Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

             

 

Номер 260031           02.03.2021 година                        град Хасково

             

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                          наказателен състав

На шестнадесети февруари                                       Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

                                      Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

                                                     Членове:1.БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                              2.КРАСИМИР ДИМИТРОВ

секретар Мая Славилова 

 Прокурор Павел Жеков

като разгледа докладваното от                                  чл. с. Боряна Бончева ВНОХ дело                            № 8                по описа за 2021   година произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

             

 

 

 

С   Присъда № 260019/10.12.2020год., постановена по НОХД № 463/20год. РС- Харманли е признал подсъдимия М.М.С. със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 02.06.2020 г. в гр. Х., на ул. „Р.“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 1,55 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент “тетрахидроканабинол” - 5 % (тегловни проценти) на стойност 9,30 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК  е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /три/ години. Отнел е в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК веществените доказателства – марихуана с нетно тегло след анализ 1,2 грама, изпратени на съхранение в ЦМУ - София, които след влизане в сила на присъдата е постановил да бъдат унищожени по надлежния ред. Осъдил е подсъдимия и разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал подс. М.М.С., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. В.А.. Според жалбоподателя решението е неправилно относно правната квалификация, като се моли да бъде преквалифицирано по ал. 5 на чл. 354а НК, тъй като деянието представлявало маловажен случай, а наложените наказания били явно несправедливи. В допълнтиелните съображения към жалбата е посочил незначителна стойност на предмеа на престъплението, предназанчението на държаната марихуана за лична употреба, без същата да е укрита, засягане на обществени отношения касателно личното здраве на извършителя , както и че най- ниското предвидено наказание в закона се явява несъразмерно тежко с оглед тежестта на престъплението.

Срещу жалбата не е постъпило възражение от Районна прокуратура – Хасково, в което се излагат аргументи за неоснователност на същата.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства по, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Жалбата на М.С. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят С. се е признал за виновен с твърдения, че всичко описано в обвинителния акт на районна прокуратура е вярно. С оглед самопризнанието на подсъдимия, събраните по ДП№ 235/2020год. по описа на РУ – Харманли, подкрепящи направеното самопризнание, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че М.С. е извършил престъпление по чл. 354а, ал.3 ,т. НК, като не е приел ,че случаят е маловажен в хипотезата на чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.

Установената фактическа обстановка по делото е следната: Подсъдимият М.М.С.  е роден на *** ***, живущ ***, ******** гражданин, *******, ******* и ******.

От приложената по делото справка за съдимост е установено, че по НАХД № 283/2015 г. по описа на РС – Харманли, с решение № 69/30.07.2015 г., влязло в сила на 14.08.2015 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 20.04.2015 г., подсъдимият С. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Наред с това по НОХД № 243/2019 г. по описа на РС - Харманли, със споразумение, влязло в сила от 07.06.2019 г. подсъдимият е бил осъден за извършено на 04.04.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

Наложените наказания не са били изпълнени от подсъдимия С..

Относно фактите, касаещи обвинението е било установено следното: В сутрешните часове на 02.06.2020г. в РУ - Харманли били получени оперативни данни за държане на наркотични вещества от подсъдимия М.М.С.. По този повод бил сформиран екип от полицейски служители - свидетелите Д. В. Х., В. Г. Д. и З. Д. Г. С оглед установяване на подсъдимия С. свидетелите предприели обход на територията на гр. Х. със служебен автомобил. Около 09:00 часа полицейските служители установили местонахождението на подсъдимия С., който се придвижвал пеш по тротоара на ул. „Р.“ в гр. Х. в посока към центъра на града. Свидетелят Х. спрял служебния автомобил за проверка на подсъдимия, който представил документ за самоличност, след което бил отведен в сградата на РУ - Харманли. В 09:15 часа свидетелят Х. извършил личен обиск на подсъдимия, при който в десния страничен джоб на якето му намерил и иззел 2 броя полиетиленови свивки, съдържащи зеленикаво-кафява суха листна маса с характерен мирис на марихуана, както и 1 брой празна кутия от цигари с надпис „Karelia“, в която имало 6 броя съцветия със зеленикаво-кафяв цвят и с характерен мирис на марихуана. Подсъдимият С. заявил на полицейските служители Х. и Д., че това била марихуана, предназначена за лично ползване. Впоследствие подсъдимият С. бил задържан за срок от 24 часа.

С протокол за доброволно предаване от 02.06.2020 г. свидетелят Д. Х. предал на разследващ полицай при РУ - Харманли намерените в подсъдимия М.С. вещи, които още същия ден били огледани и фотографирани.

От заключението на назначената физико-химическа експертиза се установило, че представената за изследване растителна маса представлява коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5 % тегловни процента, с нетно тегло 1,55 грама и остатък след анализа - 1,2 грама. Паричната стойност на наркотичното вещество – марихуана с тегло 1,55 грама възлиза на стойност 9,30 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Описаната фактическа обстановка е била установена  от самопризнанията на подсъдимия М.М.С., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като правилно съдът е констатирал, че се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. В. Х., В. Г. Д., З. Д. Г., П. А. А. и П. И. П., от заключението на назначената физико-химическа експертиза, както и от приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото  на основание чл.283 от НПК. Тези доказателства напълно кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изводимата от него информация, както правилно и обосновано е приел първостепенният съд.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в мотивите към обжалваната присъда ги е анализирал, като е изложил своите логически и правни изводи. Въз основа на тях е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е постановил присъдата си при несъмнено доказано обвинение.

Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.354а, ал.3 т. 1 НК, а не това по ал.5 на същата разпоредба по следните съображения:

Правилен е и изводът на РС- Харманли, че няма основание за преквалифициране на деянието, осъществено от подсъдимия като такова по чл.354а, ал.5 НК. Практиката на ВКС е константна, че за да се квалифицира едно деяние като маловажен случай, се изхожда от конкретните факти по делото, като се взимат предвид обществената опасност както на деянието, така и на дееца, които разгледани съвкупно следва да водят до извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нормата на чл.354а НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. В действителност инкриминираният предмет не се отличава с високи количества и стойност, както посочва и защитата. Въпреки това обаче, случаят касае наркотично вещество, общо осем обекта, намерени у подсъдимия, който пък е бил установен по приет сигнал от полицаите, в малките часове на деня, по улиците на гр. Х., което завишава обществената опасност на извършеното деяние. Правилно съдът е констатирал и че подсъдимият е бил признат за виновен и осъден два пъти за престъпление по чл. 354а,ал.5 НК и наказанията не са били изпълнени от подсъдимия поради липса на трудова ангажираност, което пък от своя страна изключва извод за инцидентно поведение, но води и на такъв за по – висока обществена опасност на дееца. Наред с това съдът е констатирал и недобри характеристични данни и липса на данни за настъпили положителни корекции в неговото поведение. Предвид тези съображения настоящата инстанция не намира, че се касае до деяние с по-ниска обществена опасност в сравнение с подобни по вид престъпления.

Въззивната инстанция споделя изцяло и изложените съображения от контролирания съд относно субективната съставомерност на деянието. Подсъдимият С. е извършил така вмененото му деяние при форма на вината пряк умисъл. Той е осъзнавал, че притежанието на наркотични вещества е забранено, което следва от обстоятелството, че той е предал марихуаната, след като е бил обискиран за забранени от закона предмети, за което вече е бил и осъждан.

По отношение индивидуализацията на наказанието настоящият състав споделя изцяло аналитичния подход на първата инстанция при приложението на разпоредбата на чл. чл. 58а, ал. 4 и ал. 5 НК, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като този текст се явява и по- благоприятен за дееца съгласно разпоредбата на. Малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението, въззивната инстанция отчете същите смекчаващи вината обстоятелства като РС, и допълнително изначално оказаното от подсъдимия съдействие на досъдебното производство. За отегчаващи обстоятелства и въззивната инстанция отчете съдебното минало и лошите характеристични данни на подсъдимия, поради което обосновано и законосъобразно районният съд е определил наказание лишаване от свобода в размер от 6 месеца. Същото съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на личността на С. и е от естеството да постигне индивидуалната и генералната превенция. Правилно, първият съд е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. Материалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК са налице и приложението на института на условното осъждане ще спомогне за постигане на целите на чл. 36 от НК, с оглед решаващия извод за липсва на необходимост, подсъдимият да бъде изолиран от обществото.

За осъщественото от подсъдимия С. деяние кумулативно е предвидено и наказание "глоба", като районният съд е определил нейния размер наполовина - 1000 лева, на осн. чл. чл. 55, ал. 2 от НК. С оглед отчетените смекчаващи вината обстоятелства въззивният съд не намира основания да ревизира размера на наложеното наказание, като същият съответства на обществената опасност на дееца и деянието и е справедливо определено.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на М.М.С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334т.6 и чл.338 НПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260019/10.12.2020год., постановена по НОХД №463/2020год. по описа на РС- Харманли.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: