Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 74/25.06.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.
ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.06.2019 год. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 241/2019 год по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Подадена е въззивна жалба от Н.Н.К. *** процесуалния му
представител адв. Г.И. от САК срещу решение № 14/28.01.2019 год. по гр.д. № 354/2018 год. на Окръжен съд - Шумен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения срещу
Държавен фонд „Земеделие“ отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 439, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника – кредитор по изпълнителните листи, въз основа на които е
образувано изп.д. № 260/2016 год на ЧСИ Р.Русев рег.№ 931 и район на действие
ШОС, сумата 171 866,83 лв – парични задължения поради това, че същите не
подлежат на принудително изпълнение като погасени по давност, както и в
осъдителната част за разноските по делото. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата
отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, като му
бъдат присъдени разноските за двете инстанции. В частта, в която искът е бил
насочен и срещу Националната агенция по приходите, производството е прекратено
с определение № 502/23.11.2018 год, което не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба съдържа правни доводи относно института на погасителната
давност и не са направени искания за събиране на нови доказателства.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е отрицателен установителен иск
с правно осн. чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на вземанията по
изпълнителни листи, предявени за изпълнение по изп.д. № 260/2016 год на ЧСИ
Росен Стефанов Русев с рег.№ 931, поради погасяването им по давност.
Искът по чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника да
се защити срещу предприетото срещу него принудително изпълнение, но само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по издаване на изпълнителното основание. В случая такъв факт се
явява твърдяното от ищеца погасяване по давност на вземанията по изпълнителните
листи.
Правният спор между страните се е съсредоточил върху
приложението на чл. 116 б.“в“ от ЗЗД от ЗЗД и по-специално тълкуването на тази
разпоредба, дадено с ППВС № 3/1980 год, което впоследствие е било изоставено с
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 год по т.д. № 2/2013 год на ОСГТК на ВКС
на РБ.
По въпроса за момента, от който поражда действие
обявяването на ППВС № 2/1980 год на ППВС за изгубило сила, вече е формирана
практика по реда на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, а именно- решение № 170/17.09.2018
год по гр.д. № 2382/2017 год на ВКС на РБ, IV г.о. и решение № 51/21.02.2019 год
по гр.д. № 2917/2018 год на ВКС на РБ, IV г.о.
В цитираните решения се изтъква обстоятелството, че
съгласно чл. 59 от ЗУС (отм) тълкувателните решения по прилагането на закона са
били задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за
административните органи, актовете на които подлежат на съдебен контрол. Останалите
правни субекти, макар да не са пряко обвързани от задължителната сила на
тълкувателния акт, имат право да изискват от съответните органи да съобразяват
решенията си с него. По този начин чрез тълкувателните постановления се въвежда
практика, която е приложима по отношение на всички. Когато бъде постановен нов
тълкувателен акт, с който се възприема тълкуване, различно от досега
приложимото, правната сигурност изисква то да важи занапред. Това е така,
защото до този момент както правоприлагащите органи, така и всички останали
правни субекти са съобразявали действията си именно с онова значение на
правните норми, каквото им е придавал актуалният към момента тълкувателен акт.
Пренесено върху конкретния казус, това тълкуване дава
основание да се направи извод за неоснователност на предявения иск.
До отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 год с постановеното
на 22.06.2015 год ТР № 2/2013 год на ОСГТК на ВКС, давността по отношение на
сумите по издадените изпълнителни листи е спряла да тече поради факта, че за
събирането им е било образувано изпълнително производство. Тя е продължила след
тази дата, но е прекъсната с предприетите от взискателя действия на 15.12.2016
год, когато въз основа на молбата му до ЧСИ Росен Русев, рег.№ 931 е образувано
изп.д. № 20169310400260. Това е станало преди изтичане на новата давност след
прекъсването й с предходното изпълнително производство. Следователно,
вземанията са били изискуеми към момента на образуване на новото изпълнително
дело, а възражението за погасяването им по давност, е неоснователно.
Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният
съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/28.01.2019 год. по гр.д. № 354/2018 год. на Окръжен съд – Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)