумата от общо 2132,00 лв. /две
хиляди сто тридесет и два лева лева/, представляващи направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат /1440,00 лв./ и за държавна такса
/692,00 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: