РЕШЕНИЕ
Номер 1906 12.06.2017
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХVІІ граждански състав
На шестнадесети май,
две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15546 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б., Е. ***, с която е предявен иск по чл.109 от ЗС за това общината да бъде осъдена да предприеме ремонт, укрепване и възстановяване на подпорната стена, укрепваща ул. “П.”по източната граница със собствения на ищците УПИ Х- 428, кв.34 по плана на с. Б., обл.П..
От ответната община оспорват иска като неоснователен.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на УПИ Х- 428 по наследство от В. Д. К.. По молба от ищцата Е. *** била назначена комисия, която извършило оглед и изготвила докладна записка, с констатация, че подпорна стена по границата на имота на ищците, укрепваща ул. “П.”се е срутила в същия този имот. Ивица с дължина от 14,5 м. и широчина 2 м. от имот била затрупана и станала неизползваема. Имало опасност от срутване и на земни маси, което създавало опасност за здравината на жилищната сграда в имота. Повече от година и осем месеца от общината не било предприето нищо за възстановяване на подпорната стена. От ответното страна се твърди, че подпорните стени не са общинска собственост, но въпреки това били предприети действия по възстановяването им.
Правото на собственост на ищците върху УПИ Х- 428, кв.34 по плана на с. Б. се установява на база на приетите по делото удостоверение за наследници на В. К., нот.акт №...., с който същият е признат за собственик на парцел ХІІІ- 304 и удостоверение за идентичност на парцел ХІІІ с УПИ Х- 428 по действащия план.
От приетите по делото докладна записка / л.8/ и заключение на в.л.В.С. / л.30 и сл./, както и от показанията на разпитаните по делото с. Л. Х.и Л.Р., непротиворечиво се установява, че подпорният зид по източната граница на имота на ищците е рухнал. Срутването е в имота и несъмнено пречи за нормалното му ползване. Спорът се свежда до това, чия собственост е този подпорен зид и съответно- в чия тежест е възстановяването му. В заключението на в.л.С. е отразено, че подпорната стена е била едно от мероприятията на общината при разкриване на ул. “П.”и при прилагане на одобрената регулация по КРП от 1959г..
Видно от скицата- приложение № 2 към заключението, представляваща извлечение от плана от 1959г., на кадастралната основа на този план по източната граница на бивш имот пл.№ 304, идентичен с настоящ ПИ № 428, в средната и южната част са били заснети две долепени една до друга паянтови стопански постройки. На последващия план от 1989г. те липсват. Там, където са попадали, е изграден подпорният зид, а до северния му край, в североизточния ъгъл на имота е изграден нов навес. Освен това от скица- приложение № 2 е видно, че уличната регулация от 1959г. включва изцяло подпорен зид по източната граница на съседен от юг бивш имот пл.№ 305 / червената линия преминава в ляво от черната линия, очертаваща границата на имота/. Продължението на север на червената линия, обозначаваща уличната регулация, преминава през най- източната част от южната паянтова стопанска постройка в бивш имот пл.№ 304, а по всяка вероятност и през източната стена на другата паянтова стопанска постройка. Към 1959г. по източната граница на бивш имот пл.№ 304 не е имало подпорна стена. Горните обстоятелства действително навеждат на извода, че подпорната стена е с оглед приложението на уличната регулация, като за целта са били премахнати двете паянтови стопански постройки / без премахването им изграждането на подпорния зид по линията на източните им стени би било невъзможно/. Изграждането на подпорната стена не е било необходимо за обозначаване на границата на имота, тъй като като цяло тази граница вече е била материализирана чрез източните стени на двете паянтови стопански постройки. Подпорният зид е бил необходим за нивелиране на ул. “П.”. В този смисъл доколкото този зид представлява елемент от улицата, а същата, съгласно §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, е общинска собственост, възстановяването му е в тежест на общината. Ето защо, предявеният по делото иск ще следва да бъде уважен, като в полза на ищцата бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в размер от общо 650 лева, с включено адв.възнаграждение, редуцирано от 980 лева до двойния минимален размер на адв.възнаграждение за неоценяем иск, и 50 лева за държавна такса / депозитът за СТЕ е платен от ответната община/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Община”Родопи”- гр.Пловдив, ул.”Софроний Врачански”№ 1А да преястанови бездействието си, с което пречи на ищците Б.Г.К., ЕГН: **********, Е.В.К., ЕГН: ********** и М. В.К., ЕГН: **********-***, да упражняват правото си на собственост върху УПИ Х- 428, кв.34 по плана на с. Б., обл.П., с площ от 279 кв.м., като предприеме ремонт, укрепване и възстановяване на подпорната стена, укрепваща ул. “П.”по източната граница с горепосочения УПИ Х- 428.
ОСЪЖДА Община”Родопи”- гр.Пловдив, ул.”Софроний Врачански”№ 1А да заплати солидарно на Б.Г.К., ЕГН: **********, Е.В.К., ЕГН: ********** и М. В.К., ЕГН: **********-***, сумата от 650 лева- съдебни разноски, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за присъждане на съдебни разноски за разликата между пълния претендиран размер от 1182 лева и присъдените 650 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала.
ЕЛ